Глава 24 Ставам монах в Ордена Свами

— Учителю, баща ми много иска да заема административ­на длъжност в железопътната компания Бенгал-Нагпур. Но аз категорично отказах. Няма ли да ме направите монах от Орде­на Свами? - с надежда добавих аз и погледнах умолително своя гуру. През изминалите години, с цел да изпита моята реши­мост, той беше отхвърлял молбата ми. Днес обаче се усмихна милостиво:

— Добре! Утре ще те посветя като свами. - И тихо про­дължи - Щастлив съм, че упорстваш в своето желание да бъ­деш монах. Лахири Махасая често казваше: „Ако не поканите Бога да ви бъде Гост през лятото, Той няма да дойде през зимата на вашия живот."

— Скъпи Учителю, никога не съм се колебал в целта си да принадлежа към Ордена Свами като самия вас. - Усмих­нах му се с неизмерима нежност.

„Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.¹⁴³" Анализирах живота на много от моите при­ятели, които след като преминеха известно духовно обучение, се женеха. Запокитени в морето от светски задължения, те забравяха намеренията си за дълбока медитация.

Според мен да се отрежда на Бога второ място в живота, е немислимо. Въпреки че Той е единственият Владетел на космоса, който всеки живот безмълвно ни обсипва с дарове, все пак има едно нещо, което Той не владее и което всяко човешко сърце има право да задържи или да подари - човеш­ката любов. Творецът, с безкрайни усилия забулващ с тайнст­веност Своето присъствие във всеки атом на творението, би могъл да има само един мотив - осезаемо желание хората да Го търсят единствено по своя собствена свободна воля. С как­ва ли кадифена ръкавица на всяческо смирение не е покривал Той желязната ръка на Своето всемогъщество!

Следният ден бе един от най-забележителните в живота ми. Помня, че беше един слънчев четвъртък през юли 1914 го­дина, няколко седмици след дипломирането ми в колежа. На вътрешния балкон в дома си в Серампор Учителят потопи един нов плат бяла коприна в охрена боя - традиционния цвят на Ордена Свами. След като платът изсъхна, той го надипли око­ло мене като отшелническа одежда.

— Един ден ще заминеш на Запад, където предпочитат коп­рината - каза той. - Затова аз символично избрах този копри­нен плат вместо обичайния памучен.

В Индия, където монасите прегръщат идеала на бедността, един свами, облечен в коприна, представлява необичайна гледка. Обаче много йогини носят копринени дрехи, които запазват оп­ределени фини телесни токове по-добре от памучните.

— Нямам склонност към церемонии - забеляза Шри Юк­тешвар. - Ще те направя свами по нецеремониален начин (бидват).

Разработеното в детайли посвещаване в Ордена Свами (би-бидиша) включва огнена церемония, при която се изпълняват символични погребални обреди, физическото тяло на ученика се представя като мъртво и се кремира в пламъка на мъдрост­та. След това на новосъздадения свами се дава някакво песно­пение, например: „Този атма е Брахма"¹⁴⁴ или „Ти си Това", „Аз съм Той". С любовта си към простотата обаче Шри Юк­тешвар мина без всякакви формални обреди и просто ме помо­ли да си избера ново име.

— Ще ти дам привилегията да си го избереш сам - каза той, като се усмихваше.

— Йогананда - отговорих аз след минутен размисъл. Име­то буквално означава „Блаженство (ананда) посредством бо­жествено единение (йога)".

— Да бъде така! Като оставиш сега името Мукунда Лал Гхош, дадено ти от семейството, отсега нататък ще се наричаш Йогананда от клона Гири на Ордена Свами.

Когато коленичих пред Шри Юктешвар и за първи път го чух да произнася новото ми име, сърцето ми се преизпълни с благодарност. Колко неуморно и с каква любов се беше трудил той, за да може момчето Мукунда един ден да се превърне в монаха Йогананда! Аз радостно изпях няколко стиха от дълго­то санскритско песнопение на господ Шанкара:

Ни ум, ни интелект, ни его, нито чувство, нито небе, земя или метал съм Аз.

О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той!

Ни раждане, ни смърт, ни каста имам Аз,

нито баща, ни майка, Аз си нямам никого.

О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той!

Отвъд най-финото въображение, безформен,

проникващ всички фибри на живота,

без страх от робство,

Аз съм тъй свободен, свободен вечно,

О, Аз съм Той, О, Аз съм Той, Духът Блажен, О, Аз съм Той!

Всеки свами принадлежи на древния монашески орден, съз­даден в настоящата си форма от Шанкара¹⁴⁵. Тъй като това е офи­циален орден, с непрекъсната линия от свети представители, слу­жещи като активни ръководители, никой не може сам да си даде титлата свами. По право тя се получава само от друг свами. По този начин всички монаси могат да проследят духовното си ро­дословие до един общ гуру - Господ Шанкара. По обетите си за бедност, целомъдрие и подчинение на духовния учител много ка­толически християнски ордени приличат на Ордена Свами.

В допълнение към новото си име, обикновено завършващо на ананда, свами приема и титла, която показва официалната му връзка с едно от десетте подразделения на Ордена. В тези дашанами, или десет прозвища, влиза Гири (планина), към ко­ято принадлежи Шри Юктешвар и следователно и аз. От дру­гите клонове ще спомена Сагар (море), Бхарати (земя), Араня (гора), Пури (път), Тиртха (място за поклонничество) и Сарасвати (мъдрост на природата).

Така новото име, получено от монаха от Ордена Свами, има двойно значение и означава достигане до върховно бла­женство (ананда) посредством някое божествено качество или състояние - любов, мъдрост, преданост, служене, йога, - а съ­що и посредством хармония с природата, изявена в своята без­пределна необятност от океани, планини и небеса.

Идеалът за безкористно служене на цялото човечество и отказът от лични връзки и амбиции карат повечето монаси от Ордена да се включват активно в хуманитарната и образо­вателната работа в Индия, а понякога и в други страни. От­хвърляйки всички кастови, религиозни, класови, етнически, полови или расови предразсъдъци, монахът свами следва по­велите на човешкото братство. Целта му е абсолютно един­ство с Духа. Преизпълвайки будното си и спящото си съзна­ние с мисълта „Аз съм Той", свами със задоволство броди по света, но не е от света. Само по този начин той може да оп­равдае титлата свами - този, който се стреми да постигне един­ство със Сва или Себе си. Не е нужно да се добавя, че не всич­ки официално титулувани монаси еднакво успешно достигат високата си цел.

Шри Юктешвар беше едновременно и свами, и йогин. Един свами, официален монах по силата на връзката си с древ­ния Орден, не винаги е йогин. Всеки, който практикува науч­ната техника за контакт с Бога, е йогин. Той може да е женен или неженен, може да е светски човек или да има официални религиозни обвързаности. Свами може да следва единствено пътя на сухия разум, на студеното отричане от всичко, а йоги­нът може да се включи в определен, поетапен процес, чрез който тялото и умът му се дисциплинират, а душата се осво­бождава. Без да приема нищо за дадено въз основа на емоции или вяра, йогинът практикува щателно проверени серии от упражнения, съставени за пръв път от древните риши. През цялата история на Индия йога е създавала хора, които са ставили истински свободни, истински христосоподобни.

Подобно на всяка друга наука, йога е приложима за хората от всеки климат и от всяка епоха. Теорията, която издигат ня­кои несведущи автори, че йога е „неподходяща за жителите на Запада", е напълно погрешна и за съжаление е попречила на много искрени ученици да търсят нейните многообразни блага. Йога е метод за сдържане на естествената буйност на мисли­те, която в противен случай, без да прави разлика между хора и страни, не би позволила на никого да съзре истинската си природа като Дух. Йога не разграничава Изтока и Запада в по-голяма степен, отколкото целебната и безпристрастна слънчева светлина. Дотогава, докато човек притежава ум с неговите безпокойни мисли, ще има и всеобща необходимост от йога, или самоовладяване.

Древният риши Патанджали определя „йога" като „поти­скане на модификациите на съзнанието"¹⁴⁶. Неговите много кратки и майсторски афоризми - Йога-сутра - залягат в ос­новата на една от шестте системи на индуистката филосо­фия¹⁴⁷. За разлика от западните философи всички индуистки системи включват не само теоретични, но и практически уче­ния. Освен всички възможни онтологични изследвания, шест­те системи формулират шест определени дисциплини, насо­чени към окончателно премахване на страданието и достига­не на извънвремево блаженство.

Общата нишка, свързваща шестте системи, е твърдени­ето, че човекът не може да постигне истинска свобода, без да познава крайната Реалност. Измежду шестте системи по-къс­ните Упанишади поддържат Йога-сутра като съдържаща най-ефикасните методи за достигане на пряко възприятие на исти­ната. Чрез практическата техника на йога човек завинаги ос­тавя зад себе си безплодната област на спекулациите и познава в опита истинната Същност.

Системата йога, очертана от Патанджали, е известна като Осморния път. Първите стъпки (1) яма и (2) нияма изискват съблюдаване на десет негативни и позитивни нравствени пра­вила - да се избягват нараняването на другите, неистинността, кражбата, невъздържаността, получаването на подаръци (което поражда задължения), както и спазване на чистота на тялото и ума, доволство, самодисциплина, учене и преданост към Бога.

Следващите стъпки са: (3) асана (правилна поза) - гръб­начният стълб трябва да се държи изправен, а тялото устойчи­во в удобна поза за медитация; (4) пранаяма (контрол на пра­ната - фините жизнени токове) и (5) пратяхара (отдръпване на сетивата от външни обекти).

Последните стъпки са форми на същинска йога: (6) дхарана (концентрация) - задържане на ума върху една мисъл; (7) дхяна (припомняне, анамнезис) и (8) самадхи (медитация, самоовладяване). Това е Осморният път на йога¹⁴⁸, който води човек до крайната цел - Кайваля (еманципация), термин, който може да се изрази по-разбираемо с думите „осъзнаване на Ис­тината отвъд интелектуалното разбиране".

Някой може да попита: „Кое е по-висше - пътят на свами или на йога?" Ако и когато бъде достигнато крайното едине­ние с Бога, различията на разнородните пътища изчезват. Бхагавадгита обаче посочва, че методът на йога е всеобхватен. Нейните техники не са предназначени само за определени ти­пове и темпераменти, като на малцината, склонни към мона­шески живот. Йога не изисква никакво официално обвързване. Тъй като науката йога задоволява универсални потребности, тя има естествена универсална приложимост.

Един истински йогин може да остане верен на света, където е подобен на масло върху вода, а не на лесно подаващото се на разреждане мляко на недисциплинираното човечество. Да се из­пълняват земните задължения, е наистина по-висш път, позво­ляващ на йогина, който умствено остава невъвлечен в егоистич­ни желания, да играе ролята на доброволен инструмент на Бога.

Днес има множество велики души, които живеят в амери­кански, европейски и други неиндуски тела, които, въпреки че може изобщо да не са чували думите йога и свами, все пак са истински образци за тези понятия. Посредством безкористно служене на човечеството, овладяване на страстите и мислите, всеотдайна любов към Бога или посредством голямата им спо­собност за концентарция те всъщност са йоги, защото са си поставили целта на йога - самоовладяването. Тези хора биха могли да се издигнат още по-високо, ако бъдат обучени на на­уката йога, която позволява по-съзнателно насочване на ума и живота.

Някои западни автори невярно и повърхностно тълкуват йога. Нейните критици обаче никога не са я практикували. Сред тези, които задълбочено са отдали своята дан на уважение към йога, може да бъде споменат д-р К. Г. Юнг, известният швейцар­ски психолог.

„Когато един религиозен метод препоръчва сам себе си за „научен", той може да бъде сигурен, че ще има публика на За­пад. Йога оправдава тези очаквания - пише д-р Юнг¹⁴⁹. - Съв­сем независимо от обаянието на новостта и очарованието на полунепонятното съществуват основателни причини йога да намери много привърженици. Тя предлага възможността за кон-тролируемо преживяване и по този начин задоволява научната потребност от „факти", а освен това поради своята широчина и дълбочина, поради своята древност, поради своята доктрина и метод, които обхващат всяка фаза на живота, тя обещава невъобразими възможности.

Всяка религиозна или философска практика означава пси­хологична дисциплина, т. е. метод за умствена хигиена. Мно­гостранните, чисто телесни процедури на йога¹⁵⁰ също означават психологична хигиена, която превъзхожда обикновените гимнастически и дихателни упражнения, тъй като е не просто механистична и научна, но също така и философска. Трени­райки частите на тялото, тя ги обединява в целостта на духа, както съвсем ясно се вижда например в упражненията пранаяма, където прана означава както дихание, така и универсал­ната движеща сила на космоса.

Когато това, което човек прави, в същото време е и косми­ческо събитие, тогава ефектът, изпитван от тялото (инервирането), се обединява с емоцията на духа (универсалната идея) и от тях се развива едно живо единство, което никоя техника, колкото и научна да е, не може да създаде. Практиката на йога е немислима и не би имала никакъв ефект без идеите, на които се основава йога. Тя съчетава телесното и духовното по един необикновено цялостен начин.

На Изток, където са били развити тези идеи и практики и където няколко хиляди години една непрекъсната традиция е съз­давала необходимата духовна база, йога е, както съм готов да повярвам, съвършен и подходящ метод за сливане на тялото и духа, така че да образуват едно единство, което едва ли подлежи на съмнение. Това единство създава психологическа нагласа, ко­ято прави възможна надхвърлящата съзнанието интуиция.

Наистина на Запад наближава този ден, когато ще се смята, че вътрешната наука за самоконтрол е също толкова необходи­ма, колкото и външното покоряване на природата. Новата атом­на епоха ще види как човешкият ум изтрезнява и се разширява посредством неоспоримата днес научна истина, че материята всъщност е сгъстяване на енергия. По-фините сили на човеш­кия ум могат и трябва да освободят енергии, по-велики от енер­гиите, затворени в камъните и металите, за да не би неотдавна освободеният материален атомен великан да въвлече света в безсмислено унищожение."¹⁵¹
Глава 25

Брат ми Ананта и сестра ми Налини

„Ананта няма да живее дълго, пясъкът на неговата карма за този живот вече изтече."

Тези неумолими думи достигнаха вътрешното ми съзна­ние една сутрин, когато бях потънал в дълбока медитация. Мал­ко след като бях влязъл в Ордена Свами, посетих родното си място Горакхпур като гост на най-големия си брат Ананта. Вне­запна болест го беше приковала на легло и аз с обич се грижех за него.

Сериозното вътрешно заявление ме изпълни със скръб. Усе­тих, че няма да мога да понеса да остана по-дълго в Горакхпур само за да видя как брат ми си отива пред безпомощния ми поглед. Съпроводен от недоумяващите критични забележки на роднините си, аз напуснах Индия с първия възможен кораб. Той пътуваше покрай Бирма, през Китайско море до Япония. Слязох в Кобе, където прекарах само няколко дни. На сърцето ми беше твърде тежко, за да се любувам на забележителностите.

На обратния път към Индия корабът спря в Шанхай. Там д-р Мишра, корабният лекар, ме заведе в няколко антикварни магазина, където избрах различни подаръци за Шри Юктеш­вар, моето семейство и приятелите ми. За Ананта взех голям сувенир от резбован бамбук. Едва китаецът продавач успя да ми го подаде, и аз го изпуснах на пода, като извиках:

— О, аз купих този сувенир за моя скъп мъртъв брат!

Обхвана ме ясното съзнание, че душата му току-що се е освободила, отлитайки в Безпределното. Сувенирът силно и сим­волично се пукна при падането. Посред хлипанията аз написах на повърхността му: „За моя обичен брат Ананта, който вече си отиде."

Моят спътник, докторът, наблюдаваше произтичащото с иронична усмивка.

— Запазете сълзите си - каза той. - Защо да ги проливате, преди да сте се убедили, че той е мъртъв?

Когато корабът ни пристигна в Калкута, д-р Мишра отно­во ме придружаваше. Най-малкият ми брат Бишну ме чакаше да ме посрещне на пристанището.

— Знам, Ананта напусна този живот - казах му аз, преди той да има време да продума. - Моля те, кажи на мен и на доктора тук кога стана това.

Бишну назова датата, която беше точно този ден, когато купих сувенира в Шанхай.

— Ама че работа! - възкликна д-р Мишра. - Само дано не се разчуе! Тогава професорите ще добавят към следването по медицина, което и без това е достатъчно дълго, още една го­дина за изучаване на телепатия!

Баща ми топло ме прегърна, когато влязох в нашия дом на улица „Гурпар".

— Ти дойде - каза ми той нежно. От очите му се отрониха две големи сълзи. Обикновено сдържан, той никога преди то­ва не ми беше показвал такива знаци на обич. Външно се дър­жеше като строг баща, но вътрешно притежаваше мекото сър­це на майка. Когато се отнасяше до семейството му, той ясно се проявяваше в ролята и на двамата родители.

Скоро след като Ананта си замина, по-малката ми сестра Налини се възвърна от вратите на смъртта с божествено из­целение. Преди да ви разкажа историята, ще се спра на ня­колко момента от живота й.

В детството отношенията между Налини и мен не бяха от най-добрите. Аз бях много слаб, а тя беше още по-слаба. Дви­жен от някакъв несъзнателен мотив или „комплекс", който психиатрите лесно ще разпознаят, аз често дразнех сестра си за мъртвешкия й вид. Нейните отговори в същата степен бя­ха пропити с безсърдечната откровеност на най-ранната мла­дост. Понякога Майка ни се намесваше, прекъсвайки времен­но детските ни крамоли, леко пляскайки ме - като по-голям - по ухото.

Времето минаваше. Налини бе сгодена за един млад калкутски лекар, Панчанон Бос. Той получи щедра зестра от Ба­ща ми, вероятно (както отбелязах пред сестра ми) за да въз­мезди на бъдещия младоженец участта, че се е свързал с една ходеща пръчка.

Пищните церемонии бяха отпразнувани в подходящото вре­ме. В сватбената нощ аз се присъединих към голямата и весела компания от роднини, събрани в гостната на дома ни в Калкута. Младоженецът се беше облегнал на огромна възглавница от златотъкан брокат, а до него седеше Налини. Уви, разкош­ното сари¹⁵² от пурпурна коприна не можеше напълно да скрие нейната мършавост. Аз се скрих зад възглавницата на новия си зет и му се усмихнах приятелски. Той изобщо не беше виж­дал Налини до деня на сватбената церемония, когато най-сет­не научи какво е изтеглил от брачната лотария.

Усещайки моята симпатия, д-р Бос незабелязано посочи Налини и прошепна на ухото ми:

— Кажи ми само какво е това?

— Ама, докторе - отговорих аз, - това е скелет за изследва­не!

Превити от смях, ние със зет ми едвам съумяхме да запа­зим необходимото благоприличие пред насъбраните роднини.

С годините нашето семейство обикна д-р Бос и го викаше винаги, когато някой се разболееше. Ние с него станахме добри приятели и често се шегувахме заедно, като обикновено мише­на на закачките ни беше Налини.

— Тя е любопитен медицински случай - забеляза веднъж зет ми. - Опитах всичко с твоята мършава сестра - рибено масло, бирена мая, мед, масло, риба, месо, яйца, тонизиращи средства. А тя не наддаде и с една стотна от грама. - И двама­та се разсмяхме.

Няколко дни по-късно посетих дома на доктора. Работата там ми отне само няколко минути. Тръгвах си, като мислех, че Налини не ме е видяла. Като стигнах входната врата, чух топ­лия й, но повелителен глас:

— Братко, ела тук. Този път няма да ми се изплъзнеш. Ис­кам да поговоря с тебе.

Качих се в стаята й. За моя изненада тя плачеше.

— Мили братко - каза тя, - нека да сложим край на враж­дата. Виждам, че сега твърдо вървиш по духовния път. Искам във всяко отношение да бъда като тебе. - И добави с надежда: - Сега изглеждаш здрав и силен. Можеш ли да ми помогнеш!

Съпругът ми не се доближава до мене, а аз така го обичам! Но още повече бих искала да напредна в Богопознанието, до­ри и да остана слаба¹⁵³ и непривлекателна.

Бях дълбоко трогнат от молбата й. Новото ни приятел­ство непрестанно се развиваше. Един ден тя ме помоли да ми стане ученичка.

— Обучи ме по какъвто начин искаш. Възлагам цялото си упование на Бога вместо на тонизиращите средства. - Тя събра цял наръч лекарства и ги изля в канализацията.

За да изпитам вярата й, аз я накарах да изключи от меню­то си всякаква риба, месо и яйца.

След няколко месеца, през които Налини стриктно след­ваше различните указания, които й давах, и се придържаше към вегетарианската си диета независимо от многобройните трудности, аз отидох при нея.

— Сестричке, ти спазваше съзнателно духовните предпи­сания. Наградата ти те чака. - Усмихнах се дяволито. - Колко закръглена искаш да бъдеш - дебела като леля ни, която от години не е виждала краката си?

— Не! Бих искала да имам твоята пълнота. Произнесох тържествено:

— По Божията милост нека така, както винаги съм каз­вал истината, да я кажа и сега¹⁵⁴. Чрез божествената благо­словия твоето тяло от днес ще започне наистина да се проме­ня. За един месец то ще има същото тегло като моето.

Тези думи, които изрекох с цялото си сърце, се осъщест­виха. След тридесет дни теглото на Налини се изравни с мо­ето. Новата закръгленост й придаде красота и мъжът й силно се влюби в нея. Така техният брак, започнал толкова нещаст­но, се превърна в идеално благополучие.

Като се върнах от Япония, научих, че по време на моето отсъствие Налини е заболяла от коремен тиф. Изтичах в до­ма й и бях поразен, като видях, че е станала почти като ске­лет. Тя беше в кома.

— Преди умът й да се размъти от болестта - каза ми моят зет, - тя често повтаряше: „О, ако Мукунда беше тук, това нямаше да ми се случи!" - Той отчаяно добави: - Дру­гите доктори и самият аз не виждаме никаква надежда. След дългия пристъп на коремен тиф започна и кървава дизенте­рия.

Започнах да сътрисам небето и земята с молбите си. На­емайки една медицинска сестра - наполовина индийка, напо­ловина англичанка, - която ми оказваше пълно съдействие, аз прилагах на сестра си различни йогически техники на лечение. Кървавата дизентерия изчезна.

Но д-р Бос мрачно клатеше глава:

— Просто не й остана повече кръв за губене.

— Тя ще се оправи - твърдо отговорих аз. - След седем дни треската й ще мине.

Една седмица по-късно с трепет видях, че Налини отваря очи и нежно ме гледа, явно разпознавайки ме. От този ден тя бързо започна да оздравява. Въпреки че възстанови обичайно­то си тегло, тя носеше един тъжен белег от почти фаталната си болест: краката й бяха парализирани. Индийските и английс­ките лекари я обявиха за безнадежден инвалид.

Непрестанната битка за живота й, която бях водил със сво­ите молитви, ме изтощи. Отидох в Серампор, за да помоля за помощта на Шри Юктешвар. Очите му изразиха дълбоко съ­чувствие, като му разказах за състоянието на Налини.

— Краката на сестра ти отново ще станат нормални, след като измине един месец. - И добави: - Нека да носи, непосред­ствено върху кожата, лента с непродупчен двукаратов бисер, прикрепен със закопчалка.

С радостно облекчение се проснах в краката му.

— Господине, вие сте учител. Достатъчна е и думата ви, че ще се поправи. Но ако настоявате, аз незабавно ще й взема бисера.

Моят гуру кимна:

— Да, направи го. - И продължи, като точно обрисува фи­зическите и духовните характеристики на Налини, която нико­га не беше виждал.

— Господине - попитах го аз, - това астрологичен анализ ли е? Вие не знаете нито деня, нито часа на раждането й.

Шри Юктешвар се усмихна.

— Има по-дълбока астрология, която не зависи от показа­нията на календарите и часовниците. Всеки човек е част от Тво­реца, или Космическия Човек. Освен земно, той има и небесно тяло. Човешките очи виждат физическата форма, но вътреш­ните очи проникват по-надълбоко, чак до вселенския модел, ин­тегрална и индивидуална част от който се явява всеки човек.

Върнах се в Калкута и намерих бисер за Налини. Един ме­сец по-късно парализираните й крака бяха напълно излекувани.

Сестра ми ме помоли да предам на своя гуру сърдечната й благодарност. Той мълчаливо изслуша посланието й. Но преди да си тръгна, направи многозначителен коментар:

— Много лекари са казвали на сестра ти, че не може да има деца. Увери я, че в рамките на няколко години ще роди две дъщери.

Няколко години по-късно, за радост на Налини, тя роди едно момиченце, а след още няколко години след него последва и друга дъщеря.

— Твоят учител благослови моя дом, цялото ми семейство - каза сестра ми. - Присъствието на такъв човек осветява цяла Индия. Мили братко, моля те, кажи на Шри Юктешварджи, че посредством тебе - и аз смирено се числя към неговите уче­ници по крия-йога.