Библейски събития

Предговор

От много години моят интерес като публицист е насочен изключително към резултатите от модерната наука и изследване. През 1950 година при ежедневната рутинирана работа на моята професия аз се натъкнах на докладите за експедицията на френския археолог проф. Паро и неговия сънародник проф. Шефер относно разкопките в Мари и Угарит. Плочките с клинообразен шрифт, намерени в Мари, на средния Ефрат, съдържаха библейски имена, чрез които разказите за родоначалниците, считани досега за «набожни истории», бяха неочаквано отнесени към определено историческо време. В Угарит, на Средиземно море, бяха открити за пръв път доказателства за ханаанските Ваалови обреди. Още през същата година случаят пожела в една пещера край Мъртво море да се намери един пророчески свитък от книгата на Исаия, който беше датиран от преди Христово време

Горните новини — сензационни дотолкова, доколкото се касае за културното значение на тези находки — събудиха у мене желанието да се заема обстойно с библейската археология, най-младата и съвсем малко позната област в изследването на древността. Потърсих тогава както в немската, така и в чуждестранната литература едно ясно и общопонятно обобщение на резултатите от досегашното изследване, но не намерих такова, тъй като то и не съществува. Затова се насочих сам към източниците и — подпомогнат съществено от моята жена в тази истински детективска работа — събрах от библиотеките на много страни това, което бе натрупано досега в специални трудове като научнообоснован резултат от изследванията в областта на библейската археология. И колкото по-дълбоко навлизах в темата, толкова по-интересна ставаше работата ми.

Вратата към историческия свят на Стария Завет беше отворена от французина Пол-Емил Бота още през 1843 година. При разкопките в Месопотамия той се озова ненадейно в Хорсобад пред релефните образи на онзи асирийски цар Саргон II, който опустоши Израил и откара населението му в дълги колони. Летописците за походите на този владетел се занимават с описаното и в Библията завладяване на Самария.

От едно столетие насам американски, английски, френски и немски учени правят разкопки в Близкия изток, в Месопотамия и Палестина, както и в Египет. Великите народи основаваха институти и училища специално за тези изследователски работи. През 1869 година се създаде институт за палестински проучвания, през 1892 година — библейското училище на доминиканците от Сен Етиен; последваха ги през 1898 година немското дружество за Ориента, през 1900 година американските училища за разкопки в Ориента и през 1901 година — Германският евангелски институт за изследване на древността.

В Палестина отново бяха извадени наяве места и градове, споменавани често в Библията. Те изглеждат точно такива и се намират точно там, както е описано в Библията. По древните надписи и паметници изследователите срещат все повече и повече личности от Стария и Новия Завет. Съвременни релефи носят отпечатъците на онези народи, за които дотогава даваха представа само имената им. Чертите на техните лица, носиите им, техните оръжия стават известни на потомството. Пластични образи и гигантски фигури представят дебелоносите хети, стройните високи филистимци, изящните ханаански князе с «железните коли», толкова страшни за израилтяните, миролюбиво усмихващите се царе на Мари — съвременници на Авраам — в техните влакнести дрехи. Въпреки хилядолетията асирийските царе не са загубили нищо от недостъпно жестокия израз на лицата си: Тиглатпилезер III, добре известен от Старият Завет като Фул, Санхериб, който разруши Лахис и обсади Иерусалим, Асархадон, който окова във вериги цар Манасия, и Асурбанипал, «великият и знаменит Аснафар» от книгата на Ездра.

Също като Ниневия и Нимруд — стария Калах, като Асур и Фебен, който пророците нарекоха Но-Амон, изследователите събудиха от дрямката на миналото и прочутия Вавилон на Библията с неговата баснословна кула. При делтата на Нил археолози откриха градовете Питом и Раамсес, в които израилтяните са вършили омразна ангария, разкриха пепелищата от пожарите и разрушенията, които съпровождаха пътя на децата на Израил при завладяването на Ханаан, а в Гибея откриха планинските крепости на Саул, под чиито стени младият Давид му е свирил на арфа. В Мегидо те се натъкнаха на една грамадна конюшня на цар Соломон, който е имал 12 000 конници.

В света на Новия Завет се появиха отново величествените постройки на цар Ирод, в сърцето на стария Иерусалим беше открита споменаваната от евангелист Иоана висока каменна настилка, върху която Исус е стоял пред Пилата; асириолози дешифрираха по вавилонски звездни таблици точните дати за наблюдение на Витлеемската звезда.

Тези находки и открития, така пленителни и необятни в своята пълнота, внасят обрат в разглеждането на Библията. Събитията, много от които бяха считани досега като «набожни истории», приемат изведнъж исторически облик. Резултатите от изследванията се съгласуват често с библейските сказания до най-големи подробности. Те не само «потвърждават», но и разясняват същевременно историческите положения, от които са възникнали Старият Завет и евангелията. По този начин съдбата и приключенията на израилския народ са поместени в една жизнено правдива, пъстроцветна рамка в съвременния колорит на ежедневието, както и в политическите, културните и стопанските влияния и борби за власт на държавите и великите царства в Двуречието и край Нил, от които жителите на тясната междинна страна Палестина не са могли никога да се освободят напълно в продължение на повече от две хиляди години.

Надалеч беше и си остава разпространено мнението, че Библията била изключително свещена история, религиозна догма за християните в целия свят. Тя е обаче същевременно и книга за действително станали събития. Впрочем тя не се нуждае в това отношение от съвършенство дотолкова, доколкото еврейският народ е описал своята история само с оглед на Иехова, т. е. от гледна точка на собственото си прегрешение и изкупление. Все пак тези събития са описани исторически вярно и с най-поразителна точност.

С помощта на резултатите от изследванията един такъв библейски разказ може да се разбере и схване по-добре, отколкото беше възможно това досега. Има обаче богословски течения, за които думата е от единствено значение. «Но как ще може да се разбере това — обяснява световноизвестният френски археолог проф. Андре Паро, — ако то не бъде поставено в неговите точни хронологически, исторически и географски рамки?»

Досега тези необикновени открития бяха достъпни само за малък кръг от експерти. Още преди половин век проф. Фридрих Делич запита в Берлин. «Защо са тези мъки в далечната негостолюбива и пълна с опасности страна? Защо е това прескъпо ровене в развалини от много хиляди години, дори до подпочвената вода, където не се намира никакво злато и никакво сребро? Защо е това съревнование между народите да си осигурят колкото е възможно повече разкопки в тези пустинни хълмове?» Германският учен Густав Далман му даде правилен отговор на тези въпроси в Иерусалим, като изказа надеждата, че един ден всичко това, което е «видяно и преживяно при изследванията, ще бъде оценено и оползотворено както в научни трудове, така и в практическата работа на училището и Църквата». Тъкмо второто обаче не се осъществи.

Никоя книга в историята на човечеството не е имала такова съществено значение, не е оказала такова решително влияние върху развитието на целия западен свят и не е намерила такова широко разпространение в света като «Книгата на книгите», Библията. Днес тя е преведена на 1120 езици и наречия.

При събирането и преработването на материала, за чиято пълнота не изявявам никаква претенция, дойдох до заключението, че е крайно време читателите на Библията, били те вярващи или скептици, да се запознаят с удивителните открития на безпристрастната наука в различните й клонове. Поради убедителната пълнота на автентичните и безспорни резултати от изследванията аз съм готов и сега да отправя все същите думи към колебливата критика: И все пак Библията има право!

Хамбург, септември 1955 година.

Вернер Келер