1. Европейски парламент
жүктеу/скачать 0.7 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- 2.Европейски съвет
- Статут
- Компетенции и функции
- Състав и действие
- Място на провеждане
- ] История
- Вижте също
- 3.Европейска комисия
Външни препраткиЕвропейски парламент.
2.Европейски съветВнимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са три различни организации, като последната не е институция на ЕС. Европейският съвет (European Council; неформално название "среща на върха на ЕС", EU summit) се състои от ръководителите на правителствата на страните-членки, който подпомага Съвета на Европейския съюз в разработването на общите политики на високо ниво. Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети на Европейския съюз. СтатутСъгласно Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., Европейският съвет е с ранг на институция — той е една от 7-те водещи институции на ЕС наред със: Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент, Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата и Европейската централна банка. Според член 15 от Договора за Европейския съюз (1-ва част от Договора от Лисабон) Европейският съвет дава на Съюза необходимите импулси за неговото развитие и определя общите политически цели за това развитие. В този смисъл срещите на върха са предимно с политически характер. Компетенции и функцииПредставлява орган, който е разположен над 3-те стълба, който ги обединява и поема централни ръководни функции. Той се занимава с централни теми за Общността, отнасящи се главно до така нареченото Европейско политическо сътрудничество (ЕПС), с което се прави опит за съгласуване във външната политика. На основата на своя състав той се развива в най-високата колегия за вземане на решения, към която институциите се обръщат, когато не са могли да постигнат съгласие по даден въпрос на по-ниско равнище. Като важна особеност следва да се отбележи фактът, че Европейският съвет не изпълнява законодателни функции. Приетите решения нямат задължителен характер, а определят най-общите насоки и политики. Обсъждат се всички важни въпроси на ЕС, политически декларации, важни назначения и др. След срещата се публикува официално съобщение с решенията. Състав и действиеЕвропейският съвет се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност също участва в неговата работа. Когато дневният ред го налага, членовете на Европейския съвет могат да решат да бъдат подпомагани от по 1 министър — на външните работи, а понякога и на финансите и на икономиката, а що се отнася до председателя на Комисията — от 1 член на Комисията. Европейският съвет избира своя председател с квалифицирано мнозинство. Мандатът му е 2 г. и половина и може да бъде подновен еднократно. Настоящ председател на Европейския съвет е Херман ван Ромпой. Европейският съвет обикновено се произнася с консенсус. В някои случаи той се произнася с единодушие или с квалифицирано мнозинство, в зависимост от разпоредбите на Договора. Заседава 2 пъти на 6 мес., като се свиква от неговия председател. Когато обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно заседание на Европейския съвет. Място на провежданеПървият европейски съвет е в Дъблин през март 1975 г. по време на ирландското председателство. В началото срещите се провеждат в края на всяко председателство на територията на съответната страна, поела председателството. Има и редица неформални срещи. От 2000 г. насам срещите на върха постепенно започват да се провеждат само в Брюксел, където се строи специална сграда - "Justus Lipsius". Срещу това решение обаче, прието в Ница през 2000 г., има сериозна съпротива, предимно от страна на по-малките страни-членки. Особено противопоставяне има от страна на Латвия, която е прекалено далеч. ] ИсторияЕвропейският съвет е създаден с решение на конференцията на главите на правителствата на тогавашната Европейска общност през декември 1974 г. в Париж. Инициативата е на Валери Жискар д'Естен и Хелмут Шмит, които предлагат да се институционализират срещите на най-високо ниво на страните-членки, които дотогава са провеждани нередовно, по молба на някоя от страните. Първоначално е решено срещите на върха да се провеждат 2 пъти годишно, понастоящем те се провеждат 4 пъти годишно и се организират от председателството на Съвета. Европейският съвет е споменат за първи път в правната рамка на Европейския съюз в Договора от Амстердам, а Договорът от Маастрихт му отделя специална глава. Вижте също
Външни препратки
3.Европейска комисия
Заседателната зала на Европейската Комисия 
Зала за пресконференции на Европейската Комисия Европейската комисия, известна още като Еврокомисия, а официално като Комисия за европейските общности, е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да предлага и постановява закони, както и да действа като „пазител на договорите“, което осигурява правната основа за ЕС. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1] Комисията работи като правителствен кабинет, състоящ се от 27 члена - по един от всяка държава-членка. За представители на Комисията, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[2] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителствата.[1] Един от 27-те комисари работи като председател на Комисията. Съветът на министрите назначава Председател, след което заедно с него избира останалите 26 комисари. Така сформираният екип на Комисията се представя на Европейския парламент, който да одобри цялостния състав.[3] В момента председател на Комисията е португалецът Жозе Мануел Барозу, който в началото на 2010 г. започна втория си мандат на поста.[4][5] Думата комисия може да се отнася както и за екипа от 27 комисари, така и за самата институция в по-широк смисъл. В Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в различни отдели: „генерални дирекции” (ГД) и „служби”. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската Комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]
жүктеу/скачать 0.7 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|