Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Пътуваме с коли през малки реки заради пролетните наводнения. И то с по десет повреди на ден. Ако изминем седемдесет мили, денят вече е щастлив, а понякога и дванайсет мили не можем минем.

Много керексури (стари гробници), кургани - следи от великото преселение. Забележителна каменна статуя - тук разправят, че е живял знаменит разбойник, а сега се е превърнал в покровител на пътя. Пътниците мажат с мазнина устните на изваянието, за да изпросят милост. Нашият Кончок измолва от статуята лек път за нас. На пътя лежат черепи и кости. Труп на дете, увит в овча кожа. Гмурци, диви гъски, всякакви патици летят на север. Стада кулани.

Ясно е, че с колите далеч няма да стигнем. Пътят не е маркиран. Даже местните водачи бъркат посоките. А главното е, че колите са много зле. Само да се доберем до границата, до манастира Юм-Бейсе. Там ще се наложи да наемем камили.

Слушаме легенди. Това, което се говореше за посещението на Повелителя на Шамбала в манастирите Нарабанчи и Ердени-Дзо, се потвърждава от разни места Юм- Бейсе е неприятно, ветровито място. Самият манастир е неуютен, а ламите са неприветливи. Над манастира в планината е издигнат огромен фалос...

Безконечни преговори за наемане на керван. Предполагаме, че до Шибочен (след Анси) ще пътуваме три седмици. Краят на април не е добър за камилите; вече е горещо и козината им пада, а с нея си отива и силата на камилата. Намира се водач - стар лама-контрабандист, предлага да ни прекара по кратък път през диви места. Обикновено там не ходят, боят се от безводието, но ламата е преминал оттам не по-малко от двадесет пъти и знае, че там има кладенци и рекички, и извори. Но и на обикновения път през пролетта могат да пресъхнат кладенците и затова е по-добре да се върви по късата пътека.

Единствената опасност в тази посока е шайката на знаменития Джелама. Но самият той вече е убит, а съучастниците му са се разпръснали. Макар че този район все пак се смята за опасен, ламата-водач ни уверява, че сега може да се мине безопасно през тези места. И ние предполагаме, че може би нашият водач е бил доверено лице на Джелама. Твърде много знае той за него и е много уверен, че с него ще преминем. Знае как Джелама е принуждавал пленниците да строят укрепения град, край който ще минем. Решихме да вървим по новия път.

Безкрайна е Централна Гоби. И бяла, и розова, и синя, и графитено-черна. Вихрите застилат полегатите склонове с потоци от камъни. Дано не попадате в такъв каменен вихър. Страшилището на Гоби са пресъхналите кладенци. Понякога отворът на кладенеца е затрупан с паднали животни. Безводието може да се избегне по заобиколен път на изток, но там са китайските шайки.

Нощ. Огньове. Патрули. В тази клисура неотдавна е бил ограбен керван. И изведнъж тишината се нарушава от силен изстрел от винтовка. Огньовете са изгасени. Залегна верига от наши хора с карабини. Кой стреля по лагера? Някъде лаят кучета... Доброволец тръгва на разузнаване. Уговорено е, че ако запее, всичко е благополучно. Напрегната тишина и накрая в тъмнината се разнася весела песен. Стрелял е китаец - стопанин на керван. Той много се изплашил, като видял нашите огньове. Помислил, че сме разбойници.

Нирва, водачът на кервана, подсвирква с уста като вятъра сред зноя по пладне. Като продавач на вятър по крайбрежието на Древна Гърция, монголецът свири протяжно и миньорно - сякаш вятър раздвижва главиците на пустинния ковил. Ветрецът се появи. Монголецът ни кима, за да обърнем внимание. Продавачи на вятър! Какъв сюжет за опера или симфония!

("В лоното на Гоби са наредени фигури от бели камъчета от ръката на неизвестен странник. Има свещени надписи, но има и еротични изображения, отвратителни сред величието на пустинята

Отново е нужна предпазливост. Пак трябва да облечем монголските кафтани. Приближаваме към града на знаменития Джелама, или Тушегун-лама. През нощта ще лагеруваме някъде наблизо. В гъстия сумрак нещо тъмнее зад хълмовете. Лае куче... Макар че самият Джелама наскоро е убит от монголците, бандите му още не са се разпръснали. Тази нощ не палим огньове. Удвояваме патрулите. На сутринта чуваме изумени възклицания: „Ама че град над нас!" На хълма се извисяват кули и стени - истински град. Внушителен и живописен. Юрий и П. К. с карабини в ръка отиват да го изследват, а монголците ги изпращат със съвети да внимават. Следим ги с бинокъл. Но ето че нашите се показаха на стената - значи разбойниците са напуснали замъка.

Джелама не е бил обикновен разбойник-грабител. Той е завършил юридическия факултет на Петроградския университет и станал висок лама в Тибет, притежавайки големи окултни познания. Нима един нощен грабител ще построи град нависоко, който се вижда отдалече? Какви мисли и мечтания са тревожили сивата глава на Джелама, която после дълго разнасяли на копие по пазарите на Монголия?... Из Централна Гоби дълго ще живее легендата за Джелама, интересен и привлекателен сценарий за филм.

Към кервана се приближават някакви странни ездачи и питат монголците за количеството на нашето оръжие.

Монголците нещо им шепнат и размахват ръце, като че ли им показват нещо голямо, а после ни съобщават: хора на Джелама. Те няма да ни докоснат.

Приближаваме Анси. Неясни слухове за някакви китайски войски. Да се срещнеш с тях е по-лошо, отколкото с хората на Джелама. Ще заобиколим Анси през нощта. Но водачът на кервана загуби пътя. Разсъмването ни завари пред стените на Анси. Обръщаме камилите и бързаме да прекосим широкия, бистър канал. Привечер вече ще излезем от пределите на Гансу и ще влезем в областта Кукунор. По планините виждаме развалини на крепости паметници на въстанията на дунганите.

Бистри са реките. Пред нас е снежната верига на планините Наншан.

Свърши Централна Гоби. Свърши безводната вътрешна Монголия с проядени от времето златоносни хребети; величествено дъно на изчезнали бързеи, където са се притаили всякакви останки на древни гиганти. Първи юни. Вече десет дни стануваме по сребристите брегове на Шибочен. Блести на изгрев слънце Наншан. Ромоли планински поток. Белеят стада кози и овни: мяркат се конници - какви ли вести носят? Пълзят слухове. Кога ли ще продължим? Плашат ни, че не по-рано от септември. Причини много. И тревата трябва да порасне още. И камилите трябва да напълнеят и да се покрият с козина. И цайдамските опасни тресавища трябва да поизсъхнат. И Синята река трябва да спадне през есента. Чакаме вести от Сучжоу и Чанмар, а засега хитрият Мачен, ученик на китайците, ни мами в сметките.

Старият хитрец ме нарича „американски крал" и много пъти на ден препуска от будката си до нашия лагер.

След успешните ни лечения монголците ни молят да извикаме дъжд заради нечуваната суша. Предлагат ни по пет долара от всяка юрта.

Въпреки всички интриги на Мачен, ние се добрахме до Шарагол, под хребета, наречен на Хумболт. Своевременно прекосихме мътната Шарагол, с подвижните й пясъци и безбройни ръкави. Кончок едва не удави сивия си китайски кон. Стануваме до планински извор на възвишението пред Улан-Даван (16 000 фута, около 4900 м) по пътя към Тибет.

Тибетците казват, че по време на бягството на Далай Ламата през 1904 г. при прехода през Чантанг и хората, и конете почувствали силно сътресение. Далай Ламата обяснил, че се намират на неприкосновената територия на Шамбала. Много ли знае Далай Ламата за Шамбала? Таши Ламата знае повече.

Пети юли. Подготвят празника на Майтрея. В палатката на Шамбала се извършва дълга служба. Дойде тълпа от съседните монголци и гласовете им се смесват с пеенето на нашите лами.

Монголските „дворяни" се драпират с широките гънки на средновековни кафтани. Надянали са сиви, плъстени шапчици, сякаш от картините на Гоцоли, и са окачили на шиите си свещени киоти и талисмани. Вихър и пясъчен буран. В два часа през деня се наложи да се затворим в палатките и да запалим свещи.

Рисувам план за субурган на мястото на Шамбала, където се е спирал да пренощува Великият Властелин. На единадесети юли нирвата от манастира Кумбум донесе пророчество и нова молитва от Таши Ламата за Шамбала.

П. К. вече трети ден препуска към Маха след камилите.

Подготвят се три нови книги. Побеляха от сняг върховете, въздухът е свеж и тишината ни напомня нашите хималайски височини, накъдето се стреми духът ни. Монголците се взират в изгледите от Ню Йорк. За тях Америка е обетована земя. Шепнат: „Това е постижение на Шамбала." Не минава и ден без разговори за приказната Америка.

Четиринадесети юли е годишният празник на монголците. Построяват ново обо, надбягвания, пируване. Младежите от нашия лагер си измолиха да ги пуснем на празника.

От сутринта беседваме за необходимостта от паназиатски език, който, макар и в примитивна форма, би примирил тристата наречия на Азия. Вечерта нашите лами четоха молитвите на Майтрея и Шамбала. Само да можеха да разберат на Запад какво означават в Азия думите Шамбала или Хесар хан!

Започна дъжд и вятър. Половината от юли прилича на есен. През нощта в планините шуми пороят.

Сред дъждовете и бурите долитат най-неочаквани вести. Такова насищане на пространството поразява. Даже има вести, че преди 40 години оттук са минали Учителите (Махатми). Отново се развилия истински буран и порой. Студено е.

На дванайсети юли се получиха указания с изключително значение.

Трудно изпълними, но приближаващи следствия. Никой в кервана още не подозира за най-близката програма.

На следващия ден отново важни вести и отново спътниците ни не знаят за тях. Сверявайте тези числа с вашите събития. Донесоха злато от Улан-даван. Отново вихър. Рая изобщо не е чувала за Христа, тя вече е на тринайсет години. Толкова бързо си отиват от живота даже основните понятия.

Азар първоначално е означавало халдейски жрец.

24 юли. Това е не само нашият ден, но и денят на завършването на нашия субурган. Монголците помогнаха при построяването, донесоха съкровище - норбу-ринпоче - камъчета и зърна, които да се положат в чашата на субургана. Там са заложени и Ак-Дордже, и Майтрея Сангха.

Лел на индустани означава червен.

Краят на юли. „Отивам радостно в бой". „Lapis Exilis" блуждаещият камък. Вчера бурятите пророкуваха нещо сумрачно. Именно: „Изпращам най-добри токове за щастливо уреждане на делата." Предполагаме, че ще излезем през Цайдам към Тибет на 19 август. Ще се осмелим да пресечем Цайдам по нов път.

Привечер на двайсет и осми пристигна на кон Ч. [Н.В.] с меч и пръстен. Още не бяхме го изслушали, когато в дълбокия дол вместо кроткия ручей нахлу унищожителен поток. Ето го следствието от странния нощен шум в планините. Потокът отнесе кухнята, столовата ни палатка, шатрата на Юрий. Газихме вода до пояс. Изчезнаха безвъзвратно много незаменими вещи. Отплуваха множество монголски юрти. Ч. [Н.В.] ни разказа, че един ден преди заминаването му танките на Я., изпратени от нас, изгорели по непонятни причини. Знаменателно. Съпоставяйте.

Завършваме субургана. Старшият лама на Цайдам ще дойде да го освети. Княз Курлик-Бейсе изпрати посланици, предлага кервана си. Знаменателно, защото този княз обикновено пречи на минаващите оттук.

Пети август. Нещо много забележително! В десет и Половина сутринта над лагера в чистото синьо небе прелетя яркобял, блестящ на слънцето, кълбовиден апарат. Седмина от лагера наблюдавахме това необикновено явление. Посока - от североизток на юг. Енергия на А. Брат Д.К, Чудесно!

На седми август освещаваме субургана. Пристигна цайдамският хеген. Надойдоха около трийсет гости монголци. Служба при субургана. Обещаха ни да пазят субургана на Шамбала. Само дано не го разрушат дунганите.

Бунт сред бурятите. Отишли при китайците с лъжлив донос за нас. Вместо бунтовните буряти взехме трима торобри стрелци.

След бурятския донос пристигнаха китайски войници с чиновник на сининския амбан. Разгледаха паспортите ни. Разбира се, отново изнудване. Платихме на китайците. Монголците са възмутени от това изнудване.

Неочаквани гости прелитат от пустинята. Надвечер откъм планината пристигна тайнствен непознат в златошита монголска премяна. Кой е той? Бързо влезе в шатрата. Не назова името си, каза, че е наш приятел и трябва да ни предупреди за готвещо се нападение срещу нас на тибетската граница. Предупреди ни за необходимостта от усилени караули и разузнавателни конни патрули. Каза и препусна обратно. Кой е той? Нашите лами казаха: „Или крадец, или разбойник, или събиращ данъците от манастир." На никого не се хареса разкошната премяна на непознатия. Но той беше приятел, той искаше да помогне. Отново сюжет за опера.

На деветнадесети август преминахме през Цайдам към Тибет. Паметна ще остане нощта в Цайдам, когато пресичахме солените тресавища. Не биваше да спираме. Трябваше да вървим 120 мили без почивка. В мрака на нощта пътеката едва се забелязваше. Вървяхме по най-опасния път, без да съзнаваме това. Отстрани на тясната пътека - бездънни ями. Една погрешна крачка и връщане няма. Трудно беше, но затова пък прекосихме Цайдам по ново, най-кратко направление. Картите са много неточни.

Когато минавахме през Цайдам, той се оказа съвсем не такъв, какъвто е показан на картите; неволно поглеждахме на запад. Там розовееха безбрежни пясъци. Спомнихме си, че от Цайдам до Куен-Лун на картите е означено изцяло пустинно пространство. Разбира се, цялото това място не е изследвано. Междувпрочем там, в гънките на високите плата, може би има много забележителни неща. От областите Хотан и Черчен в тази посока са могли да се разпространяват древните будистки манастири. Може да има интересни отшелничества и паметници-пещери. Но даже самите монголци малко говорят за тези места. Разказват за пропаднали в пясъците кервани, за засипани градове, но всичко това като легенда.

Прекрасен е жестът за поздрав при цайдамските монголци. Те вдигат ръце така, сякаш се молят на Слънцето. Това е толкова ритмично и красиво! То ми напомни прекрасния жест на индийските брамини, който видях в Бенарес в часа за утринна молитва. Спомням си също и прекрасния жест на мюсюлманите, молещи се пред древния мазар.

Говори се за някакви чужденци, били в Тейджинер и изкупували там старинни вещи. Отново се чува, че чужденците са дошли и откарали „бурханите" от Дунхуан. Очевидно със знаменитите пещерни храмове нещо се е случило. Вече много упорито и в разни области се говори за това. Малко ли вещи са били похитени за музеите на Европа, но за тези „бурхани" от Кашгар, от Урумчи до самите граници на Тибет много се приказва.

Полуоглозгани трупове на хора и коне край пътя. Това са следи от неотдавнашния бой между монголците и голоките. Монголците събират юртите си и бързат под защитата на княз Курлик-Бейсе. Близо е проходът Нейджи, мястото, за което предупреждаваше нашият неведом доброжелател. Всичко като че ли е спокойно, но около стана е открит скорошен огън и изтървана от някого дълга лула. Тук неотдавна е имало хора.

Сутринта пътуваме както винаги. Отпред патрулират Юрий и П. К. После всички ездачи - ние и ламите. Зад нас на известно разстояние са торгутите с мулетата. А далеко назад е керванът с камилите под охраната на Голубин, Кончок и Церинг. Пред нас е долина с два хълма. Елена Ивановна, винаги силно чувствителна, дочу далечен лай на кучета.

Изведнъж през долината между хълмовете започнаха да се промъкват въоръжени конници, скривайки се зад хълма. Санге-лама крещи: „Аранган", тоест разбойници. Давам заповед да се върнем назад, за да заемем върха на хълма и да се съединим с торгутите. На върха вместо атакувани ние се оказахме атакуващи и владеещи положението. Отрядът на панагите спря, очевидно не очаквайки маневрата ни. Към тях препуснаха полковникът, торгутът Очир и бурятът Бухаев със страховито предупреждение. Останалите, готови за бой, наблюдаваха. Панагите, неочаквано изненадани, слязоха от конете и в знак на покорство поставиха винтовките. Един от тях държеше дълго копие - знак за обявяване на война. Ние искахме да купим това копие, но те казаха: „Не можем да го продадем, то е наш другар." Главното е винаги да действате смело.

На другия ден се готвеше още едно нападение, но силна снежна виелица с гръмотевици разстрои суеверните панаги. И така преминахме Нейджи. Любувахме се на огромните стада диви якове. Торгутите убиха един от тях. Пред нас е снежният хребет Ангар-Дакчин, тоест Марко Поло. Смешно е да се дават европейски имена на местност, която отдавна си има тукашни наименования. В началото на нощта умря от кръвоизлив монголският лама. Мъчно ни е.

След Ангар-Дакчин - Кокушили, същите тези Кокуши, за които знаят староверците на Алтай, тези търсачи на Беловодието. Недалеч оттук са неприкосновените граници. Успешно минаваме през реките. Нито през пролетта, нито през лятото не могат да се прекосят на кон. Но сега, през есента, водата е не по-високо от стремената и само два коня потънаха. Даже Синята река с нейното бързо течение не беше препятствие.

Чакаме тибетските постове. Защо ги няма? Нещо се белна в далечината... Сняг? Но никъде наоколо няма сняг... Шатра? Но това е нещо твърде голямо. Оказа се, че това е огромна бяла пирамида от глауберова сол, образувана от утайките на гигантски гейзер. Белоснежният, блестящ на слънцето блок - това е съкровената граница.

XII ТИБЕТ

(1927-1928)

6 октомври

Също като черни паяци на дълги крака са се притаили черните палатки на тибетците, затегнати с дълги-предълги въжета. Пограничните патрули ни вземат паспорта и ни предлагат да стануваме два дена, докато те донесат отговор от генерала хорчичаба, т. е. от главния управител на областта Хор и главнокомандуващ северния фронт. Какви цветисти титли!

Лагеруваме сред блатиста равнина, обрасла с оскъдна, бодлива трева. На хоризонта се вижда езеро и „мъртви" планини. Наричат ги „мъртви", защото приличат на истинско гробище. Някога огромни планини, може би съперници на Еверест, са се разрушили и разпаднали на дребен чакъл. Дълбоките долини са се запълнили и се е получило плато, високо 15 000 фута (около 4600 м), открито за свирепите ветрове. Точно преди най-знаменателните места, преди небесните Хималаи, попадате в зловеща тундра. Конете се хлъзгат и стъпват накриво сред уродливи буци пръст. Нито птица, нито звяр.

Юрий се повали върху седлото и почти падна от коня. Ние препуснахме и го свалихме от коня. Пулс почти няма. Дадохме му две силни дози дигиталис, разтрихме му ръцете. Стана му по-добре.

Отпред се чувства зле Елена Ивановна. От последните съобщават, че ламата Малонов е паднал от коня и лежи в безсъзнание на пътя. Докторът бърза натам. Така неприветливо ни посреща Тибет.

Пъстро знаме с изкривил се наконечник. Музика - барабани и гайди. Стрелба в салют. В дълбочината на шатрата малката фигурка на генерала в яркожълт халат. На кръглата му китайска шапка има кръстообразно Ак-Дордже от рубини. Ласкава реч и отново молба да прекараме в лагера му само два дни. После генералът ни изпраща до нашия стан със знамето, с музика и с пъстрата тълпа на свитата.

Впечатлението от приема у Капшьопа е пълна безполезност. Знамето с изкривения наконечник, бутафорният меч, нечистотията под скъпоценните камъни, цялата стара китайщина, от която самите китайци вече са се отказали. Тя е и неприложима в живота и вече е загубила предишната си декоративност, защото си е отишло качеството на производството. Цялото изящество на художеството е изчезнало. Показала се е цялата непригледност и мизерия. Вероятно генералът си е мислел, че ще направи голямо впечатление с жълтия си халат. Но дори най-близкият до него конвоен беше парцалив и украсен с копчета от три армии, без тибетската. Там, където не бяха стигнали копчетата, с голям успех се кипреше английска карфица. Оръжия със съмнителна годност, но затова пък много музиканти. Отново биене на барабани и салютни изстрели. Генералът с цялата дрипава тълпа ни изпраща до лагера. Между другото любопитства да разгледа вещите н,и, обявявайки, че не може „ръцете на нисшите чинове да докосват вещите на великите хора".

Капшьопа изглежда е дошъл, за да укроти някакви вълнения сред местните жители - хорпа. Но той като че ли е забранил и лова на мускусни овни. Съвсем неразбираемо е защо може да се убиват домашните овни, яковете, а всичко намиращо се в диво състояние да се защитава. Впрочем населението се придържа към друго мнение и стреля по куланите.

Нашият тибетец Чампа умира. Той ни беше полезен

при стълкновението с панагите и при решението на монголците да ни напуснат след Нейджи. Но щом Чампа стигна до Тибет, природата му взе връх, а при преместването към лагера на хорчичаба той се отдели от нас, взе пет камили, нашата палатка и скъса всички отношения с нас. Такава е тибетската благодарност!

Даже тибетец не издържа на тукашния климат. Това е вече третият покойник в кервана. Монголският лама умря от възпаление на белите дробове, харчинският лама - от височината. Дали са усетили мъртвеца мечките, когато се промъкваха към лагера в нощта на неговата смърт? Но не им се наложи дълго да чакат; още на сутринта трупът им беше оставен за изяждане.

Генерал Капшьопа прие подаръка ни и замина за Кам. И любезните два дена се превърнаха в свирепите пет месеца на нашето лагеруване в летни палатки при студове минус 60°С, с ураганни виелици и снегове на височина 15 000 фута (около 4600 м). С нас са оставени вечно пиян майор и диви дрипави войници. Забранено е да се общува с минаващи оттук кервани; забранено е да се купува храна от населението. Керванът бавно загива. Всеки ден около палатките има нови трупове и глутници диви псета шумно си делят новата трапеза. От 104-те животни в кервана загинаха деветдесет. Умряха пет човека: трима монголски лами и двама тибетци. Малонов подпухваше от сърдечните припадъци и накрая също умря. Жената на прикрепения към нас майор се разболя от възпаление на белите дробове и почина. Грифове и орли споряха с кучешките глутници за плячката.

Моето писмо до Далай Ламата беше намерено на пътя разкъсано, а куриерът сякаш изчезна. Задържани са писмата ми до полковник Бейли - британския резидент в Сиким, и до генералния консул на Съединените щати в Калкута. Забранено ни беше да вървим както напред, така и назад, сякаш някой желаеше гибелта ни. Възмутително!

Въпреки че Юрий знаеше тибетски, можехме само да изучаваме тибетския живот в напълно естествено състояние, но да помогнем на положението си не можехме. Тибетците ни лъжат ежедневно. Казват, че телеграфът между Лхаса и Индия е унищожен, защото сега Тибет не се нуждае от общуване с „пелингите"; че лхаското правителство не взема под внимание свидетелството на доктора за нашите болести; че са загубили паспорта ни по пътя, макар че веднага свидетели опровергават тази измислица. Говорят за изгубени куриери на генерала (към Лхаса). Вместо да ни окаже помощ, майорът ни забрани да купуваме храна в съседните аули, попречи на преговорите с минаващ оттук керван и безбожно ни мами при обмяната с китайски долари. Докторът пророкува за смъртоносни заболявания при засилващите се студове. Н. В. предлага преоблечен да се промъкне в Индия, но без да знае езика и при неговия ръст това би имало печален край.

Целият този народ - тези черни хора, приличащи на дребни нибелунги, са много неспокойни. Спят седейки, ядат сурово месо, наметнати с полуизтлели, черни от пушека на огньовете кожени кафтани. Шепнат: „Краят ни е затрупан от нечуван сняг. Умират нашите якове и овни. Няма да имаме цампа (ечемик), ще умрат децата ни и ние ще умрем. А цялото нещастие идва оттам, че правителството постъпва безчовечно с великите хора, дошли при нас."

Гадаят ламите и всичко при тях се подрежда добре, и че вестителят с добрия отговор вече пътува, още утре ще пристигне. Но дните се нижат. Засилват се студовете и вихрите. По бялата равнина няма никой. Умират конете и камилите. През нощта треперещите животни идват до самите палатки, дърпат въжетата, сякаш ни чукат, а на разсъмване ги намираме мъртви. И увитите в овчи кожи наши хора изтеглят падналите няколко крачки извън лагера. Иначе дивите кучета и грифовете-гробари няма да ни дадат покой. Една глутница кучета, около петнайсет, вече се опита да напада хората. Цял ден носим оръжието си с нас. Майорът иска да го изкупи, за да ни лиши от всякакви средства за защита. Пазете оръжието.

Отново мразове, виелици; забраната за купуване на храна се отнася и за минаващите кервани. Посещения на лъжливия и пиян майор. Въстание и отделяне на нашите лами-буряти, мислещи, че с лъжа и клевета срещу нас ще подобрят положението си.