Богове и г-ерои

-разбрал каква свръхчовешка сила притежава Херкулес. Той му забранил дори да се приближава до вратите на Микена; и когато Херкулес донасял доказателствата за своите подвизи, Евристей с ужас гледал на тях от високите микенски стени.

Лернейската хидра (втори подвиг). 'След като Херкулес извършил първия подвиг, Евристей го изпратил да убие лернейската хидра. Тя представлявала чудовище със змийско тяло и с девет драконови глави. Както и не-мейският лъв, хидрата била рожба на Тифон н Ехидна. Тя живеела в едно блато край град Лерна- и като изпълзявала от леговището си, унищожавала цели стада и опустошавала цялата околност. Борбата с девет-главата хидра била опасна,, тъй като една от главите й била безсмъртна. Херкулес тръгнал на път за Лерна с Ифнкловня син йолай. Като стигнали до блатото край град .Лерна, Херкулес оставил Иолай с колесницата в близката горичка, а самият той тръгнал да дири хидрата. Намерил я в една пещера, заобиколена от блатото. Като нажежил до червено стрелите си, Херку-" лес започнал да Ти пуска една след друга по хидрата. Херкулесовите стрели хвърлили в ярост хидрата. Тя изпълзяла от мрака на пещерата, извивайки покритото си с блестящи люспи тяло, страшно се изправила на грамадната си опашка и щяла вече да се хвърли върху героя, но Зевсовият син стъпил с крак на тялото й и го натиснал о земята. Хидрата се увила с опашката си около краката на Херкулес и се мъчела да го повали. Героят стоял като непоклатима скала ис удари на теж- 153
кия си боздуган откъсвал главите на хидрата: Като вихър свистял във въздуха боздуганът; главите на хидрата падали, но' тя все пак оставала жива. В това време Херкулес забелязал, че на мястото на всяка откъсната глава веднага й израстват две нови глави. Дошъл и помощник на хидрата. От блатото изпълзял един чудовищен рак и се впил с щипките си в крака на Херкулес. Тогава героят повикал на помощ другаря си Йолай. Йолай убил чудовищния, рак,-запалил част от близката горичка и с горящите стъбла на дърветата обгарял шиите на хидрата, от които Херкулес откъсвал с боздугана си главите. Престанали да израстват нови глави на хидрата. Тя все по-слабо и по-слабо се съпротивя-вала на Зевсовия син. Накрая се търкулнала и безсмъртната глава на хидрата. Чудовищната хидра била победена и се. строполила мъртва на земята. Победителят Херкулес заринал дълбоко безсмъртната глава и тръшнал върху нея една грамадна скала, за да не-мо-же тя пак да излезе на бял свят. После великият герой разсякъл тялото на хидрата и натопил в нейната отровна жлъчка стрелите си. Оттогава раните, причинявани от Херкулесовите стрели, били неизлечими. Херкулес се завърнал в Тиринт с голяма тържественост.Но там го чакало вече ново поръчение На Евристей.

Стимфалските птици (трети подвиг). Евристей възложил на Херкулес да избие стимфалските птици. Тези птици превърнали цялата околност на аркадския град Стимфал едва ли не в пустиня. Те нападали и животни, и хора и ги разкъсвали с медните си нокти и клюнове. Но най-страшното било това, че перата на тези птици били от твърд бронз и птиците, след като изле-тявали, можели да отронват перата като стрели върху оногова, който помислял да ги нападне. За Херкулес било мъчна работа да изпълни това поръчение на Евристей. На помощ му се притекла войнствената Атина Палада. Тя дала на Херкулес два медни тимпана, изковани от бог Хефест, и му заповядала да застане на един висок кълм край гората, където стимфалските птици виели гнездата си, и да удари тимпаните; а когато птиците литнат, да ги прострелва с лъка си. Така и направил Херкулес. Като се изкачил на хълма, той ударил тимпаните и те издали такъв оглушителен звън, че птиците на грамадно ято литнали над гората и започнали да кръжат над нея в ужас. Подобно на дъжд сипели те острите си като стрели пера върху земята, но перата

не улучвали стоящия на хълма Херкулес. Грабнал героят лъка си и започнал да избива птиците със смъртоносните стрели. Уплашени, стимфалските птици се издигнали над облаците и се скрили от очите на Херку-лег. Отлетели те далеч зад пределите на Гърция, на бреговете на Евксинския Понт и вече никога не се връщали в околността на Стимфал. Така изпълнил Херкулес това поръчение на Евристей и се върнал в Тиринт, •но веднага трябвало да замине, за да извърши още по-труден подвиг.

К^еринейската кошута (четвърти подвиг). Евристей знаел, че в Аркадия живее чудната керинейска кошута, изпратена от богиня Артемида за наказание на хората. Тази кошута опустошавала нивите. Евристей изпратил Херкулес да я хване и му наредил да я докара жива в Микена. Тази кошута била необикновено красива, рогата й били златни, а краката - медни. Като вятър се носела тя по планините и долините на Аркадия, не

Херкулес прогонва стимфалските птици
знаейки никога що е умора. Цяла година преследвал Херкулес керинейската кошута. Тя летяла през планини, през равнини, скачала през пропасти, преплавала реки. Все по-далеч и по-далеч на север търчала кошутата. Героят не изоставал назад, преследвал я, без да я изпуска от погледа си. Най-сетне Херкулес при гонитбата на кошутата стигнал до'Крайния Север - в страната на хиперборейците и при изворите на Истър . Тук се спряла кошутата. Героят искал да я улови, но тя се изплъзнала и като стрела полетяла назад, към юг. Пак започнала гонитбата: Едва в Аркадия Херкулес успял да настигне кошутата. Дори след толкова дълга гонитба тя не била загубила силите си. Отчаян, че не може да хване кошутата, Херкулес прибягнал до своите безпогрешно улучващи стрели. Наранил в крака златоро-Тата кошута с една стрела и едва тогава успял да я хване. Херкулес нарамил чудесната кошута и искал вече да я понесе за Микена, когато пред него се явила разгневената Артемида и казала:

- Нима ти не знаеше, Херкулесе, че тази кошута е моя? Защо ме оскърби, като нарани любимата ми кошута? Нима не знаеш, че аз не прощавам за нанесена ми обида? Или мислиш, Че си по-снлен от боговете олимпийци?

Херкулес се поклонил с благоговение на прекрасната богиня и отговорил:

- О, велика дъще на Латона, не ме обвинявай! Аз никога не съм оскърбявал безсмъртните богове, живеещи на светлия Олимп; всякога съм изразявал почитта си към обитателите на небето с богати жертви и никога не съм се смятал за равен на тях, при все че и самият аз съм Зевсов син. Не по своя воля преследвах аз твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове ми заповядаха да му служа и аз не смея да не се подчиня на нареждането на Евристей!

Артемида опростила на Херкулес вината му. Великият син на гръмовержеца Зевс занесъл жива в Микена керинейската кошута и я предал на Евристей.

Еримантският глиган и битката с кентаврите (пети подвиг). След преследването на медноногата кошута, което траяло цяла голина, Херкулес не почивал дълго. Евристей пак му възложил задача: Херакъл'трябвало да убие еримантския глиган. Този глиган, който притежавал чудовищна сила,-живеел на планината Еримант и опустошавал околността на град Псофис. Той не ща-

дел и хората и ги убивал с грамадните си стърчащи зъби. Херкулес тръгнал за планината Еримант. По пътя той споходил мъдрия кентавър Фол. Фол приел с почит великия Зевсов син и му устроил пиршество. През време на пиршеството кентавърът отворил голям съд с вино, за ца нагости по-добре героя. Надалеч се разнесли благоуханието на чудното вино. Усетили това благоухание и другите кентаври. Те страшно се разсърдили ра Фол, задето отворил съда. Виното принадлежало не само на Фол, а било собственост на всички кентаври. Те нахлули в жилището на Фол и нападнали" ненадейно него и Херкулес, когато те двамата весело пирували, кат& били украсили главите си с бръшлянови венци. Херкулес не се изплашил от кентаврите. Той бързо скочил от мястото си и започнал да хвърля по нападателите грамадни димящи главни. Кентаврите хукнали да бягат, а Херкулес ги сразявал с отровните си стрели. Героят ги гонил чак да самата Малея. Там кентаврите се укрили при Херкулесовия приятел Хирон, най-мъдрия измежду кентаврите. Веднага след тях в Хироновата пещера се втурнал Херкулес. В гнева си той опънал своя лък, блеснала на въздуха стрела и се забила в коляното на едного от кентаврите. Не враг про-
Херкулес донася на цар Евристей еримантския глиган

157
стрелял Херкулесов приятеля си Хирон. Голяма скръб обхванала героя, когато видял кого е наранил. Херкулес бърза да промие и превърже раната на приятели сг, но. нищо не може да помогне. Той знае, че раната от стрела, натопена в отровната жлъчка на хидрата, е неизлечима. И Хирон знаел, че го застрашава мъчителна смърт. За да не страда от раната, той впоследствие доброволно слязъл в мрачното царство на Хадес.

В дълбока печал Херкулес напуснал Хирон и скоро стигнал до планината Еримант. Там той намерил страшния глиган в една гъста гора и с викове го изгонил от гъсталака. Дълго преследвал Херкулес глигана и най-сетне го вкарал в дълбокия сняг на планинския връх. Глиганът затънал в снега и Херкулес се спуснал върху • него, свързал го и го занесъл жив в Микена. Когато Евристей видял чудовищния глиган, от страх се скрил в голяма бронзова делва.

Оборите на цар Авгий (шести подвиг). Скоро Евристей възложил на Херкулес нова задача. Той трябвало да изрине всичкия тор от оборите на Авгий, цар на Слп-да1 и син на лъчезарния Хелиос, Богът на слънцето дал на своя син несметни богатства. Особено многобройни били стадата добитък на Авгий. Вс-рс! стадата му имало триста бика с бели като сняг крака, двеста бика били червени като сидонски пурпур, дванадесет бика, посветени на бог Хелиос, били бели като лебеди, а един бик, който се отличавал с необикновена красота, сияел като звезда. Херкулес предложил на АВГИЙ да почисти за един ден грамадните му обори, ако той се съгласи да му даде една десета част от своите стада. Авгий се съгласил. На него му се струвало невъзможно да се извърши такава работа за един ден. Но Херкулес пробил от двете противоположни страни стената, която заобикаляла обора, н отбил да текат през него водите на две реки, -Алфей и Пеней. Водите от тези реки за един ден отнесли всичкия.тор от обора, а Херкулес отново иззидал стените. Когато героят отишъл при Авгий да си поиска наградата, гордият цар не му дал обещаната една десета част от стадата и Херкулес трябвало да се върне в Тиринт с празни ръце.

Великият герой страшно си отмъстил на царя на Елида. Няколко години по-късно, след като вече се бил освободил от службата си при Евристей, Херкулес нахлул с голяма войска в Елида, победил в кръвопроли-тен бой Авгий и го убил с една от своите смъртоносни

стрели. След победата Херкулес събрал войската си к струпал цялата богата плячка край град Пиза, принесъл жертви на олимпийските богове и турил началото на Олимпийските игри--", които се устройвали оттогава насетне от всички гърци всеки четири години на свещената равнина, която самият Херкулес бил засадил око-' ловръст с маслинови дървета, посветени на богиня Атина Палада.

Херкулес си отмъстил и на всички Авгиеви съюзници. Особено скъпо платил пилоският цар Нелей. Като стигнал с войските си до Пилос, Херкулес превзел града, убил Нелей и избил единадесетте му синове. Не се спасил и Нелеевият син Периклимен, на когото владетелят на морето Посейдон дал дарбата да се превръща в лъв, в змия и в пчела. Херкулес го убил, когато, като се превърнал в пчела, Периклимен кацнал върху един от конете, впрегнати в Херкулесовата колесница. Единствен Нелеевият син Нестор останал жив. По-късно той се прославил всред гърците със своите подвизи и с голямата си мъдрост.

Критският бик (седми подвиг). Херкулес трябвало да напусне Гърция и да отиде на остров Крит, за да из-изпълни седмото поръчение, дадено му от Евристей. Евристей му възложил да доведе в Микена критския бик. Този бик бил изпратен на критския цар Минос, син на Европа, от земетресеца Посейдон; Минос трябвало да принесе бика в жертва на Посейдон. Но на Минос му досвидяло да принесе в жертва такъв прекрасен бик и той го оставил в стадото си, а в жертва на Посейдон принесъл един от своите бикове. Посейдон се разгневил на Минос и направил да побеснее произхождащия от морето бик. Бикът върлувал из целия остров и унищожавал всичко по пътя си. Големият герой Херкулес хванал бика и го укротил. Херкулес яхнал широкогърбия бик и преплавал с него морето от Крит до Пелопонес. Той закарал бика в Микена, но Евристей се побоял да остави Посейдоновия бик в своето стадо и го пуснал на свобода. Като се почувствувал пак свободен, бесният бик се понесъл към север през целия' Пелопонес и наи-сетне стигнал в Атика на Маратонското поле..Там го убил големият атински герой Тезей.

Конете на Диомед (осми подвиг). След като укротил критския бик, Херкулес по поръка на Евристей трябвало да замине за Тракия при царя на бистоните Диомед. 159

Херкулес улавя критския бик

160

Тоя цар имал чудно красиви и силни коне. Те били навързани с железни вериги към яслите си, тъй като никакви букаи не можели да ги удържат да не бягат. Цар Диомед хранел тези коне с човешко месо. Той им давал да изядат всички чужденци, които, бягайки от бурите, спирали с корабите си в неговия град. При този именно тракийски цар се явил със спътниците си Херкулес. Той заграбил Диомедовите коне и ги отвел на кораба си. Диомед със своите войнствени бистони настигнал Херкулес на брега. Като възложил на своя любимец Абдер, Хермесов син, да пази конете, Херкулес , влязъл в бой с Диомед. Макар че лицата, придружаващи Херкулес, не били много, все пак Диомед бил победен и паднал в боя. Херкулес видял, че дивите коне разкъсали любимеца му Абдер. Той уредил великолепно погребение на своя любимец, на гроба му насипал висока могила, а край гроба положил основите на град и в чест на любимеца си Абдер го нарекъл Абдера. Диомедовите коне пък Херкулес закарал при Евристей, но тоя заповядал да ги пуснат на свобода. Дивите коне избягали в планините Лике(й)он , покрити с гъста гора, и там били разкъсани от диви зверове.

Херкулес избрал за посещението си тежко за Адмет време. Голяма скръб владеела в дома на ферския цар. Жена му Алкестида трябвало да умре. Някога богини-ге на съдбата, великите мойри, по молба на Аполон отредили, че Адмет може да .се избави от смърт, ако в последния час на живота му някой се съгласи доброволно да слезе вместо него в мрачното царство на Ха-дес. Когато дошъл часът На смъртта му, Адмет помолил своите вече много стари родители някой от тях да се съгласи да умре вместо него, но родителите му отказали. Не се съгласил да умре доброволно вместо цар Адмет и никой от жителите на Фера. Тогава младата, хубава Алкестида решила да жертвува живота си за любимия си мъж. В деня, когато трябвало да умре Адмет, се приготвила за смърт неговата жена. Тя умила тялото си и си сложила погребални дрехи и украшения. Като се приближила до домашното огнище, Алкестида се обърнала към богиня Хестия, която дава щастие в къщи, с гореща молитва:

- О, велика богиньо! За последен път превивам аз тук пред тебе колене. Моля те, закриляй моите деца-сирачета, тъй като аз трябва днес да сляза в царството на мрачния Хадес. О, не позволявай те да умрат преждевременно, както умирам аз! Нека животът им тук, в родината, бъде щастлив и богат.

След това Алкестида обиколила всички олтари на боговете и ги окичила с мирта.

Най-после тя се оттеглила в покоите си и се захлупва разплакала на леглото си. Дошли при пея децата й - син и дъщеря. Горчиво ридали те на майчините гърди. Плачели и прислужничките на Алкестида. Адмет отчаян прегърнал младата си жена и я молел да не го оставя. Алкестида е вече готова да посрещне смъртта; с нечути стъпки вече се приближава към двореца на ферския цар омразният на богове' и на хора бог на смъртта Танатос, за да отреже с меч кичур коса от главата на Алкестида. Сам златокъдрият Аполон го е молил да отложи часа на смъртта на жената на любимеца му Адмет, но Танатос е неумолим. Алкестида чувствува приближаването на смъртта. В ужас тя извиква:

в общи линии изложено според трагедията на Бврипид "Алке-стида"

161

11
- О, приближава се вече към мене двувеслената ладия на Харон и карайки ладията, превозвачът на душите на умрелите страшно ми крещи: "Какво се бавиш още? Бързай, бързай! Няма време! Не ни задържай! " Всичко е готово! Побързай де! О, пуснете ме! Краката ми не ме държат. Смъртта се приближава. Черна нощ покрива очите ми! О, деца, деца! Майка ви си отива вече! Живейте щастливо! Адмете, твоят живот ми е по-скъп от моя собствен живот. Нека по-добре на тебе, а не на мене да свети слънцето. Адмете, ти обичаше не по-малко от. мене нашите деца. О, не им довеждай в къщи мащеха, за да не ги оскърбява!

- Всичката радост на живота отнасяш ти със себе си, Алкестидо! - провиква се той. - Цял живот отсега нататък аз ще тъгувам по тебе. О, богове, каква жена ми отнемате вие!

Едва чуто Алкестида казва:

- Прощавай! Вече навеки се затвориха моите очи. Прощавайте, деца! Сега съм нищо. Прощавай, Адмете!

- О, та погледни още веднъж поне! Не напускай децата! О, нека умра и аз! - със сълзи на очи извикал Адмет.

Затворили се очше на Алкестида, 1и;или и изстива, тя умряла. Безутешно ридае над умрялата Адмет и горко оплаква съдбата си; Той нарежда да се приготви великолепно погребение на жена му. Заповядва на всички в града да оплакват осем месеца Алкестида, най-добра-та от' жените. Целият град е изпълнен със скръб, тъй като всички обичали добрата царица.

. Вече хората били готови да понесат тялото на Алкестида към гробницата й, когато в град Фера пристига Херкулес. Той се отправя за двореца на Адмет и среща приятеля си па вратите на двореца. С почит посрещнал Адмет великия син на егидоносеца Зевс. Тъй като не желаел да натъжи госта си, Адмет се старае да скрие от него нещастието си. Но Херкулес веднага забелязал, че приятелят му е дълбоко опечален, и го запитал коя е причината за скръбта му. Адмет дава на Херкулес смътен отговор и Херкулес смята, че е, умряла някоя далечна Адметова роднина, която царят е приютил в дома си след смъртта на баща й. Адмет заповядва на слугите да заведат Херкулес в стаята за гости и да му уредят богато пиршество, а вратите на женската половина от къщата да затворят, за да не стигат до ушите на Херкулес стоновете на скърбящите. Без да подозира
какво нещастие е сполетяло приятеля му, Херкулес весело пиоу?в двореца на Адмет. Той пие чаша подир чаша На слугите е тежко да прислужват на веселия гос" - нали те знаят, че любимата им господарка не е

йче между живите. Колкото и да се стараят те според "а^данГто на Адмет да скрият^скръбта ^все^пак

^К^^^анвГ^ого^-сЙгите да пирува с

^его казва му, че виното ще му даде забрава и че ще заличавърху челото му бръчките на скръбта, но слугата отказва Тогава Херкулес се досеща, че тежко нещастие е постигнало Адметовия. дом. Той започва да разпитва слугата какво се е случило на приятеля му и най

после слугата му казва:

- О, чужденецо, жената на Адмет днес слезе в цар-

"Т^р^ле^^натъжил. Домъчняло му, че_ вене.;от бръшлян на главата той пирува и пее в дома на прия
теля си, когото е постигнало такова голямо нещастие. "Херкулес решил да се отблагодари на благородния Адмет, задето той въпреки сполетялото го нещастие все •пак така гостоприемно го е посрещнал. У великия герой <5ързо узряло решението да отнеме от мрачния бог на смъртта Танатос плячката му Алкестида."

Като узнал от слугата къде се намира гробницата на Алкестида, той побързва по-скоро да отиде там. Скрил се зад гробницата. Херкулес чака кога Танатос ще долети да се напие при гроба с жертвена кръв. Ето за-чул се шум от размахването на черните криле на Танатос, лъхнала гробна студенина; прилетял до гробницата мрачният бог на смъртта и жадно впил устни да пие жертвена кръв. Херкулес изскочил от засадата си и се хвърлил върху Танатос. Сграбчил той бога на смъртта със своите мощни ръце и между тях се започнала ужасна борба. Херкулес, напряга всичките си сили, бори се с бога на смъртта. Танатос, стиснал силно с костеливите си ръце гърдите на Херкулес, диша върху него със своето вледеняващо дихание, а от крилете му вее върху героя смъртна студенина. Все пак могъщият син на гръмовержеца Зевс победил Танатос. Той го вързал и поискал като откуп, за да освободи бога на смъртта, тоя да възвърне към живот Алкестида. Танатос подарил на Херкулес живота на Адметовата жена и великият герой я повел обратно към двореца на мъжа п.

Адмет пък, като се върнал в двореца след погребението на жена си, горчиво оплаквал незаменимата загуба. Било му тежко да седи в опустелия дворец. Къде да отиде? Той завижда на умрелите. Животът е омразен за него. Той призовава смъртта. Танатос е похитил цялото му щастие и го отнесъл в царството на Хадес. Какво друго може да бъде по-тежко за него от загубата на любимата жена! Адмет съжалява, че Алкестида не позволила п той. да умре с нея, тогава смъртта би ги свързала. Две верни една на друга души би получил Хадес вместо една. Тези души щяха заедно да препла-ват Ахерон. Изведнъж пред скръбния Адмет се изправил Херкулес. Той води за ръка една жена, покрита с воал. Херкулес моли да остави при Адмет в двореца, докато се върне от Тракия, тая жена, която той е придобил след тежка борба. Адмет отказва; той моли Херкулес да заведе жената при някой друг човек. На Адмет му било тежко да вижда в двореца си друга жена, когато е загубил онази, която тъй е обичал. Херкулес на-164 стоява и дори иска самият Адмет да въведе в двореца

жената. Той не позволява на Адметовите слуги да се допрат до нея. В края на краищата Адмет, като не бил в състояние да откаже на приятеля си, хваща жената за ръка, за да я въведе в двореца си. Херкулес му казва:

- Ти я взе, Адмете! И тъй пази я! Сега ти можеш да кажеш, че Зевсовият син ти е верен приятел. Та погледни жената! Не прилича ли тя на- жена ти Алкестида? Престани да тъгуваш! Бъди пак доволен от живота.

- С\ велики богове! - извикал Адмет, след като вдигнал булото на жената. - Жена ми Алкестида! О" не, това е само нейната сянка! Тя стои мълчалива, нито думица не промълвя!

- Не, не е сянката й - отвърнал Херкулес, - това е Алкестида. Аз я извоювах в тежка борба с повелитс-ля на душите Танатос. Тя ще мълчи дотогава, докато се освободи от властта на подземните богове, като им принесе изкупителни жертви; ще мълчи, докато три пъти нощта смени деня; едва тогава ще проговори. Л сега прощавай, Адмете! Бъди щастлив и винаги спазвай прекрасния обичай на гостоприемството, осветен личност моя баща Зове!

- О, велики сине Зевсов, ти ми върна радостта от живота! - провикнал се Адмет. - Как да ти се отбла- . годаря? Остани при мене като гост. Аз ще заповядам да празнуват твоята победа във всичките мои владения, ще наредя да принесат големи жертви на боговете. Остани при мене!

Херкулес не останал у Адмет; него го чакал подвиг:

той трябвало да изпълни поръката на Евристей, ката му достави конете на цар Диомед.

Коланът на Хиполита {девети подвиг). Деветият подвиг на Херкулес бил походът му до страната на амазонките, за да добие колана на царица Хиполита. Този колан бил подарен на Хиполита от бога на войната Арес и тя го носела като символ на властта си над всички амазонки. Евристеевата дъщеря Адмета, жрица на богиня Хе-ра, искала непременно да има този колан. За да изпълни желанието й, Евристей изпратил за колана Херкулес. Като събрал неголям отред герои, великият Зевсов син тръгнал на далечен път само с един кораб. Макар че Херкулесовият отред не бил голям, в него. имало много прославени герои, между които и големият герой на Атика Тезей.

Дълъг път предстоял на героите. Те трябвало да стиг- 165

От Парос Херкулес отишъл в Мизия при цар Лик, който го посрещнал извънредно гостоприемно. Неочаквано Лик бил нападнат от царя на бебриците. Херкулес с отреда си победил царя на бебриците и разрушил столицата му, а цялата им земя предал на Лик. В чест на Херкулес (по гръцки Хераклес) цар Лик нарекъл тази страна Хераклея. След този подвиг Херкулес продължил пътя си и най-сетне стигнал до града на амазонките Темискира,