Сребърната нишка

Както някои от нас, след завършване на образованието си, избират учителската професия, така и напредналите в духовно отношение поемат ролята на учители за по-малко развитите. Всеки склонен към размишление и анализ човек би стигнал до извода, че човешкото развитие и прогрес се основават на приемствеността. Достигнатото от един индивид знание, опит и относително съвършенство, се споделя под една или друга форма с останалите. А те от своя страна го доразвиват и усъвършенстват, прибавяйки своя опит и знания. Плодовете от техните усилия отново стават достояние на цялата общност или нация, а не след дълго - на цялото човечество.

За разлика от твърдите материалисти, изучаващите духовните науки добре знаят, че знанията се предават не само по директен път - т. е. при личен контакт и словесно общуване. Всяка излъчена от който и да е ум мисъл, стига да е с достатъчен енергиен интензитет, се записва в отразяващия етер, често наричан акашови записи. А веднъж запечатана там, тя е на разположение на всеки, който вече е разширил съзнанието си, развивайки способността да извлича информация от Паметта на Природата. Независимо че сме разделени физически (поради това, че обитаваме отделни физически тела), духовно ние винаги сме били и ще продължим да представляваме едно цяло. Така че достиженията на един от нас не са лични, а колективни, колкото и трудно да се приема този факт на сегашния ни етап на развитие.

Но да се върнем на темата за духовните Учители. Импулсът за споделяне на знанията и натрупания опит, с цел непрекъснато и възходящо развитие, което е в основата на еволюцията, е заложено от Създателя във всяко от творенията му. Всеки от нас, който е напреднал до определена степен, вече е учител за тези от събратята си, които все още не са достигнали до неговото ниво на развитие. В известен смисъл цялото човечество е Учител на вълните на Живота, които го следват - животните, а след тях - и растенията и минералите. Всяка душа, при поредното си въплъщение, си построява подходящо физическо тяло, съставено от милиарди животи, на които предоставя поле за развитие - това са клетките, съставящи нашия великолепно организиран организъм.

Великите духовни Учители на цялото човечество, които носят отговорността за развитието ни, вече са освободени от кармичната обвързаност да се прераждат във физически тела. Въпреки това, някои от тях по своя воля и днес обитават такива, изхождайки от принципа за целесъобразност и необходимост. Всеки от тях има свои ученици, с които работи, а те от своя страна предават необходимите знания на свои ученици в тела.

Общуването между ученик и учител най-често се осъществява по време на сън, като информацията се предава от ума на учителя в ума на ученика. Тези контакти се осъществяват в менталните нива, където липсват изкривяванията и ограниченията, характерни за астралния свят. Имайки предвид инертността на плътната физическа материя, а оттам - и на мозъка, този начин на предаване на информация е светкавичен, по-съвършен и по-ефективен. Самата информация най-често представлява зародиш на идея, която ученикът следва да усвои и развие в будно състояния. В редки случаи такива послания се предават и по телепатичен път, когато човек е в будно съзнание.

Възможно е нашият духовен учител, който ни обучава по време на сън, да е от нашата раса, националност, дори населено място, а е възможно да живее на друг континент, да изповядва друга религия и никога да не се срещнем лично. Твърде е възможно някой от по-напредналите му ученици да присъства в живота ни, дори да е някое от децата ни. Често такива души, натоварени от учителя ни пряко да ни наблюдават и да ни помагат, обитават тела със скромна външност, не се намират по високите етажи на обществената йерархия, а и нямат подобни желания. Такива хора не бият на очи, не се стремят да застанат под светлините на прожекторите, дори обратното - по всякакъв начин се стремят да не се отличават от останалите. Ако им се наложи да привлекат общественото внимание, те го правят, изпълнявайки поръчение. Но и в тези случаи скромността им е впечатляваща, липсват шумни претенции за духовно водачество, огласяване на “истини от последна инстанция”, или месиански комплекс. Да не говорим, че никога няма публично да афишират своята степен на развитие, а още по-малко, водени от себични цели, да огласят името на Учителя си.

Има една известна фраза, която гласи: “Когато ученикът е готов, ще се появи Учителя”. И тя е вярна, но ако бъде правилно разбрана. Когато човек напредва в духовното си развитие, той повишава и енергийния си потенциал. Гледана от вътрешните нива неговата аура засиява по-ярко и това събитие бива забелязано. И тогава някой от по-напредналите поема за обучение стремящия се. Не казвам - желаещия, защото желанието има съвсем друга основа и няма нищо общо с искрения стремеж към духовно усъвършенстване. Групите на обучаващите се души се сформират на принципа на сходството - лъчево и духовно, и нямат връзка с физическите ни прилики или различия, нито пък със социалното ни положение. И тъй като в духовното развитие е важен не личният, а груповият напредък, винаги, когато един от групата напредне, това автоматично оказва положително влияние и на останалите.

По мое мнение мисълта дали имаме или не духовен учител трябва да е последното нещо, което да занимава и тревожи ума ни. А според мен самият факт, че си задаваме подобен въпрос, е достатъчно красноречив.
ПОСВЕТЕНИ И АДЕПТИ
Подобно на много други термини, които срещаме в литературните източници на различните духовни школи, и понятията посветен и посвещение съдържат смисъл, доста по-различен от светското ни разбиране за тях. Тъй като интересът към темата за посвещенията е голям, а изхождайки от личните си наблюдения смятам, че в близко време той още повече ще нараства, въпреки изключителната ú сложност реших да я включа в книгата.

За да изключа възможността тези две понятия да бъдат изтълкувани погрешно, накратко ще уточня - тук изобщо не става дума за интелектуално познание или навлизане в тайни и/или мистерии, които са на разположение на малка привилегирована група и са недостъпни за простосмъртните. Погледнато от този ъгъл, то тогава всеки от нас, в зависимост от интересите или образованието си, може да смята себе си за посветен в определена област на човешкото познание.

Постепенно, в хода на еволюцията, ние ще ставаме съзнателни в тези шест фини полета, точно по същия начин, по който на този етап от общото ни развитие сме съзнателни в първото - физическото поле. Нещо повече. При приемането на всяка една от седемте степени на посветеност душата е вече не само съзнателна, но и способна да упражнява първоначално частичен, а в хода на развитието си и все по-цялостен контрол над типа им материя, в съответствие със законите, които ги управляват.

Известно е че, от дълбока древност и до днес, в затворени и тайни общества се провеждат церемонии, посредством които техните членове биват посветени - до определена степен, в тайните знания, ревниво опазвани от тези общества. За какво точно става дума, на широката общественост не е известно - именно поради строгото съхраняване на тайната, свързана с всичко, което касае дейността и целите на тези групи. Но, при определяне нивото на готовност конкретен индивид, членуващ в тях, да бъде подготвен и да приеме някаква степен на посветеност, решаваща роля играе преценката на водача /или водачите/ му. Което от своя страна предполага известен субективизъм.

Моето разбиране за това понятие, както вече разбрахте, има много по-дълбок духовен смисъл и, за да може да се осмисли още по-пълно, е необходимо да сме придобили поне принципни познания за телата, т. е. енергийните нива, от които сме изградени, и които обитаваме. Темата за строежа на човека е многообхватна и сложна за изразяване в кратка форма, но е необходимо, поне бегло, да се спра на нея, за да мога да изложа познанията си за самите посвещения.

За въплътения и пребиваващ на Земята във физическо тяло индивид тези тела, изграждащи троичната му аура, съответно са три - физическо плюс етерно, астрално и умствено (ментално). Тези три проводника предоставят на въплътената душа подходящи за обитаване форми за проявление в трите свята - физическия, астралния и менталния, които представляват телата на планетарния Логос. Те, както и четирите ни висши тела, а и цялата Вселена, в съответствие със степента на вибрация на материята, от която са изградени, от своя страна се делят на седем поднива. Душата, която представлява проявление и проводник на духа, също е “облечена” в троично тяло - това е т. нар. каузално (причинно) тяло. В източната философия трите слоя на каузалното тяло са наречени Атма, Будхи и Манас - дух, материя и съзнание (разум).

Посвещенията, които разглеждаме, касаят именно душата и каузалното тяло. Противно на представата ни за ритуали и церемониалност, тези духовни израствания представляват нещо съвсем различно - мистериозно и съкровено. За човека във физическо тяло те са общо четири и бележат етапи от духовното му развитие и изкачване по еволюционната спирала.

Самият процес - най-общо казано - се свежда до индуцирането на каузалното тяло на душата, чрез насочване и провеждане през него на определен лъчев тип енергия, като по този начин способността му да провежда високите енергии от по-фините нива към троичната личност рязко нараства. Осъществява се във висшите поднива на менталния свят /до трето посвещение/, под наблюдението и чрез съдействието на Учителите, а при протичането му будното съзнание на посвещавания е изключено - т. е. човекът или спи, или е в състояние на медитация.

Важно за всички нас е да осъзнаем, че връзката между фините полета на съществуването ни и физическото измерение е двупосочна - т. е. импулсите текат както отгоре надолу, така и обратно. Както от духа, през душата - към личността, така и от личността - през душата, към духа. В този смисъл, когато човекът във въплъщение - чрез начина си на живот, мислене и емоционални реакции, е разширил аурата си, повишавайки вибрациите на трите съставляващи я носители, именно това вътрешно сияние, тези повишени вибрации, които няма начин да бъдат симулирани, подават към душата импулса, че конкретната личност е подготвила троичното си тяло да понася и провежда по-фини и с по-голяма степен на вибрация енергии. Готовността му за посвещение, както сами разбирате, вече не подлежи на субективната преценка на която и да било личност, тъй като бива демонстрирана - по неподлежащ на съмнение и оспорване начин, от самия него.

Личността, излъчена от душата и въплътена на Земята за натрупване на опит и израстване, е подала недвусмислен сигнал, че е готова да възприеме, проведе и заземи висшите духовни импулси, идващи от Създателя. Изминат е дълъг и труден отрязък от пътя на тази душа към съвършенството. На Земята още една личност е демонстрирала готовност да бъде включена активно във веригата на духовната Йерархия. Запалена е още една лампичка, към която да потече божественият импулс, за да освети живота на всички ни.
* * *

В християнските традиции четирите посвещения - тези степени на нашето развитие, през които преминаваме, подчинявайки се на законите за кармата и прераждането, са описани, макар и символично, в Новия завет. Това са: Рождество; Кръщение; Преображение и Разпъване на кръст. Следващите посвещения, които се приемат от Учителите и духовно напредналите са: Възкресение; Възнесение и Завръщане при Отца.

Посвещенията, тази символична форма на възкачване на душата по пътя на завръщането ú при Отца, нямат нищо общо с представата ни за изкачване по стълбата на обществената или служебната йерархия. Човешкият ни стремеж за издигане - в материален план, е продиктуван от материалистичните ни въжделения - за пари, власт, относителна свобода и възможност да доминираме над другите. Все желания, продиктувани от интересите на отделната личност - обособена и самоизолирала се от останалите. Духовният ни стремеж за извисяване в същността си е продиктуван от импулса да служим и идва от самата душа.

За да може всеки от нас да възприеме този импулс, който помита егоизма и алчността и дава път на алтруизма и съпричастното ни отношение към всяка форма на живот, населяваща планетата ни, е необходимо да съумеем да изградим енергиен мост - своеобразен канал за връзка с душата ни, по който да изпратим сигнала, че сме готови да приемем посвещение.

На изток наричат този канал антакарана. В същността си представлява енергийна нишка, която, в съответствие с вътрешното ни развитие, все повече се разширява и укрепва. По този енергиен канал, все по мощно и осезаемо от конкретната личност, започва да тече енергията на висшата ни същност. Човекът, съумял да прокара дори и най-тънката нишка, започва все по-ясно да долавя нейните послания. И именно от този знаменателен момент нататък той преминава от символичната Пътека на изпитанията към пътя, водещ към посвещенията. С всеки изминат етап от живота си той все повече се превръща в личност, насочвана, подпомагана и подчиняваща се на плановете и стремежите на собствената си душа. Душата ни, която винаги, във всеки един миг от нашето съществуване - независимо дали го осъзнаваме, е в директно съприкосновение с Бог.

Постоянно изменящите се планетарни условия и прииждането на обновяващи енергии към планетата ни създават условия за небивал до сега напредък и приближаване към Портала на посвещенията на милиони човешки същества. На физическо ниво всички ние усещаме промените чрез състоянията на организма си. Временния дискомфорт, до който води протичането на тези високи енергии през телата ни, много наподобява на различни болестни симптоми, което плаши доста хора. Затова споделям тези свои познания с вас. За да узнаете, че много от нас сега навлизат в своя “духовен пубертет”. Един етап от развитието ни, който си има своите неудобства и трудности, но който е неизбежен и просто трябва да се премине.

Въпреки че, спирайки вниманието ви върху символиката на Рождество Христово, бегло споменах за Посвещенията, в следващите няколко страници ще разгледам темата малко по-подробно.

ПЪРВО ПОСВЕЩЕНИЕ - РОЖДЕСТВО
Ако сравним етапите от духовното развитие на човека със степените на образованост, то Посвещенията биха съответствали на висшето образование. За да навлезем в учебните зали на университетите, ние трябва да придобием съответните знания, преминавайки през началното, основното и средното образование. Едва тогава, вече придобили основни познания в различните области на естествените и точните науки, ние се насочваме към конкретна област на досегашното човешко познание и продължаваме образованието си в някое от многобройните висши учебни заведения. Разликата между светската и духовната степен на познание се състои в това, че при духовното си развитие всички - без изключение - продължаваме нагоре и, рано или късно, влизаме в учебните зали на Неостаряващата Мъдрост.

Нишката на Ариадна, която води всеки от нас през сложния лабиринт на духовното познание, е принципът на аналогията. Всяка, дори и минимална степен на познание, вече може да служи за ориентир и средство за съпоставяне, чрез което да възприемем и усвоим новата информация. Представете си едно новородено бебе. Душата му, завърнала се на Земята чрез поредното въплъщение, попада в един напълно непознат свят, при съвсем различни условия. На всичко отгоре и тялото, което е връзката ú с този свят на най-плътната материя, също е ново, неразвито и трогателно безпомощно. Първите седем години от живота душата посвещава на неговото овладяване и поставяне под контрол. Следващите два седемгодишни цикъла са посветени на овладяването на астралния и менталния носител. И едва след като се е научил да ги управлява, човек вече може пълноценно да ги използва, да опознава заобикалящия го променен и нов за него свят и - в крайна сметка - да трупа нов и полезен опит.

Подобни етапи на развитие - но вече с много по-голяма амплитуда, в много по-разширен смисъл, ние преминаваме и по пътя на цялостното си духовно усъвършенстване. Принципът на повторенията - отново на същия етап, но на по-високата извивка на спиралата, е основополагащ и е заложен в основата на развитието на Вселената и Живота. Трите Посвещения, които в основата си наподобяват овладяването на трите ни тела в рамките на един живот, и през които всеки от нас трябва да премине, бележат степента на контрол постигнат от страна на душата над низшите ú носители.

Първо посвещение се приема тогава, когато душата съумее на установи окончателен контрол над физическото тяло. Това означава, че човек трябва да успее да превъзмогне всички изкушения и пристрастености, които най-плътният му носител издига като препятствия. Т. нар. “грехове на плътта” - пиянство, лакомия, сексуални апетити, вече не трябва да господстват. В Новия завет тези изкушения символично са представени чрез първото предложение, което сатаната прави на Христос, отвеждайки го в пустинята. Пустинята, където човек остава сам със себе си и никой, освен собствената му душа, не може да го изведе оттам. Тази устойчивост спрямо непрестанните претенции на тялото всеки от нас е изграждал бавно, постепенно и с много труд, в продължение на безброй животи.

В днешни времена променените условия за съществуване на планетата вече не налагат необходимостта да се концентрираме изцяло върху начините за физическо оцеляване. Отдавна сме напуснали пещерите, климатът е много по-благоприятен, храната, облеклото и подслона се осигуряват с много по-малко физически усилия. И ако, към този момент, по света все още има много гладни, зле облечени и останали без подслон хора, то това се дължи на прекомерните амбиции и желания на нищожно малка част от човечеството. Не е далеч времето, когато еволюцията ще принуди тази шепа “господстващи” или да се промени, или ще ú бъде отнета възможността да се връща за въплъщение точно тук - на тази планета. Не поради налагането на висша воля, което би нарушило Закона за свободната воля и избор. А поради това, че в резултат на стремежа и усилията на останалата част от човечеството, планетарните условия за живот ще са променени. В условията на повишени вибрации на телата на планетарния Логос душите на ориентираните към егоизма, злобата и алчността, просто няма да могат да съществуват. Премахването на мизерията, болестите и всички други неблагоприятни условия е в наши ръце. Което е пряк стимул за духовно развитие и усъвършенстване.

Облекчените условия за физическо съществуване (в планетарен мащаб) говорят за факта, че вече голяма част от човечеството е преминала през първо посвещение. До голяма степен е усвоен един важен урок. Вече сме пораснали, преминали сме “първите седем години” и можем да продължим нагоре.

В Планинската си проповед (Матей. Гл. 5-7) Христос изрича: . . . “и лявата ръка да не знае какво прави дясната”. До определено ниво на развитието ни съществува прекъсване на съзнанието (при преходите ни в Тънкия свят по време на сън, молитва или медитация) и физическия мозък не регистрира в будното съзнание дейността и подвизите на духовната ни същност във висшите светове. В действителност повечето от хората, приели първо посвещение, нямат ясната представа, че вече са преминали през него. За това събитие обаче ни се дават косвени знаци. За този значим етап от развитието ни Тибетеца казва: “отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към начина, по който си обяснява събитията в живота. Посветеният има нова ориентация към живота и забелязва един нов мисловен свят”.

Белезите, подсказващи, че отделният индивид е преминал през Рождество, са все по нарастващата любов, състрадание и съпричастност, които посветеният проявява към всяка форма на живот. Нараства и стремежът към повече духовно знание. Без значение дали изповядва дадена религия, а и не е задължително да е религиозен в традиционния смисъл на думата, такъв човек се изпълва с една нова духовност. Чувството за отговорност нараства, а импулсът да се служи и помага на събратята става все по-мощен. Осъществило се е рождеството на Христос в пещерата на сърцето.

Следвайки принципа на повторенията, ние преминаваме през този труден етап във всеки отделен живот. Наричан “криза на юношеството”, той обхваща вторите седем години - от 7-мата до 14-тата, и съвпада с пубертета и половото съзряване. През този втори седемгодишен период душата за пореден път се учи да овладява и поставя под контрол емоционалния си носител - астралното тяло. В тази възраст развитието на разума и логичното мислене все още са в зачатък. Главната движеща сила при реакциите ни в различните ситуации, както и при взимането на решения, са нашите желания и емоции.

Приемането на второ посвещение е подобно на този седемгодишен период, но вече в много по-разширен смисъл. Този етап бележи овладяването, от страна на душата, на емоционалното тяло и окончателното му поставяне под контрол. Тежката битка е завършила. Урокът е научен. Предстои обаче един дълъг период на потвърждаване на наученото и усъвършенстване. Ако отново си послужим с принципа на аналогията, можем да намерим безброй примери от всекидневния си живот, които да ни помогнат да вникнем с по-голяма лекота в науката за посвещенията. Да вземем за пример отново един студент - по медицина например. За да получи необходимите знания, той пет години изучава обща медицина. Следват държавните изпити, след това специализация, а след това практика, трупане на опит и непрекъснато самоусъвършенстване, в крак с постоянните новости в тази област. Позволи ли си да спре за миг, той вече изостава.

За да преминем през това тежко изпитание, наречено второ посвещение, е нужно да се научим да жертваме личните си желания - за благополучие, власт, контрол над другите. Да съумеем да поставим общите интереси над личните, осъзнавайки, че добро е само онова, което полезно за всички. На този етап от човешката еволюция това изпитание е най-трудното и тежкото за преодоляване. Остатъците от атлантския тип съзнание, поради които основна част от човечеството е все още фокусирана в емоциите и желанията, трябва бавно и трудно да бъдат трансформирани. Ето защо преминаването през второ посвещение е задача на цялата Пета коренна раса.

Периодът между първо и второ посвещение е най-дългият и за мнозина е времето на най-големи трудности. Характерното за хората, които изминават тази отсечка от индивидуалното си развитие, е все по-нарастващият интерес към духовни знания. Значително се развива стремежът да се мисли (вместо да се чувства), да се знае, както и да се споделят и прилагат тези знания. Нараства чувството за лична отговорност, човек изоставя пасивността и става значително по-активен в мислите и действията си. Той вече до голяма степен е осъзнал, че причината за бедите и нещастията му се коренят в собственото му минало. Дори и да не е чувал за закона за кармата и прераждането, дори и да не проявява видим интерес към източната философия, теософията и езотериката, той интуитивно разбира, че животът - като цяло, и неговата лична съдба - в частност, се управляват от неумолими и безпристрастни космични закони.

Второ посвещение е свързано с центъра на сърцето - четвърта чакра. В този център се влива нишката на живота - енергийният канал, по който към въплътения човек тече енергията на Йерархията, преминавайки през собствената му душа. Поради това, че в по-голямата си част човечеството е готово да премине през този общ етап от развитието ни, Йерархията изпраща все по-мощни импулси за събуждането и развитието му - към тези които имат вътрешната готовност да ги приемат. На физическо ниво отделният индивид реагира с характерни телесни симптоми, които проявявайки се плашат доста хора.

Изхождайки от личните си наблюдения смея да обобщя, че тези конкретни усещания се изразяват чрез лека аритмия, стягане, пробождане в сърдечната област и дори изтръпване на лявата ръка. Характерното при тях е, че при медицински преглед не се регистрират никакви функционални или физиологични отклонения, което доста озадачава специалистите. В такива случаи лекарското заключение обикновено е - “оплакването е на нервна почва”. Което в най-грубата си същност не е далеч от истината. Освен тези чисто физически усещания хората, които все повече се приближават към второ посвещение забелязват, че значително нараства степента им на интуитивно възприятие. Някои от тях развиват свръхсетивни възприятия в определена степен - започват да виждат аурата на растенията и дори на събеседниците си, долавят мислите и настроенията им, сънуват пророчески сънища.

Самото събитие - приемането на второ освещение - се регистрира в мозъка по някакъв начин. Най-често под формата на ярък, запомнящ се сън, но често човекът не е в състояние да го разтълкува и поради това не му обръща особено внимание. Въпреки това той не се изтрива от паметта му. Поне до момента, когато по един или друг начин не разбере чрез будното си съзнание неговия смисъл. За това може да му помогне разговор с друг човек, прочит на определена книга или някакво друго “случайно” събитие. Но винаги под такава форма, че в него не остава никакво съмнение за какво точно става дума.

Всички ние имаме право да узнаем на какво ниво от развитието си се намираме. Вътрешното ни израстване обаче вече не ни позволява да се изпълваме с излишна гордост или чувство за превъзходство по отношение на останалите. Вече интуитивно разбираме, че поемаме по-голяма отговорност - за личната си съдба и за съдбата на човечеството. Когато аз имам радостта да срещна такива хора, обичам да им казвам: “Добре дошли в отбора”.