Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници


Възстановителни процедури при аварии и управление на риска



бет21/37
Дата23.06.2016
өлшемі5.49 Mb.
#155110
түріПрограма
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   37

Възстановителни процедури при аварии и управление на риска Обратно към Обхват

Винаги в разумно да се разполага с план за действие в случай на бедствие. Той трябва да включва:



  • създаване на архивни копия на всички важни дигитални ресурси веднага след създаването или придобиването им;

  • използване на стандартни носители и формати за съхранение;

  • складиране на архивните копия както на място в сградата, така и в друг, отдалечен склад – в области, застрашени от природни бедствия като наводнения, резервните копия трябва да се държат на отдалечено и сигурно място;

  • обучение на персонала как да действа в случай на бедствие;

  • изготвяне на политика за мениджмънт на риска. ERPANET е публикувала наръчник за справяне с рискови ситуации [10].


Формати Обратно към Обхват


  1. Изискванията за файлов формат при архивиране са най-общо същите като тези за създаване на дигитални изображения (виж Насоките върху Дигитализация)

Препоръчва се следното:



  • за предпазване от остаряване и излизане от употреба по-добре е да се използват формати от типа “отворен стандарт”, вместо патентовани формати;

  • да се използва файлов формат, който позволява вграждането на метаданни;

  • да не се използват компресиращи техники, за да се предотврати загуба на данни – Формат като TIFF (Tagged Image File Format) [11], който не позволява загуба, е за препоръчване, но ако има ограничения в дисковото пространство, тогава форматът PNG (Portable Network Graphic) [12] е алтернатива, при която не се губи информация.




    Същите общи правила се прилагат към опазването и съхранението на аудио -визуални формати (виж също насоките върху Мултимедийни услуги), но дигиталните радио и телевизии като тип медии са огромно предизвикателство. Повечето телевизии се правят в дигитален формат. Задължително е да има програмни ръководители и журналисти, които създават програми в съответствие със стратегиите за опазване и съхранение. Телевизионни компании като Холандския институт за звук и визия [13] например работят върху изработването на стратегии за опазването и съхранението в автентичния им вид на стотици хиляди ефирни часове.

ERPANET предлага следните формати за опазване и съхранение [14]:



  • Текстови документи: прости ASCII [15], PDF [16], XML [17], TIFF [11];

  • Документи с изображения: TIFF [11], JPEG2000 [18];

  • Аудио-визуални документи : WAV [19], BWF [20], MPEG [21].

Поради големия брой и разнообразието на налични формати, информацията за тях е събрана в регистри на файловите формати като PRONOM [22] на британския национален архив. Местни институти могат да се обръщат за съвети към регионални и национални професионални асоциации относно избора на файлов формат, подходящ за техните нужди.



Носители (виж също Пространство за съхранение) Обратно към Обхват

Както вече беше споменато, добре е да се избере най-качественият вид архивен носител, който институцията може да си позволи.

Разнообразните носители за архивиране включват CD-R (предназначени само за четене), DVD-R (предназначени само за четене), DAT (Digital Audio Tape – дигитална аудиолента ) и DLT (Digital Linear Tape – дигитална линеарна лента). Дигиталните изображения трябва да се съхраняват на т.н. Write Once Read Many – “запиши-веднъж-чети-много-пъти” (WORM) драйвове, които позволяват файловете да се преглеждат често, без да бъдат презаписвани. Услугата “Технически съвети за изображения” TASI (Technical Advisory Service for Images) предоставя ръководство за работа са със CD-R и DVD-R [8]
Стандарти (виж също насоките за Дигитализация) Обратно към Обхват

Препоръчва се придържане към отворени стандарти при архивирането на дигитални ресурси. Тъй като не са обвързани със специфичен хардуер/софтуер, те помагат за преодоляване на опасността от технологично остаряване. Има стандарти за различните аспекти на съхраняване на дигитална информация. Някои примери включват:



  • Стандарти, разрешаващи комуникация между различни системи (interoperability standards). Примери: ISO 23950:1998 Информация и документация – информационно извличане (Z39.50) – Дефиниция на приложението и спецификация на протокола [23] и CIMI (Консорциум за компютърen обмен и музейна информация: Профил: Z39.50 Приложение за информация в областта на културното наследство [24];

  • Стандарти за кодиране на ресурси (resource encoding standards) (виж също насоките върху Описание на ресурси и Откриване и извличане на ресурси) – те дефинират форматите за различни типове дигитална информация. Придържането към този тип стандарти позволява съвместимост между широк спектър от системи. Примерите включват стандарти за:

  • формати за описание на страници, напр. PostScript [25], Portable Document Format (PDF) [16];

  • графични формати, напр.Tagged Image File Format (TIFF) [11], Graphics Interchange Format (GIF) [26];

  • формати за структурирана информация, напр. Standard Generalized Markup Language (SGML) [27], Extensible Markup Language (XML) [17];

  • формати за движещи се изображения и аудио, напр. WAV [19], Broadcast Wave Format (BWF) [20], MPEG [21];

  • стандарти за идентификация на ресурси (виж също Насоките върху Описание на ресурси и Откриване и извличане на ресурси)– те предоставят начин за уникално идентифициране на ресурси с цел да се гарантира дълготраен и надежден достъп до тях, докато са на разположение в Интернет, дори когато адресът им (URL) се променя. Примери за постоянни идентификатори: URNs (Universal Resource Names) [28], DOIs (Digital Object Identifiers) [29], PURLs (Persistent Uniform Resource Locators) [30], Handles [31] и ARKs (Archival Resource Keys) [32];

  • стандарти за описание на ресурси (виж също насоките върху Откриване и извличане на ресурси) – те улесняват ефективното откриване на ресурси. Примери: Англо-американските правила за каталогизиране, 2 издание (AACR2) [33] и формата за метаданни Dublin Core [34]. Има също група стандарти със синтаксис сходен на синтаксиса на метаданните като MARC (Machine-Readable Cataloguing) [35] и EAD (Encoded Archival Description) [36]. Консорциумът “World Wide Web” (W3C) [37] в момента разработва рамка за описание на ресурси (Resource Description Framework - RDF [38]), която ще подсигури необходимата инфраструктура за съвместно съществуване на много различни набори от метаданни или “схеми”, от които Dublin Core ще бъде само един пример;

  • стандарти за архивиране на данни – те осигуряват дълготрайно опазване, съхранение и достъп до дигитална информация. Системата “Отворена архивна информация” (Open Archival Information System- OAIS) Reference Model (ISO 14721:2003 Space data and information transfer systems -- Open archival information system -- Reference model) е такъв пример [39];

  • стандарти за мениджмънт на записи - те дават насоки как да се внедряват стратегии за мениджмънт на записи, процедури и практики. Основните примери са: ISO 15489 Информация и документация – мениджмънт на ресурси [40] и ISO/TS 23081-1:2004 - Информация и документация – процеси на мениджмънта на записи – Метаданни за записи – Част 1: Принципи [41].




    Препоръчва се спазването на стандартни формати и носители. Използването на стандартни файлови формати и носители дава гаранции за сигурността на дигиталната колекция. Услугата “Технически съвети за изображения” (TASI) [42] и Коалицията за дигитално опазване и съхранение [43] предоставят ценни съвети върху двете теми. Виж също и Насоките за Дигитализация)

Немският Федерален офис за информационна защита (Bundesamt für Sicherheit in der Informationstechnik-BSI) предлага съвети относно стандарти за архивни носители [9].

Различни проекти работят върху стандарти за дигитално архивиране, между тях:



InterPARES [44], Project Prism [45], DAVID [46] и VERS [47].
През 2003 година националните библиотеки на Австралия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Исландия, Италия, Норвегия, Швеция, Обединеното кралство и САЩ основаха Международен консорциум за съхранение на Интернет (International Internet Preservation Consortium [48]) с цел да се запази и съхрани съдържанието в Интернет за бъдещите поколения. За да стане възможно това, консорциумът цели да разработи общи инструменти, техники и стандарти. Назначени са работни групи да работят по тях.

Архивиране на уеб и на домейни Обратно към Обхват
Непрекъснато растящият размер на WWW и неговата динамична и мимолетна природа поставят специални предизвикателства към проектите, целящи да го уловят, складират и осигурят достъп до него за продължителен период. Няколко страни, между които Канада, Дания, Нова Зеландия, Норвегия, Южна Африка и Обединеното кралство въведоха закони, които включват в задължителния депозит и дигиталните публикации. Някои национални библиотеки (на Австрия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Литва, Холандия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство) започват да изграждат национални уеб архиви, използвайки разнообразни подходи, като:

  • селектирано архивиране на статични уеб ресурси, т.е. ресурси, които не се променят или съдържат интерактивни динамични елементи, които се архивират селективно. Дания, Канада и Япония са основните представители на този подход;

  • селективно архивиране на статични и динамични уеб ресурси. Австралия архивира по този начин;

  • претърсване и събиране на целия домейн, т.е. опит да се складира автоматично целия уеб домейн на една страна, като се използват търсещи роботи и минимум човешка намеса. Швеция, Финландия, Исландия и Норвегия следват този метод;

  • комбинация от селективно уеб архивиране и архивиране на цял домейн. Националната библиотека на Франция се опитва да програмира робот за автоматично и селективно архивиране на ресурсите с научна стойност;

  • архивиране, основано на кооперирани споразумения с комерсиални издатели. Националната библиотека на Холандия разработи техническа инфраструктура и организационни връзки с комерсиални издатели, между които Elsevier Science и Blackwell Publishing, за да архивира, опазва и осигурява ограничен достъп до цялата дигитална продукция на споменатите издатели; Френската национална библиотека също осъзна нуждата да работи с издатели за депозиране на т.н. “дълбок уеб”, който не се улавя от роботите, претърсващи мрежата, и включва широк обем от богато съдържание в уеб.

Много от уеб архивиращите дейности са още в експериментален период. Австрийският он-лайн архив [49] включва списък на организации, провели пилотни проекти и експерименти. Уеб сайтовете на Американския Интернет архив (виж Връзки) и Националната библиотека на Австралия [50] съдържат информация за други проекти. През юни 2004 година стартира британският проект Web Archiving Consortium http://www.webarchive.org.uk/ (виж Връзки), който разработва комплекса от условия, необходими за селектирано архивиране на британски уеб сайтове, като използва PANDAS (PANDORA Digital Archiving System), разработена от PANDORA (Preserving and Accessing Networked Documentary Resources of Australia) (виж Връзки). Подробности за проучването на практическата изпълнимост на проекта виж в Day, Michael: Collecting and preserving the World Wide Web. 2003. [51]



Въвличане на персонала Обратно към Обхват

Поради бързите промени в технологиите, персоналът се нуждае от продължаващо актуализиране на уменията. При всеки нов софтуер и хардуер е необходимо практическо обучение. Възможно е персоналът да работи със специалисти от други отдели като звеното за информационни технологии в дадената организация. Кооперирането с други институти би било успешен начин за споделяне на умения.


Административни и правни аспекти Обратно към Обхват


    Дигиталните записи и документи изискват същия вид мениджмънт, познат от аналоговите ресурси, за да се гарантира, че са складирани правилно, на определени места и могат да бъдат извличани при нужда. Препоръчва се система за мениджмънт на електронни записи (виж насоките върху Мениджмънт на съдържанието и контекста).

Законодателството на много страни предоставя свобода на информацията, според която гражданите имат право да ползват информация независимо кога е публикувана, от всяка дата. Това подсилва нуждата от добри практики и процедури за мениджмънт на документи. Обществените организации по закон са длъжни да публикуват определени категории информация, но индивидуалните заявки за друг вид информация обикновено се нуждаят от отговор в кратък срок (20 дни във Великобритания). В светлината на такова законодателство дигиталното опазване и съхранение е много важно и трябва да се управлява внимателно, за да гарантира, че всяко заличаване или променяне на записи е в рамките на закона (виж Насоките върху Законодателни и правни въпроси)


Въпросите за правата трябва да се решават преди да се предприеме правене на копия с цел опазване и съхранение (виж Насоките върху Законодателни и правни въпроси)
ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към Обхват
Все повече информация, включително правителствена и научна, се създава в дигитален формат. Ако не се положат значителни усилия за опазване и предоставяне на дълготраен достъп до тези дигитални ресурси, голяма част от нашето наследство и интелектуалeн актив от края на 20 век нататък ще бъде загубена. Необходими са международни и национални стратегии, които да се заемат с този въпрос.
Също, ако няма доверие в ефективността от стратегиите за опазване и съхранение, тогава разрастването на дигиталните услуги ще се забави и всички изгоди за икономиката, социалния живот и образованието ще бъдат загубени.
Правителствата трябва да изготвят национални стратегии, свързващи законодателството и финансирането, за да позволят на депозитните библиотеки и националните архиви да събират дигитални ресурси, както събират традиционните.
Законът за авторското право и лицензиращи закони трябва да разрешават създаването на копия с цел опазване и съхранение.
Без значение колко внимателно е съхранен дигиталният материал, технологичните промени могат да го направят неизползваем. Проучванията върху стратегиите за опазване и съхранение трябва да се развиват в крак с бързите промени в технологиите. В идеалния случай стратегиите за опазване и съхранение трябва да се движат паралелно със създаването на нови носители и формати.
Музеите, библиотеките и архивите трябва да отделят средства от бюджета и да прилагат квалификацията и уменията си за съхранение на дигитални ресурси, така както ги прилагат за традиционните материали. Но в този случай трябва да се заемат с работа в много по-ранен етап на процеса. Консервацията на аналогови ресурси може да бъде извършвана много време след създаването им, което не е валидно за дигиталните ресурси. Неoбходимо е сътрудничество с откриватели и писатели, за да не се пропусне точния момент на бързо действие и точна реакция.
Проучвания като това върху Устойчивото съхранение на обекти (техника, която позволява електронните записи да остават достъпни, като ги прави самоописващи се по начин, независим от конкретен хардуер и софтуер, техника, върху която работят американският национален архив и програмата за администриране на електронни записи и архиви ERA) може рано или късно да достигне до създаването на система, която да просъществува стотици години [52].

Създаването на единни международни стандарти и спецификации, схеми за метаданни и взаимозаменяеми формати е необходимо условие, за да се гарантира съвместимост при използването и дългосрочната експлоатация на дигиталните ресурси.


БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към Обхват
[1] Само кооперирането може да ни спаси от удавяне. Интервю с Улрих Кампфмейер, PROJECT CONSULT, Germany by Joost van Kasteren in Integrity and authenticity of digital cultural heritage objects. Digicult Thematic Issue 1, August 2002, p.20.

http://www.digicult.info/downloads/thematic_issue_1_final.pdf
[2] Европейски съвет, Лисабон, 23-24 март 2000

http://ue.eu.int/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/00100-r1.en0.htm
[3] Ross, Seamus: The Role of ERPANET in Supporting Digital Curation and Preservation in Europe in D-Lib Magazine, vol. 10.no. 7/8, July/August 2004.

http://www.dlib.org/dlib/july04/ross/07ross.html#3
[4] ERPANET Digital Preservation Policy Tool. 2003.

http://www.erpanet.org/guidance/docs/ERPANETPolicyTool.pdf
[5] За насоки върху въпросите, които трябва да бъдат разгледани, ако опазването и съхранението се възложи на външен изпълнител виж Simpson, Duncan: Contracting out for digital preservation services: information leaflet and checklist. Digital Preservation Coalition, October 2004.

http://www.dpconline.org/graphics/guides/index.html#outsourcing
[6] Integrity and authenticity of digital cultural heritage objects. Digicult Thematic Issue 1, August 2002.

http://www.digicult.info/downloads/thematic_issue_1_final.pdf
[7] BS 4783, parts 1 - 8: Storage, transportation and maintenance of media for use in data processing and information storage. British Standards institution, 1988-94.

http://www.bsi-global.com/Global/BuyStandards.xalter
[8] TASI (Technical Advisory Service for Images): Using CD-R and DVD-R for Digital Preservation http://www.tasi.ac.uk/advice/delivering/cdr-dvdr.html
[9] Bundesamt für Sicherheit in der Informationstechnik: S 4.169 Use of appropriate archival media. October 2003.

http://www.bsi.de/gshb/english/s/s04169.html
[10] ERPANET Risk Communication Tool. 2003.

http://www.erpanet.org/guidance/docs/ERPANETRiskTool.pdf
[11] TIFF (Tagged Image File Format)

http://www.itu.int/itudoc/itu-t/com16/tiff-fx/docs/tiff6.pdf
[12] PNG (Portable Network Graphics) http://www.w3.org/TR/PNG/
[13] Netherlands Institute for Sound and Vision

http://www.geheugenvannederland.nl/gvnNL/handler.cfm/event/onpage/pageID/8FAE9963-0FAB-4112-BF19-325991A23477/collectionid/A1C3C760-1070-49C8-9257-A9AF9FB858BB
[14] ERPANET: File Formats for Preservation, Austrian National Library, Vienna, 10-11 May 2004. Briefing Paper

http://www.erpanet.org/events/2004/vienna/erpaTrainingWien_BriefingPaper_v02.pdf
[15] ASCII http://www.asciitable.com/
[16] Adobe Portable Document Format

http://www.adobe.com/products/acrobat/adobepdf.html
[17] Extensible Markup Language (XML) http://www.w3.org/XML/
[18] JPEG 2000 http://www.jpeg.org/jpeg2000/
[19] WAV information available on Microsoft website

http://www.microsoft.com
[20] BWF (Broadcast Wave Format) http://www.sr.se/utveckling/tu/bwf/
[21] MPEG http://www.sr.se/utveckling/tu/bwf/
[22] The National Archives. PRONOM http://www.records.pro.gov.uk/pronom
[23] ISO 23950:1998 Information and documentation -- Information retrieval (Z39.50) - Application service definition and protocol specification

http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=27446
[24] The CIMI Profile: Z39.50 Application Profile for Cultural Heritage Information. Release 1.0, March 1, 1998

http://www.cimi.org/old_site/downloads/ProfileFinalMar98/cimiprofile1.htm#Foreward
[25] Adobe PostScript 3

http://www.adobe.com/products/postscript/main.html
[26] GIF (Graphics Interchange Format)

http://astronomy.swin.edu.au/~pbourke/dataformats/gif/
[27] ISO 8879:1986 Information processing -- Text and office systems -- Standard Generalized Markup Language (SGML)

http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=16387
[28] URNs (Universal Resource Names) http://www.ietf.org/rfc/rfc1737.txt
[29] DOIs (Digital Object Identifiers) http://www.doi.org/hb.html
[30] PURLs (Persistent Uniform Resource Locators) http://purl.oclc.org/
[31] Handles http://www.handle.net/introduction.html
[32] ARKs (Archival Resource Keys) http://www.cdlib.org/inside/diglib/ark/
[33] Anglo-American Cataloguing Rules http://www.aacr2.org/
[34] Dublin Core Metadata Initiative http://dublincore.org/
[35] MARC (Machine-Readable Cataloguing)

http://www.loc.gov/marc/index.html
[36] EAD (Encoded Archival Description) http://www.loc.gov/ead/
[37] World Wide Web Consortium (W3C) http://www.w3.org/
[38] Resource Description Framework (RDF) http://www.w3.org/RDF/
[39] ISO Archiving Standards – Overview

http://ssdoo.gsfc.nasa.gov/nost/isoas/

ISO 14721:2003 Space data and information transfer systems -- Open archival information system -- Reference model



http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=24683&ICS1=49&ICS2=140&ICS3

Преглед на модела виж в Trusted Digital Repositories: Attributes and Responsibilities. An RLG-OCLC Report. RLG, May 2002.



http://www.rlg.org/longterm/repositories.pdf
[40] ISO 15489 Information and documentation -- Records management

http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=31908&ICS1=1&ICS2=140&ICS3=20

and http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=35845&ICS1=1&ICS2=140&ICS3=20


[41] ISO/TS 23081-1:2004 Information and documentation - Records management processes - Metadata for records -- Part 1: Principles

http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=36627&ICS1=1&ICS2=140&ICS3=20
[42] The Technical Advisory Service for Images (TASI)

http://www.tasi.ac.uk/index.html
[43] Digital Preservation Coalition http://www.dpconline.org/graphics/
[44] InterPARES (The International Research on Permanent Authentic Records in Electronic Systems) http://www.interpares.org
[45] Cornell University Project Prism: Information integrity in distributed digital libraries http://www.prism.cornell.edu/Default.htm
[46] DAVID (Digitale Archivering in Vlaamse Instellingen en Diensten)

http://www.antwerpen.be/david/website/nl/index2.htm
[47] VERS (Victoria Electronic Recordkeeping System)

http://www.prov.vic.gov.au/vers/standards/pros9907/99-7-2s2.htm
[48] International Internet Preservation Consortium (IIPC)

http://netpreserve.org/about/mission.php
[49] Austrian On-line Archive: Web Archiving – Bibliography

http://www.ifs.tuwien.ac.at/~aola/links/WebArchiving.html
[50] National Library of Australia http://www.nla.gov.au/padi/topics/92.html
[51] Day, Michael: Collecting and preserving the World Wide Web. 2003.

http://www.jisc.ac.uk/uploaded_documents/archiving_feasibility.pdf
[52] Building the archives of the future: advances in preserving electronic records at the National Archives and Records Administration [by] Kenneth Thibodeau in D-Lib Magazine, February 2001, Volume 7 Number 2.

http://www.dlib.org/dlib/february01/thibodeau/02thibodeau.html


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет