ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ 1. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
ЛЕКЦИИ
ТЕМА 1.
Сравнително славянско литературознание. Аргументация на дисциплината. Методологически принципи: сравнително-исторически (диахрония и синхрония), културологичен (контактология и типология), интертекстуален. Кратка история на европейското и българското сравнително славянско литературознание.
ТЕМА 2.
Старите славянски литератури Х-ХV в. Културно-историческа ситуация. Кирило-Методиевата кауза – първата проява на идеята за славянска взаимност. Slavia Orthodoxa и Slavia Romana. Най-старите литературни паметници сред славяните. Лаицизация на средновековните литератури през ХV в. Трансформационни процеси.
ТЕМА 3.
Културно-историческа характеристика на Ренесанса. Естетиката на ренесансовия Хуманизъм (хомоцентризъм, хармония, хедонизъм). Реформацията – движение срещу църквата в защита на християнството. Основни реформационни движения и идеи сред славяните : хусиство в Чехия, арианство в Полша.
ТЕМА 4.
Дубровнишко-Далматинска литература. Особености на обществено-политическата ситуация в Хърватия през ХV-ХVІІ в. Адриатическото крайбрежие – културен мост с Италия. Проблемът за значението на контактологичния фактор. Трубадурска лирика (Шишко Менчетич, Джьоре Държич, Марко Марулич). Разнообразие на жанровата система (роман, разказ, драма, пастирска игра, комедия, исторически епос). Марин Държич (1508-1567) и поетиката на ренесансовата комедия. Иван Гундулич (1589-1638) – историческият епос “Осман” и пиесата “Дубравка” като тържество на ренесансовия хуманизъм.
ТЕМА 5.
Полски Ренесанс. Ренесансовата вяра в силата на разума като фактор за развитието на реториката – научни и публицистични прояви (Анджей Фрич Моджевски, Пьотър Скарга). Сарматизмът като национална идея и литературна реалност. Миколай Рей (1505-1569) – основни художествени фигури на полския ренесансов език. Ян Кохановски (1530-1584). “Трени” и проблемът за културното многогласие на ренесансовата образност.
ТЕМА 6.
Чешка Реформация. Предпоставки за зараждане на критично отношение към католическата църква в края на ХV в. Основни идеологически акценти в учението на Ян Хус (1371-1415). Литературни рефлекси на хусистката революция. Братската община и развитието на хуманитарните науки. Ян Амос Коменски (1592-1670). “Велика дидактика” и модерните принципи на обучението. Педагогически, филологически и други научни трудове на Коменски (пансофия, енциклопедизъм). “Лабиринтът на света и раят на сърцето” – роман антиутопия. Символика на лабиринта. Криза на ренесансовото съзнание.
ТЕМА 7.
Барокът в славянските литератури. Барок и Контрареформация. Политическа и културна криза в Чехия след битката при Била Хора в 1620 г. Особености на поетическия език (антиномия, аглутинация, полисемантизъм). Флоралната символика и идеята за изгубения рай. Пространственост, сценичност, живописност на образната система. Барокова драма (синтетизъм на езиците). Преходни явления на границата между Ренесанс и барок в Полша (совизжалска литература, рибалтовска комедия, сарматизъм). Развитие на реторическите жанрове. Плеядата Морщин. Творчеството на Вацлав Потоцки като жанрова енциклопедия. Барокът в южнославянски констекст.
ТЕМА 8.
Културно-историческа характеристика на Възраждането. Ренесанс и Възраждане като културологични понятия. Проблемът за континуитета в условията на историческа и културна криза. Синкретизъм – причини, проявления. Двете фази на славянското Възраждане: Просвещение и романтизъм. Етноцентризъм на културното съзнание. Ключови идеологеми (род, народ, език). Типология на културните процеси. Основни насоки – филологизъм, фолклоризъм, историзъм, славизъм, и техните прояви в отделните славянски литератури.
ТЕМА 9.
Южнославянско Просвещение. Историографията като израз на новия тип историзъм и културен синкретизъм (Йован Раич, Андрия Качич Миошич). Развитие на прозата: Доситей Обрадович и просветителският роман. Хърватски илиризъм. Идеологията на Людевит Гай и нейните литературни проявления. Проблемът за книжовния език (Вук Караджич, Л. Гай). Фолклор и фолклористика сред южните славяни. Просвещение в Словения – филологическа дейност (барон Цойс), поезия (Валентин Водник).
ТЕМА 10.
Просвещение и класицизъм в западнославянските литератури. Славянската филология като научна дисциплина. Историзъм и историография. Жанрова специфика на класицистичната поезия, проза и драма (Игнаци Крашицки, Ян Колар). Идеята за славянска взаимност и нейните литературни прояви.
ТЕМА 11.
Романтизмът в славянските литератури. Двете поетики: фолклоризъм (Челаковски, южнославянски романтизъм) и “байронизъм” (Маха, Мицкевич, Словацки, Лаза Костич, Петар Прерадович). Литературни манифестации на революционния патос на епохат. Фолклорната поетика и романтизмът. Фолклорът и “отгласовата” поезия на Ф. Л. Челаковски. Литературни мистификации на фолклорни текстове. Балада и баладичност (Мицкевич, Словацки, Маха, Ербен). Значението на Вук Караджич за фундаменталните естетически и поетологични промени в сръбската поезия. Фолклоризмът – доминиращ модел в южнославянската романтическа поезия.
ТЕМА 12.
Полски романтизъм. Литературни школи. Естетическата концепция на Кажимеж Броджински. Полско-украинската школа и влиянието на фолклорната поетика в поезията Емигрантската школа и проблемът за ролята на емиграцията в национално-освободителната борба Адам Мицкевич (1798-1855). Типът поет бард – изразител на нацията. Етапи в творческото развитие на Мицкевич. Космогонизъм и национална идея. Юлиуш Словацки (1809-1849). Философска и пейзажна поезия (“Кордиан”, “В Швейцария”, “Анхели”). Драматургията на Словацки (Шекспирови мотиви и принципи, митологична и историческа проблематика). Зигмунд Крашински и неговите философско-епически поеми “Иридион” и “Небожествена комедия”.
ТЕМА 13.
Байроновият модел в западнославянския романтизъм. Карел Хинек Маха (1810-1836). Литературното двуезичие като проблем на националната и персонална идентичност.Особености на творческия процес – взаимопроникване на поетическа визия и жизнена реалност. Типология на байронистичния лирическия герой (Мицкевич, Словацки, Маха). Байронизмът като философска рефлексия в поезията на Лаза Костич и Петар Прерадович.
ТЕМА 14.
Литературната ситуация към средата на ХХ в. Особености на прехода от романтизъм към реализъм в славянските литератури: нов тип писателска личност, промяна на тематичните акценти, доминация на прозаическите жанрове. Парадигма на новата повествователна структура (битоописание, функция на детайла). Превес на социалната и историческата тема. Ролята на публицистиката и литературната критика.
ТЕМА 15.
Реализмът в южнославянските литератури от пол. на ХХ в. Сръбската литература в края на Възраждането. Вариации на темата за патриархалността: носталгично-идеализираща (Светолик Ранкович, Лаза Лазаревич) и сатирико-изобличителна (Стеван Сремац, Радое Доманович). Любен Каравелов в контекста на сръбския реализъм. Реализмът в хърватската литература: историческата проза на Август Шеноа, поезията и прозата на Анте Ковачич.
ТЕМА 16.
Реализмът в западнославянските литератури от пол. на ХХ в. Ъоцилната тема и нейните интерпретации. Чешката литература и раждането на реализма. Божена Немцова (1820-1862) и преходът от романтизъм към реализъм. “Баба” като илюстрация на новата романова поетика. Ян Неруда (1834-1891) и проблемът за малкия човек. Аспекти на персонажната и повествователната структура в цикъла “Малострански разкази”. Полският позитивизъм като специфична проекция на реализма. Социална и гражданска поезия (Адам Асник, Мария Конопницка). Развитие на социалния роман (Елиза Ожешкова, Хенрик Сенкевич, Болеслав Прус).
ТЕМА 17.
Развитие на историческия роман от края на ХІХ в. Концепцията на Хенрик Сенкевич (1846-1916) за историческия роман и нейната художествена реализация. Болеслав Прус (1847-1912) и историческият му роман “Фараон” в съпоставителна характеристика с модела на Сенкевич. Алоис Ирасек и неговата концепция за историята.
ТЕМА 18.
Сръбският реализъм от началото на ХХ в. Бранислав Нушич. Етапи в творческото му развитие – от страданието към смеха, от прозата към комедията. Хумористичната проза на Нушич – “Автобиография”, “Общинско дете”. Основни теми и типажи в комедиите. Принципи на комедийното изобличение. Съпоставимост с аналогични явления в българската литература (А. Константинов, И. Вазов, Ст. Л. Костов). Борисав Станкович. Носталгична трактовка на патриархалността в разказите му. Романът “Нечиста кръв” – натурализъм и модерност. Проблемът за кризата на патриархалния свят. Паралелът Станкович – Йовков.
ТЕМА 19. Модернизъм. Исторически граници и етапи в западноевропейските и славянски литератури. Генеалогия – отношение към традицията, барокови и романтически инвенции. Основни етапи в развитието на модернизма (модерна, авангардизъм, неоавангардизъм, постмодернизъм). Модерната като първи етап на модернизма. Парадигма на концептуалните опозиции спрямо реализма. Художествени направления в рамките на Модерната с оглед на общото и различното между тях (символизъм, импресионизъм, декаданс, сецесион). Символизмът и философията на Шопенхауер и Ницше. Типология на символизма в славянските литератури (жанрове, тематика, мотиви).
ТЕМА 20.
Символизъм. Полска Модерна. Символизмът и групата “Млада Полша” – основни етапи в концептуалната еволюция. Естетическа концепция и художествена практика на Станислав Пшибишевски (1868-1927). Лиризация на прозата. “Химни” на Ян Каспрович (1860-1926) и концепцията за личността. Поетическата трактовка на пейзажа (Кажимеж Пшерва Тетмайер). Начало на модерния театър (Станислав Виспянски). Чешка Модерна. Символистико-декадентска (Станислав Костка Нойман, Иржи Карасек), символистико-импресионистична (Антонин Сова) и метафизична поезия (Отокар Бржезина). Раждане на модерната литературна критика и есеистика (Фр. Кс. Шалда). Символизмът в южнославянските литератури. Неоромантизмът и парнасизмът като естетически рефлекси на зараждащия се модернизъм. Мотиви в поезията на Милан Ракич, Йован Дучич, Симо Пандурович и Владислав Петкович Дис.
ТЕМА 21.
Модерният полски роман от началото на ХХ в. Естетическият синтез между традициите на позитивизма и най-новите явления на модернизма. Владислав Реймонт (1867-1925) и романът “Селяни” като социалнопсихологическо отражение на кризата на патриархалността. Стефан Жеромски (1864-1925) и неговата антиромантическа трактовка на историята (“Пепелища”, “Предпролет”). Модерният психологизъм в романите на Жеромски (“История на греха”). Аспекти на позитивизъм, натурализъм и импресионизъм в романите на Реймонт и Жеромски.
ТЕМА 22. Романът между двете световни войни. Естетическата конфронтация между реализма и модернизма и техните тематични и жанрови преференции. Раждането на социалистическия реализъм и проблемът за политическата идеологизация на литературата. Ярослав Хашек (1883-1923) и чешката литературна бохема. Романът за Швейк – творческа история и нейното отражение върху романовата структура на творбата. Карел Чапек (1890 – 1938). Модерната цивилизация и нейното отражение в жанра на научната фантастика: проблемът за роботизацията на света и човека, за безсмъртието и смисъла на човешкия живот, за “бялата болест” на фашизма. Философски релативизъм и наративен плурализъм. ТЕМА 23.
Авангардизъм. Естетическата полемика с предходния етап на модернизма –Генеалогия. Западноевропейският модел и неговите проявления в славянски контекст (кубизъм, футуризъм, експресионизъм, дадаизъм, сюрреализъм). Оригинални художествени концепции (полски формизъм, чешки поетизъм, хърватски зенитизъм).
ТЕМА 24.
Поезията на авангардизма. Езикът като субект и обект на интерпретацията. Експресионизмът – особености на естетическата концепция и основни мотиви. Футуризмът в славянските литератури. Антиромантизъм в трактовката на личността. Дисторсия на езика. Манифести и поетически проекции на футуризма в полската литература (Бруно Яшенски). Футуристични инвенции в концепцията и художествената практика на Краковската авангарда, групата “Скамандър” и формизма. Чешкият цивилизъм като вариант на футуризма (Ст. К. Нойман). Сюрреализъм. Концепцията на Фройд за подсъзнанието и съня и нейната художествена интерпретация. Естетически съотношения между поетизма и сюрреализма в чешката литература. Витезслав Незвал (1900-1958) – емблематична фигура на чешкия междувоенен авангардизъм. Литературният профил на сръбския сюрреализъм (Марко Ристич, Александар Вучо).
ТЕМА 25.
Литературата след Втората световна война. Реализмът като идеологическа и естетическа конфронтация на модернизма. Рефлекси на творческата конфронтация спрямо съществуващата политическа ситуация: вътрешна и външна емиграция. Проблемът за литературните поколения. Жанрови и тематични насоки в развитието на поезията, прозата и драмата. Театърът на абсурда (Вацлав Хавел).
тема 26.
Типология на романа. Историческият роман. Философско-историческата концепция на Иво Андрич за балканския човек (”Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника”, разкази, есета): историческите романи на Милош Църнянски. Развитие на социалнопсихологическия роман (Тадеуш Ружевич, Тадеуш Новак, Ладислав Фукс, Бохумил Храбал, Мирослав Кърлежа). Научна фантастика (Станислав Лем). Наратологични принципи на постмодерния роман – синтез от фантастично, гротескно, пародийно. Постмодернизмът като израз на интелектуалния скепсис (Милан Кундера, Данило Киш, Милорад Павич). Проблеми на интертекстуалността.
тема 27.
Поезията през втората половина на ХХ в. Спиритуално-философска линия (Ярослав Сайферт, Владимир Холан, Чеслав Милош, Вислава Шимборска). Отгласите на сюрреализма (Васко Попа). Поетика на делника – опредметяване на образността.
1.2. УПРАЖНЕНИЯ
І семестър
ТЕМА 1.
Ян Кохановски. Цикълът “Трени” – диалог между културни съзнания. Антични и библейски мотиви. Проблемът за смъртта и неговата ренесансова интерпретация.
ТЕМА 2.
Карел Хинек Маха. “Май” – особености на поетиката. Функция на пейзажа. Отражението като философски, екзистенциален и поетологичен проблем. Дихотомия на мотивите, жанрова палинодия.
ТЕМА 3.
Адам Мицкевич. “Пан Тадеуш”. Мотивът за враждата между двата рода в контекста на европейската литературна традиция. Двойствеността на героя като проблем на романтическата концепция за човека.
ТЕМА 4.
Юлиуш Словацки. “Анхели”. Срещата на библейски и източни мотиви. Двойката учител – ученик, баща – син.
ТЕМА 5.
Хенрик Сенкевич. Кръстоносци. Полската история през погледа на Сенкевич и проблемът за съотношението между факт и фикция. Типология на героя. Наратологична схема.
ТЕМА 6.
Болеслав Прус. Фараон. Проблемът за властта като универсален проблем. Функция на публицистичното начало.
ТЕМА 7.
Ян Неруда. Малострански разкази. Образът на малкия човек и аспектите на хронотопа. Функция на детайла. Проблемът за циклизацията на разказа.
ІІ семестър
ТЕМА 8.
Станислав Пшибишевски. Де профундис. Ницшеанската идея за човека. Мотивът за инцеста. Характерология на повествованието.
ТЕМА 9.
Стефан Жеромски. Предпролет. Особености на романовата структура и проблемът за съотношението между натурализъм, импресионизъм и критически реализъм. Митът за стъклените къщи.
ТЕМА 10.
Владислав Реймонт. Селяни. Трактовката на патриархаланата тема . Психология на личността в светлината на природоаграрния цикъл.
ТЕМА 11.
Бранислав Нушич. Автобиография. Особености на жанра. Обект и субект на Нушичевия хумор.
ТЕМА 12.
Бранислав Нушич. Комедии. Принципи на комедийното изграждане на персонажа. Типът балкански човек като илюстрация на преобърнатия свят.
ТЕМА 13
Борисав Станкович. Нечиста кръв. Кризата на патриархалността и трагедията на личността. Женските образи в романа. Проявленията на натурализма.
ТЕМА 14.
Ярослав Хашек. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. Характеристика на персонажа – плутовско начало, поведенчески роли, персонажно слово.
ТЕМА 15.
Карел Чапек. Война със Саламандрите. Принципи и функции на фантастичното. Саламандрите като алегоричен образ на човешкия род. Проблемът за отворения финал на романа.
ТЕМА 16.
Карел Чапек. Философски романи. Криминалното начало в “Хордубал” и неговата функция. Проблемът за човешката идентичност в “Метеор” и “Обикновен живот”. Плурализъм на повествовеателната позиция.
ТЕМА 17.
Витезслав Незвал. Едисон. Естетиката и поетиката на поетизма и нейните проявления в поемата. Проблемът за творчеството и творческата личност.
ТЕМА 18.
Иво Андрич. Мостът на Дрина. Мостът като главен персонаж на романа. Балканският човек като кръстопът на култури. Съотношения между историческа легенда и исторически факт.
ТЕМА 19.
Иво Андрич. Прокълнатият двор. Образът на затвора като аналог на моста. Мълчание и слово – ключова характеристика на персонажите.
ТЕМА 20.
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. Митът за вечното завръщане. Аспекти на постмодерното повествование.
ТЕМА 21.
Вацлав Хавел. Аудиенция. Театърът на абсурда – особености на сценичното действие. Философски и екзистенциални послания.
2. Л И Т Е Р А Т У Р А
-
Основна литература
2.1.1. Художествена литература
Чешка литература -
Карел Хинек Маха. Май. В: Жоржета Чолакова. Карел Хинек Маха, или Гласът на падналата арфа. Изд. “Макрос”, Пловдив, 1993
-
Ян Неруда. Малострански разкази. С., 1952;
-
Ярослав Хашек. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война. С., 1994
-
Витезслав Незвал. Едисон. В: Странният чародей. С., 1990
-
Карел Чапек. Война със саламандрите. Р.У.Р. Бялата болест. В: Избрани фантастично-утопични произведения в два тома.София, Изд. “Народна младеж”, 1985
-
Ладислав Фукс. Господин Теодор Мундщок. С., Народна Култура, 1985
-
Бохумил Храбал. Строго охранявани влакове. С., Народна култура, 1985
-
Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. С. 2000
-
Вацлав Хавел. Аудиенция – сп. “Факел”, 1990, бр. 3
Полска литература -
Ян Кохановски. Трени. В: Покой и лютня. Прев. И. Вълев. Предг. Б. Биолчев. С., 1985
-
Адам Мицкевич. Пан Тадеуш. Прев. Бл. Димитрова. Предг. П. Динеков. С., 1979
-
Юлиуш Словацки. Анхели. В: Избрани произведения. Съст. и предг. П. Динеков. С., 1958;
-
Болеслав Прус. Фараон. С., 1984
-
Хенрик Сенкевич. Кръстоносци. С., 1982; Кво вадис. С., 1983
-
Станислав Пшибишевски. Де профундис. С., 1995
-
Ян Каспрович. Химни. Прев. Д. Габе. С., 1924
-
Стефан Жеромски. Пепелища. С., 1975; Предпролет. С., 1959
-
Владислав Реймонт. Селяни. С., 1979
-
Станислав Лем. Соларис. С., 1980
-
Чеслав Милош. Поробеният разум. Варна, 1992
-
Петър Петрович Негош. Горски венец. С., 1949
-
Бранислав Нушич. Автобиография. С., 19 ; Госпожа Министершата. Народен представител. Д-р. В: Избрани творби в 3 тома. С., 1990
-
Борисав Станкович. Нечиста кръв.С., 1993
-
Иво Андрич. Мостът на Дрина. С., 1964
-
Марко Ристич. Турпитуда. - сп. “Славянски диалози”, 2004, 2/3, сс. 110-115
-
Милорад Павич. Хазарски речник. С., 1989
-
Йован Христич. Александрийската школа. С., 1996
***
-
Август Шеноа. Селското въстание. С., 1956
-
Мирослав Кърлежа. Банкет в Блитва. С., 2001
-
Славянски литератури. Образци. І-ІІ. С., 1977, 1984
-
Христоматия по стара чешка литература. Съст. Иван Павлов, Валентина Пирова. София, Изд. на СУ “Климент Охридски”, 1993
2.1.2. Научна литература
Чешка литература -
Иван Павлов, Величко Тодоров. История на чешката литература. І-II. С., “Наука и изкуство”, 1986, 1989
-
Величко Тодоров. Книга за Карел Чапек. Световният чех. София, УИ “Климент Охридски”, 1990
-
Добромир Григоров. Милан Кундера. С. , 2000
-
Жоржета Чолакова. Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм. Пловдив, 1998
Полска литература -
Ян Кшижановски. История на полската литература. С., 1988
-
Боян Биолчев. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София, 1987; Отвъд мита. Адам Бернард Мицкевич. Между осанката на народния пророк и homo ludens. С., 1995
-
Николай Даскалов. Оспорвани шедьоври. “Кво вадис”, “Фараон”, “Пепелища”. С., 1994
-
Маргрета Григорова. Хоризонти и пътища на полската идентичност. Велико Търново, 2002
-
Жоржета Чолакова. “Трените” на Ян Кохановски – диалог между културни съзнания. - Научни трудове на ПУ “П. Хилендарски”. Българска филология, 1994, Т. ХХХІІ, кн. 1, сс. 87-93
Южнославянски литератури -
Боян Ничев. Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература. С., 1971; Бранислав Нушич. С., 1962
-
Светлозар Игов. Иво Андрич. С., 1992
-
Лилия Кирова. Сходни процеси и явления в литературите на балканските славяни. С., 1988
2.2. Допълнителна литература
2.2.1. Художествена литература
Чешка литература -
Изкусителката и нейното куче. Старочешки декамерон от ХІV век. Съст. и прев. Димитър Стефанов. София, 1993
-
Божена Немцова. Бабичка. С., 1955
-
Ян Неруда. Избрани творби. С., 1986
-
Сватоплук Чех. Разходката на пан Броучек през ХV столетие. С., 1977
-
Алоис Ирасек. Песоглавци. Против всички. С., 1987
-
Якуб Арбес. Романета. С., 1984
-
Ярослав Сайферт. Цялата красота на този свят. С., 1986
-
Владислав Ванчура. Хлебарят Ян Мархоул. С., 1985
-
Карел Чапек. Кракатит. Фабрика за Абсолют. Случаят Макрополус. В: Избрани фантастично-утопични произведения в два тома.София, Изд. “Народна младеж”, 1985; Метеор. С.,1974; Хордубал. С., 1946; Обикновен живот. С., 1983
-
Ладислав Фукс. Мишките на Наталия Мосхабър. С., Народна Култура, 1985
-
Бохумил Храбал. Подстригване. С., Народна култура, 1985
-
Милан Кундера. Шегата. С., 2001; Книга за смеха и забравата. С., 2001; Непосилната лекота на битието. С. 2000; Смешни любови. С., 1995
-
Вацлав Хавел. Аудиенция – сп. “Факел”, 1990, бр. 3
Полска литература -
Адам Мицкевич. Избрани произведения. Прев., съст. и предг. Петър Динеков. С., 1979; Любовни сонети. Превод И. Вълев. Изд. ателие Аб, 1998
-
Юлиуш Словацки. Избрани произведения. Съст. и предг. П. Динеков. С., 1958; Избрани пиеси. Прев. Ст. Бакърджиев. С., 1982
-
Камил Циприан Норвид. Звезден диамант. Избрани стихотворения и поеми. Прев. А. Радева. С., 1981
-
Мария Конопницка. Сълзи и песни. Пан Балцер в Бразилия. Съст. и предг. К. Куев. С., 1961
-
Елиза Ожешкова. Край Неман. Прев. Д. Икономов. С., 1956
-
Болеслав Прус. Кукла. С., 1975
-
Стефан Жеромски. История на греха. С., 1982
-
Ярослав Ивашкевич. Утре е жътва. С., 1982; Мефисто-валс. С., 1981
-
Славомир Мрожек. Слон. Пловдив, 1980; Танго и др. пиеси. С., 1990
-
Станислав Лем. Избрани фантастични произведения. І-ІІ. С., 1988
-
Тадеуш Ружевич. Лице. С., 1972; Смърт сред стари декори. С., 1981; Пет пиеси. С., 1992; Борба с ангела. С., 1994
-
Тадеуш Новак. Чуждоплеменна балада. Пловдив, 1989
-
Вислава Шимборска. Обмислям света. С., 1989
-
Чеслав Милош. Долината на Иса. С., 1994
Сръбска, хърватска и словенска литератури -
Йован Стерия Попович. Избрани пиеси. С., 1956
-
Стеван Сремац. Поп Чира и поп Спира. С., 1959
-
Бранислав Нушич. Избрани творби в 3 тома. С., 1990
-
Десанка Максимович. Сърцето на спящата кукла. С., 1963
-
Иво Андрич. Травнишка хроника. С., 1963; Госпожицата. С., 1978; Прокълнатият двор. С., 1976
-
Меша Селимович. Дервишът и смъртта. С., 1969
-
Милош Църнянски. Преселения. Дневник на Чарноевич. С., 1981
-
Васко Попа. Игри. С., 1981; Поклонения. С., 1995
-
Милорад Павич. Хазарски речник. С., 1989
-
Йован Христич. Александрийската школа. С., 1996
-
Август Шеноа. Селското въстание. С., 1956
-
Мирослав Кърлежа. Завръщането на Филип Латинович. С., 1966; Господа Глембаеви. С., 1976; Щурец под водопада. Пловдив, 1981
-
Иван Цанкар. Слугата Йерней и неговата правда. С., 1958
-
Отон Жупанчич. Моите кораби. С., 1965
2.2.2. Научна литература
-
Емил Георгиев. Общо и сравнително славянско литературознание, С., 1965; Очерки по история на славянските литератури. С., І-ІІ., 1977
-
Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986
-
Панайот Карагьозов. Самосъзнание на словесността. Историография на славянските литератури. С., 1997; Някогашните славяни днес. С., 1997
-
Иван Павлов. Величко Тодоров. Българо-чешки литературни паралели. І-ІІ. София, 1983, 1992
Изготвил: доц. д-р Жоржета Чолакова
Достарыңызбен бөлісу: |