Като пред светостта като пред майката
жүктеу/скачать 5.28 Mb. Pdf көрінісі
|
| А Й Д У К
По молба на моя генерален шеф и личен мой приятел Стефан Нейчев, се съгласих да помоля кера Вангелия, да гледа на един злосторник от Търговия на едро в София. Защото, аз четирийсет и три години живех в София и по света. Отидоха си, като да ги е немало, тези години. Верно, времето не съществува. Та този МОЛ, материално отговорно лице, беше дал страхотен дефицит. Били се напили и не помнел, къде са кеш сумите от оборота, а това са мноого пари, нали. Уж ги скрил, да не му ги вземат и не се сещал, къде ги е сложил. Лажи-Вере. Лажи-Вере, а. На мен, изобщо, ми беше все едно, какво ме лъже тариката пиандурски, защото си знаех, че кера Вангелия ке го завре там, откъдето е дошъл. Хич, ама хич не обичаше крадците и пияндетата. Къркандетата. Особено, тези, дето крадеха Държавата. Леле-мале, да не си й. пред очите. Да не си й насреща, ей. Та, с личната кола на начетеното лице, защото разбойниците и тогава, както и сега, си имаха и мерцедеси, и всичко, да знаеш, и хооп - право на Рупите при Нея. При кера Вангелия, значи. Там, като никога, немаше никой. Ни отвън, нито вътре. Нема пазач, нема нищо. Направо рай. Рая на тишината. И аз се думнах направо при Нея. А Тя, една развеселена, весела, 81 весела, та чак ми се плези насреща и туку ми вика: - Я ми го докарай, тоо апаш ти на мене, аз да му кажа на него, как се завиват хиляди-хиляди левове във вестник Работническо дело. Да му кажа, къде е нахакал кашона, защото е мислел, че има излишъци. Къ-къ-къ - смей ли се смей Тя - Арно, ама мозъкът му късопаметен, малък и си отива в затвора. Заминава пиандура, къркандела му с къркандел - сарафош, баш в затвора, ако не му кажа, че парите са си там, където ги е скрил. Алкохола, Пеше, всичко затрива. И гъз и глава. Пияния е по-лош и от лудия, да знаеш. Чу. Аз, чак се стъписах, ама викам го гяволо при Нея и моментално се изнизах, че хич не ми се слушаше, как ке го одере жив този нахалник. Но Тя, така вика, че и умрел да си, пак ке га чуеш: - Защо, бре келеш, като се напи като мотика, крийш крадените пари, а. Ето ги на. На бали, на бали завити в двойни вестници Работни- ческо дело. И си ги сложил в огромния кашон при рушветите. Кашона с рушветите, знаеш къде е, нали. Е, те там са и тия пари, които не си ги отчел навреме. Айде сега връщай всичко туптан. На куп и бакшиши и редовните. Дано ти дойде акъло топка, та друг път да не локаш, като разпран. Чу. Парите са ти у кашона, зад клекалото на нужника ти, гиди посерко неден. Веднага да ги върнеш, че заминаваш в затвора за мноого време. И да молиш за милост онзи златен човек Стефан Нейчев, да не те даде на следствието, защото ке си изгориш на белото видело, като едното нищо. Изгоре, чу. Чу. Лелеей, и името на шефа издруса, и на мене напълно ми притъмне, та побегнах към минералните извори в долния край на Рупите. Таман и беха подарили токачките. Чудни кокошчици, с бели точици връз черно-сива перушина и едни ми ти голи главички с ушенца, секаш са намазани с бела и червена блажна боя, великденска боя. Пълен кеф. И така си ги гледам ли гледам, милувайки ги с поглед, питайки се, коя е мъжка, коя е женска. Въобще не се различават. Покрай мене нема никой. Пълна тишина. Само си го мисля това така. Минава ми през акъла, такава една мисъл, нали. Нема никой, само един горест, гащат петел, кудкудяка така, цървен, лъскав, с мноого наперена и невероятно красива, шарена опашка. Як петел- петелище, нема що. Тук, на Рупите, като че ли нещо ги угоява тия птици. Стават грамадни. Чудех се, той ли ги яре или не токачките, минавайки ми през ума, да си грабна две токачки и да си ги развъждам в София, на ранчото при бабата, майката на жена ми Мария. Бабата Лозена, гледаше билюци кокошки и 82 пуйки. И вече се виждам, как ги развъждам и стават много, много... И гле- дам, материално отговорното лице, изхвръкна от стаичката на кера Ван- гелия, като полудел от некаква люта лудост. Направо беше си слънчасал напълно. Слана го беше ударила. - Що стана - викам му - позна ли ти... - и се правя на тапа. - Мани, мани, разгони ми всичката фамилия. Луд ме направи. Из- плашен съм до дъното на мозъка, ей. Каза, да не й пипаш кокошките, че ще се скарате. Малеей, бегай да бегаме, братче. Ужасно ме е страх... - За какви кокошки ми говориш, па ти бе. И в тва време, отвътре, от отвъдното, се носи едно гръмовно викане ли викане, та чак се сковах. Страхотия: - Ке вземеш две токачки, а. Ке ги развъждаш в София, при баба ти Лозена, а. Хе-хе-хеее. Само да си ги пипнал, чу. С петело ке ти строшам тиквата баш, чу. Чу. Е, нема що. Мале-майчице. Егати и чудото и чудовището недно. Дори не можеш и на ум да си помислиш нещо. Иди се скрий некъде, ако можеш от Нея. Умирачка. Откъде накъде ми чу мислите, ми виде мечтите, не знам. Сбърках се, та и викам: - Кой ти пипа кокошките мари, откачалко шантава, пошантавела, недна. Човек да не си помисли нещо. Аз само си се чудех така, дали пе- телот ги мръка тия точкуваните папагали, неле. Какво от това. Шийките им ке си останат голи. Чу. - Ке видиш точно, кой ги мръка, кой ги яре, бре аро, ако ти излез- нам. Само ако ти излезнам бре, гиди аро бърливо-ошантавело. Ха-ха-ха - умира си от смех милата и ми вика ли вика: - И да не ми водиш повече такива мискини, че ме заболява много жүктеу/скачать 5.28 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|