Дарбата на светлина

Глава 5

Уилям Фоксуел Олбрайт (1891-1971) беше най-прочутият и изтъкнат американски и световен археолог на 20 век. Получил докторат от университета Джон Хопкинс на 25-годишна възраст, през следващите 50 години, той получил 25 почетни доктората от колежи, университети и семинарии на протестантски, римокатолически и юдейски вероизповедания. Написал повече от 800 публикации върху археологически, библейски и ориенталски теми. През 50-те години, по повод негова докторска дисертация доктор Олбрайт се запозна с писанията на Елена Вайт. Любопитството му било изострено, прочутият археолог предприел собствено изследване върху живота, делото и твърденията на Елена Вайт. В книгата си ОТ КАМЕННАТА ЕРА ДО ХРИСТИЯНСТВОТО, доктор Олбрайт определя Елена Вайт като една от петте личности, които той счита за автентични “пророци” през последните 250 години (1).

Традиционно обаче пътят на пророците за достигане на техните пророчески цели съвсем не е бил лек.

Неизменно и неизбежно те са били непопулярни. При написването на последната книга на Стария завет, както е и по времето на Исус летописецът на историята на Божия народ тъжно записва следните разобличаващи думи: “И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си. Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше вече изцеление” (2 Лет. 36:15,16).

Исус отбелязва разочаровано факта, че пророците често са по-признати и приемани от чуждите, а не от собственото си общество: “Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом” (Матей 13:57).

Така беше и с Елена Вайт. Много членове на нейната църква не приемаха свидетелствата и съветите й. Обратно, много хора, които не бяха от нейната религия, признаваха мъдростта, красотата и силата на нейните думи – такива като доктор Олбрайт. Свидетелствата, включени в тази глава не произлизат от адвентисти, за които се предполага, че може би са предубедени, но от перото на онези, които не са били или не са станали адвентисти от седмия ден. Те обаче са отдали на Елена Вайт дължимата почит.

В 1960 г. Паул Харви, коментатор на американската радио-предавателна компания и синдикален кореспондент, статия от 16 параграфа, посветена на Елена Вайт, започваща така:
“Живяла преди 100 години една малка лейди, наречена Елена Вайт. Тя била крехко дете, завършила само първоначално училище – фактически тя никога не завършила трети клас. Нямала и никакво техническо образование, но въпреки това написала десетки статии и много книги по темата “Здравословно живеене”.

Помнете, това било в дните, когато докторите все още лекували чрез кръвопускане и извършвали хирургически операции с немити ръце. Било време на медицинското невежество, граничещо с варварство. И въпреки това Елена Вайт пишела с такова дълбоко разбиране за предмета на храненето, че всички с изключение на два от многото принципи, които тя предложила в трудовете си, са били научно потвърдени” (2).

След това Харви посочвал колко храбра излязла в някои отношения в начинанието на ......................................................... Сега признаваме нейната мъдрост в отхвърлянето на рафинираното бяло брашно като на продукт на който липсва хранителна стойност. Нейните предупреждения по отношение опасностите, които крият прекалената употреба на сол и нередовността в яденето, също се оказали правилни. През 1960 година е имало две непроверени изявления, излезли от перото й: употребата на пълнозърнесто, вместо просто пшенично брашно при приготовляването на хляба и вегетарианството (3).

Девет години по-късно същият този Харви актуализирал преценката си за Елена Вайт ............. своите читатели в Америка. След като се позовава на ниския процент на рак, инфаркти, инсулти и дихателни болести сред адвентистите той продължава:

Елена Вайт съветвала срещу преяждането. А също и срещу оскъдната диета: “Не изпадайте в крайности.” Минимум сладкиши. Тя твърдяла, че захарта не е добра за стомаха.

Тя препоръчвала зърнени храни, зеленчуци, плодове – особено ябълки: “ябълките превъзхождат всеки друг плод”.

Тя препоръчваше да не се яде месо. Също кафе и чай. И съжалявам, никакви горещи бисквити.

Ако днес някоя от нейните препоръки ви звучи като крайност, представете си как са звучали в 1863 година! И все пак съвременната наука продължава все повече и повече да казва: “Тя беше права!” (4)
Студент абсолвент, работещ върху зададено му научно изследване в Колумбийския университет, открил в 1959 година копие от книгата на Елена Вайт ВЪЗПИТАНИЕ в личната справочна библиотека на доктор Флоранс Стрейтмейър. Доктор Стрейтмейър, видна личност в областта на възпитанието и професор по възпитание, била поканена да изнесе реч пред събрание на учители адвентисти във Вашингтон, ДИ Д. К. Между другото тя казала:
“Неотдавна вниманието ми бе привлечено върху книгата ВЪЗПИТАНИЕ от Елена Г. Вайт. Написана в края на века, тази книга вече повече от 50 години изпреварва времето си. И аз бях много изненадана, когато научих, че е написана от жена, която е ходила на училище само три години.

Дълбочината и широчината на философската основа на книгата ме удиви. Нейните разбирания за балансирано възпитание и образование, хармонично развитие, мислене и действия според принципи са изключително напредничави образователно-възпитателни концепции.

Целта е да се възстанови Божия образ в човека, учението за отговорността на родителите, както и наблягането върху себеконтрола у децата са идеали, от които светът отчаяно се нуждае. Елена Вайт не използва непременно съвременни научни термини. Всъщност тя не използва думата УЧЕБНА ПРОГРАМА в писанията си. Но книгата ВЪЗПИТАНИЕ в някои свои части третира важни принципи на учебната програма. Елена Вайт се грижи за цялостното развитие на учещия – хармоничното развитие на умствените, физическите и духовни сили.

Днес много хора наблягат на развитието на интелекта. Но и развитието на чувствата и емоционалната страна на личността са еднакво важни.

В нашето променящо се общество способността да се действа разсъдливо, с мисъл и по принцип е нещо централно. Именно това хармонично развитие, от което толкова много се нуждаем все пак е общо взето пренебрегвано в днешно време.

Не съм изненадана, че членовете на Църквата на адвентистите от седмия ден с такава почит поддържат писанията на Елена Вайт и ги правят опорна точка в развитието на образователната програма на техните училища (5).

Преди шест години професор Кинекичи Мицуно от Японския университет Тамагава – бивш ръководител на Токийския научен музей, както и директор на отдела за социално образование на японското министерство на образованието, препоръча книгата ВЪЗПИТАНИЕ на родители, учители и учащи. Той я нарече “най-полезното четиво” за нашето разбиране на “новото образование”.

“Когато бях студент в Илинойския университет, имах привилегията да прочета тази книга в оригинал. Бях дълбоко развълнуван от книгата – професор Мицуно не е християнин и не изповядва някаква специална религия – и моето желание оттогава е да я препоръчам на дейците по образованието и възпитанието в Япония. Искрено се радвам да чуя, че книгата най-накрая е преведена на японски език” (6).

Когато ръководителите на адвентната църква в Сърбия прочели тази книга, те я познали незабавно – това било просто превод на книгата на Елена Вайт ВЪЗПИТАНИЕ с въведение, написано от сръбската министърка на образованието. 80% от новата книга идвала пряко от перото на Елена Вайт! (7) Плагиатство ли е това? Кой познава подбудите на човека? Ако Чалф Калеб Колтън е прав в своето твърдение, че “имитацията е най-искрената форма на ласкателство”, тогава адвентистите наистина трябва да се чувстват поласкани!

През 1965 година доктор Ирмгард Симон, германска социоложка, публикувала своята докторска дисертация в Мюнстер, Вестфали. В нея се занимава с адвентистите от седмия ден и Елена Вайт. Между другото тя пише:
“Що се касае до това, как е възможно тази жена, която не е получила истинско образование, а в същото време е била и с лошо здраве, да изпълни такава важна и така далеч простираща се служба въпреки всички пречки – на този въпрос са били давани много отговори.

Най-важната причина трябва да се търси в нейната мощна вяра, в добрата й религиозна подготовка и в нейните способности да получава видения, неща които я правят абсолютно сигурна, че е специално призована... Увереността, че е специално избрана й е давало енергия, постоянство и търпение.

Тя била изпълнена с възвишени морални идеали, изпълнявала ги в личния си живот и очаквала и нейните съчовеци да се издигнат до тях. В допълнение тя познавала човешките същества както малцина други... Гледала на хората по един съвременен начин – като на цялостни същества с тяло, ум и дух. Нямала страх от хора; смела и постоянна, тя се борела вътре в движението, за да разреши многото проблеми. Тя е разрешавала проблеми, които църквите не са очаквали да видят разрешени в продължение на много десетилетия.

Въпреки нейната силна, екстатична връзка с Бога, тя рядко губела почвата на реалността. Напротив, в живота си се е занимавала с много практични проблеми. Елена Г. Вайт живеела само с една-едничка цел – да донесе благословение и да разшири църквата, на която служела, за да могат църковните членове да бъдат добре подготвени и чрез угоден на Бога живот да се причислят към “църквата на остатъка”.

Тя подчертано практикувала познанията си в различните аспекти на здравословния живот и все пак не прекалено ревностно, защото порицавала всякакъв вид фанатизъм. Прилагала познанията си така, че до подхождат на преобладаващите обстоятелства. Елена Г. Вайт била мъдра и целенасочена жена, имала силна душа. Мислила и живеела за движението, което била организирала. Тя презирала “света” и неуморно работела за целта – да строши неговите окови и да печели хора за Христос.

Лесно е да се разбере, че личност, ангажирана в такова мащабно дело и явявайки се негова централна фигура, ще се окаже прицелна точка на сурова критика, особено поради това, че е жена (8).

По време на смъртта й били посветени значителен брой уводни статии в светската преса. Два примера са типични, излезли изпод перото на журналисти и редактори неадвентисти и отнасящи се до нейния живот и значимостта на нейните постижения. Редакторът на вестник БЛЕЙД в Толедо (Охайо) писал за “една съвременна пророчица”:

Елена Вайт бе забележителна жена. Ако бе живяла в един по-раншен период от кариерата на християнството и успееше да избегне фанатиците и огъня, съвсем сигурно е че щеше да бъде канонизирана. Тя бе от плътта, от която са направени светиите” (10).

Тяхното дело започна в 1853 г. в Батъл Крийк и се разрастна, докато сега те имат 37 издателски къщи по целия свят, с литература издавана на 80 различни езика и целогодишна продажба от 2 млн. долара. Те притежават сега 70 колежи и академии и около 40 санаториума; и във всичко това Елена Г. Вайт е била вдъхновителят и водителят. Ето един благороден доклад и тя заслужава велика почит.

Дали тя наистина е получавала Божествени видения и дали тя наистина е била избрана от Светия Дух да бъде надарена с харизмата на пророчеството? Или пък е била жертва на едно възбудено въображение? Защо да отговаряме? Учението на Библията, което човек поддържа, може да повлияе на заключението. Във всеки случай тя бе абсолютно честна във вярата си в своите откровения. Животът й бе достоен за тях. Тя не показа духовна гордост и не се стремеше към нечиста изгода, живя живот и върши делото на една достойна пророчица, най-уважаваната в Америка” (11).

НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ ЗА РАЗДЯЛА

В предишната глава разказах за ................... свидетелства от неадвентисти. Моята цел – понеже доколкото съм ................. са засегнати адвентистите от седмия ден – не е да внуша вяра, а по-скоро да я потвърдя. Писанията дават няколко текста, за да може да се провери автентичността и валидността на претенциите, които има някой за пророческа служба. Аз ги приложих внимателно и ........... за Елена Вайт и тя издържа пробата. Затова АЗ вярвам в нея и нейната дарба независимо от това колко прочути хора я поддържат и колко не я приемат. Разбирате ли, ТЯХНОТО приемане или неприемане не е критерий и в края на краищата няма нищо общо с това да се установи дали тя е пророк, или не е.

Исус каза на “съмняващият се” Тома: “Понеже Ме видя, ти повярва. Блажени ония, които без да видят са повярвали” (Йоан 20:29). Вярата е важна, но вярата трябва винаги да почива на подходящо доказателство. Какво е моето доказателство за Елена Вайт като законен автентичен Божи пророк на последните дни?

1. Както отбелязах по-горе, аз приложих различните библейски тестове за истинския пророк. И открих, че Елена Вайт отговаря на всяко изискване. Тя е писала, и е писала с пълен авторитет, върху широка гама от теми(виж глава 2). Има огромен фактологичен материал, по който може да се съди за плодовете на нейното наследство и дело.

2. Аз съм изпитал стойността на нейните свидетелства и съвети в личния си живот и в собствената си служба в Северна Америка, в Западна Африка и в други части на света. Например в Нигерия ние имахме привилегията да помагаме при основаването на най-новата адвентна институция за изучаване на висши науки в тази част на света – адвентния семинар(?) на Западна Африка.

Започвахме буквално от нулево равнище, на едно място от 370 акра, в сърцето на девствен и дъждовен лес. През Първата година имахме двама преподаватели и седем студенти. Получихме възможността да приложим различните съвети на Елена Вайт по отношение на образованието, в тази нова лаборатория по един уникален начин.

Ние превърнахме в дело работната програма, защитавана от Елена Вайт, в която една част от ............?......вещава (да се чуе на това място касетата или чичо Кремен да каже какви са тези думи) КАКТО ....... ОТ УЧИТЕЛИТЕ, ТАКА И УЧЕНИЦИТЕ НА РАБОТА ВЪН ОТ КЛАСНИТЕ СТАИ В ГОЛЕМИТЕ АДВЕНТНИ КОЛЕЖИ И УНИВЕРСИТЕТИ ДНЕС ВЪВЕЖДАНЕТО НА ТАЗИ ПРОГРАМА Е СТАНАЛО ЕДНО УДИВИТЕЛНО НАЧИНАНИЕ. Ръководехме заниманията си сутрин, а посвещавахме следобедните на ръчна работа. И доказахме стойността на нейните съвети, защото открихме, че НАИСТИНА се запознахме индивидуално с нашите студенти в неформална обстановка - и успяхме да ги опознаем отблизо. Бяхме в състояние да развием концепции и идеи, докато работехме рамо до рамо, което не бихме могли да ги представим в по-формалната обстановка на класните стаи.

Съветите на Елена Вайт ДЕЙСТВАТ на равнище практика. Поради тази причина аз също им вярвам.

Трето. Последното ми основание е, признавам, много субективно. Намирам, че написаното от Елена Вайт изпълват душата така, както никои други писания не могат да направят, освен Библията. Не намирам Исус никъде другаде, изключвайки евангелията, представен по такъв начин както в Неговата биография ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС и в останалите томове от нейната трилогия за Христос – ПРИТЧИ ХРИСТОВИ и МИСЛИ ОТ ПЛАНИНАТА НА БЛАЖЕНСТВАТА.

Чел съм книгите на Елена Вайт у дома, когато ги изучавах. Чел съм ги в моя кабинет в университета, чета ги и сега под сводовете на залата, намираща се в института Попечителство на наследството на Елена Вайт, в световната главна квартира на адвентистите във Вашингтон. Когато чета оригиналните ръкописи и писма, всеки път чувам гласа на Божия Свят Дух да говори ПРЯКО на МОЯТА душа.

От личните си срещи, твърде многобройни, за да ги изброявам тук, аз се чувствам удовлетворен, че Елена Вайт бе истински пророк на Господа.