Богове и г-ерои



бет5/43
Дата13.07.2016
өлшемі2.1 Mb.
#196879
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43

Едва изрекъл това Хелиос, и Фаетон започнал да го моли да му позволи да попътува по небето вместо самия Хелиос със златната му колесница. Лъчезарният бог изпаднал в ужас.

- Безумецо, какво искаш ти! - извикал Хелиос. ^-0, да можех да наруша клетвата си! Ти искаш невъзможното, Фаетоне. Та това не е по силите ти. Ти си смъртен, а нима това е работа за смъртен? Дори и безсмъртните богове не са в състояние да се задържат на моята колесница. Сам великият Зевс Гръмовержец не може да я управлява, а кой е по-могъщ от него! Помисли си само: отначало пътят е така стръмен, че дори моите крилати коне едва се изкачват по него. Към средата той върви така високо над земята, че даже мене ме обхваща страх, когато гледам долу разстилащите се под мене морета и земи. А към края пътят така стръмно се спуска към свещените брегове на океана, че без моето опитно управляване колесницата стремглаво ще полети надолу и ще се разбие. Ти мислиш може би, че ще срещнеш по пътя много хубави неща. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен;

ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашават те лъкът на кентавъра, яростният лъв, чудовищните скорпиони и рак. Много ужаси има по небесния път. Повярвай ми, не искам да бъда причина за твоята гибел. О, ако ти би могъл да надникнеш в сърцето ми и да видиш как се страхувам за тебе! Озърни се наоколо, погледни света, колко много хубави неща има в него! Поискай всичко, каквото пожелаеш, нищо няма да ти откажа, само това не искай. Защото ти искаш не награда, а страшно наказание.
Но Фаетон нищо не желаел да слуша; обвил с ръце врата на Хелиос, той го молел да изпълни молбата му.

- Добре, ще изпълня твоята молба. Бъди спокоен, нали се заклех във водите на Стикс. Ще получиш- това, за което ме молиш; но аз мислех, че си по-разумен - печално отговорил Хелиос.

Той завел Фаетон на мястото, където стояла колесницата му. Фаетон започнал да й се любува: тя била цялата златна и блестяла с разноцветни камъни. Довели крилатите коне на Хелиос, нахранени с амброзия и напоени с нектар. Впрегнали ги в колесницата. Розовопръ-стата Еос отворила вратата на слънцето. Хелиос нама-зал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъкът на слънчевите лъчи, и сложил на главата му ослепително блестящия венец. С въздишка, изпълнена с печал, Хелиос дава последните си наставления на Фаетон.

- Синко, помни последните ми напътствия, изпълни ги, ако успееш. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще тичат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават през цялото небе. Не се изкачвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще подпалиш земята. Не сг отклонявай, помни, нито надясно, нито наляво. Твоят път е точно по средата между змията и жертвеника. Всичко останало предоставям на съдбата, само на нея се надявам. Но време е, нощта вече напусна небето; вече въз-лезе розовопръстата Еос. Дръж по-здраво поводите. А може би ти ще промениш все пак решението си - то те застрашава с гибел. О, остави аз да светя на земята? Недей се погубва.

Но Фаетон бързо се метнал на колесницата и хванал поводите. Той се радва, ликува, благодари на баща си Хелиос и бърза да тръгне. Конете ровят с копитата си, от ноздрите им изскача пламък, те леко потеглят колес-;

ницата и през мъгла бързо се понасят напред по стръм^ ния път към небето. Колесницата е необичайно лека за конете. Ето те препускат вече по небето, отклоняват се от обикновения път на Хелиос и летят без път. А Фаетон не знае где в същност е пътят, той не е в състояние да управлява конете. Той поглежда от небесните висини към земята и побледнява от страх, така далеч под него е тя. Коленете му затреперват, мрак забулва очите му. Той вече съжалява, че е измолил от баща си да му позволи да управлява неговата колесница. Какво да прави? Вече много път е изминал той, но му предстои още по-дъ-лъг път. Фаетон не може да се справи с конете, не знае имената им, а да ги задържа с поводите няма сили. Около себе си той вижда страшни небесни зверове и още

повече се изплашва.

На небето има едно място, където се е проснал чудовищен, страшен скорпион - нататък понасят конете Фаетон. Видял нещастният младеж покрития с тъмна отрова скорпион, който го застрашава със смъртоносното си жило, и обезумял от страх', изпуснал поводите. Почувствували свобода, конете се понасят тогава още по-бързо. Ту възвиват те към самите звезди, ту пък се спускат и се носят над самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница. Загиват големи, богати градове, загиват цели племена. Пламват планините, покрити с гори: двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, зеленият Хеликон, горите на Кавказ, Тмол, Ида, Пелион и Оса. Димът забулва всичко наоколо; поради гъстия дим Фаетон не вижда накъде отива. Водата в реките и в ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей. Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното царство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и морските божества' страдат от зноя. Тогава великата богиня Гея-Земя, се надига и гръмко се провиква:

- О, най-велик от боговете, гръмовержецо Зевс! Ни-, ма аз трябва да загина, нима трябва да загине царството на твоя брат Посейдон, нима трябва да загине всичко живо? Погледни! Атлас вече едва удържа тежестта на небето. Та небето и дворците на боговете могат да рухнат. Нима всичко ще се върне към първичния Хаос? О, спаси от огъня онова, което още е останало!

Зевс, чул молбата на богиня Гея, страшно замахнал той с десница, хвърлил ослепителната си мълния и с нейния огън потушил пожара. Със светкавицата Зевс разбил колесницата. Конете на Хелиос се разбягали на разни страни. По цялото небе се разпръснали парчета от колесницата и от хамутите на Хелиосовите коне.

А Фаетон, с горящи къдрици на главата, се понесъл из въздуха като падаща звезда и паднал всред вълните на река Еридан , далеч от родината си. Там хесперий-ските нимфи вдигнали тялото му и го погребали. Изпад-
нал в дълоока скръб Фаетоновият баща Хелиос, закрил лицето си и цял ден не се появил на синьото небе. Само отблясъкът на пожара осветявал земята.

Нещастната майка на Фаетон, Климена, дълго търсела тялото на своя загинал син. Най-после намерила на бреговете на Еридан не тялото на сина си, а гроба му. Горчиво плакала неутешимата майка над гроба на сина си; заедно с нея оплаквали загиналия си брат и дъщерите на Климена, хелиадите. Скръбта им била безгранична. Великите богове превърнали плачещите хелиади в тополи. Тополите-хелиади стоят на брега на Еридан, надвесват се над него и сълзите им - клей, падат в студената вода. Клеят застива и се превръща в прозрачен кехлибар.

За загиването на Фаетон скърбял и приятелят му Ки-кън. Неговият плач се разнасял далеч по бреговете на Еридан. Виждайки неутешимата печал на Кикън, боговете го превърнали в снежнобял лебед. Оттогава лебедът Кикън живее във водата - по реките и широките светли езера. Той се бои от огъня, който погубил приятеля му Фаетон.

дионис


^ ".^ ^-'п .---" - г "

РАЖДАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИПННС :

мовержец обичал прекрасната Семела, дъщерята на ти-ванския цар Кадъм. Веднъж той й обещал да изпълни всяка нейна молба, в каквото и да се състои тя, и й се заклел за това с ненарушимата клетва на боговете в свещените води на подземната река Стикс. 'Но великата богиня Хера намразила Семела и пожелала да я погуби. Тя казала на Семела:

- Помоли Зевс да се яви пред тебе в цялото си величие на бог гръмовержец, цар на Олимп. Ако той наистина те обича, няма да откаже да изпълни тази твоя молба.

Хера убедила Семела и тя помолила Зевс да изпълни именно тази нейна. мол<ба. А Зевс не можел нищо да откаже на Семела, нали бил се заклел във водите на Стикс. Гръмовержецът се явил пред нея в цялото си величие на цар на богове и хора, с всичкия блясък на своята слава. Ослепителна мълния блестяла в ръцете на Зевс; гръмотевици разтърсвали Кадмовия дворец. Всичко наоколо възпламнало от светкавицата на Зевс. Дворецът бил обхванат от огън, всичко край него се тресяло и рушало. Ужасена, Семела паднала на земята, пла-
Дионис, бог на веселието и виното

мъкът обхванал и нея. Тя видяла, че за нея няма спасение, че молбата й, внушена от Хера, я погубила.

И умиращата Семела родила син Дионис, слабо, нежизнеспособно дете. Би казал човек, че и то било оо-речено да зргине в огъня. Но нима можел да загине син па великия Зевс? От земята, от всички страни, като по махване с вълшебен жезъл израснал, гъст зелен бръшлян. Той закрил от огъня със своите листа нещасгното дете и го спасил от смърт.

79
Зевс взел спасения си син и тъй като той бил още така малък и слаб, че не би могъл да живее; зашил го в бедрото си. В тялото на своя баща, Зевс, Дионис заякнал и като закрепнал достатъчно, се родил за втори път от бедрото на гръмовержеца Зевс. Тогава царят на боговете и хората повикал своя син Хермес, бързоходния пратеник на боговете, и му заповядал да отнесе малкия Дяонис при Семейната сестра Ино и мъжа й Атамант, цар на Орхомен- , те да го възпитат.

Богиня Хера се разгневила на Ино и Атамант, задето приели на отглеждане сина на омразната й Семела, и решила да ги накаже. Тя отнела разума на Атамант. В пристъп на безумие Атамант убил сина си Леарх. Ино с другия си син, Меликерт, едва успяла да се Спаси от смърт с бягство. Мъжът й я погнал и вече щял да я настигне. Тя се язовала пред стръмен, скалист морски бряг, долу шуми морето, а по петите й търчи нейният безумен мъж - за Ино няма спасение. В отчаянието си тя се хвърля заедно със сина си от крайбрежните скали в морето. Там Ино и Меликерт били прибрани от нереи-дите. Възпитателката на Дионис Ино и нейният син били превърнати в морски божества и оттогава живеят в морските дълбочини.

Диониса пък спасил от безумния Атамант Хермес. Той го отнесъл в миг в Нисейската долина и там го дал за отглеждане на нимфите. Дионис израсъл като хубав, могъщ бог на виното, като бог, който дава на хората сила и радост, бог, който дава плодородие. Нимфите, които го отгледали, за награда били взети от Зевс на небето и те светят в тъмната звездна нощ под името Хиади' всред другите съзвездия.

ДИОНИС И НЕГОВАТА СВИТА. Веселият бог Дионис ходи по целия свят, от една страна в друга, придружен от шумна тълпа менади и сатири, украсени с венци. Той върви отпред с венец от лозови пръчки на главата и с тире, украсен с бръшлян, в ръце. Около него в. жив танец се въртят с пеене и викове младите менади и скачат опиянените от вино тромави сатири с опашки и кози крака. Подир шествието карат на магаре стареца Силен, мъдрия учител на Дионис. Той е много пиян, едва седи на магарето, опрян на метнатия пред него мях с вино. Бръшляновото венче се е смъкнало настрана върху плешивата му глава. Поклащайки се, той язди, добродушно усмихнат. Млади сатири вървят успоредно с предпазли
во стъпващото магаре и внимателно поддържат стареца, за да не падне. Под звуците на флейти, сиринги и тим-пани шумното шествие весело напредва по планините всред сенчести гори и по зелени полянки. Радостно върви по земята Дионис - Бакх, покорявайки всичко на своята власт. Той учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните тежки, зрели гроздове вино.

ЛИКУРГ. Не навсякъде признават властта на Дионис. Често му се случва да срещне и съпротива; нерядко той трябва със сила да покорява страни и градове. Но кой ли пък може да се бори с великия бог, със син на Зевс? Жестоко наказва той онези, които му се противят, които не искат да го признаят и чествуват като бог. Пръв път Дионис бил подложен на преследвания в Тракия, кога-


Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

82

то той в сенчеста долина в компанията на своите мена-ди весело пирувал и танцувал, опиянен от виното, под звуците на музика и пеене; тогава го нападнал жестокият цар на едоните Лнкург. В ужас се разпръснали менадите, като захвърляли по земята свещените съдове на Дионис; дори самият Дионис хукнал да бяга. За да се спаси от преследването на Ликург, той се хвърлил в морето. Там го укрила богиня Тетида. Дионисовият баща, Зевс Гръмовержец, наказал Ликург, който дръзнал да оскърби младия бог: Зевс ослепил Ликург и скъсил живота му.



ДЪЩЕРИТЕ НА МИНИЙ. И в Орхомен, в Беотия, не искали отведнъж да признаят бог Дионис. Когато се явил в Орхомен жрецът на Дионис (Бакх) и призовал всички момичета и жени да отидат в горите й планините на весело тържество в чест на бога на виното, трите дъщери на цар Миний отказали да отидат на празненството: те не желаели да признаят Дионис за бог. Всички жени от Орхомен излезли вън от града в сенчестите гори и там с пеене и танци чествували великия бог. 06-кичени с бръшлян, с тирси в ръце те тичали и гръмко викали като менадите по горите н прославяли Дионнг. А дъщерите на орхоменския цар си седели в къщи и спокойно предели и тъчели; не искали и да чуят дори за бог Дионис. Настанала вечер, слънцето залязло, а дъщерите на царя все още не оставяли работата си, бързайки на всяка цена да я довършат. Изведнъж пред очите им станало чудо. В двореца се разнесли звуци на тим-пани и флейти, конците на преждата им се превърнали в лозови пръчки и тежки гроздове увиснали по тях. Тъкачните им станове се раззеленили: гъсто ги обвил бръшлян. Навсякъде се разляло благоухание на мирта и на. цветя. С удивление гледали царските дъщери това чудо^ Неочаквано из целия дворец, обгърнат вече от вечерния-здрач, блеснала зловещата светлина на факли. Дочул се рев на диви зверове. Във всички стаи на двореца се появилл лъвове, пантери, рисове и мечки. Със страшен вой те тичали из двореца и очите им яростно святкали. Ужасени, дъщерите на царя се мъчели да се скрият в най-отдалечените, най-тъмните помещения на двореца, за да не гледат блясъка на факлите и да не чуват рева на зверовете. Но всичко било напразно, те никъде не можели да се скрият. Наказанието на бог Дионис не свършило с това. Телата на царските дъщери започнали
да се свиват, покрили се с тъмна миша козина, вместо ръце нм израсли криле с тънка ципа - те се превърнали в прилепи. Оттогава насетне те се крият от дневната светлина в тъмни, влажни развалини и пещери. Така ги наказал Дионис.

ТИРЕНСКИТЕ МОРСКИ РАЗБОЙНИЦИ. Дионис наказал и тиренските' морски разбойници, но не толкова, задето не го признавали за бог, колкото заради злоти, което те искали да му сторят като на прост смъртен.

Веднъж младият Дионис стоял на брега на лазурното море. Морският ветрец галено играел с тъмните му къдрици и едва раздвижвал гънките на пурпурния плащ, който се спускал от стройните плещи на младия бог. Недалеч в морето се показал кораб; той бързо се приближавал към брега. Когато корабът бил вече близко, моряците видели - а те били тиренски морски разбойници - прекрасния младеж на пустинния морски бряг. Те бързо пуснали котва, слезли на брега, грабнали Дионис и го завели на кораба си. Разбойниците съвсем не по-

Дионис и


менада

(вакханка)

Изложено по един Омиров химн и според поемата на Овидий "Мета-мррфози -

83
дозирали, Че са взели в плен бог. Те ликували, че им е паднала в ръцете такава богата плячка. Били уверени, че ще получат много злато за толкова хубавия младеж, когато го продадат като роб. Като стигнали на кораба си, разбойниците искали да оковат Дионис в тежки вериги, но веригите се смъквали от ръцете и краката на младия бог. А той седял и гледал разбойниците със спокойна усмивка. Когато кормчията видял, че веригите не се задържат на ръцете на младежа, той със страх казал на другарите си:

- Нещастници! Какво правим ние! Та бог ли локаме ние да оковем във вериги? Погледнете - дори нашият кораб едва го удържа! Дали той не е самият Зевс, дали не е сребролъкият Аполон или земетресецът Посейдон? Не, не прилича той на смъртен! Той е някой от боговете, .които живеят на светлия Олимп. Освободете го по-скоро, откарайте го на брега, докато не е призовал буйните ветрове и не е вдигнал страшна буря в морето!

Но капитанът злобно отговорил на мъдрия кормчия:

- Презрени човече! Виж, вятърът е попътен! Нашият кораб бързо/ ще се понесе по вълните на безбрежното море. А за младежа ще се погрижим по-късно. Ще доплуваме до Египет или до Кипър, или до далечната страна на хиперборейците и там ще го продадем; нека там потърси тоя младеж своите приятели и братя. Не, самите богове са ни го изпратили!

Разбойниците вдигнали спокойно корабното платно и корабът излязъл на открито море. Изведнъж станало чудо: По кораба започнало да тече ароматно вино и целият въздух се изпълнил с благоухание. Разбойниците останали като втрещени от учудване. Но ето че по корабните платна се раззеленили лози с тежки гроздове; тъмнозелен бръшлян обвил мачтата; навсякъде се появили прекрасни плодове; клиновете, на които се опирали веслата, били обвити с гирлянди от цветя. Когато разбойниците видели всичко това, те започнали да молят мъдрия кормчия да кара по-скоро към брега. Но било вече късно! Младежът се превърнал в лъв и със страшен рев застанал на палубата, а очите му яростно святкали. На палубата на кораба се появила космата мечка; страшно озъбила тя грамадната си уста. Ужасени, разбойниците се втурнали към кърмата и се струпали около кормчията. С огромен скок лъвът се хвърлил върху капитана и го разкъсал. Загубили надежда за спасение, разбойниците един след друг се хвърлили в морските вълни, а Дионис ги превърнал в делфини. Кормчията пък той пощадил. Като взел предишния си образ и се усмихнал любезно, Дионис казал на кормчията: пнпннг - Не се страхувай! Аз те обикнах! Аз съм Дионис,

син на гръмовержеца Зевс и на Кадмовата дъщеря Семела!

ИКАР Дионис награждава хората, които го почитат като бог. Така той наградил Икар в. Атака, когато Икар гостолюбиво го приел. Дионис му подарил лоза и Икар бил първият, който отгледал лоза в Атика. Но печална

били Икаровата съдба.

Веднъж той дал вино на пастирите си, а те, като не

знаели какво нещо е опиване, си помислили, че Икар ги е отровил, и го убили, а тялото му заровили в планините Дъщерята на Икар, Еригона, дълго търсила баща си. Най сетне с помощта на кучето си Маира тя намерила гроба на баща -си. Отчаяна, нещастната Еригона се обесила на същото дърво, под което лежало тялото на ба_ ша й. Дионис взел Икар, Еригона и кучето и Маира па небето Оттогава те светят на небето през ясна ^щ - това са съзвездията Воловар, Дева и Голямото

куче.


Силен,

учителят


на

Дионис
Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

86

МИДАС. Веднъж веселият Дионис с шумна тълпа мена-ди и сатири скитал по обраслите е дървета скали на Тмол във Фригия . От свитата му липсвал само Силен. Той останал назад и препъвайки се на всяка стъпка, понеже бил доста пийнал, се лутал по фригийските полета. Видели го селяните, вързали го с гирлянди от цветя и го отвели при цар Мидас. Мидас веднага познал учителя на Дионис, с уважение го приел в двореца си и девет дни наред го чествувал с'разкошни пиршества. На десетия ден Мидас лично завел Силен при бог Дионис. Зарадвал се Дионис, като видял Силен, и позволил на Мидас като награда за уважението, което оказал на учителя му, да си избере дар.какъвто иска. Тогава Мидас се провикнал:



- О, велики боже Дионисе, нареди така, че всичко, до което се допра, да се превръща в чисто, блестящо злато!

Дионис изпълнил Мидасовото желание, той съжалил само, че Мидас не е избрал по-добър подарък.

Ликувайки, Мидас се отдалечил. Зарадван от получения дар, той откъсва зелено клонче от един дъб и клончето се превръща в ръцете му на злато. Откъсва той от една нива класове - те стават златни и зърната н тях - златни. Откъсва ябълка, ябълката се превръща в златна, като че ли е ябълка от градините на Хеспериди-те. Всичко, до което се допирал Мидас, тозчас се превръщало в злато. Когато миел ръцете си, водата се стичала от тях на златни капки. Мидас тържествувал. Но ето че стигнал в двореца си. Слугите му приготвили богат прием и щастливият Мидас се излегнал при трапезата. Тук едва разбрал той какъв ужасен дар е поискал от Дионис. Само от докосването на Мидас всичко се обръщало в злато. Златни ставали в устата му и хлябът, и всички ястия, и виното. Чак сега разбрал Мидас, че ще трябва да умре от глад. Той протегнал ръце към небето и извикал.

- Смили се, смили се, о, Дионисе! Прости ми! Моля те за милост. Вземи си обратно този дар! Дионис се явил и казал на Мидас:

- Иди при изворите на Пактол , там, в неговите води, измий от тялото си тоя дар и своята вина.

Отишъл Мидас по повелята на Дионис до изворите на Пактол и се потопил там в чистите му води. Като злато потекли водите на Пактол и умили от тялото на Мидас дара, получен от Дионис. Оттогава Пактол станал златоносен.

ПАН

Всред свитата на Дионис често можел да бъде видян и бог Пан . Когато се родил великият Пан, майка му, нимфата Дриопа" като погледнала сина си, се ужасила и избягала. Той се родил с кози крака и рога и с дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал, че му се е родил син, взел го на ръце и го занесъл на светлия Олимп при боговете. Всички богове шумно се радвали на раждането на Пан и се смеели, като го гледали.



Бог Пан не останал да живее с боговете на Олимп. Той се оттеглил в сенчестите гори в планините. Там пасе той стадата, свирейки на звучната сиринга. Щом само чуят нимфите чудните звуци на Пановата сиринга, те на тълпи забързват към него, заобикалят го и скоро весело хоро се залюлява по усамотената зелена долина под звуците на Лановата музика. И самият Пан обича да участвува в танците на нимфите. Когато Пан се развесели, весел шум оглася горите по планинските склонове. Весело лудуват нимфите и сатирите заедно с немирния козоног Пан. А когато настане горещо пладне, Пан се оттегля в най-големия гъсталак на гората или в прохладна пещера и там си почива. Опасно е да бъде обезпокояван тогава Пан; той е избухлив и може в гнева си да изпрати тежък, потискащ сън; може, като се появи неочаквано, да изплаши пътника, който го е обезпокоил. Най-сетне той може да внуши и панически страх. Такъв ужас, при който човек се хвърля да бяга презглава, без да подбира път, през гори, през планини, по ръба на пропасти и без да забелязва, че бягането всеки миг го застрашава с гибел. Случвало се е Пан да внуши на цяла войска подобен страх и тя да хукне неудържимо да бяга. Не трябва да бъде дразнен Пан - когато кипне, той е страшен. Но ако Пан не е сърдит, той е милостив и добродушен. Множество блага изпраща той на пастирите. Пази и добре гледа стадата на гърците великият Пан, веселият участник в танците на бесните ме.нади, честият спътник на бога на виното Дионис.

ПАН И СИРИНГА. И великият Пан не бил пощаден от стрелите на Ерос. Той се влюбил в прекрасната нимфа Сиринга. Тя била горда и отхвърляла любовта на всички. Както за дъщерята на Латона, великата Арте-мида, така и за Сиринга ловът бил любимо занятие. Дори често Сиринга била припознавана за Артемида,


Пан, . богът на пастирите и на природата

88
тъй прекрасна била младата нимфа в своята къса дреха, със стрелник през рамо и с лък в ръце. Като две капки вода си приличали те тогава с Артемида, само че нейният лък бил от рог, а не златен, какъвто бил лъкът на великата богиня.

Веднъж Пан видял Сиринга и поискал да се приближи до нея. Погледнала го нимфата и ужасена се впуснала да бяга. Пан едва смогвал да тича подир нея, желаейки да я догони. Но ето че/една река пресекла пътя на нимфата. Накъде да бяга? Сиринга протегнала ръце към реката и започнала да моли речния бог да я спаси. Богът на реката се вслушал в молбите на нимфата и я превърнал в тръстика. Дотичалият Пан искал вече да прегърне Сиринга, но прегърнал само гъвкавата, тихо шумяща тръстика. Застанал Пан тъжен, въздъхнал и му се счува в нежния шум на тръстиката прощалният привет на прекрасната Сиринга. Той отрязал няколко стъбла и направил от тях сладозвучна свирка, като съединил с восък цевички с различна дължина. В памет на нимфата Пан нарекъл тая свирка

сиринга. Оттогава великият Пан обича, усамотен в горите, да свири на свирката сиринга, огласявайки с нежните й звуци околните планини, I



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   43




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет