Вярата и доверието в бога

В този стих се описват успехите на папството. Чрез хитрост и грабежи / кръстоносните походи / то придоби много богатства / користи / и много имот. Точно кръстоносните походи и измамническите съюзи са това ,,което не са извършили бащите му или прадедите му”. Първите папи не ламтяха нито за всесветско управление, нито за огромни богатства. Но не беше така с наследниците им. Магията на властта и парите така бе завладяла умовете и сърцата им, че за постигане на властолюбивите си амбиции те не се спираха пред нищо. Кръстоносните походи им донесоха и огромни богатства, и обширни земи. С част от придобитите съкровища бяха възнаграждавани влиятелни хора / ,,ще раздели между тях грабеж, користи и имот “/ , като по този начин бяха подкупвани, а след време обслужваха интересите на папите.

След дълга пауза на сцената отново се появява ,,Южният цар”. Кой е той? При идентифицирането му трябва да помним, че коментираме християнската епоха и буквалните географски понятия вече не са валидни. Така че, когато пророчеството говори за ,,Южния” или за ,,Северния” цар, не трябва да гледаме на юг или на север от Палестина, а да вникнем в символичните значения на тези понятия.

В Стария завет понятието ,, Южен цар” се отнасяше за мощното Египетско царство. Но в 31 год. пр. Хр. Октавиан Август разгромява силите на Марк Антони и Клеопатра, и превръща Египет в Римска провинция. От тогава и до днес Египет не успява да възвърне мощта и престижа си, които имаше в древността. Виждаме, че в новозаветно време Египет вече не може да представлява

,, Южния цар”, срещу когото ,, Северния” ще воюва. Тогава кой се крие зад този символ?

За да разберем това, трябва да се върнем назад в историята и да установим какво значение имаше Египет за еврейския народ в древността. В Стария завет Египет беше страната, която винаги се свързваше с робството на Божия народ, където освен всички физически теглила евреите трябваше да живеят между хора, изповядващи религия съвършенно чужда на тяхната. Тъй като вече говорим за новозаветните времена и си служим с духовни понятия, явно пророчеството в Даниил 11:25 стих се спира точно на тази основна характеристика на ,, Южния цар"-различната му религия от тази на ,,Северния”. Излиза, че пророчеството предсказва голяма битка на религиозна основа. Новият цар ще започне безкомпромисна война с народи и царе, изповядващи друга религия, различна от християнската. Един поглед в историята ще ни покаже, че религията, която се наложи в света след VI век и която бе коренно различна от християнската, бе ислямът. Точно срещу нея поведе война папството.

Войните на папството срещу мюсулманите се наричат ,,кръстоносни походи” и продължават почти два века - от 1096 до 1250 година. Наричат се ,,кръстоносни”, защото са вдъхновявани и организирани от папската институция, която умело им придава характер на религиозни войни. На практика това са чисто завоевателни походи, но прикрити под защитата на Христовия кръст.

Първият кръстоносен поход е организиран през 1095 год. от папа Урбан II . Той свиква събор, на който се взема решение за организиране на свещена война. В края на този събор красноречивият папа държи прочувствена реч, която завършва с огнен апел. Всеки истински християнин трябва да грабне оръжието, да влезе в редиците на божията войска и да се отправи към Ерусалим, за да се изтръгне от ръцете на ,,неверниците” християнската светиня - Божия гроб. На всеки, който участва в този поход папата обещава пълно опрощаване на греховете, а на онези, които загинат по време на войната, е ,,гарантирано” сигурно пребиваване на душите им в рая. Обхванати от религиозен фанатизъм стотици хиляди хора - млади и стари грабват оръжието и тръгват на изток към свещената земя. Библейските тълкуватели смятат, че в Даниил 11:25 стих ни е представен именно този първи кръстоносен поход: ,, И ще подигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска.” Войската, която тръгва срещу мюсулманите в Ерусалим наистина е голяма – около 600 000 души. Пророчеството предсказва люта съпротива от страна на ,,Южния цар”, но безуспешна: ,, и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и силна войска; но не ще може да устои” В похода си към Ерусалим кръстоносците се натъкват на сериозна съпротива от страна на войските на мюсулманите, но в края на краищата с цената на много жертви успяват да спечелят битките. В 1098 год. под водителството на Балдуин Фландърски е завладяна Едеса / в Северна Месопотамия /. Там е основана и първата държава на кръстоносците, влезли в Сирия. След това войските на християните се отправят към Антиохия - един от най-големите и добре укрепени градове в Източното Черноморие. Необходими са цели шест месеца обсада, за да се спечели победата. И тук има нещо изключително интересно! Пророчеството ни докладва точно по какъв начин ще бъде извоювана тя: ,, но не ще може да устои, защото ще измислят хитрости против него. Да! ония, които ядат от изрядните му ястия ще го погубят” т.е градът ще падне чрез предателство. Като виждат, че със сила няма да могат да превземат града, кръстоносците тогава решават да опитат с хитрост. Един от водачите им – Боемунт Тарентски, успява да подкупи началника на една от крепостните кули / един от ония ,, които ядат от изрядните му ястия” / , който пуска завоевателите в града. Започва безмилостно клане. Освирепелите победители не правят разлика мужду мюсулмани и християни. Щом си зад стената - значи си враг... Така се основава втората държава на кръстоносците – Антиохийското княжество.

На 15 юли 1099 год. след петмесечна обсада е завладян и Ерусалим. В религиозната си ревност, нападащите християни секат с ,,осветените” си мечове всеки, който се изпречва на пътя им, независимо дали е мюсулманин или евреин, дали е дете или грохнал старец. Някои историци смятат, че това е най-жестокото и безпощадно клане в цялата човешка история. С надеждата да намерят злато, което предполагат, че мюсулманите са погълнали, те разпарят коремите им. Но това, което поразява е поведението на воюващите християни. Коленичили в локви кръв, плачейки от радост, те вдигат ръце към небето и отправят славословия към Бога за дарената победа!

Каква пародия на християнство! Какъв триумф на дявола!

,, А сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло, и ще говорят лъжи на същата трапеза; но това не ще успее, понеже при все това, краят ще бъде, в определеното време.”

/ Даниил 11:27 /

Двамата царе, които седят на една трапеза / демонстрират приятелство /, но в същото време се опитват да се излъжат взаимно, / защото ,,сърцата на двамата тия царе ще бъдат предадени на зло”/, са въплъщение на коварството и лицемерието, които очевидно са характеризирали кръстоносните походи. Историците обръщат внимание на взаимното недоверие между съюзниците и от двете страни, главно от страна на християните. По-специално тия царе могат да представят определени християнски и мюсулмански водачи, които сядат на една трапеза, сключват мирни договори, които много скоро нарушават. И отново пламват войните.

След падането на Константинопол следва поредица от успешни битки, които довеждат до завземането на половината от Византийската империя, главно териториите й, разположени на Балканския полуостров. Там е основана поредната държава на кръстоносците – Латинската империя. Кръстоносците се завръщат в земите си с големи богатства и много имот. Пророчеството ни казва, че после ,,Северният цар” ще насочи усилията си против ,,Светия завет”. Какъв е този завет? Това е заветът, който християните сключват при кръщението си със своя Господ и Спасител Исус Христос за прощение на греховете им. Но папството изфабрикува друг завет. Римският епископ си присвоява титлата ,,Викариус Филий Дей” / Заместник на Божия Син / и всичко оттук нататък свързано със спасението и прощението на греховете на хората, минава през него. Вместо Христос, сега той и неговите свещеници прощават греховете на хората. Именно по този начин папството атакува ,,Светия завет”.

Но кръстоносните походи не са неизменно успешни и не всички имат бляскави успехи.Това се отнася както за седмия, така и за осмия последен поход на кръстоносците ,, последният път не ще бъде като първия”. В този последен кръстоносен поход до Средния Изток набожният монарх Луи IX e пленен в Кайро, Египет. Десет години по-късно египетският султан и неговият генерал Байбанс, изгонват християните извън Палестина. Това продължава до 1917 година.

По време на кръстоносните походи мюсулманите наемат гръцки кораби /,, китимски” /, които да са им от помощ при съпротивата. Снабдени с тази мощна флота, те доста объркват плановете на завоевателите. Постепенно войските на папството започват да губят битка след битка. По този начин много от владенията на кръстоносците на изток преминават в ръцете на мюсулманите и водят до дълбоко огорчение и гняв. Този гняв трябва да намери реализация и според пророчеството това ще е ,,светият завет”. Всъщност, папството е поощрявано от духа на кръстоносните походи към Средния изток да постави началото на не по-малко ужасните кръстоносни походи в Европа срещу християните ,,еретици”. Мнозина от тези ,,еретици” са искрено вярващи в Божия ,,свят завет” и единствената им ,,вина” е, че не желаят да приемат фалшивата религия на римокатолическата църква.. А с онези, които са ,,оставили светия завет ”, папството бързо се споразумява.

Тъжно е, че точно папството носи основната отговорност за кръстоносните походи и отвратителните им зверства. Ако донякъде можем да извиним организатора на първия кръстоносен поход папа Урбан II , изхождайки от предпорложението, че не е могъл да предвиди напълно варварския му изход, какво да кажем за следващите? Папа Епдеис III, папа Григорий VIII, папа Клемент III, папа Инокентий III и папа Григорий IX въпреки че знаят какво ще се случи, с ентусиазъм насърчават по- късните кръстоносни походи. Как да си го обясним този факт? Ужасното е, че сега вече християни гонят и убиват християни! Какъв фантастичен успех на Сатана!

Ясно се вижда връзката с Даниил 8:11-13 и 9:27 стихове. Силата, която омърси светилището, като предаде ходатайствената служба на Христос в ръцете на земни свещеници / ,, отне от него всегдашната жертва “ / и по този начин издигна ,, мерзостта, която докарва запустение”, не може да бъде никой друг, освен папската институция. Със своето фалшиво учение за оправдание чрез лични заслуги и дела към църквата, тя наистина извърши мерзост, която опорочи душите на хората. Христос бе забравен... Спасителят остана в сянка...

Ония, които постъпват нечестиво ,,против завета “, т.е не се съобразяват с ясното Божие слово, а държат повече на папите и решенията на техните събори, са богато възнаграждавани с богатства и титли. Така с ласкателство и подкупи папството изврати вярата на много хора и ги направи да ,,беззаконствуват против завета” . Но докато мнозина предават чистата си вяра, съблазнени от богатствата и титлите, които папството щедро раздава, други, ,, които познават своя Бог”, стоят твърдо и непоклатимо зад истината. Нищо не е в състояние да ги накара да предадат вярата си. През цялото време на папското владичество те поддържат жива истинската религия на земята и извършват чудни дела на себепожертвувателност и религиозен героизъм. Въпреки ужасните преследвания и нечовешките страдания, верните последователи на Христос - валдензите, албигойците, хугенотите, лютераните и много други, продължават смело и без страх да носят факела на истината. Те избират да бъдат обесвани, изтърбушвани и разчеквани , удавяни, изгаряни на клада, измъчвани или затваряни в затвор, но не и да се откажат от живата си вяра. Много вероятно към тази група от ревности пазители на вярата, да се причислят и верните, искрени и благочестиви римокатолици, които също вършат чудеса от храброст, когато протестантите / в духа на средновековния деспотизъм / причиняват контрагонения.

Религиозната писателка Елън Уайт пише: ,, Всред мрака, обгърнал земята през дългия период на папско владичество, светлината на истината не можа да бъде напълно изгасена. Във всеки век е имало свидетели за Бога – хора, съхранявали вярата си в Христос като единствен посредник между Бога и човека, издигали истината като единствено правило на живота и освещавали истинската събота. Колко много им дължи светът, потомството никога не ще узнае. Те са били изгаряни като еретици, подбудите им поставяни под съмнение, характерите им – невярно представяни, писанията им унищожавани или изопочавани. И въпреки това са устояли твърдо и от век на век са поддържали вярата си в нейната чистота като свято съкровище за бъдещите поколения. “ / Великата борба стр.39 /

Тези стихове ни пренасят във времето на Реформацията, която обхваща цяла Европа пхрез XVI век. Тя идва, за да спре насилието и да даде ,, малко помощ” на героите на вярата. Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли и др. велики мъже разтърсват Европа със своите послания за чисто евангелие. Хиляди ги последват. Но реформаторите допускат съществена грешка. Вместо да изградят църкви от нов тип, състоящи се от покаяли се грешници, те продължават да следват традицията и организират църкви, които по естеството си не се различават от католическата. Точно като нея те стават държавни църкви и по този начин в редиците им се вмъкват много неискрени хора, както и много папски шпиони. Искат или не, те постепенно започват да обслужват частните интереси на различните кралски особи и съсловия. По този начин силата на новообразувалите се църкви отпада все повече и повече. Това дава възможност на възстановилата се от първоначалния шок католическа църква да организира контрареформация, и гоненията и кръвопролитията да пламнат отново. Пророчеството ни казва, че това ще продължи до ,,края на времето”, а това е 1798 година. Това е годината, в която изтича пророкуваният период от 1260 години на папско господство, за който вече подробно говорихме. Важната истина, която научаваме е, че ,,края на времето” или ,,последното време” представлява определен период в Божия план и библейски започва от 1798 година. Това е разтърсваща вест за нас, която не можем да подминем леко и небрежно, защото ние живеем точно в това време!

Този тип поведение на новия цар ни е напълно познат от пророчеството на Даниил 7глава 25 стих. Това е дейността на ,, малкия рог”. Папите дотам се самозабравят, че приемат титли, отнасящи се само за Бога. Като променят Неговия свят закон, фактически те се поставят по – горе от Твореца. Шокиращата вест на пророчеството е, че въпреки всички тези мерзости, които ще извърши, този цар ще благоденства! Историята показва, че с малки изключения папите са били най- облагодетелстваните личности. Но има и друга вест ,, догдето се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.” На определеното от Бога време това благоденствие ще свърши. За да започне присъдата.

,, И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.” / Даниил11 :37 /

,, Няма да зачита бога на бащите си, нито желанието на жените “, е по-точнния превод. Това означава, че няма да зачита авторитета на живия и истинен Бог, но ще наложи свои норми на морал и поведение. Що се отнася до отказа да почита ,,желанието на жените”, вероятно става въпрос за целибата / безбрачие / , една догма в католическата църква, въведена от папа Григорий VII . Според нея свещеникът не трябва да има своя съпруга и да създава семейство, защото служи на цялото отечество и не трябва да се обвързва с отделни хора.

,,нито ще зачита някакъв бог; защото ще направи себе си на по-велик от всички тях.” В действителност нито един папа някога е възнамерявал да постави себе си по-високо от Бога. Но с невероятните си претенции за непогрешимост, прощение на греховете на хората и промяната на Божия закон, с претенциите си, че имат право да убиват хора, които Бог обича, на практика папите направиха себе си по-велики от Твореца.

,,А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и с желателни вещи, ще почита един бог, когото бащите му не са познавали.” / Даниил 11:38 /

Когато средновековните папи наемат армии, за да постигнат политическите си цели, когато папа Юлий II , / който се титулувал Юлий Цезар II / води сам войските си в битките, нима папството не полага доверието си в ,,бога на крепостите”? А новият бог, който започва да се почита в църквата със злато,сребро и скъпоценни камъни не е ли Блажената Дева Мария? На нея сега започва да се отдава почит като на бог, на нея се посвещават молитви, песни, ритуали и церемонии, на нея се молят за ходатайство и прощение на греховете. Поради цялата чистотата и майчиното си съчувствие, тя е обявена от църквата за безгрешна и е поставена на по-високо място дори от Христос, нещо непознато на апостолите и напълно различно от Словото.

Стиховете, които разгледахме в тази глава ни представиха историята на християнството през средните векове. Това е времето на пълно господство на папството и време на ужасна криза за Божия народ. Верните христови последователи трябваше да преминат през огнени изпитания. Думите на ап. Павел, описващ героизма на искрените последователи на Бога в старозаветни времена, напълно отговарят на подвига и на новозаветните ,,...изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха в пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. “ /Евреи 11:36-38 / Учудващо и непонятно за обикновения читател е тази неистова омраза на католическата църква, проявена в преследване, жестоки мъчения и масови убийства на хора, чийто основен ,,грях” бе това, че не искат да приемат нейния начин на богослужение. Как се получи така, че християни убиват християни?! Защо в тази уж християнска епоха има далеч повече жестокости от езическата?! Как е възможно в името на Бога да измъчваш и убиваш?! Наистина на всички тези въпроси не може да се даде рационално обяснение вън от Библията. Но в нея ние откриваме верния отговор: ,, Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят,защото не са познали нито Отца, нито Мене. “ / Йоан 16:1-3 /

Ето я истинската причина, посочена лично от Христос. Да мислиш, че служиш на Бога като измъчваш и убиваш Негови последователи, е най-голямата заблуда, най-големия шедьовър на дявола. Това ще направят ,,защото не са познали нито Отца нито Мене”- казва Христос. Папството имаше претенции, че е истинската църква на Бога, чиито основи са поставени лично от ап. Петър, но с живота и поведението си показа че не служи на Твореца, а на неговия противник. Човек, който искрено вярва в Бога и желае да върши Неговата воля, никога не може да мрази, още повече да преследва, измъчва и убива. Може само да обича... Това проповядваше Христос, това и живееше: ,, Чули сте, че е било казано:,, Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.” Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата...” / Матей 5:43-45 а /

Любовта към всички хора, дори и към тези, които не те обичат и дори воюват срещу теб, е била и ще остане най-верният белег за истинско християнство. И обратното. Омразата и насилието, независимо под каква форма и предтекст се проповядва и върши, е най – сигурният белег, че зад него не стои Бог, а неговият противник. Дано да запомним това!

Северния и южния цар

Сглобявали ли сте някога картинна мозайка? Тези игри са много интересни и най-вече са предназначени да стимулират развитието ума на децата, тяхното въображение и реакции. Но някои от тези картинни пъзели са истинско предизвикателство и за възрастните хора. Изисква се много усърдие, внимание и сръчност, за да поставиш всеки детайл на точното му място, така че да възстанавиш картината в нейния първоначален вид.

Пророчествата в Даниил 11 глава много ми приличат на такъв картинен ребус. Има една съвършена божествена картина за развитието на света. След това Бог я раздробява на малки парчета или детайли, които разпръсва по цялата Библия. Нашата задача е да ги съберем отново и подредим така, че в края да получим същата картина.

От известно време ние започнахме да сглобяваме божествената картина и вече сме към края. Вярвам, че за всеки от нас това бе удивително и вълнуващо преживяване. Но най-вълнуващите моменти са още пред нас, защото ни предстои да поставим и детайлите, които рисуват картината на последното време. Това е трудна и сложна задача и е напълно възможно да не се справим по най-добрия начин, но съм сигурен, че ако някъде изпуснем или подредим неправилно някой детайл, то в основни линии картината ще бъде ясна и разбираема за всички.

Най- голямата трудност при тълкуване на едно пророчество, е правилното обяснение на символите, с които е закодирана божествената информация. Разбира се Бог не ни е оставил свободно да интерпретираме символите. Всеки един искрен изследовател на Свещеното писание знае, че Библията тълкува сама себе си, което означава, че Бог по подходящ и разбираем начин е обяснил символите на различни места в Своето слово. Но за да ги откриеш се изисква отлично да познаваш цялата Библия. Това пък от своя страна изисква години наред неуморен изследователски труд. Изисква се и още нещо: ,, Нека прибегнат при закона и свидетелството. Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях.” / Исая 8:20 /

Тук е и основният проблем на много хора. Те се опитват да тълкуват пророчествата в Библията, без да задълбочават познанията си върху нейната вест, без да почитат говорят и живеят според принципите на Божия закон. И затова тъмнината остава в умовете им, зазоряването не идва. Днес сме свидетели на най-невероятни обяснения на библейските пророчества и това е тъжно.

Като спазихме тези основни правила, ние разкрихме символите в Даниил 2,7 и 8 глава. Остава ни по възможно най-точният начин да открием и символите, с които са представени и събитията на последното време.

Най-използваните символи в Даниил 11 глава са ,,Северния” и ,, Южния цар”. Те играят решаваща роля и в събитията на последните дни. За да разберем кой стои зад тези символи трябва да се върнем назад в библейската история и да проследим развитието им във времето.

В Ст. завет ,,север” беше посоката на компаса сочеща към Бога. Това беше мястото откъдето Творецът управлявяше. Имаме няколко отправни точки, които ни показват тази истина.

1 / Жертвите, които се принасяха в древното светилище се колеха на северната страна на олтара: ,, Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му.” / Левит 1:10,11 /

2 / Хълмът Сион, мястото където Соломон построи храма, също е на северната страна на Ерусалим. А храма беше мястото на Божието присъствие: ,, Велик е Господ и твърде достохвален, в града на нашия Бог, в Своя Свет хълм. Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия цар.” / Псалм 48 :1,2 /

Виждаме колко ясно е показано, че северната страна е страната на Бога. Затова древният евреин, когато се молел и говорел за Бога, винаги гледал на север.

Тази истина можем да докажем и по друг начин. Желанието на Луцифер бе да заеме мястото на Твореца. Забележете къде желае да постави престола си: ,, А ти думаше в сърцето си: ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния.“ / Исая 14: 13,14 /

Така че истинският Северен цар е самият Бог, Господар и владетел на Вселената. Луцифер жлаеше да заеме Неговото място и той да стане ,, Северен цар”. Но не успя. Планът му се провали и в Библията е записано: ,, И стана война на небесата. Излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.” / Откровение 12 : 7-9 / Дяволът беше свален на земята. Но апетитът му да стане ,, Северен цар” не беше отминал. Като не можеше да бъде ,,Северен цар” на Вселената, реши да опита да стане ,,Северен цар” на земята. И успя. Като постави под свой контрол най-напред Адам и Ева, а после почти целия свят, той в известен смисъл стана господар на земята и новият ,,Северен цар”. Дори сам Христос каза това: ,, Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. “ / Йоан 12: 31 / Затова след грехопадението зад символа ,,Северен цар” винаги ще стои той, Сатана. Независимо какви сили или народи ще ни се представят като ,,северни царе”, главният ,,Северен цар”, който ще стои зад тях и ще дърпа конците в своя полза и във вреда на Божия народ, е падналият херувим Луцифер. Сега разбираме вече, защо Библията представя винаги като основни врагове на Божия народ ,,северните царе”. Така е и в Даниил 11 глава.

За пръв път срещаме този символ макар и косвено в Даниил 11:4 ,, А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владел; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тех.” След разделението на Александровата империя, вече имаме четири отделни царства, едното от които е северното царство на Селевкий. Следващите стихове от 5 до 16, винаги ни представят като ,,северни царе” Селевкидите. Те бяха основни врагове на Божия народ и техните царства винаги стояха на север от Палестина. Да вземем само един случай, който ясно изразява тази истина.

В 175 година на сирийския престол се възкачва Антиох IV Епифан. Юдея по това време е под протекцията на Сирия. Той решава да въведе радикални промени в живота на евреите. Присвоява си правото да назначава първосвещениците, знаейки, че те играят особена роля в живота на евреите. От само себе си се разбира, че тези първосвещеници вече са задължени на своя благодетел и трябва да обслужват неговите интереси. Един от тях е Менелай. Понеже Менелай на два пъти ограбва храма, за да поднесе подаръци и подкупи на Антиох, в страната започват бунтове, които са жестоко смазани от сирийските войски. Ерусалим отново е подложен на опустошение и ограбване. В 169 год. пр. Хр. 40000 души са убити в столицата и толкова изпратени по пазарите за продаването им в робство. Предмет на опустошение и разграбване е и храма. Антиох влиза в него, дори в Светая Светих и изнася от там всички скъпоценне съдове и свещени дарове.

На следващата година подновява войната с Египет и има добри успехи. Но когато е завоювал по-голямата част от Египеткото царство той получава предупреждение от Рим да преустанови войната срещу Египет и да върне завладяните провинции. Знаейки за силата и мощтта на Рим, Антиох се подчинява. Тази вест предизвиква голяма радост в Ерусалим. Това особено раздразнява жестокия владетел, който излива цялата си злоба върху Юдея. Внезапно напада жителите им в съботен ден, изтребва хиляди евреи, а мнозина заповядва да продадат в робство. По-голяма част от града е в развалини. После обнародва указ, според който на всички евреи строго се забранява да изпълняват своите религиозни закони и се засдължават да почитат гръцките богове. Навсякъде в Юдея са издигнати статуи на езически богове и олтари, на които се принасят в жертва нечисти животни. Свитъците на Свещеното писание се оскверняват с изображения на езически богове. В 168 година за ужас на евреите е издигната върху свещения олтар на Ерусалимския храм огромна статуя на Зевс и е въведено богослужение... Такива са ,,северните царе” на Селевкидите, един от които беше Антиох Епифан.

Следващите стихове от 16 до 21 ни представят следващият ,, Северен цар”. Това е езическият Рим. Рим на цезарите и императорите. Беше ли езическия Рим враг на Божия народ? Да, беше! И то страшен враг. Да си припомним за опустошенията на Помпей, който в 63 год. пр. Хр. влезе в Ерусалим изби повече от 12000 души, срина до основи крепостните му стени и ограби храма. Юдея загуби своята независимост и стана Римска провинция. Но това не беше най-страшното. То дойде по-късно в 70 год. сл. Хр, когато армиите на римския пълководец Тит напълно опустошиха Ерусалим, избиха хиляди евреи, а другите отведоха в робство. Юдея беше заличена като държава. И така беше близо 2000 години.

Но според пророчеството от Даниил 9:24 , точно по времето на езическия Рим изтече и специалното благодатно време от 490 години за еврейския народ, който беше представител на Бога в този свят. Те започнаха в 457 год пр. Хр. и свършиха в 34 год сл.Хр. Юдеите се отказаха от Христос, предадоха го на жестока кръстна смърт, а Неговите последователи подгониха като диви зверове и ги обрекоха на изтребление. С това изпълниха мярката на своето беззаконие и Господ ги изостави. Страшната участ, която ги сполетя в 70 година беше само последица от отстъплението им от живия Бог. Така че след 34 година Божият народ в този свят вече не са евреите, а новообразувалата се християнска църква. От сега нататък тя ще бъде прицелната точка на новия ,,Северен цар”.

А той ни е описан в Даниил 11:21-39 стихове. И това е средновековното папство. Сега то се явява като най-страшен враг за Христовата църква. Историята потвърди прецизността на пророчеството. Макар сменило политиката на грубо отричане от живия Бог и сложило на лицето си маската на вярата, папството остана ,, Северен цар” в сърцето си. С устата си този ,,цар” говореше за Бога, но с делата си показваше, че на практика воюва срещу Него. В продължение на 1260 години този ,,Северен цар” управляваше могъщата си империя и преследваше всички, които отказваха да му се подчинят. Милиони погубени, стотици хиляди прекършени съдби...

И така стигнахме до Даниил 11:40 стих. Пророчеството ни е завело исторически до 1798 година. Трябва да запомним добре тази година! Защото от нея започва да тече един много специален период за нашия свят, наречен от пророчеството ,,краят на времето”. Или след 1798 година божествения часовник започва да отброява последните драматични дни за човечеството:

Преди да се спрем на събитията визирани в Даниил 11:40 , ще ни е необходимо да проследим развитието и на другия символ - ,,Южния цар”.

В Ст. завет ,,Южния цар” беше Египет. Това е царството, което стои на юг от Палестина и изповядва религия коренно различна от еврейската. Най-значителния сблъсък на Египет с Бога на Израил става 1500 год. пр. Хр. По това време еврейският народ робува на Египет. Но Бог решава да освободи Своя народ. Той изпраща Моисей и брат му Аарон при фараона с определено конкретно послание: ,, След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Йеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.” / Изход 5:1/

Забележете многозначителния отговор на фараона: ,, Но Фараон рече: Кой е Йеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йеова, и затова няма да пусна Израиля.”