Библейски събития

Из Новия Завет

I. Иисус от Назарет

1 глава: Палестина на Средиземно море

НО КОГАТО СЕ ИЗПЪЛНИ ВРЕМЕТО, БОГ ИЗПРАТИ СВОЯ СИН...

(Гал. 4:4)

В широко разгънатия венец от държави около Средиземно море, от Северна Африка и Испания до крайбрежията на Мала Азия е властна волята на новия повелител на света: Рим. След изчезването на великите семитски царства в «Плодородния Полумесец» Палестина е включена също в новия свят и в неговата съдба. Римски гарнизонни войски укрепват волята на Рим с необходимата сила в една страна, която се управлява и ограбва от хора, назначавани също от Рим.

Елада беше дала отпечатък върху живота в Римската империя, културата на Рим бе в голяма степен гръцка култура, а гръцкият език беше световният език, който свързваше всички покорени народи.

Всеки, който е минавал през Палестина около това време, може да се заблуди, че се намира в Гърция. В Източна Йордания се намираха чисто гръцки градове. «Десетте града» на евангелията (Мат. 4:25; Марк. 5:20; 7:31) приличаха на своя прототип — Атина. Те притежаваха храмове, които бяха посветени на Зевс и Артемида, имаха амфитеатър, форум с колони, арена за надбягване, гимназия и бани. Гръцки по строежа и живота на своите обитатели бяха също Касария — столицата на Пилат, южно от Кармел на Средиземно море, Сепфорис, разположен няколко километра северно от Назарет, и Либерия на Генисаретското езеро, също така — Кесария Филипи, построена в подножието на Ермон, както и Иерихон. Само многото незначителни градове и села в Галилея, както и в Иудея, бяха запазили еврейския си характер в строително отношение. В тези чисто иудейски населени места живееше и действуваше Иисус; и на нито едно място евангелията не говорят за негово пребивание в някой от гръцките градове.

Гръцкото облекло и много от гръцкия начин на живот обаче бяха намерили достъп отдавна вече и в чисто иудейските селища по времето на Иисуса. Така жителите на Галилея и Иудея носеха дрехи, каквито се виждаха в Александрия, Рим или Атина. Облеклото им се състоеше от туника или наметало, обуща или сандали, шапка или капа за покриване на главата. Към покъщнината се числеше и легло а гръцкият обичай да се яде в легнало положение беше всеобщо разпространен.

Като се пресметне от времето, когато евреите са излезли от Египет под водачеството на Моисей, Старият Завет обхваща един период от близо 1200 години; а щом изчислението се направи от времето на бащите на родоначалниците, тогава периодът става почти две хилядолетия. Новият Завет, напротив, обхваща един период, по-къс от сто години. От началото на Иисусовата дейност до края на апостолските деяния часовникът на времето отмерва само малко повече от 30 години. Старият Завет отразявал в най-голямата си част променливата история на израилския народ; в Новия Завет се разправя за живота и сказанията само на няколко души: тук се касае изключително за учението на Иисуса, за неговите ученици и за апостолите.

От света на Новия Завет археологията не може да разчита на обемисти доказателства. Защото животът на Христа не съдържа нищо, което да остави материални следи върху тази земя, нито царски палати и храмове, нито завоевателни походи и опожарени градове и страни. Битието на Иисуса беше от мирно естество. Той учеше на Божието слово. И тук изследователите видяха своята задача във възстановяването на околната Му среда, в откриването на областите и местата, в които Той е живял, действувал и умрял. Все пак за изследователите остана запазен един превъзходен пътеводител. Нито едно събитие от цялата гръцко-римска история, нито един ръкопис на някой класически автор не е овладял така потомството в само приблизително разнообразни стари екземпляри, както писанията на Новия Завет. Техният брой достига хиляди и само няколко десетилетия разделят от времето на Христа най-старите и най-почтените измежду тях.

ТАЗИ Е КНИГАТА ЗА РАЖДАНЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА. ТОЙ Е СИН НА ДАВИДА, СИН АВРААМОВ.

(Мат. 1:1)

ПРЕЗ ОНИЯ ДНИ ИЗЛЕЗЕ ОТ КЕСАРЯ АВГУСТА ЗАПОВЕД — ДА СЕ НАПРАВИ ПРЕБРОЯВАНЕ ПО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ. ТОВА ПРЕБРОЯВАНЕ... БЕШЕ ПЪРВО, КОГАТО КИРИНИЙ УПРАВЛЯВАШЕ СИРИЯ... И ЙОСИФ ТРЪГНА ОТ ГАЛИЛЕЯ, ОТ ГРАДА НАЗАРЕТ ЗА ИУДЕЯ, ЗА ГРАДА НА ДАВИДА, НАРЕЧЕН ВИТЛЕЕМ, ПОНЕЖЕ БЕШЕ ОТ ДОМА И РОДА ДАВИДОВ, ЗА ДА СЕ ЗАПИШЕ С МАРИЯ, СГОДЕНАТА ЗА НЕГО ЖЕНА, КОЯТО БЕШЕ НЕПРАЗНА.

(Лук. 2:1–5)

Преброяванията на населението не са открити в никой случай от модерни статистици. Твърде стари, те служеха в древността, както и днес, на две много разумни цели. По тях се определяха, първо, началните дати за военната служба и, второ, за данъчното облагане. В покорените страни за Рим беше важно преди всичко второто.

Без чуждите данъци, а само от доходите на своята собствена страна, Рим не би могъл никога да осъществи нито лукса на своите великолепни строежи и паркове, нито своя прекалено разточителен живот, нито скъпия апарат на световното си владичество. Така римските владетели можеха да осигурят на народа безплатно «panem et circensis», хляб и циркови игри. Пшеницата за хляба трябваше да доставя Египет. А грамадните арени за игрите се строяха от роби с пари от данъците.

«Цензусът», както официално се наричаше преброяването, се извършваше в Римската империя всяка четиринадесета година, и то както за «cives romanes», римските граждани, така и за Испания и Галия, за Египет, а също и за Сирия и Палестина.

Квириниус дойде в 6 година след Христа като императорски представител в Сирия. Заедно с него Рим изпрати Копониус като пръв прокуратор в Иудея. Между 6 и 7 година след Христа те извършиха едно преброяване на населението, но в случая не може да се касае за преброяването, споменавано от евангелиста Лука, защото по това време Иисус беше вече над десетгодишен. Според библейското описание обаче заповяданото от император Август преброяване на населението е станало около годината на раждането на Христа.

Могъл ли е лечителят Лука така да се заблуди?

Дълго време изглеждаше така. Най-после намереният при Антиохия фрагмент от един римски надпис доведе до удивителната констатация, че Квириниус по-рано е бил вече веднъж в Сирия като представител на император Август, и то по времето на проконсула Сатурнинус.

Впрочем тогава той е бил натоварен с една чисто военна задача. Ръководил е битките срещу хомонадензите, едно племе в Таурусовите планини на Мала Азия. Официалната си резиденция, както и главната си квартира, Квириниус е установил в Сирия между 10 и 7 година преди Христа.