Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

Застрахователната индустрия все още се управлява от различните закони за създаването на Държавния застрахователен институт, за договорите и задълженията, за застраховане на имущества и различни други законодателства и наредби.

Съгласно Закона за Държавния.застрахователен институт (1946), преработен през 1969 г., цялата застрахователна индустрия е национализирана и е създаден държавен застрахователен монопол. През 1946 г. всички съществуващи тогава в страната български и чужди компании са престанали да действат. Съгласно Член I, алинея 1 от закона ДЗИ има изключителното право да осъществява всички видове застрахователни операции на национална територия.

ДЗИ осъществяваше и външна застрахователна и презастраховател­на дейност до 1961 г., когато с Постановление 155 е създадено Българс­кото външно застрахователно и презастрахователно дружество (Булстрад) като акционерно дружество. От тогава ДЗИ осъществява из­цяло вътрешно застраховане в лева, докато Булстрад осъществява изця­ло външно валутно застраховане, както и директно задгранично застраховане и приема презастрахователен бизнес от чужбина. ДЗИ не е формална акционерна или взаимна (взаимозастрахователна) компания, а по-скоро държавен механизъм, който заедно с Булстрад сега е под над­зора на Министерството на финансите.

Няма застрахователен комисар или застрахователна надзорна служ­ба, тъй като всъщност няма застрахователен пазар и не се съставят и из­дават застрахователни статистики, ДЗИ няма "годишен отчет" за дейността си, макар че са дадени следните ключови показатели за 1989 г., всички показани в лева:

Общ приход                                                                  1055 000 000

Общ премиен приход                                                    988000000     (Разликата между горните

                                                                                                           вероятно е приход от лихви)

Премийният приход включва:

Доброволно застраховане                                             519000000

Задължително застраховане                                          462000000

Общо щети                                                                    719000000

Математически резерв (живот)                                     1709000000

Сметките на Булстрад за 1989 г. показват следното:

Общо премия                                                                94000000

Лихва                                                                             12229000

Акционерен капитал                                                       25000000       (изпяло внесен)

Резервен фонд                                                               70000000      (без премиен резерв)

Печалба                                                                          18475000

Общо активи                                                                 236 519 000

Приходът в действителност е в чужда валута.

Централното управление на Булстрад също се намира в София, общият брой на персонала е около 130 и компанията поддържа четири клона в страната плюс частична собственост на брокерска фирма в Лондон. Наскоро Булстрад създаде отделна застрахователна компания

• Моторна застрахователна компания (М1С), която се специализира в автомобилната област. Първоначалният капитал е 5 000 000 лева, но бе заявено, че тази сума включва "известно количество" САЩ долари. И накрая Булстрад съобщи, че възнамерява да основе местна застрахова­телна брокерска компания с участието на няколко чужди застрахователи и презастрахователи.

Първият опит да се дерегулира и осъвремени застрахователната система започва през 1988 г., когато са били изготвени препоръки съвместно от ДЗИ и Булстрад, които са представени пред Министерство на икономиката и планирането. Тези препоръки са били:

• да бъде премахнат държавният монопол, като по този начин се създаде застрахователен пазар в страната;

• да се създаде като орган застрахователен надзор;

• да бъде приет нов закон за застраховането.

Счита се, че тези препоръки са били приети, независимо че изготвя­ето на новия закон за застраховането беше отложено, за да съвпадне с изготвянето на нови закони за здравното обслужване и общественото осигуряване.

През януари 1989 г. Държавният съвет публикува Указ N0. 56. Въпросният указ очерта нов път, по който трябва да се ръководи икономика­та, т.е. съществуващите държавни предприятия да бъдат реорганизирани в законни рамки като държавни фирми, акционерни компании, компании с ограничена отговорност, компании с неограниче­на отговорност или частни компании, които могат да бъдат с чужд или смесен произход. Указ 56 позволява всички дейности с изключение на тези, забранени със закон, указ или акт на правителството и съответно сега ДЗИ предприема застрахователна дейност в чужда валута, а Булст­рад започва да развива вътрешно застраховане.

В резултат на Указ 56 е създадена поне една нова частна застрахователна компания, наречена "Орел Г", а Земеделската партия (БЗНС -бел.пр.) основа застрахователна кооперация. Не е ясно колко активна може да е застрахователната кооперация в настоящия момент, но се знае, че друг указ на Държавния съвет за селското стопанство, издаден през май 1989 год., позволява формирането на застрахователни кооперации, които могат да действат като взаимни компании.

 

Формулиране на проблема

• В България няма истински застрахователен пазар, което се дължи на национализацията през 1946 год. и формирането на ДЗИ и Булстрад.

• Няма застрахователен надзорен орган, който да регулира индустрията и да защитава интересите на застрахованите.

• Голяма част от всички продавани застраховки са задължителни, т.е. отговорност за трети лица и каско на моторни превозни средства (МПС), пожар на държавни и частни имущества, земеделски култу­ри, стоки по време на превоз и т.н., така че задължителните премии през 1989 год. се изчисляват на около 50 % от сбора.

• Пазарът в основни линии е стагниращ през последните 44 години на монопол, макар че застрахователните резултати като цяло изглеждат печеливши, което се дължи на съществуването на тарифи.

• Доходите от извънзастрахователни лихви и капиталовложения не са известни или недостатъчно изявени.

 

Формулиране на потребностите

•  Да се създаде свободно конкурентна застрахователна среда чрез дерегулация и по този начин да се въведе свободен застрахователен па­зар.

•  Необходим е орган на застрахователен надзор, който да регулира новия застрахователен пазар и да защитава застрахованите.

•  Задължителното застраховане (с евентуално изключение на отговорност трети лица на МПС) да бъде премахнато и да се предприемат действия, които да позволят да бъдат развити нови (застрахователни) продукти в съзвучие с нововъзникващия сектор на частния бизнес.

• Необходимо е застраховането, общественото и здравното осигуряване да обслужва фирмите и лицата на конкурентна основа чрез разви­ване на модерна система на социална защита (вкл. пенсии поради старост, здравното осигуряване, осигуряване на безработните и т.н.) без твърде много социална несигурност и напрежение. Освен това трябва да има сътрудничество в социалното осигуряване от страна на държавата, застрахователя и гражданите с участие на всички равни­ща. ДЗИ да стане акционерна компания и да действа като истински застраховател, а не само като механизъм на правителството, обслуж­ващ главно задължителните застраховки, които обществеността изг­лежда счита като разновидност на данък, който трябва да плати, особено като се има предвид, че полици никога не се издават.

 

Досегашни резултати

•  През 1988 год. ДЗИ и Булстрад предложиха да бъде премахнат застрахователният монопол, да се създаде регулиращ орган и да се прие­ме нов застрахователен закон; на практика всичко това е все още висящо.

•   Указ No. 56 от януари 1989 год. на Държавния съвет позволява да бъ­дат организирани частни фирми и разрешава на ДЗИ и Булстрад да се конкурират. По това време ДЗИ направи опит да промени Член 1 от Закона, създал собствения му монопол, така че той да може да ста­не акционерна компания и да прекрати своето монополно положе­ние. Като разбираме, това предложение все още чака своя ред в проекто-указите. Въпрос: Наистина ли е необходимо изменението на Чл. 1 от Закона за ДЗИ и неговия монопол предвид на Указ 56? ДЗИ явно счита, че това е така и вече е поискал съдебно решение по въп­роса.

• След като старото правителство подаде оставка, новото правителство изготви програма за излизане от кризата. Както разбираме, в но­вата програма се предвижда ново законодателство по застраховането, макар че бе постигнато съгласие новото законода­телство да бъде отложено за след изборите през м. юни 1990 год. Междувременно Министерството на финансите поиска ДЗИ и Булстрад да направят техните препоръки по отношение на новия закон за застраховането преди края на септември 1990 год. Така стоят нещата засега.

Независимо от Указ 56 правното положение все още изглежда неясно и трябва незабавно да се изясни, преди да пристъпим към това, което ще бъде сравнимо с пълна дсрегулация.

 

Варианти на реформата

• Ясно е, че застраховането трябва да бъде напълно дерегулирано, като с това се създаде местен застрахователен пазар, който може да фоку­сира върху нуждите на държателите на полици (застрахованите), включително възникващия частен сектор в търговията, индустрията, услугите и селското стопанство.

• Дерегулацията ще служи като поддръжка и развиване на собствената '  програма₅на правителството за приватизация, като в същото време ще окуражава потенциални чужди инвеститори.

• Правителството трябва да вземе решение за нов застрахователен закон, който се предполага че ще включва постановки, подобни на тези в страните на ЕИО по отношение на платежоспособност, внесен ка­питал и технически застрахователни резерви.

• Да бъде създаден орган за застрахователен надзор, който да регулира индустрията и да предпазва застрахования, като се използува за мо­дел регулиращите органи, които действат понастоящем в страните на Западна Европа.

• В застрахователния сектор има основно две форми на организация, т.е. акционерни или взаимни компании, като основната разлика е, че взаимните компании са собственост на самите застраховани. Предвижданата реформата в застрахователния закон би трябвало да предвиди и двата вида застрахователни предприятия.

• Важно е приватизацията да се извърши много бързо, тъй като това ще намали настоящата несигурност и всъщност ще представлява обръщение с ясно излагане на намеренията към обществеността и потенциалните чужди инвеститори, било в застрахователния сектор или другаде. Бързото решение също ще помогне в привличането и задър­жането на добре образовани кадри в застрахователната индустрия.

• Ако е необходимо, да бъдат компенсирани (обезщетени) собствениците на българските компании (и на чуждите агенции/клонове), кои­то са били национализирани през 1946 г., и тъй като може да няма налице свободни средства, една възможност е да бъдат върнати па­рите на предишните собственици в течение на един период от време (да речем от 3 до 15 години) с акции в отново основаните ДЗИ и Булстрад или техните приемни компании.

Трябва да бъдат направени проучвания, за да се установи дали ДЗИ и Булстрад трябва да останат напълно или частично държавна собстве­ност и дали ДЗИ и Булстрад трябва да бъдат разделени на една или по­вече компании. Може да бъде формиран неутрален комитет "за дължимо старание", който да проведе тези проучвания заедно със се­гашното ръководство на ДЗИ и Булстрад.

Развитието на животозастраховането може да служи за засилване на спестяванията и на бъдещи инвестиционни активи. Специална работна група от експерти по жшютозастраховане трябва да се съсредоточи вър­ху възможностите за развитие и нуждите, като се знае, че сега са в сила около 11 млн. полици застраховка "Живот" при население в страната в сегашния момент около 9 млн.

Следвайки модела на развитие на Европейската общност, предложението е в България да се премине към предоставяне на животозастраховане на конкурентна основа, т.е. частно застраховане и за предпочитане при нов застрахователен закон, предвиждащ отделна корпоративна еди­ница, която се занимава единствено с животозастраховане и подобни застраховки като здравно застраховане.

България би следвало да запази задължителна основна система на здравно и социално осигуряване, гарантирайки минимално основно равнище на осигурителните вноски като защитна мрежа, но едновременно съчетана с въвеждането на нови и доброволни допълнителни осигуров­ки за сметка на застрахованите и частните застрахователи.

Д-р Ричард Ран, съпредседател на Българския проект за икономичес­ки растеж и преход към пазарна икономика, постъпва на работа в Тър­говската камара на САЩ през м. февруари 1980 г. като вицепрезидент и главен икономически съветник. Той е говорител на Камарата пред Кон­греса на САЩ, пред националните средства за масово осведомяване и пред други камари, асоциации, граждански, делови и професионални групировки по въпросите на икономическата и данъчната политика. Той работи и като директор и вицепрезидент на Националната Фондация на Търговската Камара и главен редактор на "Списание за икономически растеж". Ръководител е и е участвал в много проекти за икономическо развитие в цял свят. Има стенен бакалавър по икономика от Универси­тета на Южна Флорида, магистър от Държавния Университет на Фло­рида и доктор по стопанска икономика от Колумбийския Университет. Д-р Ран е автор на главата за паричната реформа и съавтор на главата за зоните за свободна търговия.

 

Д-р Роналд Ът

Д-р Роналд Ът, съпредседател на Българския проект за икономичес­ки растеж и преход към пазарна икономика е вицепрезидент на Нацио­налната Фондация на Търговската Камара на САЩ, където отговаря за изпълнението на дългосрочни изследователски теми, представляващи интерес за американските делови срещи. Преди това д-р Ът е станал носител на Почетната награда "Джон Н. Олин" за политическата иконо­мия във Фондацията "Наследство", а още по-рапо е работил като директор по приватизацията в Службата за управление и бюджетни въп­роси. Там д-р Ът е отговарял за разработването и координирането на дейностите по приватизация на правителството на Рейгън. Защитил е докторат в Университета на Индиана и е бакалавър от Държавния Уни­верситет на Пснсилвания. Д-р Ът е автор на главата за приватизацията.

 

Д-р Алън Ейбръхамс

Д-р Алън Ейбръхамс е изпълнителен директор на “Southern Agronomics Ync.” Феърхоун, Алабама - фирма, управляваща няколко предприятия за селскостопанска дейност в Югоизточните Щати и предоставяща икономически и консултантски услуга. Предишният му опит включва поста вицепрезидент по изследователска и образователна дей­ност в “Merkantile Exchange” в Ню Йорк, където е играл важна роля при изработването на договори по капитални вложения, свързани с разработката на петролни находища, които п момента са сърцевина на световната петролна промишленост. Като инженер-химик получава бакалавърска степен в Университета на Мериланд, има магистърска степен по промишлен инженеринг в Технологаческия институт "Стивънс", а докторат по икономика и управление защитава в Университета в Ню Йорк, Бизнес школа "Ленард Н. Стърн". Д-р Ейбръхамс е редак­тирал настоящия проект и е автор на главата но енергетика, минно де­ло, минерали и химикали.

 

Достопочтената Мери Буш

Мери Буш е главен управител във Федералния съвет по финансиране на жилищното строителство - ведомство, което отговаря за 12 банки в САЩ, отпускащи вътрешни заеми с авоари от 150 млрд. долара. Поради това е заемала следните постове: вицепрезидент на Международни финанси, на Националната Асоциация по ипотеките (Фани Мей) и Алтернативен изпълнителен директор за САЩ в Международния валутен фонд. Г-жа Буш получава бакалавърска степен по икономика и политически науки от Финансовия Университет, а магистърска степен - от Университета на Чикаго. Тя е основният автор на главата по банково дело и пазари на капитали.

 

Марк Фрейзиър

Марк Фрейзиър е основател и председател на Групировката за услуги  консултантска организация, специализирана в износа. Тя предоставя широк спектър услуги: експедиране на износни стоки, лека промишле­ност, обслужване на кораби, чакащи на рейд, разработка на софтуер и компютърна графика, за проекти, финансирани от Агенцията на САЩ за международно развитие, Световната банка и Частната корпорация за инвестиции в чужбина. Той е лектор и широко публикуван автор по свободните зони, пазарно ориентираните политически реформи, превръщането на дългове в имущества и прилагането на нови технологии. Г-н Фрейзиър има бакалавърска степен по обществени науки от Харвардския университет. Той е главен автор на главата по зоните за свободна търговия.

 

Уилърд Галахър

Уилърд Галахър е вицепрезидент по международните връзки на  “Textron Inc.”, водеща международна корпорация с разнообразна дей­ност. Той представлява Textron в различни международни организации, вкл. на Кръглата маса по бизнес, в Националната асоциация на произво­дителите и в Съвета по конференциите. Той е бивш председател на Американско-Югославския Икономически Съвет и Председател на банката LBS в Ню Йорк. Професионалното му минало включва работа в СРА в Масачусетс. Г-н Галахър е автор на главата но машиностроене.

 

Гордън Грейвс

Гордън Грейвс е вицепрезидент на Global Technology Resurses, компания, която търси възможности за бизнес на пазара на съвременни тех­нологии. Преди да постъпи в тази фирма, г-н Грейвс е заемал отговорни постове в управлението и маркетинга на компании в областта на компютрите и информатиката. Г-н Грейвс е получил бакалавърска степен по промишлено управление в Тексаския технологичен университет. Той е съавтор на главата по електроника.

 

Д-р Питър Хил

Д-р Питър Хил е професор по икономика в Колежа Уитън, носител на Почетната награда "Джордж Ф. Бенет" и научен сътрудник в Незави­симия институт. Притежава и управлява животновъдна ферма в Монтана. Автор е на много книги и статии по икономическия растеж, история на икономиката, опазване на околната среда и обществена политика. Той е един от водещите поддръжници на пазарния подход при решаване на проблеми, свързани с природните ресурси и природната среда. Д-р Хил има докторат по икономика от Университета на Чикаго. Той е ав­тор на главата за политиката по опазване на околната среда и съавтор на главата за селско стопанство.

 

Клейтън Лейсколийт Младши

Клейтьн Лейсколийт, Младши е главен консултант по телекомуника­ии, маркетинг и пазарни операции в Teleconsult Inc. - фирма, пре­доставяща консултации по маркетинг и пазарни операции и препоръки в областта на международните телекомуникации. Доскоро е работил в “Bell Atlantic Corp. и в ‘Chesapeake and Potomak Telephone Co.” във Вирджиния. Г-н Лесколийт е получил степен бакалавър по стопанско управление от колежа Линсбърг. Автор е на главата за телекомуникаци­ите.

 

Д-р Чарлс Маклюър Младши

Д-р Чарлс Маклюър Младши е старши научен сътрудник в Институ­та "Хувър" към Станфордския университет. От 1983 г. до 1985 г. е рабо­тил като заместник втори секретар в Министерството на финансите по проблемите на анализирането на данъците, където е бил главен отго­ворник за разработването на доклада на Министерството на финансите, предназначен за Президента Роналд Рейгън, който залегна в основата на предложенията за данъчни реформи, внесени в Конгреса. Специалист по икономика на данъчното облагане, д-р Маклюър е писал предимно за реформите на данъчната политика. Получил е степен бакалавър по икономика от Университета на Канзас, а степените магистър и доктор (също по икономика) от Университета Принстьн. Д-р Маклюър е автор на главата по данъчната политика.

 

Баудър Мейс

Баудър Мейс е старши вицепрезидент на GIGNA, Worldwide, Inc., водеща международна фирма в областта на застрахователното дело. Международният му опит в GIGNA включва назначения в Брюксел (Белгия) и Атина (Гърция). Г-н Мейс е завършил Университета в Джорджия, къ­дето е учил чужди езици и международни отношения. Той е автор на главата за застрахователното дело.

 

Посланик Дж. Уилям Мидъндорф II

Посланик Дж. Уилям Мидъндорф II е президент и директор на Спестовна банка "Джон Хансън" и председател на “Middendorf Ansary & Harrison, Inc.”. Преди това, в забележителната си кариера е заемал мно­го постове: посланик на САЩ в Европейската общност, председател на президентската работна група по подготовката на "Проект за икономическа справедливост", посланик на САЩ в Организацията на американ­ските държави, президент и главен отговорник по деловите въпроси във “Financial General Bankshares, Inc.” (сега “First American Bankshares” O.K.), секретар на Военно-морския флот, посланик на САЩ в Холандия. Посланик Мидъндорф е получил степен бакалавър в Харвардския университет и степен магистър от Висшата школа по стопанс­ко управление към Университета в Ню Йорк. Посланик Мидъвдорф е съавтор на главата по банково дело и пазар на капиталите.

 

Д-р Чарлс Мърей

Д-р Чарлс Мърей е носител на Почетната награда "Брадли" в Американския институт за изследване на обществената политика и изтъкнат автор на книги и статии върху обществената политика и други теми. В началото на кариерата си е заемал поста главен научен секретар на Американския научно-изследователски институт в Тайланд. Д-р Мърей има степен бакалавър по история в Харвардския университет и доктор по политически науки в Масачусетския технологичен институт. Той е ав­тор на главата по социално дело.

 

Карл Пескосолидо Младши

Г-н Пескосолидо Младши е президент на “Sequoia Enterprises”, чието поделение “Sequoia Огаnge” е най-голямата независима интегрирана фирма за отглеждане на цитрусови плодове в Калифорния. Освен с цитрусови плодове, десетте фирми на г-н Пескосолидо се занимават с производство, разпространение и маркетинг на ориз, соя, пшеница, памук, фъстъци, захар, етанол, кестени и бадеми в САЩ, Ямайка, Германия и Япония.

Г-н Пескосолидо има степен бакалавър по икономика от Харвардския колеж и е член на настоятелския комитет на колежа. Г-н Пескосоли­до е автор на книгите "Закон за пренастройпане на селското стопанство" и "Закон за договориране на маркетинга в селското стопанство" и е един от най-отяплените опоненти на правителствения контрол върху селско­то стопанство. Той е главният автор на главата но селско стопанство.

 

Гордън Сийболд

Гордън Сийболд е президент на “Global Technology Resurses”. Пре­ди основаването на тази компания г-н Сийболд е съучредител на “Supertec Computer, Inc.”, фирма в областта на суперкомпютрите, която в момента е в процес на присъединяване към "С1ау КсяеагсЬ, 1пс.". Г-н Сийболд е получил образованието си но антропология и геология в Уни­верситета на Питсбърг. Той е съавтор на главата по електроника.

 

Д-р Бърнард Сийгьн

Д-р Бърнард Сийгън е директор по юридическите и икономически науки в Юридическия факултет на Университета в Сан Диего. Заемал е поста научен сътрудник но право и икономика в Юридическия факултет на Университета на Чикаго и е бил адвокат на свободна практика и пре­зидент и основен съдружник в различни предприятия. Автор е на много книги в областта на юриспруденцията. Д-р Сийгьн е получил доктората си по право от Юридическия факултет на Университета на Чикаго. Ав­тор е на главата за конституционната реформа, която включва предло­жение за конституция на България.

 

Юджин Стюарт

Юджин Стюарт е старши партньор в юридическата фирма “Stewart and Steward”. Той има забележителна юридическа кариера след получа­ване на право да практикува през 1951 г. Автор е на много публикации по право и икономическа политика с особено ударение върху областта на международната търговия. Г-н Стюарт е получил степен бакалавър по социални науки и доктор по право в Университета в Джорджия. Ав­тор е на главите за смесените предприятия, чуждестранните инвестиции и търговския кодекс и за структурите на международната търговия и ту­изма.

 

Грасиела Теста

Грасиела Теста е бивша директорка в Търговската Камара на САЩ - на отдел "Икономическа политика" и "Прогнозиране" и редактор на Journal of Economic Growth - списание на Националната Фондация на Търговската Камара. Сега е редактор на International Health and Development, издание на Института за международно здравеопазване и развитие към Католическия университет на Америка. Авторка е на ре­дица статии в областта на международното развитие и процеса на предприемателство. Г-ца Теста има степен бакалавър по икономика на Католическия университет на Америка. Авторка е на главата за предп-риемателството.

 

Д-р Джордж Вридвелд