Алтай – Хималаите Николай Рьорих

В Джайпур реват тигри. Махараджата забранява стрелбата по тях. По-добре да изяждат поданиците му, но негова светлост трябва да има безопасно забавление, стреляйки по тигри от павилион на гърба на слон, В Голта Пас се сражават две стада маймуни. Гидът устройва този бой на изгодна цена. Сега всички битки могат да бъдат организирани доста евтино.

Седят факирите и „омагьосват" стари, полуживи кобри, лишени от зъби. На пазара се върти жалък хата-йог, правейки главоломна гимнастика за очистване на духа си. „Спиритуалист" предлага да накара колата да се движи без коне, но за това е нужно „на небето да няма нито едно облаче".

И съвсем наблизо е фантастичният и романтичен отломък от старата Раджпутана - Амбер, където от балконите си принцеси наблюдавали турнирите на своите поклонници. Където всяка порта, всяка вратичка поразяват със съчетания от красота. И веднага издълбаният и причудлив Голта, който фантазията не може да си представи – само „играта" на живота наслоява подобни неочаквани съзидания. Тук е и Джайпур с приказната си астрологическа обсерватория и с очарованието на неопорочен индо-мюсюлмански град: Фатехпур Сикри, Агра - все отломки от отминала култура. Но стенописите в Аджанта вече не са здрави. Всички останки от строителството на Акбар носят оттенък на някаква тъга. Тук великият обединител на страната е погребал своите най-светли мечти, толкова непонятни за съвременниците. Във Фатехпур Сикри той е беседвал със своя мъдър Бирбал и с малцината, разбрали нивото му. Тук той е строил храма на единното знание. Тук той е губил малкото си приятели и е предчувствал как няма да се съхрани създаденото от него благополучие в държавата. И Агра, и Фатехпур Сикри - всичко е пълно с безгранична тъга. Акбар е знаел как ще бъде разграбено имуществото, дадено на народа от него. Може би вече е знаел как последният император на Индия едва ще достигне до средата на XIX век, търгувайки с мебели от двореца си и изчеляйки от стените на двореца в Делхи парченца мозайка.

Новият Делхи с някакви лъжекласически колони, казармено-хладни, нарочно предвзети, показва, че това строителство не може да има нищо общо със съзнанието на Индия.

Невъзможно е с тези мерки да се пречисти и възвеличи Индия. И преди всичко трябва да се възприеме индийското съзнание.

Въпреки че е покрита с праха на времето, архитектурата на Бенарес е запазила очарованието си. Цялата смесица от староиндийски, дравидски и мюсюлмански форми може да даде нови решения на непредубедения архитект. Лесно можем да си представим комбинация от многоетажно тибетско строителство с удобствата на американски небостъргач. Можем да сравним дворците на Бенарес с дворците във Венеция и с богатите еднофамилни къщи. Може да се разработи стилът пуебло на американците в поновото му разбиране, както се прави в Санта Фе.

Но да се обезобразява Индия с чужди за нея лъжекласически колони и бели казармени бараки? Тази дълбока безвкусица произлиза от отсъствието на елементарно въображение и прозрение.

Един индиец ми се оплакваше от липсата на архитекти-индийци. Казах му: „Щом няма архитект, дайте на художник да разработи идеята, но се ръководете от хармонията на народното съзнание с характера на природата." Не бива да оскверняваме света с нещо като баналното учрежденско бунгало. Не бива да превръщаме Ява в шведски Стокзунд. И не би трябвало да виждаме команчите и апахите в котеджите на Бостън. Трябва да се спазва съизмеримостта.

Сивобрад човек на брега на Ганг, събрал ръцете си като чаша, принасяше цялото си съкровище на изгряващото слънце. Жена, бързо отброяваща ритъма, правеше утринна пранаяма. Може би вечерта тя е пратила по течението на свещената река върволица светилници, молейки се за благото на децата си. И дълго са бродили по тъмната водна повърхност изрисуваните светулки на женската душа. Наблюдайки тези приношения на духа, е възможно даже да забравиш дебелите брамини от Златния храм. Спомняме си и за друго. [Спомняме си за Йогите, изпращащи в пространството своите мисли, сътворявайки с това бъдещата еволюция. Не обикновени брамини, а истински отшелници, приближаващи нашата мисъл към енергията, която ще бъде открита от учените в най-близко бъдеще.]

Гигантските ступи на будизма - погребалните паметници, обиколени от огради, все същите могили през всички векове и народи. Могилите на Упсала в Швеция, руските могили на Волхов по пътя към Новгород, степните могили на скитите, обкръжени от камъни, разказват легендата за все същите тържествени изгаряния, които е описал изкусният арабски гост Ибнфадлен. Навсякъде същите пречистващи изгаряния.

Много благовония, розова вода и ухаещо сандалово дърво. Затова не е тежък димът от изгорените тела в Бенарес. И в Тибет е прието изгарянето.

Значи писателите отново са сбъркали, когато са описвали изключително „дивите" погребални обичаи на Тибет. Откъде това желание да се покаже всичко чуждо по-диво? Като черниш другите, няма да станеш по-бял. Само липсата на горивни материали е налагала отказ от най-добрия начин, т. е. от изгарянето.

Обърнете внимание на нежните детски игри на Изтока. Послушайте сложния ритъм на пеенето и тихата музика. Няма ги грубите ругателни думи на Запада.

Махараджата на Майсор се пробужда с особени пеони. Песните на началото и края.

В Мадурай, в тясна глуха уличка, старец гравира изображения на „боговете". Последният старик, с него ще умре това умение. Миналото умира. Така идва бъдещето.

В полетата се виждат кръгове от бели керамични коне. Откъде са тези Световитови коне? Върху тях тънки женски тела се носят през нощта. Гърбът, прегърбен денем над домакинската работа, се изправя нощем в полета. Какво е това - прескочи-кобила за отдих? Не, това е надпреварата на валкириите - девите на въздуха. Препускане към прекрасното бъдеще. Привет на жените!

Женската ръка всяка сутрин покрива с особени рисунки пясъка пред входа на дома. Това е символ, че в дома всичко е благополучно, няма нито болест, нито смърт, нито кавга. Ако няма щастие вкъщи, ръката на жената замлъква. Сякаш ръката на жената полага щит на красотата пред дома си в час на благополучие. Още момиченцата в училище се учат от разнообразието на плетениците на знаците на щастието. Невероятна красота живее в този обичай на Индия.

Вивекананда призоваваше жената на Индия към работа и свобода, той питаше така наречените християни: Щом толкова обичате учението на Исус, защо в нищо не го следвате?" Така говореше ученикът на Рамакришна, преминал през същността на всички учения и научил се завинаги да „не отрича". Вивекананда не е прилежен „свами". Нещо лъвско звучи в писмата му. Колко нужен би бил той сега на Индия!

„Будизмът е най-научното учение" - казва индийският биолог Боше. Радостно е да се чуе как този истински учен, намерил път към тайните на живота на растенията, говори за Веданта, за „Махабхарата", за поезията на хималайските легенди. Само истинското знание може да даде достойно място на всичко съществуващо. А на фона на гласа на учения, прост и понятен, сребристият звън на електрическите апарати отброява пулса на растенията, разтваря ни отдавна запечатана страница от познанието на света.

Някога майката на Боше продала всичките си скъпоценности, за да даде образование на сина си. Показвайки „царството" си, ученият ни казва: „Ето тук, в разкошни условия, се намират децата на богаташите. Погледнете колко охранени и безволеви са станали. Трябва им хубава буря, за да ги върне отново към изискванията на живота." Познавайки пулса на растителния свят, ученият подхожда реално към всички прояви на живота. Много цени отзивите на Тимирязев за неговите трудове. Една от най-добрите си книги Боше е написал по височините на Пенджаб в Маявати - общината на Вивекананда.

Твърде рано си отиде Вивекананда. Боше и Тагор са най-добрите лица на Индия.

Фрески в Аджанта, мощната Тримурти със слоновете и гигантската ступа в Сарнат - всичко това ни разказва за някакви други времена, които днес не могат да се повторят. Съществуват знаци, че още по времето на Буда културата на Индия вече е започвала да залязва. И сега може би вече никъде не може да се види тази бивша красота, освен ако понякога се мерне в тънкия и строен силует на жена, понесла своята вечна вода. Водата, поддържаща огнището. И кладенецът, също както в библейските времена, си остава място на средоточие за цялото население.

В затънтена уличка, в малка лехичка с оскъдни цветя, е поставено нескопосано изображение на Ганеша – слона на щастието. Семейството на индийския кули, живеещо в .колибата, му отделя последните си зрънца ориз. Не им е донесло много щастие това творение. Трябва да познаваме Индия не само от дворците на махараджите.

По разни съображения, разбираеми само за тези, които са били на Изток, се наложи да се откажем от срещата с Ауробиндо Гош. Спомняте ли си, виждали ли сте забележителните предсказания на Гош за най-близката съдба на човечеството в Азия? Тези забележителни писма на Пол Ришар и прозренията на Ауробиндо Гош? На съвременния фон от късогледи политици неговата работа е изпълнена със знания за бъдещето. Всъщност хората малко са чували за него. Помните ли думите за седемте нации? И За световните катаклизми? Привет!

Та нали хората, ругаещи всичко руско, тайно мечтаят за някаква търговия и отношения именно с Русия.

Износителите в Цейлон, Асам и Дарджилинг много биха искали да работят с руснаците. Казват, че Китайски Туркестан мечтае за това, макар че керванният път през Каракорум и Кашмир е необикновено труден.

Въпреки изобилието на туристи, доста малко знаят за Америка. Това е обяснимо. Цялата маса туристи бързо протича през блиндираните канали „Томас Кук и К°" и този на „Американ Експрес" и не може да влезе в действителен контакт с живота на страната. На север в Индия наричат американците „чергари", тъй като агенциите придават на тези бързащи, задъхващи се групи особен характер, чужд на народното разбиране. В прозореца на вагона се мяркат притаили се селца, тези основни доставчици на всички продукти, представляващи народа. Но кой се интересува от тези първоизточници?

Съществуването на толкова възвишени хора като Рабиндранат Тагор и Д. Боше не бива да ни примирява с това, което все още представлява съдържанието на храмовете. Ето например фалическия култ - лингамът в Елефанта. И досега в светилищата на този култ се виждат следи от скорошни жертвоприношения. От древната мъдрост знаем, че „Лингамът е съсъд на знанието". И знаем научното обяснение на това прастаро разбиране за мъдрото разпределение на силите. Но ето че сега, извън всякакво разбиране, се практикува това абсурдно поклонение.

Друго безобразие зрелище! В Златния храм в Бенарес покрай нас преведоха бяла козичка. Отведоха я в светилището. Там вероятно тя беше одобрена, защото след малко я повлякоха покрай нас, а тя отчаяно се съпротивляваше. След минута беше просната в притвора на храма и широкият нож на брамина й отсече главата. Трудно е да се повярва, че беше извършено свещенодействие. Месото на козата трябва да е отишло в храната на брамините. Но нали брамините не ядат друго месо, освен месото на жертвените животни? А такива животни наплашеното население сигурно води всекидневно. Учението, създало брамините, очевидно ги е виждало някак по-различни, не такива, каквито са се изродили сега. Даже декоративно не са хубави. Могат ли те да съхраняват красотата на символите на знанието? Докато правото на кастите не се измени в Индия, страната не може да се развива.

Днес кастите са стигнали до неописуема неразбория. Махараджите понякога са от най-нисшата каста на боклукосъбирачите. Всъщност всеки боклукчия знае, че в следващото си въплъщение ще бъде крал. А не следват ли от това външността и мозъчните качества на някои крале? А колко драми, убийства и самоубийства стават вследствие на кастовите различия между мъжете и жените. Даже през времето на престоя ни се случи да четем за няколко тежки семейни драми на почвата на тази явна отживелица. В същото време Веданта и Адвайта ясно установяват принципа на единството. Някои от най-космогоничните части на Ведите са написани от жени. И сега в Индия идва времето на жените. Привет на жените на Индия!

Чудатостите на Бенгалия завършват с обръщение към Великата майка Кали. Хората, малко познаващи Индия, биха били удивени. Индия и целият Изток трябва да бъдат опознати във всичките им лица.

Може би сме пристрастни по отношение на брамините? Да си спомним какво е говорил Вивекананда за тях в писмата си. Строго и пълно съди Вивекананда тези от тях, които са се замърсили със суеверие.

Рамакришна казва „В Атман няма различия между мъже и жени, между брамини и кшатрии."

Самият Рамакришна е вършил най-черната работа, за да покаже с примера си отсъствието на различия.

През декември искаме да отпътуваме към Хималаите.

Гледат ни изумено: „Но сега там има сняг." Боят се от снега! Между другото единственото време за Хималаите е от ноември до февруари. Още през март се надига завесата на мъглите. А от май до август съвсем случайно може за кратко време да се види цялата сияеща верига на снеговете. Истина е, такова величие никъде не е повторено.

Също както когато се приближавате към Големия каньон в Аризона, така и когато се приближавате към възвишенията на Хималаите, попадате на изключително скучен пейзаж.

И чак на разсъмване в Силигури като първи вестители, пред вас за миг ще се мернат белите великани и отново ще се скрият в къдравите джунгли. И отново чайни плантации. И отново казармени бараки и фактории. Рядко ще се покаже „местно" жилище и ще се скрие също като видение от друг свят. Разкази за нападения на тигри и леопарди. Планини от сандъчета чай с марката „ОринджПико". Мисионер-белгиец от Курсеонг.

Става прохладно. Тълпи от малки кули разчистват срутванията след мусона. В мразовития въздух човек не може и да си представи тежестта на мусонния летен порой, от който плесенясва цялата природа. Птиците са малко. Виждат се орли.

Планините плътно се забулиха. Видът на самия Дарджилинг разочарова. Нима трябва да търсиш Хималаите, за да намериш такава неталантлива Швейцария? Пъстрите пазари не се виждат веднага, а грозните бараки и бунгала вече бият на очи. Още по-зле изглежда Лебонг, където са Натула и Джелапла.

Търсим къща. Първите сведения не са утешителни. Уверяват ни, че хубави къщи няма. Показват ни нещо, което е лишено и от вид, и от простор, нещо тънещо в задънените улички със селски къщи и стобори. Не е това. Ние искаме ето тук - пред лика на целите Хималаи, където не свири градският оркестър, където няма покани за игри в клубовете. „Там нищо няма да намерите". Но ние сме упорити. Тръгваме сами. И намираме отлична къща. И тишина. И уединение. И цялата верига на Хималаите е пред нас. И дори нещо неочаквано. Именно тук е живял Далай Лама по време на дългото си бягство от Лхаса. И досега отдалече прииждат вярващи, за да се поклонят на този дом. Точно това е, което ни трябва.

Неведнъж се събуждахме от пеене и отмерени удари около дома. Това са ламите, които обхождат къщата ни, многократно простирайки се на земята. Идваха и тибетци, и бутанци, и непалски шерпи. Появи се в огненочервен халат монголец от Ордоса. Всичко само си дойде.

Някой ни каза, че това е дом на привидения. Между народа се говори, че в този дом живее дяволът и се показва във вид на черна свиня. Но от черни свине ние не се боим, а в съседното село Бхутиа Басти има много черни свине, приличащи на овни. Дали пък не са изпълнявали ролята на дявола нашите мили маймуни, промъкващи се в банята ни и изяждащи граха и цветята около къщата?

Скучна необходимост е да имаш много слуги. И причината е отново в кастите. Стига се до абсурд. Пазачът не чисти пътечките... Защо? Оказва се, че по каста той е ковач и няма право да взема метла в ръце, иначе ще се оскверни и ще стане чистач на боклуци. Той решава този проблем оригинално: започна да разгребва пътечката с длан и пет разперени пръста, пълзейки по земята. Конярят се случи от висшата каста на кшатриите и намекваше за потомците на краля, което не му пречеше да отмъква от храната на конете. Понякога в кухнята се устройваха религиозни събрания и готвачът, председател на местната Ария Самадж, дълго убеждаваше в нещо своите слушатели. Найдобре от всички се държаха тибетците. При тях, при будистите, няма никакви забрани. Работят бързо. Весели са. Много са схватливи и бързо усвояват. А когато тръгнат по стръмните скали, не можете да ги догоните.

Много са разказите за Тибет, за войнственото племе кам и за дивите голоки, които наричат себе си „диви кучета". Там вече са времената на Зигфрид: скрепяват братска клетва, като смесват и пият братска кръв. Не се разделят с оръжието.

Завършвам серията „Неговата страна" и започвам серията „Знамената на Изтока". През юни след първите дъждове се оказа, че всичките темперни бои са се покрили с бели петна плесен. Наложи се усилено затопляне, за да изсъхнат и да паднат.

„Неговата страна". В самия Сиким се е намирал един от ашрамите на Махатмите. В Сиким Махатмите са пристигали на планински коне, физическото им присъствие говори за изключителното значение на тези места. Сега ашрамът е преместен. Разбира се, Махатмите са напуснали Сиким. Но те са били тук. И среброто по върховете на планинската верига сияе още по-прекрасно...

Съпроводен от ученици, художници и ваятели, пристига величавият Ринпоче от Чумба. Обикаля из целия край, като въздига нови изображения на Майтрея. Всичко се ускорява. В дълга беседа ламата посочва, че всичко може да бъде постигнато само чрез Шамбала. За тези, на които Шамбала им се струва само легендарна измислица, това указание е само суеверен мит. Но има и други, въоръжени с повече практически знания.

Славният Атиша, стълбът на учението, е шествал от Индия към Тибет за очистване на учението. Учителят е минал покрай уединеното убежище на Миларепа. Великият отшелник обърнал внимание на преминаващото шествие и като пожелал да изпита силата на стълба на учението, се озовал седящ на края на стъбло тревичка. Славният Атиша, като видял тази проява на отшелника, слязъл от носилката и също се изкачил на върха на съседната тревичка. И тогава учените си разменили дружески поздрави. Миларепа казал: „Еднакви са нашите познания, но от какво тревичката под мен леко се прегъна, а под теб тя си остана изправена?" Славният Атиша се усмихнал: „Истина е, еднакви са знанията ни, но аз идвам от страната, където е живял и учил самият Благословен Татхагата и това съзнание ме повдига."

Какви магнити са заложени в Индия? Неповторимата прелест на детския хоровод до Мадрас. Тези дребнички Гопи и мъничкият Кришна - Лел и Купава. Най-красивите образи са разпръснати в неосъзнато богатство. Индия познава всепроникващото качество на магнита.

„А какво ще кажете за чудесата в Индия?" - ще запитат приятелите от Запада. Да кажем, че „чудеса" не сме видели, но срещнахме всякакви прояви на психическа енергия. Ако говорим за прояви на „висша, вълшебна" сила - тогава изобщо не си струва да се говори. Но ако осъзнаем материално достижимото развитие на психофизическата енергия, разбираме, че Индия има и сега найзабележителните резултати. Знаменитото „зло смъртоносно око" на Изтока съществува и хората покорно умират в определения час, ако не успеят да противопоставят своята още по-тренирана воля. Предаването на волева заповед на разстояние съществува. Внушението в различни форми съществува, и то в много сложни съчетания. Част от явленията се постига съзнателно, а значителна част несъзнателно, по силата на вродените способности и благоприятните атмосферни условия. И това, което е необичайно за цивилизования европеец, за културния индиец или по-вярно азиатец е нещо съвсем и делнично.

Погледнете колко са изключителни физиологическите сравнения, правени от индийците между явленията в космическия и човешкия организъм. И матката, и пъпната връв, и фалосът, и сърцето - всичко това отдавна е въведено в стройната система за развитието на световната клетка. Само че е трудно да ги приобщим към такива беседи. Отново е нужно това доверие, което с гощавка не се печели. По времето на инквизицията за инволтация с терафим са изгаряли, но в Индия и сега се практикува този метод за въздействие чрез напрежението на волята. Още в Америка ни разказваха за ксендзовете, използващи това въздействие. И сега на Малабарските хълмове могат да дойдат тъмни хора и за неизпълнено желание ще се опитат да се докоснат до вас, казвайки: „Господинът ще се разболее", или „Ще поживееш само десет дена." Ако организмът в момента е уморен или волята слаба, то заповедта се изпълнява. И тогава лекуването е възможно само чрез контравнушение. Но често обратното въздействие не е толкова силно [или не се прилага навреме.]

Преразказваните случаи за „смъртното око" представляват интересна и съвсем неразгадаема задача за психиатрите и криминалистите. Лицето, получило волеви удар, започва да губи жизнена енергия в определения срок и остава без самозащита, докато накрая апаратът спре. Лекарите, не използвали навреме контравнушението, губят време с лекарствата и допълнително тровят вече парализираната нервна система. Злокачествено малокръвие, поражения на сърцето или далака, или жлъчния мехур, нервни спазми и задушаване са най-честите явни последствия на волевата заповед. Трудно е да се установи как става качественото поразяване на органите; по-вярно е да си представим, че най-слабият орган реагира най-бързо на поразяването на нервите. В малка и по-груба степен същото явление е познато в шаманизма, но силата на волята и използването й са абсолютно несравними. Справедливо се посочва, че такова волево убийство и увреждане е много по-опасно от механическото. И къде трябва да търсим границите на тези въздействия? На Изток може понякога да се чуе многозначителна фраза: „Той няма да живее." Значи е усетена искрата на волевия удар.

Две качества трябва да признаем на англичаните - издръжливостта и точността във времето. И двете качества са поразителни за Изтока. Ако би могло към тях да се прибави и чистотата на мислите! Но с това свойство малко се отличават всички европейци. Именно с детинските опити да скрият истинските си намерения европейците си затварят вратите на Изтока. Точността в определените срокове, разбира се, е много необходима, защото „най-лошата кражба е кражбата на чуждото време", но само точността без яснотата и силата на мисълта не може да създаде мост.

Не закъснявайте, ако искате да ви уважават. Не лъжете мислено, ако се готвите да търсите приятели.

Започна се с неизвестни следи, намерени от еверестката експедиция. След това един английски майор разказа в „Стейтсман" как по време на една експедиция в областта на Хималаите срещнал странен планински жител. При изгрев слънце майорът излязъл от стана сред студените снегове и се изкачил на близките скали. Поглеждайки към съседната скала, майорът с изумление видял висок, почти гол човек, който стоял, опирайки се на висок лък. Планинският жител не гледал към майора. Вниманието му било изцяло привлечено от нещо невидимо зад извивката на канарата. И изведнъж човекът се привел, напрегнал се и с безумно опасни скокове се хвърлил от скалата и изчезнал. Когато майорът разказал на хората си за срещата, те се усмихнали и казали: „Саиб е видял „снежен" човек. Те пазят защитените места."

Разказват за неотдавнашен случай в Бенгалия. Един садху пътувал във влака без билет. На най-близката гара го свалили от вагона. Разнесъл се звън. Парният локомотив свири и не помръдва. Това продължило известно време. Пътниците си спомнили за сваления садху и изискали да го върнат на мястото му. Тогава влакът потеглил. Ето това е масирано въздействие!

Европейка, живееща в Индия, попаднала в затънтената част на градината и си помислила защо не са прекарани пътечки през тези поляни. След няколко дена отива на същото място и вижда прясно прокарана пътечка, но краят й някак се губи. Извикали стария градинар. „Кой прокара пътечката?" - „Ами че нали мемсаиб искаше да има пътечка, но не знаех как да я завърша." И жената си спомнила, че краят на мисълта й за пътечката бил неясен.

Джагадис Боше твърди, че чувствителността на растенията е съвсем невероятна. Така растенията чувстват образуването на облачето дълго преди да се види с очи. Изтокът чува мисълта при зараждането й.

Очарованието на Индия е в реалното редуване на очевидното и невидимото за очите и в епическата простота на необичайните възможности.