Вярата и доверието в бога

ВЯРАТА И ДОВЕРИЕТО В БОГА

Скъпи читатели, започваме да изследваме удивителната книга на пророк Даниил. Тя е особено важна, защото нейните акценти се отнасят до последното време- времето, в което живеем ние. Религиозната писателка Елън Уайт пише: “Четете книгата на Даниил. Светлината, която Даниил получи от Бога, е дадена специално за нашите дни. Тези неща са от изключителна важност.” С тази препоръка и с Божията помощ започваме нашето смело начинание, изпълнени с надежда и с оптимизъм за успешното му завършване.

Желая ви при изследването на книгата на пророк Даниил да изживеете чудни, незабравими мигове, невкусвани до сега радости и да израстете в непозната досега по висота вяра. Искрено и от сърце ви желая любовта и доверието ви в Бога да преминат в други, все още непознати за вас измерения. Коленопреклонно и смирено моля нашия Бог за това.

А сега – с Божията помощ – напред!

В началото на XXI в. много хора не вярват в Бога. Те се чудят на вярващите и дори ги съжаляват. Казват за тях, че са наивници, живеещи в един измислен, илюзорен свят, далеч от реалностите на времето. Смятат, че да станеш вярващ човек – това задължително означава да кажеш “сбогом” на разума си. И в много случаи това убеждение на невярващите се подтвърждава от факта, че вярващите не могат да дадат разумна аргументация за своята вяра. Всичко в тяхната религия се изразява в многобройни обреди и ритуали, загърнати в някаква мистериозност и тайнственост, които не могат да задоволят питащия ум, здравия разум. Превръщането на религията на вярващия човек в обреди и ритуали, изпразнени от съдържание, които не водят до позитивна промяна на характера, довежда до ключовия въпрос, който днес се задава в невярващия свят: “Всъщност, рационално ли е християнството?” Трябва определено и ясно да кажа, че много гласове не говорят за рационално християнство, а за нерационално, т.е. вредно. Защото ако зад вярата на християните стои един измислен Бог, роден единствено в тяхното въображение, тогава християнството става нерационално, тъй като то тласка хората към фатализъм и отчуждение от общоприетия начин на живот. Точно това е и причината много невярващи да си останат такива и да подхождат несериозно към Библията и нейната вест. Те просто не могат да видят здрава основа, на която да стоят, защото никой никога не им е представил фактите на своята вяра логично, аргументирано и убедително. Те свързват вярата със суеверие, базирано предимно на емоционална необходимост и поради това я отхвърлят.

Учудващото е, че и всред вярващите има доста хора, които нямат доверие в Бога. Те не са сигурни в Неговата доброжелателност и искреност. Това от своя страна води до живот, изпълнен с много страхове. Те са уморени от невъзможността да се справят с проблемите на живота. Чувстват се отчаяни и обезсърчени. Вярата им е почти на умиране.

Бог познава много добре проблемите и на невярващите, и на вярващите. Точно за тези две категории хора е написана книгата на пророк Даниил – да повярват невярващите и да се укрепи вярата на вярващите. Неверието и недоверието в Бога са трагедията на днешния човек. Това са страшни болести, които Бог желае да излекува. Едно много ефикасно лекарство, с което Бог си служи великолепно е убедителната фактология, представена ни по удивителен начин в книгата Даниил. Лекарството е безплатно, а ефектът му – сигурен. Всичко, което се изисква от вас е – просто да започнете да го ползвате. Сигурен съм, че още с първите “хапчета” ще се почувствате по-добре. А когато изпиете цялата доза, ще бъдете напълно здрави…Време е да започнем с първото хапче. Гълтайте без страх!

Нека в началото проследим откъде започна трагедията на човека.

Неверието започна от недоверието на Ева в това, което Бог казва: ,, А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената:” Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде”. (Битие 3:1-6)

За Ева Бог е една реалност. Тя не се съмнява дали Той съществува или не. Усъмни се в Неговите думи, в Неговата доброжелателност и искреност. Това съмнение я доведе до недоверие в Бога, а недоверието я подбуди към непослушание. Така липсата на доверие в Бога разруши приятелството между човека и неговия Създател. От две взаимопривличащи се тела след греха, Бог и човекът станаха две взаимоотблъскващи се същества. Недоверието на човека разруши Божието доверие в него. Човекът се скри. Нямаше вече привличане. Всичко се беше сгромолясало само за един миг. Балонът на благополучието, който дяволът им обещаваше и надуваше с пълни гърди, сега се беше спукал, оставяйки ги голи и треперещи от страх. А това беше само началото на човешката трагедия. После дойде и ужасяващата раздяла. Раздяла и с техния прекрасен дом, и с техния Създател. Не беше възможно повече да живеят заедно. С огромна мъка в сърцата и с оловни нозе първите човеци поеха към неизвестността. Мисля си, че в този момент и птичките са прекъснали своите песни, уплашени от дълбоките и сърцераздирателни въздишки на техните приятели, които отиваха вън, всред тъмнината. Мисълта, че повече не ще могат да се върнат обратно, че от следващото утро Едемската градина ще съществува само в спомените им, беше като нагорещено желязо, което изгаряше умовете им. Почти невиждащи нищо в мъката си, удряйки се в дърветата и храстите, бавно и клатушкайки се, те продължиха напред. Зад тях се затвори една врата. Една врата, която те заключиха със собствения си грях и която вече нищо не можеше да отключи. Една празнота, като отворена рана зейна в душите им – празнотата от раздялата със своя Баща. И тази болка, тази рана, щеше от сега нататък да бъде техен постоянен спътник, част от техния живот. Бог беше създал човека, за да общува с него. Сега връзката се прекъсна. След греха човекът щеше да живее като отрязаната половина от едно цяло.

Ето така – от липсата на доверие в Божиите думи, започна началото на човешката трагедия.

Недоверието доведе до отчуждение, а отчуждението прогони вярата. Но още при първоначалната криза на доверие в Бога, Създателят взе спешни мерки, за да парира съмнението.

Преди да обяви тежката и злочеста съдба, която очакваше Адам и Ева в резултат от тяхното непослушание, Бог им даде надежда с изричането на първото пророчество, записано в Библията. Обръщайки се към змията, която беше послужила като медиум на Сатана и зад която се криеше сега този паднал ангел, Господ каза: ,,Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.”

(Битие 3:15)

В този забележителен стих ярко се открояват два факта:

Първо: Бог заявява, че ще прекъсне някакво приятелство и ще постави вражда между бившите близки същества.

Второ: Произнася смъртна присъда на змията.

Какво означава всичко това в пророчеството?

Най-напред приятелството беше между Бога и човека. След греха приятелството се видоизмени. Сега човекът и змията /Сатана/ станаха приятели. Но Бог заяви на дявола, че това няма да продължи до безкрай. Създателят ще прекъсне този контакт. И от приятели те ще станат врагове. Ще има вражда помежду им, а първоначалното общение между Бога и човека ще бъде възстановено. Нещо повече! Ще дойде време на окончателен триумф, когато отровната змийска глава на Сатана ще бъде смазана. И това ще стане от “потомъка на жената”. Кой е този потомък?

Ако сме по-наблюдателни ще забележим, че всички родословни таблици в Библията са дадени по мъжка линия. Само в този стих се говори за потомъка на жената, с което се предсказва свръхестественото зачатие и рождение на световния Спасител Исус Христос. Той единствен от човеците няма земен баща, затова и не може да върви по мъжка линия. Точно бъдещият Божи Син ще бъде този, който ще смаже главата на Сатана. Пророчеството ни казва още нещо – в тази гигантска битка и Христос, и Неговите последователи също ще бъдат засегнати, наранени. Но крайната победа, крайният триумф ще бъде техен.

Адам и Ева не разбраха всичко в това пророчество. Но разбраха най-важното. Макар че грехът, който бяха извършили, да ги отделяше от техния Създател, макар че през целия си живот щяха да страдат от силата на своя могъщ враг, накрая можеха да очакват победа.

Забележете, че средството, с което Бог си послужи, за да си възвърне доверието, беше едно пророчество, чието изпълнение беше далече в бъдещето. Това е главната и основна цел на всички пророчества, които Бог е записал в Библията – да създават вяра, да дават упование, да връщат доверието в Него. Вярата е убеждение, следователно тя се нуждае от факти. Именно фактите са тези, които потвърждават истинността на дадено твърдение, което от своя страна води до убеждение. А убеждението винаги изгражда определено поведение. Тези факти, които ни трябват, можем да намерим в изпълнените библейски пророчества. Главната цел на нашето изследване на книгата на пророк Даниил е точно тази – читателят да открие достоверни факти, реализирани в човешката история, но съществували като пророчества стотици и хиляди години преди тяхното изпълнение! Това от своя страна да го доведе до размисъл и определени решения.

За непредубедения и искрен търсач силата на библейските пророчества са достатъчен мощен фактор, на който той може да се опре и да гради своята вяра. Сам Христос залагаше много на това:

В продължение на векове хората спорели и продължават да спорят: “Кой е Исус Христос – смъртен човек или Бог?” Коя е причината за това?

Отговорът се крие във факта, че единствен Исус Христос се обяви за Бог; това е Неговото главно различие от всички други духовни водачи в света. Всеизвестно е, че голите твърдения не струват много. Всеки може да говори, каквото си иска. Но въпросът, на който ние трябва задължително да си отговорим е: с какво ще удостоверим истинността на нашето твърдение? Много е лесно да се опровергае всеки земен човек, дръзнал да си препише божественост. Но що се отнася до Исус от Назарет, нещата не са толкова прости. Той имаше доказателства в подкрепа на своите претенции за божественост и едно от тях са изречените от Него пророчества. Тяхното съвършено изпълнение в историята би трябвало да убеди и най-големия скептик. Защо? Защото всеки здравомислещ човек знае, че няма земен човек (колкото и мъдър да е той), който може да предсказва 100 % бъдещи събития. Това е приоритет само на Бога. Но Исус го направи! Той изговори и реализира пророчества! Божият Син представи тези факти като доказателство в подкрепа на това, за което се представяше.

Две хиляди години човечеството проверява всяка дума на Исус. Струва ми се, че това е достатъчно дълго време, за да се докаже или истинността на дадено твърдение, или то да се опровергае. Но днес християнството е по-живо от всякога и единствената причина е в това, че проверката на историята е работила в полза на Христос, че всяка дума на Спасителя се е оказала 100 % истина. Като незаглъхващо ехо, преминали през вековете, думите на Христос звучат ясно и категорично и днес: ,,Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!”

Днес със сигурност можем да кажем, че това наистина е така!

Длъжен съм ясно и определено да заявя, че точно съвършеното изпълнение на пророчествата, записани в Библията, направиха революция в моя живот. От заклет атеист станах дълбоко вярващ човек. Аз бях поразен от точността на реализацията на библейските пророчества. Моят атеизъм се стопи като пролетен сняг пред убедителните факти, които като ярко слънце прогониха тъмнината на заблудата; стопиха снега, който беше затрупал дълбоко истината и душата ми разцъфтя като пролетна градина…

,,Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато то стане да повярвате…”

Да, Бог иска вярата в Него да почива на разумни основания. Той не иска да Му вярваме, защото е Бог, а защото говори истината!

Истината е тази, която трябва да ни върне при Бога и да гради нашата вяра. Бог не желае нашата вяра да се изгражда върху чудеса, мистификации и чувствена емоционалност. Такава вяра не ползва никого. Творецът желае здрава, интелигентна, разумна вяра. И ние можем да я имаме чрез съвършеното изпълнение на библейските пророчества.

Реализацията на библейските пророчества в историята е по-силен факт и от най-голямото чудо.

“И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.” (Лука 6:31)

Чудо ли е, ако някой възкръсне от мъртвите? Най-голямото чудо! Но Христос казва, че ако съвършеното изпълнение на пророческите думи на пророците не промени мисленето на някого, тогава и никакво чудо не е в състояние да направи това. И мъртви да възкръсват, и огън да пада от небето – нищо няма да промени убеждението на неверника. Забележете! Христос представя библейските пророчества и тяхната реализация в историята като най-силното доказателство за съществуването на Бога – по-силно дори и от най-голямото чудо – възкресяването на мъртвец. Това е истина, която ние винаги трябва да помним! Живеем във времето на всевъзможни чудеса. От Библията знаем, че те ще се увеличават… Сатана ги има в изобилие… Точно те са неговите тайни оръжия, чудесни капани за лов на наивни човешки души… Но за искрения търсач на истината силата на библейските пророчества ще са здравата основа, на която търсещият истината ще стъпи, за да гради своята вяра.

Това правеше Исус. За да укрепи вярата на Своите ученици Той залагаше на пророчествата, а не на чудесата. “И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата си? И като почна от Мойсея – от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.”

(Лука 24:25-27)

Обърнете внимание! Вместо да им покаже някакво чудо, Христос насочи умовете им към изпълнението на пророчествата за Него, записани в Писанията. Ефектът беше поразителен.“И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32)

Правилното тълкуване на пророчествата въздейства много силно върху човека. Сърцето

започва да гори, запалено от божествената истина, която изпълва цялото същество. И тогава идва

обръщането. Обръщане, което вече никой не може да промени.

Правилното тълкувание на пророчествата силно впечатлява човека, но то особено порази ума на един древен, могъщ цар.“Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно. Тогава цар Навуходоносор падна на лице та се поклони на Даниила и заповяда да му принесат принос и кадения.” (Даниил 2:45,46)

Навуходоносор бе потресен, когато младият еврейски роб Даниил му разтълкува безпогрешно един пророчески сън, изпратен му от Небесния Бог. Падна по лице в краката му… Поразяващо! Той – могъщият цар на Вавилон – в краката на един пленен роб!!! Не е ли почти невероятно това, което прави гордият монарх на Вавилон? И кое предизвика това необичайно поведение на царя? Правилното тълкувание на пророческия сън!

Мисля си, че точно такова трябва да е и нашето поведение, когато се срещнем с Бог и Неговите пророчества. Всичко онова, което трябва да направим, е да паднем в поклон пред този Всемогъщ Бог и там да счупим своето неверие. Другото е безумие!

Освен да създават вяра, библейските пророчества имат и друга цел – да открият на искрения търсач истинската Божия църква. Това е от изключително значение за всеки вярващ човек! Защо? Най-малко поради три причини:

Първо: Църквата е мястото, където Бог съхранява и пази истината. “Надявам се скоро да дойда при тебе; но това ти пиша, в случай, че закъснея, за да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.”

Едно нещо е сигурно – Бог е самата истина! Според професор Дюлгеров думата “истина” съдържа корена “ист”, “ест”- пребъдва, съществува вечно. Това на практика означава, че всичко, което Бог мисли, планира, говори и върши, винаги е 100 % истина. Но от Библията ние разбираме, че Бог има непримирим противник, който е “лъжец и баща на всички лъжи”. И това е падналият ангел Луцифер. Така че всичко, което Сатана мисли, планира, говори и върши е 100 % лъжа. Изводът се налага от само себе си. Бог иска да ни открие истината, Сатана -по всякакъв начин да я скрие от нас. Вече казахме, че Бог пази, съхранява истината в Своята църква и чрез нея я предлага на света. Какво мислите, че ще направи противникът? Ще създаде много фалшиви църкви, като всяка от тях ще претендира, че е истинската. Така човек се загубва в огромния и невероятно пъстър пазар на идеи, ритуали, обреди, свръхестествени дарби, изцеления и какво ли още не, предлагани днес от църквите.

В последните години се говори за около 1000 само християнски църкви и деноминации. Като прибавим към тях и непрекъснато нарастващия брой нехристиянски религии, тогава наистина ще започнете да се чудите как да откриете Божията истинска църква. Разбира се, има как. Тя е пророкувана в Библията. Пророчествата я описват съвсем точно, така че искреният търсач може да я намери. Ето защо е толкова важно да се запознаете с пророчествата в Библията. Без правилното им разбиране вие непременно ще сбъркате коя е истинската Божия църква в наше време. А това може да се окаже фатално в края. Думите на Исус са ясни, недвусмислени и разтърсващи:“Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: “Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, които вършите беззаконие.” . (Матей 7:21-23)

Вярвам, че никой не би искал да чуе тези думи в деня на равносметката.

Второ: Истинската църква ни трябва, за да получим кръщение в нея. Кръщението е изключително важно. То е въпрос на спасение: “Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден” (Марко 16:16)

Мисля, че това е достатъчно важна причина, за да се потърси истинската църква.

Трето: Истинската църква ни трябва, за да можем пълноценно да работим за спасение на човешки души. С истината в ръцете, с Божията любов в сърцето и със силата на Св. Дух ние ще станем съработници на Христос за спасение на хората около нас. А това е най-доброто, което може да стори човек на този свят.

Нека в края да обобщим нашите размисли.

Вяра и доверие в Бога – това е нашата осъзната въпиюща нужда днес. Радостната вест за всеки един от нас е: можем да ги имаме! Бог е направил всичко възможно, за да прогони мъглата на неверието и да ни огрее със Своята Божествена истина; да ни излекува от страшната болест на неверието и недоверието. Едно ефикасно и сигурно лекарство за това са удивителните пророчества в книгата на пророк Даниил. Днес поехме първото хапче. Как сте? Помните ли, че то се нарича “Размисъл”. И ако вие вече сте размислили върху всичко, което прочетохте, това означава, че хапчето е започнало своето действие. А пък това от своя страна трябва да ви убеди в

ефикасността на лекарството и да ви мотивира да изпиете цялата опаковка. Желая ви успех и пълно оздравяване.

Преди да се разделим, нека ви кажа още нещо за пророчествата. Какво още ще ви донесе изучаването на пророчествата от книгата на пророк Даниил?

1. 
   Ще обогатят представата ви за Бога. Чрез тях Той се изявява като такъв, от когото всичко зависи, включително и развоя на събитията в нашия свят.
   
2. 
   Да се познава бъдещето, според Библията, е приоритет и характерна черта единствено на Бога. Чрез пророчествата Бог разкрива Своето намерение и цел. В този смисъл те представляват философията на историята, която ние можем да знаем.
   
3. 
   Чрез пророчествата ние ще станем свидетели на една космическа драма, която се разиграва между силите на доброто и злото и на окончателния триумф на Христос.
   
4. 
   Чрез пророчествата ние по-пълно ще разберем характера на Бога.
   

И така, предстои ви може би най-вълнуващото събитие в живота ви. С помощта на Светия Дух ще се потопим в удивителната премъдрост на Бога, разкрита в пророческата книга Даниил. Сигурен съм, че в края ще бъдете други – и по-добри, и по-обичащи Христос и хората около вас. Затова напред…

Нека сега зададем няколко въпроса: Предсказуемо ли е бъдещето? Можем ли предварително да го знаем? Подчинява ли се то на някакви закони, или всичко е само поредица от случайности?

Единствено правилният отговор можем да намерим в Библията. А той е: Бъдещето е предсказуема реалност, но това е единствено във възможностите на Бога. Нека прочетем какво казва сам Твореца: “Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха, и Аз ви известявам нови, преди да се появят, казвам ви ги.” (Исая 42:9)

Тези особено красноречиви думи на Бога дават точния отговор на нашето питане. Създателят се обръща към съвременниците на Исая, укорявайки ги за тяхното недоверие в Него, и представя пред умовете им истини, които те не можеха с лека ръка да отхвърлят. И това са Неговите думи, които Той е говорил на бащите им, но се сбъдват в тяхно време, пред техните очи. Така че това, което ставаше в техния живот, в никакъв случай не беше случайно! Господ го беше предсказал много години преди това и пророците го бяха записали в Свещените книги. Това от своя страна трябваше да ги доведе до размисъл и връщане на доверието им в силата и всезнанието на техния Бог. За да възстанови и укрепи вярата им в Него, Бог им представи и нови доказателства. Това са нови пророчества за бъдещето им, които те със собствените си очи щяха да видят изпълнени. Тогава, пред силата на фактите трябваше, да се стопят и последните капки на недоверието им. Защото да се предсказват бъдещи събития и след това да се реализират в историята – това е във възможностите само на един Бог. “Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща. И казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно.” (Исая 46:9,10)

В този стих има толкова много неща, които нито едно сътворено същество в цялата Вселена не може да изговори. Бог се представя като единствен, уникален, несравним и неповторим. Няма нищо в цялата Вселена, с което можем да сравняваме Бога, и ние трябва добре да помним това! Защото днес сме свидетели на невероятни приумици в религиозния свят! Свидетели сме как хора обожествяват неодушевени предмети и се покланят на статуи, на дървета, на камъни; обожествяват змии, слонове, крави и отправят своите молитви към слънцето и звездите! И това е само част от трагедията на човека, и от триумфа на Сатана.

С огромна сърдечна болка и апостол Павел пише: “Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четвероноги и на гадини.” (Римляни 1:22,23)

Заявлението на самия Бог обаче е ясно и недвусмислено: “Аз съм Бог и няма друг: Аз съм Бог и няма подобен на Мене”.

И като доказателство за Своята уникалност като Божество, Бог представя познаването на бъдещето. Той знае края още от началото! Невероятно! Нашият ум нито може да схване тази истина, нито може да я осмисли, още по-малко да я обясни. Длъжен е обаче да приеме фактите! Защото Бог не само, че знае края още от самото начало, но Той открива и какво точно ще стане между началото и края – открива Своите планове за нашия свят предварително. “Наистина Господ Йеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците”.

Какъв справедлив Бог! Каква проява на любов е това! Та помислете! Като Всемогъщ и Всесилен Бог може и да не го прави… И никой не може да Му иска сметка за това. Но Бог не е такъв. Той се чувства отговорен за постъпките Си пред Своите деца. Обявява предварително Своите планове, за да може човек да се запознае с тях и сам да реши – да ги приеме или отхвърли. Но при своя избор винаги трябва да помним думите на Бога: “Намерението Ми ще устои…” Ние не можем с подобна категоричност да кажем това! Нашите планове и намерения не устояват, не можем да ги реализираме и защитим в пълнота в живота си. Ние, човешките същества, сме ограничени. Има много неща, които не зависят лично от нас и по тази причина не всичко, което планираме, можем и да го осъществим. Но при Бог не е така. Неговите планове устояват! Те са неподвластни на времето и обстоятелствата. Няма сила във Вселената, която може да попречи на Бога, да ги реализира. Изключително вълнуващо е, че аз и вие можем да проверим истинността на Божиите думи. Ние можем да прочетем за Божиите планове, записани предварително в Библията и след това да проследим тяхното съвършено изпълнение в историята на човечеството. Това наистина е едно вълнуващо преживяване, което ускорява пулса и оцветява сивото ни ежедневие. Това е и Божието предизвикателство към всички нас. Защото, ако има пророчества, които Библията ревниво пази от стотици и хиляди години преди нашето време, ако те са се изпълнили с поразителна точност след това… Тогава имаме ли смелост да кажем, че няма Бог?! Имаме ли смелост да кажем, че вярващите хора са с болни умове и религията е “опиум за народите”?! Имаме ли смелост да останем невярващи? Бог не случайно е записал всичко това. Той иска да счупи оковите на нашето неверие, да разберем, че има жив и истински Бог, който управлява сигурно кораба на човешката история и ще го доведе успешно до спасителния бряг. И всичко, което се иска от нас е да приемем убедителната сила на фактите, фактите на изпълнените пророчества. Просто да го направим!

Има и още нещо. Чрез съвършеното изпълнение на пророчествата, които за нас са вече история, Бог желае да укрепи вярата ни в пълната реализация на пророчествата, които предстоят да се осъществят. Това е изключително важно за нас, защото те разкриват драматичните събития на последните дни.

Ако погледнем назад в човешката история, ще видим, че никога събитията, които са се разигравали на сцената на нашия свят, не са били толкова динамични и объркващо непредсказуеми. С години и векове човечеството се е движило като в някакви дълбоки коловози, без особени отклонения. Но днес съвсем не е така. Декорът драматично се е променил и продължава да се променя с темпове, които ние не можем да следваме. Като че ли всичко е излязло извън контрол и завесата на бъдещето става все по-плътна и по-непрогледна. Накъде отива този свят? Какво ни очаква в бъдещите месеци и години? Това са терзаещи въпроси, които ограбват съня ни и разстройват нервите ни. Кой ще ни отговори на тях? "Разбира се, има кой!" Стотици и хиляди врачки, гледачки, баячки, медиуми, астролози, сугестолози, ясновидци, екстрасенси… и какви ли не още, щедро предлагат услугите си. “Искате да знаете какво ще стане в бъдеще със света и в личностен план – тогава, заповядайте при нас! Ние имаме отговорите.” И хората се доверяват – държавници и политици се занимават с подобни неща! Днес вече се смята за нещо съвсем естествено и нормално държавните мъже да имат между своите съветници и хора, които притежават "трето око", т.е. хора, които имат претенциите, че виждат в бъдещето. Един от духовните съветници на бившият руски президент Борис Елцин е известната Джуна. Обществена тайна е, че в Белия Дом не правят изключение. Сигурен съм, че макар и тайно и наши политици прибягват до услугите на “ясновидци”. И всички те са управлявани единствено от желанието си да опознаят бъдещето, защото надниквайки в него ще могат по-лесно да управляват народ, кабинет, група от хора или собствения си живот. А има ли днес нещо по-важно от това?

Определено мога да кажа, че никога не е имало време, в което така много да се е спекулирало с въпроса за бъдещето, както днес. Мнозина направиха луди пари, копаейки умело и сръчно в златната мина, наречена “бъдеще”, злоупотребявайки с доверието на хората. Да, живеем в интересен свят и бъдещето е най-интригуващата тема… И с право! Защото ако имаме сигурността на бъдещето – само тогава ще можем правилно да подредим живота си. А всеки от нас иска точно това. Това иска и сам Бог! И понеже вън от Него няма истина, и всичко е фалш и измама, единственото правилно решение е да послушаме Неговия глас:“Така казва Господ, Светият на Израиля и неговият Създател: Допитвай се до Мене за бъдещето…” ( Исая 45:11)

Като грижовен баща, Бог ни кани да отидем при Него и Той с готовност ще ни разкрие тайните на бъдещето. И защо като имаме такъв любящ Баща – самият господар на Вселената, познаващ единствен истината – защо просто не го направим?! Другото ще бъде стопроцентов провал…

Можем да кажем, че човешката история представлява навита лента, която непрекъснато и равномерно се развива. В навиващото се руло е миналото. В развитата част е настоящето, а в развиващото се руло е бъдещето. Човек може да развие само рулото на миналото. Колкото и блестящ ум и дарования да има Божието творение, то не може да направи нищо повече от това. Развиването на рулото на бъдещето за него винаги ще си остане една непосилна задача. Но чрез Библията Бог ни дава възможност да развием предварително и лентата на бъдещето. А това е едно вълнуващо и впечатляващо откритие!

Така чрез Библията аз мога да зная какво точно ще се случи в бъдеще и да съобразя живота си със сигурността на Божественото предсказание. Това е единствената цел, с която Бог ни разкрива бъдещето. Той не желае да задоволява нашето любопитство, а да ни даде сигурна цел, която правилно да мотивира нашия живот. Така, изпълнените пророчества в миналото и реалността на бъдещите, са достатъчно силни оръжия, пред които просто трябва да вдигна ръце и да предам своя скептицизъм и неверие. Какво получаваме в замяна? Вяра! Разумна и правилна, спасителна вяра. А това е най-ценното, което можем да имаме в този свят,“защото без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.” (Евреи 11:6)

Да, ние можем да вярваме, че има Бог и вярата ни може да бъде разумна и просветена, сигурна и непоклатима, неподвластна на времето и обстоятелствата! И такава вяра можем да градим чрез сигурното пророческо слово на Бога. Занимавайки ума си с въпроса за бъдещето, ние с учудване ще открием, че то се подчинява на определени закономерности. Затова няма да сбъркаме като кажем, че то е толкова сигурно, колкото и настоящето. Тази истина Христос я представя по следния начин: “И каза: Божието царство е също както кога човек хвърли семе в земята; и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетвата.” (Марко 4:26-29)

Ето една прекрасна илюстрация, с която Христос си послужи, за да ни представи една закономерност, на която се подчинява бъдещето. Агрономите много добре знаят как посятото семе ще продължи да се развива и в бъдеще. Те могат да предскажат много сигурно всеки следващ етап от неговото развитие – чак до жътвата. Има определени закономерности, които са неизменими и които агрономите добре са изучили. Така че има ли сеитба, непременно ще има и жътва: “Точно толкова е сигурно и Божието царство” – казва Христос. Бъдещата му реализация е толкова сигурна, както и жътвата на посятото семе.

Тази истина можем да приемем и в нашия обикновен земен живот. Бъдещето и на човека е предсказуемо, защото човешкият живот е сеитба и жътва: “Недейте се лъга. Бог не е за подиграване; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Да не ни дотегнува да вършиш добро, защото ако не се уморявате, своевременно и ще пожънете.”

(Галатяни 6:7,9)

Днес много хора се подиграват с Бога и с последователите Му. Свидетели сме на арогантно и дръзко поведение от страна на невярващия човек. “Но това е сеитба” – казва Господ. Сеитба, която задължително ще има и жътва. Помнете това! Каквото посеем, това и ще жънем. Непроменим закон! Ако сеем неверие, злоба и нечестие- ще пожънем погибел. Това е абсолютно сигурно. Както е сигурно, че ако сеем вяра, любов и доброта – ще пожънем вечен живот.

Предпотопните хора сяха нечестие, сяха злоба, сяха омраза, сяха бунт срещу Бога. И какво пожънаха? Гибел! Да! Бог не е за подиграване! Жителите на Содом и Гомор направиха същото и животът им беше погибел. Еднаква сеитба – еднаква жътва!

А накъде отива нашият свят? Какво сее той днес – омраза, насилие, гордост и порок! Трудно ли е да се предскаже какво ще жъне в края? Христос е кристално ясен – участта на света ще бъде същата като на предпотопния. Това е истина, която никой не може да промени, която добре трябва да съхраним в паметта си. Разбира се, Сатана казва точно обратното – и това е съвсем ясно, очевидно. Днес, въпреки тази ужасна сеитба, пред нас се рисуват красиви картини на един единен братски свят, който ще направи земята цъфтяща райска градина, а хората ще живеят в мир и безопасност.Но винаги е вярно единствено това, което казва Бог:

“Който сее беззаконие ще пожъне бедствие.” (Притчи 22:8)