Дарбата на светлина

Глава 4

Университетският професор бил напълно смаян! “Откъде е дошла тази книга?” – попитал той двайсетгодишната американска студентка от китайски произход, завършваща университета. Хелън Ченг дошла в Коснелския университет, за да получи научна степен по хранознание и била изпратена като стипендиантка от Националната научна фондация. Тя се записала в популярния курс по история на храненето на д-р Клиф Маккей.

“Тази книга представлява компилация от писанията на Елена Г. Вайт, една от основателките на моята църква” – отговорила Хелън. – ДИЕТА И ХРАНА е публикувана посмъртно в 1938 г, и обхваща съвети върху храненето, излезли изпод перото на Елена Вайт от времето на американската гражданска война до нейната смърт в началото на Първата световна война.”

Онова, което смаяло професора, била историческата обстановка, в която Елена Вайт е писала първоначално всяко от своите изявления. Книгата, която доктор Маккей държал в ръцете си през онзи есенен следобед, заемала уникално място сред книгите на Елена Вайт. В началото на всяко изявление са дадени датата и фактите около първоначалното им публикуване.

Научната област, представляваща специален интерес за доктор Маккей, била историята на храненето. Ако го предизвикате, като му кажете някоя дата, той като компютър ще ви цитира имената на писателите по храненето за даденото време. След това ще продължи да ви обяснява какъв е бил техния принос. По времето на Елена Вайт много, ако не и всичките нейни съвременници-”експерти” по хранене пишели явни глупости. Една сравнително необразована обикновена личност да защитава такива напредничави идеи – това напълно го изумило. Той искал да узнае нещо повече. Клиф Маккей получил своя докторат в 1925 г. в Калифорнийския университет Беркли. След това прекарал две години в Йеюл като съветник по биохимия в Националния научно-изследователски съвет. После се преместил в Корнейл, където прекарал следващите 35 години, развивайки една постоянно вървяща напред и нагоре академична кариера. Професионалният статус на доктор Маккей е засвидетелстван по много начини. Той е публикувал повече от 150 научни статии върху различните аспекти на храненето, влияещи процесите на стареенето. Сред многото негови постижения е и службата му като президент на Американското геронтологическо общество (1949 г.) и Американския институт по храненето (1951 г.).

След неговата смърт в 1967 г., американското СПИСАНИЕ ПО ХРАНЕНЕ посветило десет пълни страници на ретроспективен преглед на неговия живот и принос към науката и човечеството (1), а СПИСАНИЕ НА АМЕРИКАНСКОТО ДИЕТИЧНО ДРУЖЕСТВО публикувало кратък очерк на живота му. Доктор Маккей бил признат за международен пионер и авторитет в областта на теорията, изследването и историята на храненето.

Книгата на Елена Вайт ДИЕТА И ХРАНА подтикнала доктор Маккей да научи нещо повече за нейния забележителен автор. Той влязъл в активна кореспонденция с бащата на Хелън Ченг – учен, който публикувал книга върху соята – предмет близък до професионалните предпочитания на Маккей. Доктор Ченг-старши му изпратил редица книги на Елена Вайт.

След лекция, състояла се на 9 април 1958 г. пред мъжкия клуб на унитарианската църква в Итака, на която доктор Маккей бил член, върху забележителния живот и учения на Елена Вайт, той привлякъл вниманието на Франсис Д. Никол, тогава редактор на международното адвентното списание РИВЮ ЕНД ХЕРЪЛД (сега АДВЕНТИСТ РИВЮ). Издателят Никол незабавно пристигнал в Итака, Ню Йорк, да се срещне лично с доктор Маккей. Един от първите въпроси, които ученият отправил към духовника бил: “Как Елена Вайт, която няма почти никакво образование, излага здравни учения, които са далеч изпреварили нейното време?” Никол сметнал, че този унитариански учен може би трудно ще разбере естеството и функцията на “боговдъхновеността” така, както адвентистите и много други християни поддържат тази доктрина. Затова решил да избегне въпроса като казал, че някои от нейните неприятели разрешават въпроса като твърдят, че тя просто е копирала своите съвременници.

“Глупости – отвърнал доктор Маккей. Това създава още по-голям проблем вместо да го разрешава!”

“Как така?”

“Ако тя ‘просто е копирала’ съвременниците си, как е знаела, кои идеи да вземе и кои – да отхвърли от всички теории и здравни учения върлуващи през 19 век? Повечето от тях са ирационални и сега са напълно отхвърлени! За да направи това успешно, тя трябва да е била най-удивителната личност която е съществувала, с познания далеч отвъд нейното време” (2).

Кои били съветите на Елена Вайт, които този авторитет по храненето намирал за толкова изпреварващи за нейното време? Представяме резюме на някои от съветите на Елена Вайт (3).

АЛКОХОЛ, ТЮТЮН И ЗЛОУПОТРЕБА С ЛЕКАРСТВА:

1871 г. – “Алкохолът и тютюнът замърсяват кръвта на човека и живота на хиляди хора годишно бива пожертван на тези отрови” (ВЪЗДЪРЖАНИЕ).

1905 г. – “Тютюнът е бавна, скрита, но много зловредна отрова” (ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР).

МАЗНИНИ:

1890 г. – “Слагането на мазнина при готвенето на храната причинява трудности при храносмилането” (ДИЕТА И ХРАНА).

1896 г. – “Както кръвта, така и мазнината от животни се консумират като деликатес. Но Господ е дал специални наставления, че те не трябва да се ядат. Защо? Защото употребата им ще причини заболяване на кръвта в човешкия организъм. Незачитането на специалните Божии наставления е докарало най-различни трудности и болести върху човешките същества” (там).

СОЛ:

1884 г. – “Не яжте много сол, откажете се от туршиите; дръжте обилно подправената храна далеч от вашия стомах. Яжте плодове заедно с храната и раздразнението, което изисква пиенето на толкова много течности - вода, мляко и пр., ще престане да съществува” (там).

ТЕЧНОСТИ ЗАЕДНО С ЯДЕНЕТО:

1884 г. – “Много хора правят грешка като пият студена вода по време на храненето. Приета заедно с храната, водата разрежда изтичането на слюнката от слюнчените жлези... Храната не трябва да се размива с вода; не е нужно да се пие нищо заедно с яденето. Яжте бавно и позволете на слюнката да се смеси с храната. Колкото повече течности се приемат в стомаха заедно с яденето, толкова по-трудно ще бъде смилането на храната; защото най-напред течността трябва да бъде абсорбирана” (там).

ЗАХАР И КОМБИНИРАНЕТО Й С МЛЯКО:

1870 г. – “Големи количества мляко и захар, приети заедно са вредни” (СВИДЕТЕЛСТВА КЪМ ЦЪРКВАТА, т. 2).

1890 г. – “Свободната употреба на захар под каквато и да било форма задръства организма и нерядко причинява болест” (СЪВЕТИ ЗА ЗДРАВЕТО).

МЕСО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПИЛЕШКО МЕСО И РИБА:

1864 г. – “Много хора умират от болести, причинени изцяло от яденето на месо, и въпреки това светът не изглежда да е станал по-мъдър” (ДУХОВНИ ДАРБИ, т. 4).

1868 г. – “Склонността към заболяване нараства десетократно при яденето на месо” (СВИДЕТЕЛСТВА КЪМ ЦЪРКВАТА, т. 2).

ХРАНЕНЕТО И ПРАВЕНЕТО НА ХЛЯБ:

1898 г. – “Само пшеничното брашно не е най-доброто за постоянна храна. Сместа от пшеница, овес и ръж е много по-хранителна, отколкото пшеничното брашно, от което са отделени хранителните съставки” (ДИЕТА И ХРАНА).

1905 г. – “На хляба, съставен от фино брашно, липсват хранителните елементи, които се намират в хляб направен от пълнозърнесто брашно” (ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР).

ИДЕАЛНАТА ДИЕТА:

1868 г. – “Яжте изобилно плодове и зеленчуци” (ДИЕТА И ХРАНА).

1890 г. – “Плодовете, зърнените храни и зеленчуците, приготвени по един прост начин и без употребата на подправки и мазнина от какъвто и да било вид, съставляват заедно с млякото или сметаната най-здравословната диета” (там).

Каква била оценката на Клиф Маккей за възгледите на Елена Вайт? По молба на редактора Николс и основани на разговорите, които д-р Маккей водил с различни професионални и научно-изследователски дружества, той написал серия от три статии, публикувани в РИВЮ ЕНД ХЕРАЛД професорът по хранене прави следните четири извода:

(?)..................: Всеки съвременен специалист по хранене, чийто живот е посветен на благополучието на човека, трябва да бъде впечатлен поне в четири отношения от писанията и водителството на Елена Г. Вайт. На първо място, нейните основни разбирания за отношението между диетата и здравето са били потвърдени по един най-внушителен начин от научните постижения в последните десетилетия...

На второ място, всеки, който преподава науката на храненето едва ли може да схване напълно водителската роля и напредничавостта, проявени от Елена Вайт, която е била в състояние да накара значителен брой хора да подобрят своите диетични навици.

На трето място, човек може да си представи големия брой страдащи хора през последния век, които биха могли да подобрят здравето си, ако приемеха ученията на Елена Вайт. И накрая, човек трябва да подпомогне по-широкото разпространение, за да бъдат от полза в нашия пренаселен свят, който неизбежно ще става още по-пренаселен, ако се запази същия процент на нарастване на населението.

Въпреки факта, че трудовете на Елена Вайт са написани много преди създаването на съвременната наука за храненето, днес няма по-добро универсално ръководство в това отношение (4).

Първо. През декември 1977 г. бе приготвено второ издание на доклада ДИЕТИЧНИ ЦЕЛИ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ от Комитета по хранене и хуманитарни нужди към Сената на Съединените щати. Докладът предлага седем “Диетични правила за Съединените щати”:

1. Избягвайте излишното тегло! Консумирайте само толкова калории, колкото изразходвате; при излишно тегло намалете енергийния прием и увеличете енергийния разход.

2. Увеличете консумирането на сложни въглехидрати и “естествени източници” на захари от 28 на 48% от ежедневния енергиен прием.

3. Намалете консумирането на обработени и рафинирани захари от около 45% на около 10% от общия енергиен прием.

4. Намалете консумирането на мазнини от приблизително 40% на 30% от енергийния прием.

5. Намалете консумирането на наситени мастни киселини на около 10% от общия енергиен прием. Балансирайте това с полиненаситени и мононенаситени мазнини, които трябва да заемат 10% всяка от общия енергиен прием.

6. Намалете холестерола до около 300 мг дневно.

7. Ограничете приема на натрий като сведете употребата на сол до около 5 гр. дневно.

След това комитетът предлага и седем “Промени в избора и приготовлението на храната”:

1. Увеличете консумацията на плодове и зеленчуци и подновете ...........

2. Намалете консумацията на рафинирани и други обработени захари.

3. Намалете консумацията на храни, богати на мазнини и особено заместете наситените мазнини независимо дали са от животински и растителен произход, с полиненаситени мазнини.

4. Намалете консумацията на животински мазнини и избирайте меса, птици и риба с намалено количество мазнини.

5. С изключение на малките деца, заместете нискомасленото мляко с пълноценно и нискомаслените млечни продукти с богати на мазнина млечни продукти.

6. Намалете консумацията на масло, яйца и други богати на холестерол храни...

7. Намалете консумацията на сол и богати на сол храни (5).

Второ. През юли 1980 година министерствата на Съединените щати по земеделие и здравеопазване, образование и обществено благополучие (сега................................... на препоръчаните от тях “диетични насоки (ръководни линии за американците)” в брошурата ХРАНЕНЕТО И ВАШЕТО ЗДРАВЕ.

1. Яжте разнообразни храни.

2. Поддържайте идеално тегло.

3. Избягвайте много ................... ..................... ................. на холестерол.

4. Яжте храни с достатъчно ............. и .................

5. Избягвайте твърде много захар.

6. Избягвайте много ....фли.

7. ............. алкохол, правете това много умерено (6).

С изключение на последната препоръка, където Елена Вайт призовава към ПЪЛНО въздържание от алкохолни напитки, тези два правителствени доклада не се отклоняват в значителни подробности от съветите, дадени от Елена Вайт преди близо един век!

Трето. През юли 1982 година бе издаден един съвместен доклад на Националната научна академия и Националния научно-изследователски съвет озаглавена ДИЕТА, ХРАНЕНЕ И РАК. Забележителен документ, продукт на двегодишно изследване по въпросите за връзката между диетата и рака.

Чрез известни промени в диетата може значително да се намали риска от рак. Предложените реформи включват приемане на голямо количество плодове, пълнозърнести храни и зеленчуци, както и намаляване консумацията на мазнини, захар, сол и алкохол (7).

Елена Вайт, макар да признава, че има известни трудности при разбирането на Писанията (8), както и при написаното от самата нея (9) въпреки това апелира към читателя да “реши според тежестта на доказателствата” (10). Никой може би не е бил по-добре подготвен да отсъди според “тежестта на доказателствата” нейните съвети върху диетата, от Клиф М. Маккей.

Четири години преди пенсионирането си, признавайки стойността на диетичната програма на Елена Вайт за оптимално здравословно живеене, той започнал да споделя откритията и убежденията си с редица професионални и научни кръгове. В един печатан бюлетин – писмо, което служело като християнски поздрав от страна на семейство Маккей до многото им колеги и приятели през декември 1958 г., госпожа Маккей пише, че “Клиф продължава четенето и разискването по религиозни въпроси и от това е спечелил нови и интересни приятели”.

На обратната страна на това писмо е оставено празно място за лични вести до индивидуални получатели и на това място доктор Маккей е написал следната лична забележка до Хелън Ченг:

“Итака, Ню Йорк

18.XII.1958 г.

Мила Хелън:

Ти засили интереса ми към адвентната програма, а твоят баща ми помогна, като ми зае книги на Елена Вайт. Корнелската библиотека е много бедна в това отношение.

Ако трябваше да започна живота си отново бих желал да бъда адвентист. Вярвам, че адвентизмът има най-доброто разрешение за проблемите на живота всред трудностите и напрежението на американската култура. Едва започнах да разкривам мъдростта на Елена Вайт. Съжалявам, че предишния проповедник на адвентистите беше преместен тук. Господин Карлайл А. Нелсън беше много фин човек. Той, съпругата му както и някои други от местните адвентисти бяха гости на унитарианската църква през нощта когато разисквахме за Елена Вайт.

С уважение: Клиф Маккей

Клиф Маккей отсъди според “тежестта на доказателствата” и присъдата бе благоприятна.