СЪЗДАВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ
Първичните Слънца са рождено място на Високите Духовни Йерархии. Различните Слънца раждат енергийни духовни съчетания, които имат разлика в потенциала. Това са енергийни групи, в които са заложени огромни възможности. Възможностите им покриват проявения потенциал на Първичния Дух. Те стават носители на програмите, чрез които ще се разгръщат следващите проявления на Първичния Дух.
Продължаваме да говорим за духовни зони и за духовни енергийни конфигурации. Излъчването на Първичните Слънца създава все нови видове красота и хармония между всички същности, които са проявление на Абсолюта, на Първичния Дух и на Бялата Светлина. След обособяването на различия поради специфичната вибрация на Слънцата, сходните енергийни конфигурации се групират и образуват Духовните Вселени. Те остават свързани с Абсолюта чрез Първичния Дух. Основният тон, който произтича от Абсолюта, трепти чрез всички Духовни творения и ги свързва постоянно. Във всяка конфигурация остава конкретна звукова вибрация, която става неин код. Чрез него тя бива идентифицирана във Вечността.
Всяка Духовна Вселена е изразител на определена Идея на Абсолюта. Идеята се вселява в енергията и е носител на основния принцип, въз основа на който дадената Вселена ще продължи да се разгръща и да съзидава духовни светове. Израз на тези светове са специфичен диапазон от Бялата Светлина и все повече разновидности на красотата. Когато ви говорим за красота, естествено, вие си представяте красота от типа на тази от вашата Планета. Трудно е да обясним разновидностите на духовната красота. Нейното разнообразие се получава чрез съчетание на различни светлинни вибрации – това е нюансирана Светлина, която се отличава от другите чрез вибрацията си, енергийната конфигурация и специфичния тон.
Скалата на духовните вибрации и тонове не може да се обозначи с човешки мерни единици. По-скоро бихме казали, че става дума за безкрайност. Бихме оприличили Духовните Вселени и идеите, които са вложени в тях, на квачки, които снасят яйцата си и излюпват пиленцата си. Всяка Вселена е една „квачка“, в която е вложена възможността да разтвори потенциала си и да реализира предвидената за нея Абсолютна Идея. След това могат да започнат множество съзидателни процеси. Когато бъдат отключени чрез дадена вселена, Идеите на Абсолюта заживяват свой живот, но не прекъсват връзката си с Него. Той им подава енергия, като излъчва Бяла Светлина. Вселените постоянно са потопени в нея.
Когато Първичните Вселени реализират основната същност на идеите, започва вторичен процес – биват конфигурирани все повече варианти, които представят богатството от аспекти на Абсолютната Идея. „Люпилнята“ изразява все повече нови детайли от Идеята. Така Вселените се изпъстрят с безброй нюанси, които характеризират по-детайлно възможностите на Първичния Дух, които са въплътени в Него от Абсолюта.
БЯЛАТА СВЕТЛИНА
В предишните книги, транслирани от Багрина, Светлината е постоянен персонаж. За нея се говори като за Посланица на Бога и на Висшите светове. Тя е определена като вътъка, който носи информацията и подхранва физическите вселени с енергия, в която се съдържа информацията.
Сега искаме да разгледаме Първичната Светлина. В другите книги (Повярвай – ти си Светлина) са обяснени причините за отслабването на Светлинната вибрация и образуването на материалните вселени, към които принадлежи и планетата Земя. Разликата между Първичната Светлина и Светлината, която вие познавате, е огромна. В сравнение с Духовните светове вашият свят е почти в мрак. Причината е в разликата на честотите на вибриране. Първичната Светлина е строителният материал на световете. Те се различават по вида на структурата си по същата причина – разлика в честотите.
Първото изразяване на Абсолюта е било чрез Първичния Дух и Първичната Бяла Светлина. Абсолютните Идеи са внедрени в Първичния Дух, а тяхното реализиране става чрез Светлината. Тя представлява най-висшата енергия, която Абсолютът е излъчил, паралелно с Духа. В нея са заложени програмите, по които става строителството на Духовните светове.
Възможностите на Светлината произтичат от нейната висока вибрация. Енергията в Светлината може да се преструктурира, като в нея се обособяват различни видове енергии. Това се постига, като се внасят различни аспекти от многообразието на Духа. Вибрацията на тези енергии остава с най-високи честоти, но те вече притежават нюанси от Първичния звук и кодирани специфични принципи за по-нататъшно строителство на Духовните светове. Вълновият характер на Светлината вече е известен на вашата наука, но това е много обща характеристика. Във всеки следващ импулс, или светлинна вълна, има различия, които Абсолютът внася в Светлината чрез Първичния Дух.
Във всеки изгрев на Земята има нов импулс, енергиен нюанс, който е уникален. Той пренася програмите, предназначени за Земята. И в Духовните светове съществува същият процес – всеки светлинен лъч е носител на нещо специфично от Идеите на Абсолюта. Всяка следваща светлинна вълна е с нови качества и възможности, като изразява нови аспекти от Същността на Абсолюта. Чрез различните качества на Първичната Светлина се залагат потенциалните строителни проекти с различни характеристики. Те могат да се реализират във Вечността на етапи тогава, когато бъде подадена командата от Първичния Дух
Строежът на Светлината не е напълно проучен от земната наука. Най-фините частици на Светлината нямат наименование, тъй като засега „те не съществуват“. Условно бихме ги нарекли „идеали“, тъй като в тях са втъкани Абсолютните Идеи. Цялостният състав на Бялата Светлина не достига до материалните вселени. Освен със забавената си вибрация Светлината, която достига дотам, е и с по-малък брой видове светлинни частици.
Първичните Вселени са с най-силен духовен заряд, защото тяхната Светлина съдържа цялостната структура на Бялата Светлина. Нейните съставни части не се разграждат и не анихилират при никакви обстоятелства. Те остават вечни във Вечността и затова са основният градивен материал на Духовните светове, от които в последствие произтичат нови вселени.
ПЪРВИЧНИЯТ ДУХ
Изяснихме, че Абсолютът и Първичният Дух не са едно и също нещо. Абсолютът е Първоизточникът, Логосът, от който произтича всичко. Той е нескончаем извор на енергии, които излизат от Него на импулси. Между импулсите има огромни интервали. Според източните учения това е Диханието на Логоса. При всеки импулс Абсолютът „издишва“ Първичния Дух и Бялата Светлина. После настъпва латентен период, затишие, бездействие от страна на Първоизточника. Тогава започва изразяването на Първичния Дух, който е приел поредния израз на Абсолюта. В него са внедрени новите Идеи и проектите, по които те да бъдат реализирани. Бихме казали, че „шефът“ е предал актуалните задачи на „главния архитект”. „Главният архитект“ от своя страна е предал подробните си нареждания на „главния строител“ – Светлината.
Абсолютът е изразил Своите Идеи, които ще се реализират за еони – няма друго понятие за безкрайно дълъг период от време. Сега „главният управител“ на Мирозданието е Първичният Дух. Той започва да разгръща енергийните вериги с високи честоти, чрез които Светлината разширява строителството на Духовни светове. В тях е вложена най-висшата съзнателност, която се самопроизвежда, саморазвива, самоконфигурира, за да бъдат изразени все повече аспекти от Идеите на Абсолюта.
Висшето Съзнание съдържа Абсолютната Истина, Абсолютната Мъдрост и Абсолютната Любов. Всъщност това са законите, по които се градят и по които съществуват Духовните Вселени. Тези закони са неизменни – те съдържат всичко, което Абсолютът е вдъхнал в поредната си Идея. Те остават валидни, докато Идеята бъде реализирана във всички нейни аспекти, а те са неизброими. Една Абсолютна Идея се реализира в необозрими „времена“ и „пространства“ и законите ù остават валидни до момента, в който новото дихание на Абсолюта вдъхне следващата Си Идея. Понятията „идея” и „идеално”, които се употребяват в земните езици, произтичат от същността на Абсолюта и на Първичния Дух. Те би трябвало да означават нещо съвършено, което съдържа абсолютните постулати – Мъдрост, Истина, Любов. Когато говорите за идея, вие влагате духовен, а не материален смисъл. Идеята е нещо абстрактно, неръкотворно, тя е творение на вашия Дух и на вашата мисъл.
Духовните светове са напълно абстрактни според вашето разбиране за нещата. Те могат да се характеризират с една дума – съвършенство. Съвършенството съдържа в себе си всичко в неговата най-висша степен. В даден момент, при знак от „управителя“, то започва да се самоизразява безмерно във Вечността. Във всеки следващ импулс на Абсолюта Първичният Дух се зарежда с нова Абсолютна Идея. Тя започва да се развива в съчетание с вече съществуващите Духовни Вселени, обогатява ги с нови нюанси и разширява Духовните светове.
СВЕЩЕНИТЕ ПРОСТРАНСТВА
Наричаме ги „пространства“ условно – вече обяснихме, че в Духовните светове не се използват мерни единици както в материалните вселени. Определяме ги като „свещени“, защото те запазват непроменени всички качества и характеристики, които Абсолютът е вдъхнал в тях чрез Първичния Дух и Първичната Светлина. Те са еталони за неизчерпаемите възможности на Първоизточника и за Неговото съвършенство. Независимо от процесите, които са се развили в по-татъшния път на вселените, всичко от първоначалните духовни изражения е останало и остава във Вечността в своята непокътнатост и съвършенство. Те винаги отново и отново могат да бъдат съвършената матрица на Абсолютните Идеи, от която да бъдат заченати разнообразни нови светове.
Разбира се, говорим за необозрими и непонятни за човешкия ум „времена“ и „пространства“. Всичко, което произтича от Праначалното и остава непокътнато, определяме като „свещено“. Енергиите сътворители, които са с най-високите честоти, са свещени по своята същност, защото в тях се съхраняват началните енергийни еталони, от които могат да се разгърнат безброй енергийни конфигурации.
Във вашия свят употребявате понятието „свещен“ за възвишени неща, които не могат да бъдат омерзени при никакви обстоятелства. Свещените изражения на Абсолюта са гаранция за съществуването на вечните Духовни съзидания. Не съществува възможност, която е в състояние да промени това. Всичко, в което е внесена частица от Свещения Първичен Дух, съществува вечно – без значение в какви светове и в какви програми участва. „Божията искра“, както вие я наричате, е вселена в човека, макар той да пребивава в нискочестотни структури и в тленни тела. Смъртта, от която толкова се страхувате, е илюзия. Тленното тяло не е вашата същност.
Вашите страхове създават и подхранват астрални образи. Ако преодолеете страховете си и престанете да подхранвате образите, те постепенно се разпадат и изчезват. Единствено Свещеното е вечно и непроменимо.
При връщането си към Началния Дух, вашата Свещена частица носи единствено чистота и свещеност. Към Свещените Праначала не могат да се присъединят структури с ниска вибрация, в които са вложени негативни човешки мисли и чувства. Същото важи и за всички останали по-нисши светове. Свещеността предполага възможности за развитие и съзидание, както и за възвръщане към нейните структури. Тя преминава през всички видове вселени и ги одухотворява, внася в тях правила и проекти за развитие – дава им възможност за усъвършенстване.
Свещените светове са основата, праначалата на Мирозданието. Всеки свят според своята еволюция получава енергии и планове за развитие, които да го придвижват към по-високите измерения (или плътности). Говорим за отдавна минали периоди, когато вече са съществували разнообразни светове и материални вселени. По-сложните и по-висши идеи се внедряват в зони от Мирозданието, които са с по-висока еволюция – те са в състояние да реализират тези идеи. Естествено, на по-нисшите светове биват предоставяни по-опростени варианти за еволюция. Ако поради някаква извънредна причина световете не могат правилно да използват по-висшите енергии и идеи, те загубват възможността на този етап да постигнат еволюция въз основа на предоставените им възможности. Тогава те стагнират или се връщат към по-ниска вибрация.
Законът на Абсолюта не позволява Свещените Енергии да бъдат пропилявани. Тъй като те не могат да изчезнат нито да понижат вибрацията си, биват пренасочвани към други зони, където да бъдат употребени правилно.
СТРОИТЕЛИ В СВЕТЛИНАТА
След образуването на Първичните Слънца чрез вибрационно обособяване на енергиите, продължава вибрационното диференциране и на Слънцата. Така се „раждат“ Духовните Строители, първите „божества“. Слагаме „божества“ в кавички, защото божествата са „изобретение“, мисловни форми на хората от материалните вселени. Тези (ще ги наричаме условно) Божества са първични енергийни и законови подматрици на Първичния Дух. В тях са внедрени определени видове енергии и програми за съзидание, които са строго специфични. Всяко Божество може да създава определен вид енергийни конфигурации, които обособяват определен тип свят. Според вашите понятия бихме казали, че става разслояване на Първичната Светлина и разделение на Абсолютните Идеи. Роенето на Божествата е система за постъпателното реализиране на Идеите, които Абсолютът вече е внедрил в Първичния Дух и в Светлината. Така в Първичните Свещени Светове се внася повече разнообразие. Всяка Идея на Абсолюта може да бъде реализирана по много начини и да бъдат изразени известни нейни нюанси.
Всеки първичен свят се самозаражда от Светлината и започва самостоятелно да се самоизразява, като рои все повече себеподобни вселени. Всяка от тях е програмирана да използва различни нюанси от Абсолютните Идеи, да се кодира със специфична характеристика и да рои собствени производни. Така многообразието на първичните светове все повече се увеличава и те добиват статут на вселени със собствени кодове. Разбира се, всички нови видове слънца не прекъсват връзката си с Първичния Дух и Първичната Светлина, но представляват, да речем, отделен „окръг“ в общата „територия“. Всеки окръг има свой облик, който го отличава от другите. Кодът, чрез който бива идентифициран поредният нов свят, се отличава от съседните и от всички духовни образувания чрез разлики във вибрацията. Ясно ви е, че разглеждаме много елементарно тези теми, като се съобразяваме с наличните ви понятия и търсим аналози.
Роенето на Първичните Свещени Светове продължава безкрай. Нарекохме тези последващи Свещени конфигурации „божества“ и „окръзи“ с характерен код и облик, за да разберете, че чрез спецификата си те стават автономни светове, които имат свободната воля да продължат развитието си и да изберат по кой нов начин да внесат разнообразие в първичните светове. Смисълът на тези обособяващи се енергийни вериги, които създават различни светове, е Абсолютът да бъде освободен от „издишаните“ енергии, за да може да се изрази чрез последващо дихание. Новите Енергии и Идеи на Абсолюта се внедряват в Първичния Дух и в Първичната Светлина и пак започват процесите за образуване на Свещени Светове.
МИСЛОВНИ ПРОСТРАНСТВА
Мисълта е творяща енергия. Тя произтича от енергиите на Абсолюта, но нейната съзидателност се проявява в по-късен етап от разгръщането на енергийните вериги. Тя е творящият инструмент на Божествата. След като се обособят като автономни структури, първите Божества отключват мисълта. Чрез нея те изтеглят от Първичния Дух аспекти на Истината и на Мъдростта. За да могат да постигнат автономност, Божествата изконно вибрират в честотите на Абсолютната Любов. За да бъдат съзидателни структури, тази вибрация е задължително условие.
В Енергиите и Идеите на Абсолюта е заложена необходимост от съзидание. Така в периодите на вдишването, когато последващите енергии и идеи на Абсолюта са в латентно състояние, Свещените Енергии са в процес на активност. Всички Свещени матрици и подматриците отключват съзидателните процеси и постъпателно стигат до структурирането на първите Божества. Те пък, чрез специфичните вибрации моделират световете, които отразяват различни нюанси от Идеите на Абсолюта. Това става чрез енергиите на Мисълта. Говорим за нещо много различно от човешката мисъл, макар че тя също е творящ инструмент.
Мисълта, която използват първите Сътворци на Абсолюта, е с гигантска мощ и няма нужда от натрупване на една и съща мисъл, за да се сътвори каквото и да било, както е в човешката практика. Сътворяването чрез човешката мисъл е бавен постъпателен процес, който изисква постоянство. Могъщата Мисъл, която използват Божествата, сътворява мигновено нови Духовни светове. Всяка нова мисъл съдържа нюанси, които внасят различието и определят спецификата на Божествените творения.
Истината и Мъдростта, които са постулати за Мирозданието, се съдържат в скрит вид във всяко творение на Божествата и те отключват чрез Мисълта части от Истината и Мъдростта. Така всяко следващо творение съдържа латентно цялата Истина и Мъдрост, но проявява само отделни аспекти от тях, които стават действащи енергии в определено творение. Качеството, възвишеността на тези творения зависи от това, колко Мъдрост изразяват.
В много по-късните етапи, при снижаването на честотите на последващите светове, изразяването на Истината и Мъдростта силно намалява. Истината, Мъдростта и Любовта, които са фундаменти на Свещените светове, за вас са философски категории. Във вашия свят те са нещо въображаемо, но Първоначалният Дух и Първоначалната Светлина са реални могъщи енергии – те са сейфове на съзидателните матрици, чрез които се проектират и се създават Божествените творения.
Вие имате Висш Аз, който съдържа фундаментални знания, произтичащи от Свещените Любов, Мъдрост и Истина. Той програмира инкарнациите въз основа на това, какви емоционални преживявания са му необходими, за да отключи още информация от Божествените постулати. Всичко, което преживявате, се програмира от вашия Висш Аз. Знанията и качествата, които придобивате чрез различните прераждания, дават възможност на Аз-а да премине към по-високи зони, където да отключи още аспекти на Любовта, Мъдростта и Истината на Първичния Дух.
МИРЪТ
Под мир във вашия свят разбирате липсата на войни, стълкновения и конфликти. Когато има периоди на мир, почти забравяте за него. Потъвате във всекидневни дейности и банални грижи. Животът става естествен и прост, ако сами не си създадете усложнения, които да ви изведат от рутината на дните.
Душевният мир е нещо друго, то е покоят на Душата. Душевният мир идва, когато се преодолеят страховете от всякакъв характер и Вярата и Любовта завладеят ума и сърцето.
Когато говорим за мир в Свещените светове, имаме предвид нещо много различно. Мирът е хармонията на задвижените енергии. Процесите, макар и много сложни, протичат в съвършен синхрон. Творящите енергии излъчват Любов, Мъдрост и Истина. В тези светове никога не присъства антагонизъм, защото няма отклонения, които да нарушат творческите процеси при реализирането на Абсолютните Идеи. Висшите идеи не биха могли да се реализират, ако се появи и най-малкото противоречие. Съвършенството се постига само чрез хармонични процеси. Хармонията е израз на съвършенството.
Идеите, които са били вече изразени от Абсолюта, започват своя живот чрез хармонизирането на всички техни аспекти по енергийните вериги с високи честоти. Оттам те се предават на първичните Слънца и след това на първичните Божества. Идеалните светове познават само мира, което е адекватно на съвършенството. Покоят на Свещените светове е тяхно основно състояние. Идеал – това е хармония, покой и безкраен мир. Това владее тези духовни изрази на Абсолюта. Безкраят, Безвремието, Покоят, Висшата Красота, Съвършената Хармония, Съвършената Любов, Абсолютната Истина и Абсолютната Мъдрост, съчетани в едно, изразяват всяка Идея на Абсолюта. Това се разбира под Идеал на Абсолюта.
Реализацията на Идеалите на Абсолюта ражда Свещените светове. За да съществува мирът, за да съществува покоят на Свещените светове, разгръщането на всяка нова енергийна верига с високи честоти трябва да се осъществява по Законите на Висшата Хармония и Красота – те са задължителни аспекти на Абсолютната Любов, Мъдрост и Истина. Ако човек от вашия свят би имал възможност да пребивава в Свещените светове, най-вероятно би определил усещанията си с думата „блаженство“. Звучи ви невероятно, но вашата Божествена частица е тръгнала от Свещените светове и съдържа този покой и състоянието на блаженство. Когато сте напълно умиротворени, напълно безгрижни, в съвършено физическо и душевно здраве, когато егото ви за малко е спряло да търси изява и всички тревоги и желания са ви напуснали, това са мигове на блаженство. Трудно е да се случи подобно състояние на земен човек – за да го изпита, той трябва да бъде в много напреднала фаза в разбирането си за същността на живота. Трябва да е наясно с безсмъртието и с това, че човешкият живот е пиеса, която може повече да не се играе в конкретното измерение.
Стремете се към покоя независимо от обстоятелствата. Обстоятелствата са временни, а покоят е вечен. Колкото повече време сте в състояние на покой, толкова по-близо сте до установяване на връзката с Висшия си Аз – вашата безсмъртна същност.
ЖИВОТЪТ В СВЕЩЕНИТЕ СВЕТОВЕ
Свещените светове живеят своя свещен живот. Това не е животът, който вие познавате – хора, животни и растения. Това са проявите на живота в материалните вселени. Животът на Първичния Дух и на Първичната Светлина се изразява в творчески процеси. „Раждането“ в Свещените светове е реализирането на Идеите на Абсолюта. „Зачеването“ е акт на обособяване на честотите, които започват да вибрират с малки разлики от вибрацията на Първичната Светлина. Това отключва енергийните вериги, които са отделен израз на част от свойствата на Светлината. Така в Първичния Дух и в Първичната Светлина се „зачеват“ и „раждат“ специфични вибрационни зони, които заживяват свой живот. Те остават и се развиват в Свещените светове. Образуват се енергийни „родове“ и „семейства“, които имат общи характеристики, но имат и един различен енергиен ред, който е характерен само за тях.
Това бихме го уподобили на земните раси – всички сте земни хора, но всяка раса има различен цвят на кожата и характерни черти, които я отличават. „Взаимоотношенията“ между енергийните вериги с различни честоти не се прекъсват. Когато развият докрай потенциала си, те решават да създадат нови форми, като внасят в своите енергии част от спецификата на друга верига. Така създават нещо различно. Създаването на многообразие и постоянното му обогатяване е същността на живота в Свещените светове. Всяка нова енергийна „форма“ има възможност да се изрази чрез своя код и да внесе последващо разнообразие в Свещените светове.
Прекомбинирането на различно кодираните изрази на Първичния Дух отваря безкрайни нови възможности. Те са неограничени – предел в Идеите на Абсолюта не съществува. С всяка нова енергийна комбинация се изразява друг Негов аспект. Когато след еони Абсолютът „издиша“ следващата си Идея, тя се разгръща и прекомбинира чрез принципите на предишната, но носи много нови аспекти. Предишната и следващата идея също могат и се прекомбинират взаимно и така внасят нова вълна от разнообразие. Разбира се, в тези грандиозни процеси са включени много подпроцеси, които извайват филигранната част на новообразуваните светове.
Свещените светове светят с най-ярката и красива Светлина. В тях звучи Свещена музика, чиито тоналности не съществуват и в най-висшите измерения на материалните вселени. Когато Бялата Светлина отключи цветната гама, която се съдържа в нея, никои човешки очи не биха могли да я видят в безмерните ù нюанси. Цветовата гама е несъизмерима с тази на материалните вселени.
Това е животът на Свещените светове – съчетания от нескончаеми творчески процеси, комбинации от вибрационни честоти, Свещена музика, неописуема Светлина и неизброими цветови гами.
СЛОВОТО
„В начало бе Словото и Словото бе у Бога. И словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и, което е станало, нищо без Него не стана.“ До болка познат цитат от вашата настояща земна Библия. Преди нея е имало и други. Словото е творителят на материалните вселени. То е Божественият строителен материал – казвали сме го много пъти. От него са направени енергийните „тухли“, чрез които е създаден вашият настоящ свят. Не винаги сте били в този свят, познавате и други светове.
Словото е втъкано в Първичния Дух и в Първичната Светлина. То е с високи честоти и специфични енергии. Словесните съчетания съставят Божествения език. Той внася характеристиките на Свещените светове. Всяко съчетание на Божествените словесни понятия задвижва енергии, които изразяват най-филигранните нюанси от Идеите на Абсолюта. Словото е, което прави шарките върху основната тъкан на Божествения килим.
След Първичния Дух и Първичната Светлина на мирозданната сцена се появява Словото. То чрез своите съчетания привежда в действие Духа и Светлината. То е лостът, който задвижва машината на съзиданието – Словото е строителят от самото начало и до днес. Разликата между Словото, което твори в Свещените светове и в материалните вселени, е в честотите. „Горе“ то вибрира с неизразими честоти, а при вас те са много забавени.
Когато изговаряте нещо, то не остава без последствия. Енергията, която се съдържа в изречените думи, създава форми, които не виждате, но те имат действен заряд. Никога не забравяйте, че боравенето със Словото е Свещен акт – с всяка дума вие творите или рай, или ад; също и с интонацията. И това е процес още от началото на началата, но в Свещените светове Словото е творило само рай. Уродливите форми се появяват, когато със Словото се е заработило, без да се има знанието, че то е Свещен материал.
Съзидателните възможности на Словото са неограничени, защото словесните комбинации са неограничени. Словото е най-точният изразител на Абсолютните Идеи в техните най-фини нюанси. Хората, които при слизането си на Земята са включила в Договора си работа със Словото, са поели огромна отговорност. Силата на Доброто Слово е в състояние да неутрализира следствията от думите, които са изградили ад. Ако този процес не съществуваше, грозното и разрушително ползване на думите отдавна щеше да е унищожило вашия свят. И чрез Словото има война на световете – добрите словесни енергии са в постоянни сражения с нискочестотните разрушителни изрази.
Преди да кажете нещо, много внимавайте! Словото е като огъня – и служи, и унищожава. Хората, които са достигнали до ясновидството, са свидетели на Светлината, която излъчва Доброто Слово!
Достарыңызбен бөлісу: |