Тема: строителство, строителен контрол

„Реката свлече високо от Балкана парчета лед с големина от 10-20 квадрата и дебелина 20-30 см. В ниското край нашето село, където е водосборът тя преля и ледените блокове заприщиха пътя", добави Димчев. В опасния участък заседнали две леки коли и един джип, но в били извадени. Към обед общината изпрати машини, за да освободят пътя.

Всички реки и дерета в и Сливенска община са пълни, валежите са над 35 литра м на квадрат и създават критични ситуации.


07.02.2012 г., с. 6
„Синята зона" в Пловдив без пари
НИКОЛАЙ СПАСОВ

Паркирането в „синята зона" в Пловдив ще продължи да бъде безплатно и през тази седмица, съобщи кметът Иван Тотев. Отмяната на таксата от 1 лев за час бе въведена от 27 януари с цел да бъдат улеснени жителите и гостите на града в усложнената зимна обстановка.

Възможно е „синята зона" да остане безплатна дори до 29 февруари, ако снеговалежите продължат и температурите останат отрицателни до края на месеца. Причината е невъзможността за нормално паркиране в централната част на града. „Засега заповедта е

безсрочна. Не се наемам с прогнози докога зоната ще остане безплатна, тъй като такава зима не помня", каза кметът Тотев.

Той разказа още, че над 200 представители на бизнеса и различни институции са изявили желание да участват в Информационния ден на инициативата JESSICA. Тя ще се проведе в четвъртък. JESSICA е финансов инструмент, с който можем да подобрим състоянието на отделни зони в Пловдив. За разлика от оперативните програми инициативата може да финансира публично-частни партньорства и частни компании", допълни пловдивският градоначалник.


07.02.2012 г., с. 6
Бързаци паркират безплатно
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ

Бързаците ще спират безплатно на общинските паркинги в Разград, реши местният парламент. Привилегията е за тези, които успеят за 30 минути да свършат работата си и да освободят паркомястото. Това ще важи на съоръженията до джамията „Ибрахим бей", средношколското общежитие и зад пощата в центъра на Разград.

Преди това общинският съвет отхвърли категорично две предложения - дори и бързото паркиране да се таксува, макар и само с 50 стотинки, както и да се разшири „синята зона" в града.


07.02.2012 г., с. 8
Обвинители решават за имотна измама
Прокуратурата в Горна Оряховица разследва спор за имот за 100 000 евро в село Първомайци. Той бил продаден два пъти на частни лица, въпреки че е държавна собственост.

Работата по случая започна, след като английски заселник в Първомайци депозирал жалба в Районната прокуратура. Клифърд Съртис твърди, че преди 5 години купил имота, за който по-късно разбрал, че е върху държавна земя.

Междувременно разследващите установили, че преди 9 години продавачът Виктор Азманов също бил измамен като купил имота, без да знае, че е държавен. И двете сделки били изповядани от нотариус Красимира Боева от Горна Оряховица.


07.02.2012 г., с. 12
400 хил. пътуват дълго до работа
За 10 г. броят на трудовите мигранти се е увеличил с 22,3%
МИЛЕНА ИЛИЕВА

Мъж на възраст между 30 и 50 г., със средно образование - това е средностатистическият българин, който пътува всеки ден далеч от дома си, за да работи.

Над 400 000 души (12,1 % от икономически активното население) не си изкарват хляба в населеното място, в което живеят. За да отидат на работа, те изразходват общо 500 000 часа на ден. Това сочат данни от изследване на трудовата миграция в България, проведено по искане на КНСБ при преброяването на населението през м.г. от Националния статистически институт (НСИ).

През последните 10 години броят на трудовите мигранти в България е нараснал с 22,3% - от 328 хил. на 400 хил. души, заяви доц. вчера д-р Йордан Калчев, експерт по проекта. „Аз също съм мигрант, защото живея в София, а работя в университета в Благоевград", даде пример той.

Според изследването най-интензивни са пътуванията в областите Кърджали, Пловдив, Враца,Велико Търново, Стара Загора и Пазарджик. В София всекидневно пристигат 42 000 души, които вечер се прибират в други общини. 2000 българи дори бият път всеки ден до съседни държави - Румъния, Турция, Сърбия и Македония, за да работят.

Според данните трудовата миграция не е само от селото към града, а и от един град в друг. Относителните дялове на пътуващите от градовете и селата са съответно 48,4% и 51,5%. Причината е, че все повече намалява икономически активното население в селата, обясниха експертите. Трудовата миграция по принцип е част от подготовката за постоянно преместване на човек в населеното място, където работи, каза експертът по проекта Божидар Арсов.

Според статистиката 25% от мигрантите отделят за път между 30 и 45 минути на ден, а 36 на сто - между 15 и 30 минути. „Така над 20 000 работни дни годишно

се изразходват излишно, вместо да бъдат вложени в работа", коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Най-много трудови мигранти има в преработващата промишленост - над 113 000 души или 28% от всички пътуващи. В класацията следват търговията (12%), строителството (10,5%) и държавната администрация със 7% от всички трудови мигранти.
37 млн. лв. от ЕС за транспорт

37 млн. лева са предвидени от октомври м.г. до края на 2012 г. по оперативна програма „Човешки ресурси" за подкрепа на ежедневната миграция, съобщи вчера лидерът на КНСБ Пламен Димитров. С тези пари могат да бъдат финансирани пътните разходи на хора, които са наети на трудов договор за срок над 1 г. и работното им място е на разстояние до 80 км от дома им. Средствата от тази мярка не са насочени към социално слабите, които са сред най-нуждаещите се от подобна подкрепа, коментира Димитров. Затова от КНСБ предлагат процент от тези пари да се отдели за тези, които търсят или току що са си намерили работа. „Много хора не започват работа точно защото живеят далеч от мястото, където могат да изкарват хляба си", коментира синдикалният лидер. Сред политиките, които КНСБ предлага, е съкращаване на времето за пътуване чрез координиране на транспортните графици с работното време в предприятията и др.

на нови инструменти в подкрепа на бизнеса", „ефективно насърчаване на инвестициите".

Това са част от обявените от правителството в края на 2011 -а основни приоритети в икономиката за новата година.

И ето, че с трескава нормотворческа дейност бързо и целеустремено думите се превръщат в дела.

Някои казват, че приетият на първо четене законопроект за публично-частното партньорство бил доста объркан, а и не бил съобразен с други действащи закони. В преходните му разпоредби обаче между другото фигурира текст, който си е много добре съобразен. С него се променя друг закон - за концесиите, така че действащите вече концесионни договори да могат при „непредвидени обстоятелства" и постфактум да се променят и допълват и обектът на концесията да се увеличи с до 50 на сто от първоначално предвиденото.

Поправката значително ще подобри „условията за правене на бизнес" на концесионера на-ски зоната в Банско. Там обаче„непредвидените обстоятелства" са възникнали отдавна и съзнателно. Посочиха ги първо еколозите, а после две измервания на Министерството на околната среда доказаха, че концесионерът, в нарушение на договора, е разширил зоната, като е построил писти и лифтове не на 995, а на 1650 декара в природния парк „Пирин".

Оттогава мина цяла година, но санкции не последваха. Вместо това беззаконието се узаконява с промяна в закона. И се отваря вратичка, пред която е лесно да се предвиди опашка от инвеститори, сблъскали се с„непредвидени обстоятелства".

Това не е единственият пример за лобистко законодателство.

Ситуацията напомня стар виц, който сега може да бъде преразказан така: „Всичко в името на бизнеса, всичко за благото на бизнеса. Всички обаче знаят и името на бизнеса."

ЯСЕН БОЯДЖИЕВ Дой че Веле



07.02.2012 г. , с. 18
Сребърният фонд – как да го управляваме
Добри намерения по пътя към ада
В края на януари финансовият министър Симеон Дянков предложи по-активно управление на парите от Сребърния фонд. В него се събират средства, които след няколко години трябва да помогнат да се финансира дефицитът в държавната пенсионна система. Според Дянков трябва да се купуват български държавни ценни книжа, което сега е забранено. Така може да се финансира плащането по външния дълг, което предстои в началото на 2013 г.

Вестник „ Труд” започва дискусия как да се управляват парите от фонда

Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Най-вероятно и гръцките политици са трупали дългове с добри намерения, но просто не им е достигнал здрав разум, за да осъзнаят, че последиците от действията им могат да съсипят страната. Затова оценката на публичните политики не трябва да се базира на добрите намерения, а на анализ на сценариите, ефектите и рисковете в дългосрочен план.

Именно в тази рамка трябва да се разглежда предложението на вицепремиера Симеон Дянков средствата от Сребърния фонд да се инвестират в български държавни ценни книжа и на фондовата борса. За съжаление и този път не беше публикуван икономически анализ на евентуалните ползи и вреди, преди да се направи предложението. Добре е да обърнем внимание и защо идеята се лансира в момента. Причината е очевидна - и официално обявена - след по-малко от една година българското правителство трябва да изплати 1,6 млрд. лева по т.нар. еврооблигации. Тоест парите от Сребърния фонд ще се дадат на правителството в замяна на дълг, а то ще си погаси други дългове с тези пари. Накратко - не става въпрос за дългосрочен поглед към пенсионната система, а за мързелив начин да се реши еднократен проблем. Както и да го погледнем, това не е добра аргументация за толкова важно решение.

Евентуални ползи

Подобна операция няма да намали общия размер на държавния дълг - просто ще замени един вид дълг (еврооблигации) с друг вид дълг (ДЦК, купени от Сребърния фонд). Лихвените нива за бюджета ще бъдат по-ниски, но не заради участието на Сребърния фонд - те ще бъдат по-ниски дори и ако не участват парите на фонда.

Единствената полза е, че Сребърният фонд ще инвестира в по-дългосрочни книжа и ще има по-висока доходност. Но това може да се постигне и без тези средства да се дават на правителството -просто фондът трябва да престане да ги държи на краткосрочни депозити и да започне да ги влага в по-дългосрочни инвестиции.

Тоест реални ползи от предложението няма.

Вреди и рискове

В края на октомври 2008 г. фискалният резерв на правителството беше 12 милиарда

лева. Към края на 2011 г. е около 5 милиарда лева. Или 60% от резерва вече са похарчени без абсолютно никаква полза. Всички приказки как бюджетните дефицити ще подобрят икономиката бяха развенчани и изстрадани от гражданите и бизнеса. Заради харченето на фискалния резерв беше намален кредитният рейтинг на страната през 2008 п, а непоследователната политика и дефицитите снижиха драстично чуждите инвестиции през 2009-2010 г. Новата операция със Сребърния фонд ще задълбочи тази тенденция, тъй като неговите резерви са част от фискалния резерв, И тези резерви ще изчезнат, ако бъдат заменени с правителствени ДЦК и инвестиции на борсата. Т.е. след операцията фискалният резерв реално ще отънее до 2-3 милиарда лева. Толкова ниско ниво не сме имали от 10 години.

Освен това, какво ни гарантира, че след като се използва Сребърния фонд, същото няма да се случи и с останалата част от резерва. Така държавните финанси ще

останат абсолютно незащитени и най-малкият полъх на кризата ще доведе до реални рискове за фалит.

Фискалният резерв е част от валутните резерви на страната и намалението му автоматично ще намали и тях. Подобно влошаване на индикаторите няма да повлияе добре на оптимизма на инвеститори и кредитни агенции за българската икономика. Ефектът ще е негативен за икономическата активност, която и без това е потисната от кризата.

Противно на твърденията, че България е изключение с наличието на фискален резерв, вярно всъщност е точно обратното - всички благоразумни страни имат сериозни резерви. Според Евростат към края на третото тримесечие на 2011 г. средната стойност на фискалните резерви на страните от ЕС е около 9,5% от БВП, а българският вече е по-нисък - 8,4%. Страни като Дания, Швеция и Германия поддържат резерви от 15-20% от БВП, а страни от Източна Европа като Чехия и Естония - около 12%.

Ако бъде използван Сребърният фонд по начина, предлаган от Симеон Дянков, България ще се окаже с един от най-ниските фискални резерви в ЕС, по-нисък отколкото в Италия, Гърция или Румъния (последните две от които се наложи да бъдат спасявани от МВф, а първата - от ЕЦБ).

Накратко - фискалният резерв в България трябва да бъде увеличен, а не да се намалява.

Директни (д)ефекти

Освен макроикономическа и стабилизираща роля, фискалният резерв има и някои много важни прагматични цели - с пари от него се плащат проектите по еврофондовете и едва няколко месеца по-късно те се възстановяват от ЕС. Същото се отнася и до земеделските субсидии -първо се плащат от фискалния резерв, после се покриват от Брюксел.

Резервът е и източникът на средства за изплащане на пенсиите в началото на всеки месец, а в средата се попълва от приходите от данъци, фискалният резерв дава възможност и за изглаждане на месечните вариации в приходите и разходите на бюджета, които се случват постоянно. Така че без солиден фискален резерв ще е трудно да се усвояват еврофондовете и на държавата много по-често ще й се налага да бави плащания.

Да не забравяме и че смисълът на Сребърния фонд е да гарантира устойчива пенсионна система. Това няма да стане чрез даването му назаем на правителството, защото тогава във фонда няма да има пари, а само обещания за бъдещи плащания. Същото, което сега имаме в държавната пенсионна система, която не работи добре.

Още по-проблемна е идеята Сребърният фонд да се влага на борсата или в частни банки. Това ще създаде такива стимули за корупция, че без съмнение парите ще изтекат към най-неефективните посоки (само си помислете как чиновници и политици ще избират в кои компании и акции да инвестират).

Алтернативи

Сребърният фонд не трябва да се пипа, а напротив -трябва да се увеличава и да се инвестира. След години, когато кризата свърши и фискалният резерв бъде увеличен, Сребърният фонд трябва да бъде разпределен по лични пенсионни сметки на всички работещи български граждани. Това, заедно с една по-дълбока пенсионна реформа, ще позволи да се стабилизира осигурителната система.

За изплащането на евро облигациите има две алтернативи:

Първо - издаване на нов външен дълг (или частично вътрешен, но без да се претоварва финансовата система). Вариант ей директна замяна на сегашните еврооблигации с нови, ако условията са изгодни.

Второ - има и реформаторска алтернатива. 1,6 милиарда лева не са чак толкова много пари, за да не могат да се осигурят за една година. Свиване"на бюджетния дефицит, продажба на държавни компании и активи, концесии на инфраструктура могат да осигурят голяма част от сумата. Рязко подобряване на бизнес средата ще осигури повече инвестиции и оттам повече средства за бюджета. Отдавна чакаме да се случи и продажбата на въглеродните емисии, която може да донесе стотици милиони.

Може би е време и държавните компании да върнат обратно парите, които получиха от резерва през 2008-2009 г, - почти 1 млрд. лева, предоставени на Банката за развитие, Българския енергиен холдинг и „Топлофикация София". Това ще изисква реформи в тези компании, но в крайна сметка те ще имат позитивен ефект както за тях, така и за бюджета и икономиката като цяло.

Георги Ангелов „ Отворено общество”
Снимка на четири колони - В последните години пенсионери неведнъж протестираха заради ниските си доходи. На Сребърния фонд се разчита след няколко години да запълни дупката в държавното пенсионно осигуряване


07.02.2012 г. , с. 24
Перперикон очаква финансиране
Скалният град на траките Перперикон край Кърджали очаква старта на два проекта и финансиране потях. Общата им стойност е близо 4,5 млн. лв. По единия от тях се предвижда укрепване на скалния масив и изграждане на туристическа инфраструктура около археологическия паметник, очакваните средства са в размер на 3,5 млн. лв. от оперативна програма „Регионално развитие".

През 2011 г. Перперикон бе обявен за едно от чудесата на България и получи чек за 1 млн. лв., връчен от вицепремиера Симеон Дянков. До момента обаче чекът не е осребрен. Парите трябва да бъдат вложени в реставрацията и консервацията на Скалния град, за което общинските експерти изготвиха проект. През 2009 г. започна строителството на посетителския и информационен център, но работите спряха по настояване на областната управителка Иванка Таушанова. Тогава тя обяви, че заложените дейности и" средствата трябва да бъдат намалени, тъй като били неоснователно големи, а в документацията имало нередности. Общината изготви нов технически проект за центъра и спази всички срокове, но Министерството на културата все още не се е произнесло. Милионът трябваше да бъде усвоен до края на 2011 г.

Във Велико Търново също нямаше проблем с чистенето на улиците. До обяд те бяха наръсени с луга и сол и така ситуацията бе овладяна. В същото време обаче осем работници от фирмата „Скорпион Секюрити” бяха уволнени, тъй като отказали да чистят в събота и неделя заради лоши атмосферни условия. .

Парите за снегопочистване в част от общините у нас са на привършване, показа проверка на „Монитор”. Причината е, че кметовете са планирали средствата за зимно почистване на база на прогнози за по-малко валежи през сезона. При изчерпване на парите за отриване на снега от пътищата ще бъдат пренасочени суми от бюджетите за миене на улици и кърпене на дупки.

„Снегопочистването само за ноември и декември струва 6,5 млн. лв. Все още не са готови протоколите за януари, но при обилните снегове на 25, 26 и 27-ми са похарчени доста средства. Интензивни дейности по обработка на улиците имаше и в петък, и в неделя. Почти достигаме сумата на заложените в план сметката за чистотата средства”, обясни пред „Монитор” кметът на София Йорданка Фандъкова. Според столичния план

за зимно чистене са предвидени 15,6 млн. лв.

като 3 млн. от тях са за природен парк „Витоша”.

В София при интензивни валежи чистенето само на големите шосета и улици в кварталите излиза около 1 млн. лв. на ден. За да е лъснато до асфалт, са необходими около 2 млн. лв.

„Прогнозите за следващите дни са за обилен снеговалеж. При нужда ще пренасочваме пари от бюджета за лятно почистване”, обясни Фандъкова. Тя допълни, че при необходимост ще се мобилизират и допълнителни снегорини, но основните трасета в града трябва да са чисти. Вчера Йорданка Фандъкова се срещна с еврокомисаря Кристалина Георгиева, чийто ресор е „Реакция при кризи”. Двете са обсъдили какви са възможностите за държавна помощ, ако се стигне до бедствено положение. Георгиева е обещала подкрепа от експерти за реакция при кризи.

В неделя Шумен изхарчи последните пари от 86 000 лв. целева държавна субсидия, които бяха предвидени за чистене на пътищата към селата. Пред „Монитор” зам.-кметът Иван Йонков каза, че бюджетът за тази дейност не е вдиган от години и ще се наложи общината да отдели собствени средства. По думите му засега

не се очертава проблем с чистенето на булевардите

в града, тъй като 20% от парите за тази дейност стояли непокътнати.

Още в края на миналата седмица общините в Родопите обявиха, че парите им за чистене на сняг от републиканските пътища свършват. Възможно е пренасочване на средства от предвидените за ремонти пари. Кметът на Смолян Николай Мемелов е категоричен, че парите за ринене на снега няма да стигнат до март. .
Снимка на три колони - Снегорините почистиха основните трасета на градския транспорт в столицата.