Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка с Европейския съвет (European Council) с неформално название "среща на върха на ЕС", (EU summit), който се състои от ръководителите на правителствата на страните членки, събира се 4 пъти годишно и подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво.
Съветът на Европейския съюз не трябва да се бърка и със Съвета на Европа (Council of Europe), който не е институция на ЕС, а международна организация на страните от Европа.
Вижте също
-
Председателство на Съвета на ЕС
Външни препратки [редактиране] -
Официален сайт на Съвета на Европейския съюз
-
Информация за Съвета на ЕС на сайта на Делегацията на Европейската комисия в България
-
Информация за Съвета на ЕС в evroportal.bg
5 .Съд на Европейския съюз
Официално лого на Съда на Европейския съюз
Съдът на Европейския съюз е един от седемте органа на Европейския съюз. Основно задължение на Съда на Европейския съюз е да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите (чл. 19, Договор за Европейския съюз).
История
Съдът на Европейския съюз е създаден през 1952 г., оттогава седалището на тази институция се намира в град Люксембург.
Първоначалното институционално название на съда е Съд на Европейската общност за въглища и стомана. През 1958 г. названието му е променено на Съд на Европейските общности', което официално се използва до 2009 г. С влизането в сила на Лисабонския договор от 2009 съдебната институция на съюза приема ново название - Съд на Европейския съюз.
Структура
Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, се състои от три юрисдикции: Съд, Общ съд (създаден през 1988 г.) и Съд на публичната служба (създаден през 2004 г.). От създаването си досега трите юрисдикции са постановили около 15 000 решения.
-
Съд, известен още като Европейски съд - върховен орган. Съдът е съставен от 27 съдии и 8 генерални адвокати.
-
Общ съд - първоинстанционен орган, упълномощен да разглежда дела от общ характер.
-
Съд на публичната служба - специализиран съд. Съдът на публичната служба се състои от седем съдии, които се назначават от Съвета за срок от шест години с възможност за преназначаване, въз основа на покана за подаване на кандидатури и становище на комитет, съставен от седем членове, избрани сред бивши членове на Съда и Общия съд и юристи с призната компетентност.
Функции
Основна задача на Съда на Европейския съюз е да съблюдава и осигурява правилното и еднакво прилагане на правото на Европейския съюз и да санкционира неговите нарушители. За изпълнението на тези цели, Съдът на ЕС:
-
упражнява контрол за законосъобразност на актовете на другите институции на Европейския съюз;
-
следи за спазването на задълженията на държавите-членки на ЕС, произтичащи от правото на ЕС;
-
тълкува правото на Европейския съюз по искане на националните съдилища;
Така в съответствие с Договорите (Договор за Европейския съюз и Договорите за функциониране на европейския съюз) Съдът на Европейския съюз се произнася по:
-
по искове, подадени от държава членка, от институция или от физическо или юридическо лице;
-
с преюдициални заключения, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;
-
в другите случаи, предвидени в Договорите.
Производството пред Съда на Европейския съюз може да се осъществява на всеки от 23-те официални езика на Европейския съюз, тъй като всяка държава членка има собствен език и специфична правна система. Всеки европейски гражданин има право да сезира Съда на ЕС на своя национален език или на някой от другите официални езици на Съюза. Този езиков режим няма аналог в никоя друга юрисдикция по света.
Състав
В състава на Съда влиза по един съдия от всяка държава от ЕС. Съдът се подпомага от осем "генерални адвоката", чиито задължения са да представят становище по делата, заведени в Съда. Те трябжа да правят това публично и безпристрастно. Всички съдии и генерални адвокати се назначават за мандат от шест години, който може да бъде подновен. Правителствата на държавите от ЕС се договарят относно назначенията.За да помогне на Съда да се справи с големия брой дела и да предложи на гражданите по-добра правна защита, Общият съд се занимава с делата, заведени от частни лица, предприятия и някои организации, както и с делата в областта на конкурентното право.
Как се разглеждат делата
По всяко дело, което е заведено в Съда, се назначават съдия и генерален адвокат. Делата се обработват на два етапа – писмен и устен.
1. Писмен етап
Първо всички замесени страни предават писмено становище на съдията, отговарящ за делото. След това съдията изготвя резюме на тези становища и правния контекст на делото.
2. Устен етап
Вторият етап е публичното изслушване. В зависимост от сложността на делото изслушването може да бъде проведено пред състав от 3, 5 или 13 съдии или пред целия Съд. По време на изслушването адвокатите на страните по делото представят случая пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси.Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се прочитат на глас на публични заседания. Кадри от заседания често се предават по телевизията (Европа по сателит) Процедурата за провеждане на изслушвания в Общия съд е подобна, с изключение на факта, че не се представя становище от генерален адвокат. После генералният адвокат представя своето становище. След това съдиите заедно обсъждат делото и произнасят своето решение. От генералните адвокати се изисква да дават мнението си по делото само ако Съдът смята, че конкретният случай повдига нов правен въпрос. Съдът не е задължен да се съобрази с мнението на генералния адвокат.
Особени производства
Опростено производство - Когато определен преюдициален въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, или когато отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение или се налага от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща по-конкретно към вече постановеното решение по този въпрос или към съответната съдебна практика.
Бързо производство - Бързото производство дава възможност на Съда да се произнесе в кратки срокове по особено неотложни дела чрез максимално скъсяване на сроковете и даване на абсолютен приоритет на тези дела. По искане на една от страните, председателят на Съда може да реши, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на другата страна и на генералния адвокат, че определено дело трябва да се разгледа по реда на бързото производство поради особената му спешност. Бързо производство е предвидено и за преюдициалните запитвания. В тези случаи националната юрисдикция, която сезира Съда, трябва да направи искане в този смисъл, като в него изложи обстоятелствата, които налагат незабавно произнасяне по поставения преюдициален въпрос.
Спешно преюдициално производство (СПП)- Това производство дава възможност на Съда да разглежда в особено кратък срок най-чувствителните въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие (полицейско и съдебно сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, както и визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора). Делата, разглеждани по реда на спешното преюдициално производство, се разпределят на специално определения за целта състав от петима съдии, като на практика писмената фаза на производството се провежда преди всичко по електронен път и е изключително ограничена както от гледна точка на продължителността си, така и от гледна точка на броя на субектите, които имат право да представят писмени становища, доколкото по-голямата част от участващите в производството субекти представят становищата си в съдебното заседание, което е задължително.
Обезпечително производство - цели да спре изпълнението на акт на институция, който е и предмет на обжалване, или допускането на всякакви други временни мерки, необходими за предотвратяване на настъпването на значителна и непоправима вреда за някоя от страните.
Езиков режим
При всички преки производства езикът, на който е изготвена исковата молба или жалбата (всеки един от 23-те официални езика на Европейския съюз), ще бъде и „език на производството", тоест езикът, на който ще се развива производството. При производствата по постановяване на преюдициално заключение език на производството е този на националната юрисдикция, отнесла въпроса до Съда. Устните състезания, провеждани в хода на съдебните заседания, са придружени от симултанен превод, според нуждите, на различни официални езици на Европейския съюз. Съдиите разискват без преводач на общ език, който по традиция е френският.
Съдебни разноски
Производството пред Съда е безплатно. Съдът обаче не поема разходите за адвокат, имащ право да практикува пред юрисдикция на държава членка, който трябва да представлява страните. Същевременно страна, която не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти разходите, може, без да бъде представлявана от адвокат, да поиска безплатна правна помощ. Към молбата се прилагат всички необходими сведения, удостоверяващи нуждата на молителя.
Източници [редактиране] -
Общо представяне на институцията на официалната страница на Съда на Европейския съюз.
-
Съд на Европейския съюз, Служба "Преса и информация". ПРЕССЪОБЩЕНИЕ № 104/09. Договорът от Лисабон и Съдът на Европейския съюз. Люксембург, 30 ноември 2009 г.
-
CURIA
Външни препратки [редактиране]
6.Европейска централна банка
Сградата на Европейската централна банка във Франкфурт на Майн
Европейската централна банка (ЕЦБ) емитира единната европейска валута - еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява монетарната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взима решения относно тази политика; осъществява валутните операции на страните членки в съюза и извън него.
Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.
Седалище на ЕЦБ
Седалището на ЕЦБ се намира във Франкфурт на Майн. Служителите на банката са представители на всички държави-членки на ЕС, но са независими в своите действия от своите правителства.
Управителните органи на ЕЦБ са:
-
Изпълнителен съвет
-
Управителен съвет
-
Генерален съвет
Председателят на ЕЦБ се избира с единодушие от 16-те държави от еврозоната за 8 години. Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 16-те държави от еврозоната. Изпълнителният съвет се състои от председател, заместник-председател и четирима други членове. Генералния съвет е съставен от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ, както и управителите на националните централни банки на 27-те държави-членки на ЕС.
Председатели
Име
|
Държава
|
Предишни длъжности
|
Заел поста
|
Напуснал поста
|
Портрет
|
1
|
Вим Дойсенберг
|
 Нидерландия
|
Министър на финансите на Нидерландия
Председател на Нидерландската банка
Председател на Европейския паричен институт
|
1 юни 1998
|
31 октомври 2003
|
|
2
|
Жан-Клод Трише
|
 Франция
|
Член на Групата на тридесетте
Управител на Френската банка
|
1 ноември 2003
|
31 октомври 2011
|
|
3
|
Марио Драги
|
 Италия
|
Управляващ директор на Голдман Сакс
Управител на Италианската банка
|
1 ноември 2011
|
|
|
7.Европейска сметна палата
Европейската сметна палата е орган на Европейския съюз. Основана е през 1975 г., а седалището ѝ е в град Люксембург.
Структура
Членовете на сметната палата се наричат одитори и се определят по един от всяка страна-членка. Те се назначават от Съвета на Европейския Съюз с единодушие, след консултация с европейския парламент. Техният мандат е 6 години, а председателят на палатата е с 3-годишен мандат.
Мисията на Европейската сметна палата е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и посредством това, да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват тези функции. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението.
С тази дейност Палатата допринася за подобряване на финансовото управление на средствата на Европейския съюз на всички равнища, за да се гарантира на гражданите на Съюза възможно най-добро използване на техните пари.
Договорът за създаване на Европейска общност възлага на Европейската сметна палата (членове 246 до 248) основната задача да контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз, като цели едновременно да подобри финансовото управление и да докладва пред гражданите на Европа за разходването на публичните средства от страна на властите, отговорни за тяхното управление.
По този начин, съгласно Договора, Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи на Общността и на всеки създаден от нея орган, доколкото актът за учредяването му не изключва такава проверка.
Европейската сметна палата изготвя годишен доклад след приключването на всяка финансова година. Тя може също така да представя по всяко време своите съображения под формата на специални доклади по специфични въпроси и да дава становища по искане на една или друга институция на Общността.
Тези доклади и становища се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз. Палатата подпомага също така Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз при упражняването на техните контролни функции при изпълнението на бюджета.
Договорът от Маастрихт признава Европейската сметна палата за една от основните институции на Европейската общност. Останалите институции са: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия и Съд на Европейския съюз.
В конституционните уредби на съвременните държави, одитната функция е най-често разглеждана като един от елементите, които гарантират демократичното провеждане на дейностите в публичния сектор. Най-често тя приема две различни, но допълващи се форми, познати съответно като вътрешен и външен контрол. Финансовото управление на публичния сектор задължително подлежи на адекватен външен одит.
Създаването на Европейската сметна палата следва тази логика и съвпада с две особено важни събития, а именно разширяването на правомощията на Европейския парламент в областта на бюджетния контрол и цялостното финансиране на бюджета на Европейския съюз със собствени ресурси.
Предвид тези промени и по-големите правомощия на Европейския парламент, касаещи изпълнението на бюджета, се налага необходимостта от качествена промяна във външния одит на бюджета.
Така, по инициатива на Г-н Хайнрих Айгнер, председател на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, който от 1973 г. решително защитава идеята за външен одитен орган на Общността, се създава Европейската сметна палата с Договора от Брюксел от 22 юли 1975 г. Палатата започва дейността си като външен контролен орган на Общността през октомври 1977 г. и седалището ѝ е в Люксембург.
Европейската сметна палата е издигната в ранг на институция на 1 ноември 1993 г. с влизането в сила на Договора от Маастрихт и по този начин се засилват независимостта и тежестта ѝ наравно с останалите институции. От този момент Палатата е длъжна да публикува Декларация, гарантираща точността на отчетите (DAS), с която се гарантират точността на отчетите на ЕС, законността и правомерността на основните операции в бюджета на ЕС. Нейната роля е потвърдена и засилена на 1 май 1999 г. с влизането в сила на Договора от Амстердам, който упълномощава Палатата да извършва сериозни одити на финансовото управление, подчертава ролята ѝ в борбата с измамите и ѝ даде правото да сезира Съда, за да защити прерогативите си спрямо останалите институции на ЕС.
Договорът от Ница от 1 февруари 2003 г. потвърди принципа, според който всяка държава-членка има един Член в колегията, осигури възможност на Палатата да се организира в отделения и подчерта значението на сътрудничеството между Палатата и националните контролни институции.
Създаването на Европейската сметна палата илюстрира потребността на Общността от финансова съвест, както я дефинира през октомври 1977 г. Ханс Кучер, председател по това време на Съда на Европейските общности.
Членовете на Сметната палата се назначават за мандат от шест години. Съветът, с единодушно решение и след допитване до Европейския парламент, приема списъка на Членовете, който е съставен от предложенията на всяка държава-членка. Мандатът на Членовете на Палатата може да бъде подновяван.
Членовете избират помежду си председател на Сметната палата за мандат от три години. Председателят може да бъде преизбиран.
Дейност
Сметната палата следи документацията на физическите и юридически лица, разпределящи или ползващи бюджетни средства на ЕС, като за тази цел може да извършва проверки, а резултатите се вписват в доклади до комисията и съответните правителства.
Поради липса на юридически правомощия, палатата при необходимост сезира Европейската служба за борба с измамите и корупцията (ОЛАФ).
В задълженията на палатата е да представя пред Парламента и на Съвета годишен одиторски доклад за изтеклата финансова година. Сметната палата от своя страна се отчита на Съвета на Европейския Съюз и Парламента за законосъобразността на разходваните средства. Палатата също така има пълномощия да изрази мнение за предложеията в сферата на финансовото законодателство и борбата с измамите в Евросъюза.
Външни препратки [редактиране] -
Официален сайт на Сметната палата на ЕС
Достарыңызбен бөлісу: |
