Инициативен комитет за написване на книгата



бет2/44
Дата21.07.2016
өлшемі2.97 Mb.
#214549
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44

* * *

Моето родно историческо Узунджово се намира на десетина километра от десния бряг на река Марица и на същото разстояние северно от областния град Хасково. Селото е разположено върху продълговата, много плодородна черноземна почва, обградено от север и запад с ниски възвишения, по които през 60-те години потекоха изкуствени реки от язовир “Тракиец”. Обработваемата площ е над 30 000 декара, а с горите и пасбищата надхвърля 60 000. През годините на уедреното кооперативно земеделие, в резултат на трудолюбивите и находчиви узунджовци получаваха високи добиви, на високомеханизираното и поливно земеделие, използващо най-съвременните постижения на науката и агротехниката, узунджовци получаваха високи добиви от почти всички земеделски култури, непознати дотогава в района и страната. Особено прочуто стана Узунджово с отглеждането на хиляди декара памук през петдесетте години на миналия век, където заработиха първите комбайни и тази култура изцяло беше механизирана. Впоследствие беше нужен тютюн – от бялото злато се преминава към жълтото. Тогава по-голяма част се засяваше с “Виржиния” – култура, която също беше изцяло механизирана и се получаваха много високи добиви.Наши механизатори и специалисти със своите кооперативни машини години наред оказваха практическа помощ на далечна приятелска Куба, където отглеждат същия тютюн. Високи добиви получаваха селяните в кооперативните блокове и в личните им стопанства от царевицата, цвеклото, зеленчуковите растения, житото. Значими резултати имахме и от хилядите глави едър и дребен рогат добитък в ТКЗС и в личния сектор. За съжаление, в последните години двете земеделски кооперации преустановиха дейността си. повечето от плодородната земя пустее, отглежданите култури се сведоха до 3–4, от които добивите са ниски, животните намаляха много. дано дойдат отново благоприятни години за възхода на узунджовското земеделие – гордост за Хасковския край на България.

Моето родно село Узунджово е известно далеч зад пределите на България още от древността. Тук са намирани сечива и предмети още от преди идването на траките. Тогава селото е носило названието Макроливада, Вирово и др. Днешното име “Узунджово” е дадено от турските завоеватели, настанили се по българските земи. На техен език означава дълго, продълговато равно поле. В средата на миналия век е имало предложение да се преименува в Памуково, но е надделял здравият разум, защото голямата му известност е от времето на прочутия Узунджовски панаир.

В землището на Узунджово е минавала границата между България и Византия. През него са преминавали многобройните участници в кръстоносните походи. До скоро имаше останки от центрелния калдъръмен път, направен от големи плоски камъни, донесени неизвестно откъде, който е свързвал Европа с Азия и Африка, минаващ точно на трасето, където беше военното летище. Магистралата, която беше проектирана преди десетилетия и сега се строи към Свиленград, ще минава на два километра северно от Узунджово.

През ХVI век Великият везир Синап паша, преминавайки със свитата си през Узунджовското поле правилно преценил почти идеалното разположение на мястото на Узунджово като средище между София и Истанбул, река Дунав и Бяло и Червено море, отпуснал от държавната хазна 40 000 златни гроша, като заповядал да бъдат построени за бъдещия голям панаир на империята огромна джамия на мястото на малкия християнски храм “Света Богородица”, керван сарай на два етажа – горния с одаи за богатите търговци и приземния за конете и камилите им, имарет – административна сграда, Капълъ чарши – като днешната в Истанбул и други постройки. Везирът е заселил 50 турски семейства от вътрешността на Дели ормана, на които е дал много земя и пълни права да се разпореждат като господари с всичко, в това число и над местното българско население, което е било задължено безропотно да се подчинява на исканията и желанията на новозаселниците.

Трябва да се знае, че в Узунджово далеч преди падането на България и другите балкански страни под турско робство се е провеждал неколкодневен пазар, посещаван от хора от Влашко и Хърватско, Одринско и Солунско, Скопско и Молдавско и от други близки и далечни земи.

С построяването на панаирните сгради след приключването на усилената земеделска работа ежегодно в продължение на 40-те дни се е свиквал, провеждал панаир, който все повече се разраства, посещаван от търговци и клиенти от цялата Османска империя, от далечен Китай и Индия, от много азиатски и африкански страни, които са идвали с кервани от камили. Европейските търговци са идвали с кервани, теглени от коне.

Със специален Султански документ Узунджово е обявено като селище на кадия. Тогава и впоследствие, когато е станало дума за Хасково къде се намира, отговорът е бил: “Там, близо до Узунджово.”

Търговците и посетителите, идващи от три континента, са очаквали всяка година дните на панаира с голямо желание и са го посещавали с небивал интерес, защото са продавали изгодно своите стоки и са закупували нужните им стоки също при изгодни условия, срещали са се с роднини и приятели и са се веселели радостно, с удоволствие в една екзотична, неповторима за онова време обстановка. Многобройни хумористи и музиканти, илюзионисти и циркаджии са създавали необичайна за времето си приятна и весела обстановка, население и наслада за участниците в панаира, за да забравят поне за дни трудностите, несгодите и лишенията на тогавашния нелек живот и да се заредят с енергия и оптимизъм до следващата панаирна година. В отделни дни на панаира са се събирали между 50 и 100 хиляди души от десетки националности, които въпреки различните езици, на които са си говорили, те се разбирали добре, имало е образцов ред. Всеки търговец е поддържал завидна даже за наше време чистота (макар че не е имало като днешните служби), за да привлича купувачите към своя магазин или сергия.

Знаменитият Узунджовски панаир е играл важна роля за развитието на занаятите в империята и особено сред славянските и български земи, за съхранение и издигане на националния дух на българина, вярата му, че свободата рано или късно ще дойде.

Тук многократно са идвали и са си давали среща Константин Фотинов, Добри Чинтулов, Найден Геров Георги Сава Раковски, Хаджи Димитър, Петко Славейков, Васил Левски и много други възрожденски и църковни деятели и революционери. Освен помежду си нашите възрожденци са се срещали и с руски, германски и други консули и видни държавници и търговци от онова време, главно от европейските страни, готови да ни помогнат. От узунджовския панаир е закупувано и нужното оръжие, муниции и други материали, нужни за освободителното дело. През 1860 година на панаира представители на над 50 селища от страната подписват ПРОШЕНИЕ до султана относно църковния въпрос с настояване да бъде решен в полза на българското население.

В началото на петдесетте години на миналия век, изхождайки от равното поле и важното месторазположение на узунджовското землище, започва строителството на първото модерно летище, където да кацат и излитат реактивни самолети. Летище Узунджово се намира в Югоизточна България на северна ширина 41°58ў30І и западна дължина 25°34ў49І и надморска височина 179 метра. Впоследствие на западния портал имаше аерогара за граждански полети и за минути се стигаше до Пловдив и София. Тогава новосъздаденото ТКЗС (макар и с малкото техника, с която разполагаше) и трудолюбивите и амбициозни узунджовци с желание участваха с доброволен труд в строителството на летището. Ние като ученици също сме ходили на бригади по разчистване на различните обекти и вършехме работа, която беше по силите ни. А в зимните снеговити дни (тогава снегът падаше в ноември и се вдигаше в март) много селяни със закритите кооперативни камиони отиваха на летището и изхвърляха с лопати снега от пистата, защото техниката по почистването на летището не достигаше в първите години.

Дружбата и приятелството между гостоприемните узунджовци и пристигащите първи летци и военнослужещи (а впоследствие и с останалите) започва още от първия ден на идването им в Узунджово.

Много селяни с желание и пословичното им гостоприемство, останало им като наследство от панаира, предоставиха домовете си за семействата на летците и другите военнослужещи. Дошлите от различните краища на България военнослужещи, все млади образовани хора с активна гражданска позиция, се включиха дейно в обществено-политическия живот на селото, в което новопостроеното читалище (основано в далечната 1898 г.) развиваше голяма културно-масова дейност. Младите офицери Видин Ковачев и Здравко Горов (впоследствие също узунджовски зет) и още няколко войници първи се включиха в танцовия колектив, а в следващите години и много други активно участваха в различните самодейни и спортни състави на селото. Те спомогнаха художествената самодейност и спортът да се активизират и издигнат на качествено ново равнище, като с резултатите и изявите на различните състави печелеха редовно първите места в районите и много републикански прегледи и състезания. Многократни и системни бяха съвместните спортни прояви и тези на художествената самодейност между армейската и селска младеж. Съвременните срещи, свързани с патриотичното и родолюбиво възпитание, танцовите забави и другите увеселителни и развлекателни мероприятия действаха възпитателно върху всички нас и изграждаха здрав морал и чистосърдечни човешки отношения.

Десетки наши съселяни намираха подходяща сигурна и високоплатена работа в летището и неговото помощно стопанство. Сега вече като пенсионери с най-хубави чувства и спомени говорят за саздадените добри трудови и приятелски взаимоотношения по време на работа и в почивните дни.

Военното градче, в което живееха семействата със своята цялостно изградена инфраструктура, беше гордост и за узунджовци. Спомням си като представител на Околийския комитет на ДСНМ и отговарящ за работата с армейската младеж многократно съм присъствал на различни културно-масови и спортни мероприятия в “гарадока”; колко жизненост, веселие, оптимизъм имаше в лицата на всички, как младите, неопитни, но грижовни майки с невръстните си дечица безгрижно и радостно си живееха, общуваха помежду си, помагаха си, бяха щастливи.

Над 40 ученолюбиви и трудолюбиви узунджовки се задомиха за офицери и сержанти. И всички бракове излязоха сполучливи и щастливи. Задружно и сговорно живееха, а сега повечето от тях живеят в различни селища на родината ни.

Първата военна сватба беше на младия офицер Ванчо Живков, който се сгодява за Кана Атанасова и беше радост за всички узунджовци и военнослужещи. Втората сватба е на ст. л-т Йовко Костов Божинов от Бургас, взел за съпруга Николина Дончева...

Тринадесетата поред сватба, направена през 1956 година на традиционния селски събор (летния Ивановден – 21 май) е на активния участник в селската художествена самодейност ст. л-т Видин Стоянов Ковачев от Вакарел, Софийско, впоследствие командир на самостоятелния батальон и служител в Министерството на отбраната – София. Той сключва граждански брак със Станка Койнова, една от личните моми на Узунджово, също работила в администрацията на поделението. И двамата след пенсионирането си оставят столицата и се завръщат там, откъдето са започнали. Ремонтирали и обновили дома и двора, те произвеждат почти всичко нужно за семейството си и изпращат дори на младите в София чиста екологична продукция. В отношенията си с хората са дружелюбни и се радват на тяхното всеобщо уважение.

В Узунджово живеят след пенсионирането си полковниците Видин Ковачев, Стоил Костов, Станчо Гвоздейков, Милчо Йотов, Колю Чирпанлията, Иван Чапкънов, сержантите Георги Бойчев, Емил Шеренков, Георги Костов и Иван Колев – завеждащ финансова служба и в нашето летище е преминала цялата му трудова дейност.

В селото си останаха военнослужещите узунджовци Атанас Ленев, Ванчо Божинов, Данчо Генев, Жеко Николов, Райко Георгиев, Недялко Тодоров, Стойчо Георгиев и Антон Краев, които още продължават да се трудят в личните си стопанства и също се радват на добър авторитет и уважение сред цялото население.

Негативната страна на Узунджово и узунджовци беше, че с проектирането на магистралата, заради летището от съображения за сигурност за страната, тя не мина по стария римски друм непосредствено до селото, а сега строителството є се осъществява недалеч от Узунджово.

Узунджовци никога няма да забравят 12 април 1953 година, когато капитан Стоян Велков (впоследствие генерал и командващ ПВО и ВВС на НРБ) извърши първия полет със самолет МиГ. В първите месеци полетите на съветските реактивни самолети дразнеха узунджовци и плашеха животните, но впоследствие свикнахме с грохота им и като че ли днес ни липсват.

Нашето дружество на запасните офицери и сержанти от запаса и разерва и нашият авиоклуб, носещи името на тенерал Велков, в който членуват 30 души, се готвим по достоен начин да посрещнем и отбележим 55-годишнината на летище Узунджово през 2008 година, както и 100-годишнината на нашия Съюз през тази година.

Към дружеството имаме създадени и “Клуб на жените” с председател Станка Ковачева, в който членуват съпругите на бившите офицери и сержанти.

Всяка година с желание участваме в подготовката и провеждането на традиционната среща на офицерите, сержантите и военнослужещите в летище Узунджово. Снимките, които изпращам, са от тазгодишната среща, проведена през април в уютния ресторант на тенискортовете в местността Кената гр. Хасково.

През декември 2006 г. на събрание на дружеството и Авиоклуба изградихме инициативен комитет за подготовка и честването на 55-годишнината на нашето летище. За почетен представител сме поканили кмета на община Хасково инж. Георги Иванов, който произхожда от заможен земеделски узунджовски род.

Направили сме постъпки самолетът, намиращ се на западния портал, да кацне в центъра на Узунджово, както и плочата с имената на скъпите за всички ни загинали летци, а също и експонатите от военния музей. В началото на 80-те години в Узунджово оформихме и открихме първия в България Музей на пазарите, панаирите и търговия­та по българските земи. Логично и редно е двата музея да бъдат на едно място, за да показват славната, богатата история на Узунджово, днешна и бъдеща гордост на неговите родолюбиви жители.


Юли, 2007 г. Васил Димов

с. Узунджово


Въздушните паради
Въздушните паради на военната авиация датират още от зората на използването на самолетите като бойно средство. Те са провеждани и продължават да се провеждат на бележити дати от историята на България.

Първият въздушен парад у нас е проведен на 6 май (Гергьовден) през 1937 г., когато става освещаването на бойните знамена на войската.

Първият въздушен парад над София след Втората световна война се провежда на 09.09.1947 г. Участват 25 самолета Як-9 с водач на колоната известния участник във въздушната защита на София през Втората световна война майор (а по-късно генерал от запаса) Стоян Стоянов.

Първият въздушен парад с реактивни самолети е проведен над София на 1 май 1952 г. Участват 18 самолета Як-23 и МиГ-15.

21-ви полк участва във всички въздушни паради.

Първото участие на летище Узунджово във въздушен парад е над столицата София през 1961 г. с 24 МиГ-17 и един резервен. Групата се води от командира на полка майор Дело Георгиев Жулев, който лети на самолет МиГ-19 с борден № 27, техник на който е майор Петко Георгиев Петков (Пецата). (В следващите три участия Д. Жулев лети все с този самолет – б. № 27). Останалите летци са: Марин Урушки, Спас Чаралозов, Георги Илиев, Марин Найденов, Цветан Тодоров, Стоев, Георги Костов, Петър Златанов, Цанко Арабаджиев, Вълко Дуцов, Ангел Ангелов (Анчето), Кольо Чакракчиев, Васил Данчев, Троев, Сашо Василев, Стойко Кючуков, Иван Стойков.

През 1974 г. полкът участва и в грандиозния въздушен парад над София по случай 30 години от 09.09.1944 г. с 10 МиГ-17. Групата се води от командира на 2-ра ескадрила капитан Андон Димов Андонов. Тя е съставена от летците лейтенанти Петко Петков, Цв. К. Пахарсли, Г. К. Георгиев (Гецата), Стоянов, Йотов, В. Джурелов, Н. Ив. Гагов, Л. Хубенов, П. Ж. Костадинов и затова є казват “лейтенантската група”. За отличното представяне “групата на лейтенантите” е класирана на второ място и е наградена с предметна награда – магнетофон “Грундик”.
Катастрофите
От създаването на летище Узунджово (1953 г.) до неговото ликвидиране (закриване) през 2002 г. загинаха 15 наши летци:
1. Георги Стефанов Бояджиев – 1953 г. – с-т МиГ-15

2. Лазар Велев Нинев – 1958 г. – с-т МиГ-19с

3. Пенко Цочев Ничев – 1959 г. – с-т МиГ-19с

4. Пейчо Иванов Пейчев – 1959 г. – с-т МиГ-19с

5. Димитър Митев Мицев – 1959 г. – с-т МиГ-19с

6. Стефан Костадинов Гунчев – 1967 г. – с-т МиГ-19с

7. Димо Иванов Димов – 1969 г. – с-т МиГ-19с

8. Петър Кънев Петров – 1969 г. – с-т МиГ-19с

9. Димо Спасов Димов – 1970 г. – с-т МиГ-19с

10. Стефан Станчев Банев – 1977 г. – с-т МиГ-17

11. Николай Георгиев Мандевски – 1980 г. – с-т МиГ-17

12. Валери Димов Бондаков – 1988 г. – с-т МиГ-21

13. Шидер Христов Думанов – 1991 г. – с-т МиГ-21

14. Дойчин Георгиев Бояджиев – 1992 г. – с-т МиГ-21 ум

15. Емил Лазаров Тодоров – 1992 г. – с-т МиГ-21 ум
След напускане на летище Узунджово катастрофират:

1. Никола Георгиев Кръстев – 1969 г. (борден техник на в-т Ми-4, лет. Крумово)

2. Васил Петров Иванов – 1970 г. – с-т МиГ-19п – лет. Добросл.

3. Дело Георгиев Жулев – 1976 г. – с-т МиГ-17 ф – лет. Безмер

4. Рашко Тодоров Белчов – 1978 г. – с-т ТУ-154 – БТЛ

5. Георги Богданов Русев – 1999 г. – с-т МиГ-21 – лет. Гр. Игнатиево

6. Сашо Димитров Николов – 1999 г. – с-т МиГ-21 – лет. Гр. Игнатиево
Катапултиране:

1. Христо Борисов Петрински – 1967 г. – с-т МиГ-19с

2. Любомир Емануилов Панеков – 1969 г. – с-т МиГ-19с
След напускане на летище Узунджово катапултира:

1. Здравко Христов Величков – 1971 г. – с-т МиГ-19с


Тежка повреда:

1. На полосата (ПИК) преди излитане се запалва и изгаря самолет МиГ-15. Летецът е невредим – 1954 г.



Хронология на катастрофите

1. Ст. лейтенант Георги Стефанов Бояджиев – 26 г.

Командир на ескадрилата 21-ви иап в лет. Узунджово.

На 31.03.1953 г. 11.50 часа със самолет МиГ-15 при изпълнение на маршрутен полет на Н=9000 м се снижава до 4000 м, планира и с пикиране се забива в земята.

Причина: Загуба на съзнание поради кислороден глад.


2. Капитан Лазар Велев Нинев – 29 г.

Зам.-командир на звено в 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 25.02.1958 г. в 10.45 часа със самолет МиГ-19с б. № 888 при изпълнение на първи самостоятелен полет, при включване на двигателите на “М” (максимален режим) самолетът започва да пикира, преминава във въртеливо движение и по гръб се забива в земята.

Причина: Вероятен отказ на бустера на елероните или на хоризонталния стабилизатор.


3. Капитан Пенко Цочев Ничев – 30 г.

Зам.-командир на ескадрила в 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 14.04.1959 г. в 09.41 часа със самолет МиГ-19с б. № 867 при пробиване на облаците за кацане се блъска в един връх в Родопите – 1302 м.
4. Майор Пейчо Иванов Пейчев – 31 г.

Зам.-командир на 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 02.07.1959 г. в 08.00 часа със самолет МиГ-19с б. № 857 при облитане на времето попада в ниска облачност, отдалечава се на 20 км от летището и се удря във върховете западно от “Хасковските бани”.
5. Старши лейтенант Димитър Митев Мицев – 27 г.

Младши пилот във 2-ра ИАС на 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 14.02.1961 г. в 12.56 часа със самолет МиГ-19с б. № 874 при полет по системата, при пробиване на облаците надолу катастрофира в района на с. Светлина, Хасковско.
6. Майор Стефан Костадинов Гунчев

Командир на ескадрила в 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 20.07.1967 г. със самолет МиГ-19с б. № 873 при ЛТУ, при заход за бомбомятане в двойка една от бомбите се взривява, преди да е освободена от бомбодържателя, разбива самолета и летецът загива.

Причина – несъответстващи взриватели.


7. Лейтенант Димо Иванов Димов

Младши пилот в 21-ви иап – лет. Узунджово

На 20.09.1967 г. със самолет МиГ-19с б. № 902.
8. Лейтенант Петър Кънев Петров

Младши пилот в 21-ви иап – лет. Узунджово

На 16.07.1969 г. със самолет МиГ-19с б. № 845.
9. Инженер лейтенант Димо Спасов Димов

Командир на звено в 21-в иап – лет. Узунджово.

На 10.02.1970 г. в 16.10 часа със самолет МиГ-19с б. № 850 при излитане, самолетът по-късно се отлепя и много плавно се отдалечава от земята. На четири метра височина самолетът започва леко плъзгане надясно, последвано от завой наляво, като продължава набирането на “Н” с малък ъгъл. В следващия момент самолетът започва енергично да увеличава наклона си, завиването наляво и ъгъл на изкачване до около 20–25 метра височина, изпада в загуба на скорост, отпуска нос и с лек наклон енергично се снижава. Наклонът преминава бързо в десен и се удря в земята на около 200 метра след края на ПИК и 300 метра встрани от нея, като експлодира.

Причина: Изпадане в загуба на скорост (“V”), на малка височина (“Н”) следствие отказ на левия двигател.


10. Старши лейтенант Милчо Тодоров Милчев

ВРИД щурман на 21-ви иап – лет. Узунджово



Старши лейтенант Стефан Станчев Банев

Командир на звено в 21-ви иап – лет. Узунджово

На 17.10.1977 г. в 9.04 часа със самолет УМиГ-15 бис б. № 110, след излитането след самолета се получава бяла следа. По описание на очевидци двигателят не е работил. Самолетът е бил на Н=200–300 метра в лек ляв завой. Банев се катапултира на 500 м южно от ресторант “Ханче”, Хасково. Поради малката височина парашутът не е успял да се разтвори напълно. Получил е тежки телесни повреди и на 21.12.1977 г. умира. Милчев също е направил опит за катапултиране, но не е успял, насочва се и каца в млада дъбова гора в Кенана.

Причина: спиране на двигателя.


11. Лейтенант Николай Георгиев Мандевски

Зам.-командир на звено в 21-ви иап – лет. Узунджово

На 05.06.1980 г. в 01.06 часа със самолет МиГ-17 б. № 45 излита за изпълнение на “полет в зона нощем в ПМУ”. Заема зоната, но се изнася западно. След това по данни на РЛС се изнася към центъра на зоната. Започва изпълнението на “вираж”, при което влиза в облаци или във валеж, изпада в сложно положение на малка височина. Самолетът се удря в земята западно от с. Малево, Хасковско, експлодира и летецът загива.
12. Валери Димов Бондаков
13. Шиндер Христов Думанов
14. Капитан инж. Дойчин Георгиев Бояджиев

Щурман на авиоескадрила в 21-ви иап – лет. Узунджово



Капитан инж. Емил Лазаров Тодоров

Зам.-командир на авиоескадрила в 21-ви иап – лет. Узунджово.

На 28.01.1992 г., 18.55 часа със самолет МиГ-21ум б. № 31, екипажът е изпълнявал упр. 124 от КБП “контролен полет под перде по дублиращи прибори” в “южната” зона на летището. Екипажът излита в 18.39 часа, последният разговор е проведен в 18.55 часа с щурмана на К. П. Самолетът е открит на северния бряг на язовир “Студен кладенец” в района на с. Калоянци, разрушен напълно, екипажът загива без да предприеме опит за катапултиране. САРПП-12 разрушен без възможност за извличане на информация.

Причина: довеждане на самолета до режим на стръмно снижение на малка “Н” с голяма скорост и претоварване, в резултат на което самолетът се сблъсква със земята, разрушава се, а летците загиват.


Катапултиране
1. 20.07.1967 г., самолет МиГ-19с б. № 880.

Младши пилот л-т Христо Борисов Петрински

По време на ЛТУ при заход за бомбомятане в двойка се взривяват подкачените под крилото му бомби, катапултира се успешно, без нараняване.

Причина: несъответстващи взриватели.
2. 01.11.1969 г., самолет МиГ-19с б. № 852

Щурман на авиоескадрила ст. л-т Любомир Емануилов Панеков.

Инженер ст. лейтенант Панеков излита в 8.05 часа за изпълнение на зона на малка височина. След изпълнение на вираж на Н=200 м летецът развива скорост V=800 км/ч, преминава в кабриране за изпълнение на “ГОРКА”, при което се установява десният двигател – включва “зажигание воздухе”, проверява оборотите и вижда че са “0”, а на левия 1800–2000 об/мин., а Н=1100 м и докладва на Р.П. Получава команда да се катапултира. Летецът изпълнява и се приземява в района на с. Свобода, Старозагорско.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет