Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Махендра Пратап разказва забележително за Лемурия и за сравнението между Запада и Изтока.

Дойде тибетски шивач да шие кафтани. Всички мерки взема на око. Но най-удивителното е, че кафтанът става точно по мярка. И всичко се прави не случайно. И качеството на златото на обшивките, и цветът на подплатата, и дължината, и всичко друго е премислено. Местният домашно тъкан плат е много тесен и доста се чудим как умеят да заглаждат многото шевове. За войската тази тъкан се прави доста по-широка, но не се продава на частно.

Тибет си спомня трикратната подялба на всички имущества, станала през VIII век.

Ако разгледаме твърдите исторически дати от миналия век, оставаме изненадани от това как планомерно се е освобождавало народното съзнание от явните отживелици на Средновековието. Защитниците на отживелиците могат да проследят историческите пътища и да се уверят, че ставащото сега не е случайно, а определено планомерно. Този, който се страхува от тази планомерност, не може да разбере еволюцията.

Неочаквана подкрепа за основата на будизма. Найреалният от реалните - Хъксли, казва: „Никой освен повърхностните мислители не отхвърля учението за прераждането като нелепост. Подобно на учението за самата еволюция, споменатото учение има своите корени в света на реалностите и има право на такава поддръжка, на която има право всяко разсъждение, основано на аналогията."

Две прекрасни мъдрости на будизма: „Подобно на лъв, неустрашим от шумовете. Подобно на вятър, неуловим за мрежите. Подобно на лист от лотос, непроницаем за водата. Подобно на носорог, върви в самота." „Изучаване и проявяване на енергията във всичките й видове. Енергията на въоръжаването. Енергията на приложението в действие. Енергията на неудовлетворението, раждаща вечния устрем, въвеждаща човека в ритъма на космическия поток" - така говори Аштанга.

Къде е тук бездейният песимизъм? Къде е философията на отчаянието? - както понякога наричат будизма малко разбиращи хора. Колко книги бяха написани под влияние на лъжливата романтика на деветнайсети век. Колко учени, без да наят езици, са хранили съзнанието си с тези мечтател ноблудкави заключения. А сега се показа друг лик: Буда с меч, с лъвско дръзновение, в пълна бойна готовносгс всички енергии на световното съзидание, в космически устрем.

„Наблюдавай движението на светилата като участник в него и постоянно размишлявай за прехода на елементите един в друг. Защото подобна представа пречиства от калта на земния живот" - така размишлява Марк Аврелий. Точно същото ви казва и образованият индиец от Хималаите.

Л. Хорн пише: „С приемането на учението за еволюцията старите форми на мисълта се рушат навсякъде, идват нови идеи на мястото на отживелите догми и виждаме пред себе си развитието на общото интелектуално движение в посока, изненадващо успоредна с източната философия. Небивалата бързина и разностранност на научния прогрес в течение на последните 50 години не можеха да не предизвикат равностойно невиждано ускорение на мисленето и в широките извъннаучни кръгове на обществото. Че висшите и най-сложни организми са се развили от найпростите, че на единна физическа основа на живота се опира целият жив свят; че не може да се прокара черта, разделяща животинското и растителното царство; че различието между живата и неживата природа е различие по степен, а не по същество - всичко това вече е прието в новата философия. След признаването на физическата еволюция вече може да се каже, че признаването на психическата еволюция е само въпрос на време."

В „Дао дъ дзин" е направено следното подразделение на типовете учени: „Учените от най-висока класа, когато слушат за Дао, сериозно реализират своите знания в живота. Учените от средна класа, когато слушат за Него, понякога го спазват, а понякога отново Го изгубват. Учените от най-ниска класа, когато слушат за Него, само гръмко се присмиват над Него." Лаодзъ знаеше това.

Наблюдателността на Изтока и изненадва, и радва. И не показната наблюдателност, свеждаща се до мъртъв шаблон, а тънката, мълчалива наблюдателност по същество. Спомняме си как учителят предложил на новодошлия ученик да опише стаята. Но стаята била празна, само в един съд плувала малка рибка. За три часа ученикът написал три страници. Но учителят го отпратил, казвайки, че само за тази една рибка той би могъл да пише цял живот. В техническото подражание също проличава остра наблюдателност. В усвояването на песенните тоналности, в характера на призива, в движенията виждате стара, мощна култура. Някъде сравняваха индийците, загърнати в плащове, с римски сенатори. Това сравнение е непълно. По-скоро с гръцките философи, а още по-добре със създателите на Упанишадите, на „Бхагавадгита", на „Махабхарата". И никакви Рим и Гърция не е имало, когато е процъфтявала Индия. И последните разкопки доказват този неоспорим извод.

Проникновено гледа индиецът произведенията на изкуството. Естествено вие вече очаквате от него интересен подход и необикновени забележки. И наистина е така, затова е истински празник да показваш картини на индийците. Колко увлекателно подхождат те към изкуството! Не мислете, че тях ги занимава само съзерцанието. Ще бъдете изумени от забележките за тоналността, за техниката и за изразителността на линията. Ако зрителят замълчи задълго, не мислете, че му е станало скучно. Обратно, това е добър знак. Значи той е навлязъл дълбоко в настроението на изложените творби и можеш да очакваш особено интересни изводи. Понякога ще каже цяла притча и в нея няма да има нищо грубо или пошло. Удивително е как се преобразяват хората от Изтока пред художествените произведения. Определено зрителят от Европа по-трудно влиза в потока на творчеството и по-слабо успява да синтезира впечатленията си.

В епическите картини на Индия всичко се случва. Оказва се, че в тълпата най-близкият ви съсед е скелет, побелял от проказа - вие не се плашите. Допре се до вас садху, изрисуван със сини шарки, с прическа от кравешка фъшкия вие не се изненадвате. Лъже ви факир с беззъби кобри – вие се усмихвате. Колесницата на Джаганат гази тълпата – вие не сте ужасени. Движи се шествието на страшните наги от Раджпутана с криви като змийски езици саби - вие сте спокойни. А къде са тези, заради които сте дошли в Индия? Те не седят по пазарите и не вървят с шествията. И в домовете им няма да попаднете без тяхното желание. Наистина ли ги има? Дали не пишат за тях писатели-безделници, за да се правят на необикновени? Да, има ги. Има го и тяхното знание и умение. И с това усъвършенстване на човешките качества се възвисява цялата човешка същност и никаква проказа не може да ви отврати от Индия.

Всичко, което става в метапсихическия институт в Париж, опитите на Нотцинг и Рише с ектоплазмата, опитите на Барадюк за фотографиране на физическите излъчвания, работата на Котик по екстериоризация на чувствителността и опитите на Бехтерев за предаване на мисли на разстояние - всичко това е познато на Индия, само че не като почти невероятни новости, а като отдавна известни закони. Малко се говори на тези теми поради липса на знаещи, научно просветени събеседници. Древните методи на индуизма и будизма отварят вратата на почукалия, но не го насилват да влезе и нищо не му натрапват. Но и качеството на почукването трябва да бъде мощно. В практическото изучаване на будизма специално се развива самостоятелността на съзнанието и като следствие – непоколебимото самообладание и всепобеждаващото търпение. Победата клони към най-голямото търпение. Нека невежите отрицатели да се потопят в истинския Изток, да се поучат и да възприемат таланта за приобщаване към него.

Разказват се две характерни случки с Таши Ламата. Когато Таши Ламата бил в Индия, към него се обърнали с въпроса владее ли той някакви психически сили. Таши Ламата мълчаливо се усмихнал. След известно време, както бил обкръжен от охранители и офицери, той неочаквано изчезнал. Всички издирвания били безуспешни. Накрая след доста време офицерите го видели да седи на същото място в градината, а около него се суетели в безплодно търсене охранителите. Същото попитали и Далай Лама в Индия. Той също замълчал. После показал на присъстващите голяма картина на Потала и изведнъж всички го видели седящ над Потала. Този случай ми напомня какво ми разказа веднъж Горки. Веднъж в Кавказ някакъв индиец му показал албум с красиви изгледи от индийски градове върху празни полирани медни листове. С целия си реализъм Горки все пак твърди, че е видял в ярки цветове това, което му показвал индиецът. Привет на Алексей Максимович!

Много е чувствителен светът на Изтока. Поразителна е притегателната сила на мисълта. Искаше ни се да имаме стар тибетски Буда, но сега това вече е трудно. Говорехме помежду си как да си намерим. След няколко дни дойде един лама и ми донесе чудесно изображение на Буда: „Госпожата искаше да има Буда и ми бе наредено да дам Буда от моя домашен олтар. Не мога да ви продам свещено изображение - приемете го в дар." - „Но как узнахте за желанието ни да имаме Буда?" - „Бялата Тара ми се яви насън и ми нареди да ви го донеса." Така и става - вълшебно и просто.

Току-що прочетохме в „Стейтсман", че нисшите касти в Индия започват с желание да приемат будизма. Рабиндранат Тагор се изказва против кастите в разговор с Ганди. От устата на брамин това признание е важно. Много са значителните и прекрасни знаци!

Специално внимание трябва да бъде обърнато на Пураните. В тях има много и най-ценни указания. „Когато се съединят Луната и Слънцето, и Тишината, и Юпитер, тогава ще настъпи векът на Сатя - векът на Истината. Така отбелязва Вишну Пурана века на Майтрея.

Постоянно пристигат лами. Окачват по полянката картини. И напевно, местейки с показалката, разказват цели епоси. Ярките цветове на картините се сливат с красотата на природата. Въздействието чрез зрението вече отдавна е оценено. Идва монах. Сяда на прага и отметнал благообразна глава, пее молитви. Разбираме само „Трашито!" Изобщо с езиците е трудно. Всички тези планински наречия приличат по нещо на тибетския, но все пак разликата е много голяма. А броят на наречията на малките племена също е голям. Накрая от Лхаса пристига кунг-кушо от Доринг, за да се поклони на дома на Далай Лама. Кунгът (титла, подобна на херцог; забележително съвпадение; конунг, кунг, кинг) е важен старец с добродушна жена и кръглолика като украинка дъщеря, с многобройна прислуга. На черните едри мулета са сложени високи седла, обковани със сребро, и многоцветни покривала под тях. На челата носят яркочервени калпачета с изображение на Чинтамани. През 1912 г. китайски войници нападнали кунга, едва не го ранили. Убили секретаря му. Това довело до въстание в Тибет. Кунгът е учуден и зарадван от будистките ни предмети. Закусваме. Приготвяме тибетски ястия. [Говорим за будисткото движение.] Много благопристоен старец.

Интересни са разказите за атаките на камските и голокските конници. Дивите ездачи не се нуждаят от юзди. Конете им, като в древните писания, участват в битката със зъби и копита. В битката конниците свалят халатите си до пояса. С шлемове, с мечове, копия и оръжия тази лавина се носи, изчезвайки от време на време под коремите на конете, Ако всички средства за нападение са се изчерпали, то конниците хващат камъни от земята и се бият с вик, подобен на кикот. Има един знак, който веднага обуздава тази лавина. Разбира се, всяко племе има своите особености в битка и непознаването им може да изтощи и найголямата сила. Понякога тибетските жени и в песните, и в живота не изостават в проявите на смелост. Те обливат врага с вряща смола; с насмешка посрещат временните победители.

От две страни са се опитвали да поробят Тибет; опитвали са се да превърнат силната страна в механична ограждаща бариера; опитвали са се да нарушат вътрешното съзнание на страната. Но свободен е духът на Тибет и тази междинна страна пази потенциала на своето достойнство. Умее да го съхранява непроницаемо.

Край Гум се изправя висока скала. Говорят, че на върха й се намира важно пророчество. Във всяка ступа са положени различни значими предмети. Погрешно е да се мисли, че тези книжни лавички, които показват в храмовете на някои пътешественици, представляват цялото книжно имущество на манастира. Освен тези официални томове на учението навсякъде настоятелите пазят в тайници необикновено интересни ръкописи. Едно е опасно. Често тези тайници се повреждат от влагата или от мишките, или просто ги забравят при внезапно отпътуване. Често ламата ще ви каже: „При мен са записани пророчества, но не ги нося със себе си. Те лежат под камъка." Но се случва някакво неочаквано събитие; ламата бързо мята торба на гръб и заминава, а важните писания загиват.

Характерни са някои условни заповеди. „Да обуеш панталоните" значи да се готвиш за поход. Условните изрази често затрудняват в преговорите. Веднъж един посланик говорел с много приповдигнати изречения за „косите на Брама". Никой нищо не разбрал и преговорите били прекратени. Всъщност той имал предвид не нещо друго, а реката Брахмапутра. Често езиците, преподавани в университета, не помагат на място.

Китайската книга „Уей Цзян-ду ши" описва Потала: „Планинските дворци сияят в пурпурен блясък. Сиянието на планинските върхове е като на смарагд. Истинно, красотата и съвършенството на всички неща правят това място несравнимо."

Четем за строителя на Потала, Петия Далай Лама, наричан „Повелител на заклинанията, красноречив, свещен, океан на безстрашието." Той, встъпвайки в сан на Далай Лама през 1642 г., е строил Потала, Червения дворец (Пхо-Бранг-Марпо) на Червената планина (Марпори). Също така е строил известните манастири: Мору, Лабран, Гармакиа и много други. Той е въздигнал на скалата колосалния барелеф на Буда и сподвижниците на будизма. При него монголците за втори път влезли в Тибет. Йезуитът Грубер никак не обича този неуморен деец, макар и да намира, че е бил внимателен в средствата, стремителен и предан на изкуството и знанието.

Необикновен е краят на този Далай Лама. Според една версия Далай Ламата умрял през осемдесетте години и в течение на няколко години скривали смъртта му, за да регулират някои политически обстоятелства. Според друга версия Далай Ламата напуснал управлението доброволно и много години се укривал в усамотение в Хималаите.

Историята се съпровожда от следното древно предание: „Всеки век Архатите правят опит да просветят света за Общината. Но досега нито един от тези опити не е успял. Неуспех след неуспех. Казано е, че докато Лама не се прероди в тяло на човек от Запада и се яви като духовен завоевател за разрушение на вековното невежество, дотогава няма да има успех в разпръсването на козните на Запада."

Друго предание говори, че „истинското учение ще се съхранява в Тибет само докато Тибет е свободен от чужди завоеватели".

Китайските императори са живели в хармония с четирите годишни времена. За всеки сезон на годината имало съответен цвят на дрехите. Всяка част от годината се прекарвала в определена част от двореца.

Методът на будисткото учение напомня метода на кабалата. Не натрапване, а привличане и посочване на найдобрия път. Разказват за забележителния манастир Мору, за изключителната начетеност на ламите в манастира. През трите летни месеца ламите заминават за съсредоточаване на запад.

При „слушане" ламите често си покриват главите с плат. Това напомня „библейските" обреди. Напомня свидетелството на Дамис, ученика на Аполоний Тиански, как Аполоний се покривал целият през глава с дълъг вълнен шал, когато слушал „тихия глас". Този шал се пазел само за такива случаи. От съвсем други времена идват същите подробности. Съвременниците се учудвали, че понякога Сен Жермен странно се „загръщал". Да си спомним и топлата забрадка на Блаватска. Ламите стриктно спазват известно състояние на температурата, което подсказва научно отношение към различните явления.

Тук беше лейди Литьн да разглежда картини. В семейството Литьн са запазени традиции от знаменития им дядо Булвер-Литьн. Идва и полковник Бейли. После дойде цялата експедиция от Еверест. Все пак е неразбираемо, че са оставили двамата си загинали другари без продължително издирване. Между другото се опитваха да разберат не сме ли се качвали на Еверест. На картината „Запалването на мрака" разпознаха точното изображение на ледника до Еверест и не можеха да разберат как този характерен изглед, видян само от тях, е попаднал на картината.

Отново си спомняме споровете за учението в нашата кухня. Готвачът ръководи споровете. Тибетецът Уонг-тю хихика: „Не умеят да спорят. Не знаят как се водят разговорите за учението у нас в Тибет." Спорът продължава до полунощ.

Страница от истинския Изток: „Отново ще попитат какво да правим с препятствията? - На един семейството пречи, на друг - необичаната работа, на някого бедността, а на друг - нападките на враговете. Добрият конник обича да се усъвършенства на необучени коне и предпочита препятствието на рова пред равния път. Всяко препятствие трябва да бъде раждане на възможност. Появата на затруднения пред препятствието все пак произлиза от страха. С каквато и премяна да се е натруфил страхливецът, ние сме длъжни да намерим страницата за страха. Приятели, докато за нас препятствията не се превърнат в раждане на възможности, дотогава ние не ще разберем Учението. Успехът е в разширеното съзнание. Невъзможно е да се доближим при наличието на страх. Лъчът на мъжеството ще ни поведе над препятствията, защото сега, когато светът знае накъде отива, семето на кръвта расте.

Ако пътят е осеян с кости, може да се върви смело. Ако народите говорят на непознати езици, значи можеш да откриеш душата си. Ако трябва да бързаш, значи някъде е готов нов покрив. Бъдете благословени, препятствия, чрез вас ние растем!"

Индия, познаваме твоите скърби и все пак ще си спомняме за теб със същия радостен трепет, както за първото цвете на пролетна ливада. От твоите брамини ще изберем най-добрия, който е разбрал мъдростта на Ведите. Ще изберем раджа, който се стреми към намирането на пътя на истината. Да споменем вайшите и шудрите, които са отдали своя занаят и труд за въздигането на света.

Кипящият котел е горнилото на страстите в Индия. Кинжалът на суеверията над бялата козичка. Призракът на пламъка на кладата над вдовицата. Заклинания и магии. Сложни са гънките на твоето одеяние, Индия. Страшни са покривалата ти, издути от вихъра. И смъртоносно парещи са неумолимите ти скали, Индия. Но ние познаваме благоуханията ти. [Индия, ние познаваме дълбочината и изтънчеността на мисълта ти. Познаваме великия Аум, водещ към неизказани Висоти. Познаваме великия ти Направляващ дух. Индия, ние познаваме древната ти мъдрост! Твоите свещени писмена, в които е обрисувано миналото, настоящето, бъдещето.] И ние ще си спомняме за теб със същия трепет, както за най-красивото първо цвете на пролетната ливада.

II

СИКИМ

Призивно и остро свистят стрели през дерето от бамбуковата горичка. Сикимците си припомнят своето древно любимо занимание. Казват: „Стрелата е по-добра от куршума. Стрелата пее, по]^явайки^у^шу^

Сутринта донесоха червен лист: „Вечерта ще дойде Санге." След залез по зигзага на пътечката заблестяха огньове и забучаха тръби. И ето дойде, надойде. Пъстро, шумно, тръбовно, барабанно. И с дракон, и с майсторски изработени коне и книжни якове. И с хлопки, и с разноцветни огньове. И самото действие, и пъстрата тълпа, отдалечаваща се в лилавия емайл на нощта, и взривовете на искрите от пламъците. Това са половецки пляски! А знамената на прътовете - това са конските опашки на Чингис хан!

Ако вие разберете, то и вас ще разберат. Трогателни са даровете на ламите. Трябва знание, за да разбереш целия тънък смисъл на подаръците. На кого какво именно изображение. На този меча кожа^ На онзи - леопардова. На един - шуба. На друг - халат. На този - хатък (шал), или с рисунки, или бял. По йероглифите на вещите можете да прочетете изцяло отношението към вас. Признати ли сте за голям учен, или сте поставени в пределите на условната вежливост, или сте оставени без внимание. Често непонятната „церемониалност" е просто кратък изискан шифър на жестове и отношения.

Два свята са изразени в Хималаите. Единият - светът на земята, е изпълнен с тукашните очарования. Дълбоки дерета, тайнствени хълмове са се стълпили до чертата на облаците, вие се димът от комините на селищата и манастирите. По възвишенията пъстреят знамена, ступи или субургани. Извивките на пътечките се преплитат по стръмнините. Орлите спорят в полет с пъстроцветните книжни змейове, пускани от селищата. В храсталаците от бамбук и папрат може да припламне гърбът на тигър или леопард с допълнителен богат нюанс. По клоните се крият малки мечета и шествие от брадати маймуни често съпровожда самотен поклонник.

Разнообразен е земният свят. Строгата лиственица се извисява редом с цъфтящ рододендрон. Всичко се е събрало на едно място. И цялото това земно богатство се отдалечава в синята мъгла на планинската далечина. Върволица от облаци покрива начумерената мъгла.

Странно, изумително неочаквано е след тази завършена картина да видиш нова, надоблачна структура. Над сумрака, над вълните от облаци сияят ярки снегове. Безкрайно щедро се възнасят ослепителни, трудно достъпни върхове. Два отделни свята, разделени от мъглата.

Освен Еверест, още петнадесет върха от хималайската верига превъзхождат Монблан. Ако от река Велики Рангит разгледаш всички подстъпи до чертата на снеговете и всички бели куполи на върховете, то никъде не се запомня толкова открита стена от висоти. В този грандиозен размах е изключителното зовящо впечатление и величие на Хималаите - Обителта на снеговете.

От страната на изгрева върховете се сливат в плътна стена. Назъбен е безкрайният хребет на свещения змей. Трудно е да се досетиш, че именно там са се притаили снежните проходи Джелапла и Натула по пътя към Шигатзе и Лхаса. Мъглата скрива твърде често този път.

Накрайниците на будистките знамена представляват кръстовидно копие, диск, полумесец и листенца на лотос.

Не са ли сраснали всички емблеми на ученията в едно дръвце? В тези напомняния за символите на елементите от природата всеки ще намери своето изображение.

По иконите и украшенията на Тибет често грее изображението на риба от скъпоценни камъни - щастлив знак същият като по стените на римските катакомби. Слели са се в едно разбиране „колелото на живота" на Буда, кръгът на „началата, образуващи тайната" от християнската църква и колелата на Иезекиил. Многооките серафими и безбройните очи на Майката на света проникват в едни и същи тайници на душата.

В култовете на Заратустра е изобразена чаша с пла. мък. Същата пламтяща чаша е изсечена на древнбеврейските сребърни шекели от времето на Соломон и от по-дълбока древност. В индийските разкопки от епохата на Чандрагупта Мауря виждаме същото мощно стилизирано изображение. Сергей Радонежки, посветил себе си на просвещението на Русия, се причестявал от пламенеещата чаша. На тибетските изображения бодхисатвите държат чаша, разцъфнала в огнени езици. Помним чашата на живота при друидите. Пламтяла е и чашата на Граала. Не с въображението, а именно с делата се преплитат великите учения от всички векове. Езикът на чистия огън.

Отдавна е казано: „Вярата без дела е мъртва." Буда е посочил три пътя: дълъг - пътят на знанието, по-краткият е пътят на вярата, най-краткият - пътят на действието. Давид и Соломон славословят устрема на труда. Веданта утвърждава проявите на дело. Истина е, че в основата на всички завети е заложено действието. Творящият огън!

Нима са ни чужди символите на индийската Тримурти - Троицата? Нима будисткото дърво на желанията, накичено с предметите на всички желания, не отговаря на нашата представа за коледната елха? А детайлите от подредбата на храмовите олтари?

А схимниците и пещерняците, затворили се в каменни гробници? А кандилата и огньовете на заклинанията? А венците и свещите на добрите молитви, изпращани по течението на Ганг? Брезичката на Троицата. Мускусът и тамянът. Сребърните, обсипани с камъни обкови на иконите. И камъните, хвърлени по Буда от близките му родственици, нима не са сродни с камъните на св. Стефан? Наистина не случайно е изобразена будистката легенда на фреските в пизанските Кампо Санто. Дълбоко е значението на мюсюлманското предание, че майката на Исус се явила на майката на Мохамед преди раждането на пророка. И ладакските замъци се въздигат в същия полет, както орловите гнезда на Фаенца или Монте Фалконе.