Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

подготвен от

© National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990 npeвog © SPS corp. & Mintech Corp. /

Фондация на националната Камара 1990

Според някои съобщения в пресата, след завръщане от последното си посещение в нашата страна д-р Ран е заявил, че разработката на Про­екта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в Бълга­рия е била едно от най-големите предизвикателства в неговата кариера.

На 4 октомври 1990 г. на един малък екип от фирма "Програмни продукти и системи" бе вьзложена една несвойствена задача - да организира превода на български език и издаването на споменатия по-горе проект.

В сравнение с труда на д-р Ран и неговия екип това изглежда едно малко предизвикателство. За нас обаче това се оказа голямо предизвикателство, главно поради факта, че на въпроса "Какъв е срокът?" полу­чихме класическия отговор "Вчера".

Ние имаме голям опит в издаването на документация на програмни продукти и системи, чието оформяне не отстъпва на западните стандар­ти. Дългогодишната ни неравностойна борба с българското стопанско законодателство, и особено с тъй-наречените поднормативни актове, ни е позволила да натрупаме известен опит и в несвързаната с пряката ни дейност икономическа проблематика в нашите условия. Но когато оп­ряхме до финансовата и икономическа терминология на съвременните западни системи, се сблъскахме с известни затруднения. В момент, ко­гато думата "сирене" поражда представата за номериран талон, ни е трудно да си представим как изглежда данъчна система тип "швейцарс­ко сирене".

За да ускорим процеса, потърсихме помощ от колеги и приятели, повечето от които се отзоваха с готовност. В работата се включиха общо 42 души - преводачи, редактори, коректори, оператори на текстообра­ботка и координатори. Увеличаването на екипа позволи да ускорим ра­ботата, но създаде нови трудности. Работеше се едновременно във всички квартали на София — Люлин, Младост, Бъкстон, Дружба, Ха­джи Димитър, Червена звезда и т.н. и проблемите по разнасянето и съ­бирането на готови страници и глави се оказаха отнемащи доста време, особено в условията на бензинова криза.

Но в крайна сметка книгата е във Вашите ръце. Вероятно ще Ви направи впечатление, че Глава 2 и Глава 3 са дадени само като конструк­ция. Взехме това решение, не защото ги смятаме за по-малко важни, а защото вероятно са писани на български и всеки, който пожелае да ги прочете, би могъл да ги получи от авторите, споменати в българската част на екипа. Непосилно краткият срок не ни остави друг избор. Също­то се отнася и за втората част на Глава 19, в която не са преведени опи­санията на по-важните туристически и курортни обекти в България, които са предназначени повече за американския читател.

По отношение на стиловите особености сме се старали да се придържаме към стила на отделния автор, а не да уеднаквяваме звученето на различните глави. Вярваме, че от това книгата само печели.

Бихме желали да се обърнем към специалистите, които ще ползват настоящия превод с молба за снизхождение към евентуалните неточнос­ти или терминологични грешки. Изправени пред дилемата "светкавич­но, но непрецизирано" или "бавно, но съвършено", ние решихме, че в дадения случай факторът време е с по-голяма значимост.

И накрая искаме на свой ред да отправим специални благодарности към десетките споменати и неспоменати наши сътрудници, които се  трудиха в делник и празник, "без сън и покой" и без чиято добра воля, високо чувство за отговорност, нямаше да успеем да свършим за един месец работа, която обикновено отнема до една година. Желаем на хората, които се отнесат с интерес към настоящата книга да извлекат от нея всичко полезно за изстрадалата ни родина.

От редакционния екип

Мирните революции, които се развихриха сред нациите на Източна Европа, срутиха диктатори, създадоха демокрация и освободиха народи­те, като им дадоха възможност отново да се приобщят към Запада. Тези революции разкриха пред света опустошението и разрухата, които наложиха на икономиките на тези страни четири десетилетия на социали­зъм. Ускоряваща се инфлация, тежки, обременяващи дългове, безработица, недостиг на основни стоки, остарели и неефективни заводи и влошаващ се стандарт на живот са симптомите на разрухата, която из­мъчва тези новоосвободили се нации.

В нетърпението си да направи прехода от комунизъм към демократичен капитализъм всяка от тях предприема основно икономическо, соци­ално и законодателно реконструиране. Въпреки че целта е еднаква - развитие на пазарна икономика, която драматично ще повиши жизне­ния им стандарт, те подхождат към нея по различен начин. Без да имат някакъв ръководен план, задачата, с която ще се сблъскат, е действител­но героична по своя мащаб и преизпълнена с рискове.

По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на Националната Камара. Със своя значителен опит в подпомагането на стратегиите за растеж в условията на свободна пазар­на икономика в развиващите се страни фондацията се отзова на повика и събра екип от американски експерти от деловите и академичните сре­ди, който да разработи всестранен план за насочване на България към пазарна икономика. Екипът посети България в края на м. август 1990 г. и се срещна с българските си партньори за оценка на положението и опре­деляне на най-подходящ курс за действие. Настоящият доклад е кулми­нация на положените от тях усилия.

Фондацията на Националната Камара е независима организация с идеална цел за проучване на данъчната и обществйна политика и е член на Търговската камара на САЩ. От своето основаване през 1967 г. досе­га фондацията е изучавала нововъзникващи въпроси с жизнена важност за икономиката и деловите среди и е служила за катализатор при прила­гането на нови инициативи в политиката на обществения и частния сектор.

Екип от американски съветници

Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика

Dr. Richard W. Rahn, Co-Chairman;

Vice President and Chief Economist

U.S. Chamber of Commerce; and

Executive Vice President, National Chamber Foundation

Vice President

National Chamber Foundation

(Former Associate Director for Privatization, Office of Management Budget)

Project Manager

National Chamber Foundation

Dr. Allen E. Abrahams

Executive Director

Southern Agronomics, Inc. 

John G. Bertram  

President

FCB/InterMarketing                                                                                   

Mark Bloomfield, Esq.

President

American Council for Capital Formation

John L. Bowles

Vice President, Sales and Marketing

American Spring Wire Corp.

The Honorable Mary K. Bush

Chief Operating Officer

Federal Housing Finance Board

(Former Vice President  for  International  Finance,  Federal National Mortgage Association;  and Former  U.S. Alternate  Executive  Director, International Monetary Fund)

Chairmen

Senior Communications Counsel

(Former Chairman, Federal Communications Commission)

Vice President, International Operations

Textron Inc.

Gordon A. Graves

Vice President

Global Technology Resources

Dr. Peter J. Hill

Research Fellow

The Independent Institute; and

Bennett Professor of Economics, Wheaton College

Executive Vice President and Group Management Director FCB/Leber

Katz Partners

Frederick B. Krieble

President

Management Limited

Dr. Robert H. Krieble

President

Krieble Associates, Inc.

(Former Chairman, Loctite Corporation)

Senior Managing Director and Chief Economist Bear, Stearns & CoJnc.

(Former Associate Director for Economics and Planning, Office of Management and Budget)

M. Kay Larcom

Associate Director

Office of Central and Eastern Europe

International Division

U.S. Chamber of Commerce

Clayton L. Lescalleet, JR.

Senior Consultant

Teleconsult, Inc.

Bowdre P. Mays

Senior Vice President

CIGNA Worldwide, Inc.

Dr. Charles E. Mclure, Jr.

Senior Fellow

Hoover Insitution on War, Revolution and Peace

(Former Deputy Assistant Secretary of the Treasury for Tax Analysis)

Chairman

(Former President and Chief Executive Officer, Financial General Bankshares;

Former U.S. Ambassador to the European Communities; and Former Secretary of the Navy)

The Honorable James C. Miller, III

Chairman

Co-Chairman, Tax Foudation

(Former Director, Office of Management and Budget; and Former Chairman, Federal Trade Commission)

Dr. Charles Murray

Bradley Fellow

American Enterprise Institute for Public Policy Research; and Author, "Losing Ground: American Social Policy 1950-1980"

Grover G. Norquist

President

Americans for Tax Reform

Carl A. Pescosolido

President

Sequoia Enterprises

Gordon C. Seybold

President

Global Technology Resources

Dr. Bernard H. Siegan

Director of Law & Economics Studies

School of Law

University of San Diego

Stewart and Stewart

Editor

Manager, Bulgaria and Romania

Philip Morris, Europe

Dr. George M. Vredeveld

Professor of Economics, University of Cincinnati; and

Director, Greater Cincinnati Center for Economic Education

Wayne A. Wittig

Deputy Associate Administrator

Office of Federal Procurement Policy

Office of Management and Budget

 

Професор Иван Ангелов

Старши икономически съветник на министьр-председателя

Венцислав Антонов

ВИИ "Карл Маркс"

Икономически институт, БАН

Валери Борисов

Юридически съветник

Министерство на икономиката и планирането

Д-р Венцислав Димитров

Икономически институт, БАН

Старши икономист

Министерство на външноикономическите връзки

Стою Дулев

Заместник-министър на икономиката и планирането

Икономически институт

БАН

Професор Илия Георгиев

Икономически институт

БАН

Д-р Румен Георгиев

Генерален директор

Минералбанк

Димитър Костов

Заместник-министър на финансите

ВМЕИ "Ленин"

ВИИ "Карл Маркс"

Икономически институт

БАН

Д-р Димитър Иванов

БАН

Министерство на външноикономическите връзки

Заместник-министър на икономиката и планирането

Научен сътрудник

Министерство на външноикономическите връзки

Георги Панков

Заместник-министър на икономическата реформа

Директор

Генерален директор

Министерство на външноикономическите връзки

Д-р Огнян Пишев

Старши икономически съветник на Президента

Икономически институт

БАН

Професор Димитър Шопов

Заместник-председател

Комитет по труда и социалното осигуряване

Боян Славейков

Икономически институт

БАН

Професор Стефан Стоилов

Министър на икономическата реформа

Професор Милчо Стоименов

ВИИ "Карл Маркс"

Икономически институт

БАН

Христина Вучева

Научно-изследователски институт

Министерство на финансите

 Б. пр. Длъжностите на сътрудниците от българския екип, както и названията на българските организации са преведени от английския текст и съответстват на момента на подготовката на доклада.

  Предприемането и завършването на работата по този проект не биха били възможни без щедрата подкрепа на следните

  Спонсори:

Дарители и организации – участници:

 

Специални благодарности

Усилие от такъв мащаб налага привличане на умениет, творческите сили и подкрепата на десетки хора, голяма част от които се трудят зад кулисите и често без някакво особено признание. Целта на това кратко изявление е да изправи тази несправедливост и да им се изкаже признанието и благодарността, която заслужават.

Разбира се, авторите са официално упоменати, но все пак заслужават да им се изкаже особена благодарност за времето, което отделиха от професионалните си ангажименти, за да дойдат в България почти вед­нага, след като ги поканиха, много от тях на собствени разноски, и да на­пишат материалите си под напрежението на изключително краткия срок от по-малко от три седмици. Въпреки че е трудно да се откроят от­делни имена, безрезервната подкрепа на Юджийн Стюарт и неговата изключителна работоспособност допринесоха невероятно много за за­вършването на тази работа.

Зад тези талантливи автори стоят други хора, чиято работа по този проект има свой принос към успеха му. Специални благодарности след­ва да се отправят към Дж. Стич - председател в оставка на RJR/Nabisco и председател на Фондацията и Робърт Х. Крийбъл - заместник-председател на Фондацията, чиято безрезервна подкрепа на този проект внесе ценни творчески сили и опит в критичния момент на неговата подготовка. Важна поддръжка дойде и от д-р Ричард Л. Лешър - президент на Търговската камара на САЩ и на Фондацията и от Ри­чард Л. Бролт - вицепрезидент на Групата на камарата.

Благодарни сме и на редица сътрудници от правителството на САЩ за помощта и напътствията, които ни предложиха в духа на партньорст­вото между обществения и частния сектор. Бившият посланик на САЩ в България Сол Полански и настоящият - Кенет Хил ни оказаха неоце­нимо съдействие заедно с Майк Гелнър, първи секретар по икономичес­ките и търговски въпроси в посолството на САЩ в София. Сузън Сътън, отговаряща за България в Държавния Департамент, ни информираше за събитията в България, а Грегьри Уин, заместник-директор на Служ­бата за граждански обмен в Информационната агенция на САЩ, беше незаменим при решаването на транспортните проблеми на екипа, рабо­тещ по българския проект, свързани с отиването им във Вашингтон и на част от него - в София.

Получихме и много нужното ни съдействие от други организации с идеална цел. Признание и благодарност следва да се отправят към Дей­вид Теру - президент на Независимия институт, Марк Блумфилд — пре­зидент на Американския съвет за формиране на капитали, Гроувър Норкуист - президент на организацията "Американци за данъчна ре­форма" и Джеймс С. Милър III - председател на организацията "Граж­дани за стабилна икономика". Всеки от тези хора извърши много повече от това, което се изискваше от него, като ни помогна да запълним кри­тични празноти в проекта в условията на изключително ограничено вре­ме.

Все пак голяма част от заслугите принадлежи на персонала на Фондацията за дългите часове упорита работа, която извършиха при непосилни срокове. Първият и най-важен от тях е моят добър приятел Рон Ът. Рон беше съпредседател от страна на САЩ и изпълни безупречно задълженията си на основен ръководител и координатор на проекта. Джил Бизек Джоунс, която тъкмо се беше включила във Фондацията в търсене на по-интересна работа, получи много повече ангажименти, от­колкото се беше договорила като директор на проекта, но тъкмо тя бе­ше човекът, който обобщи стотици подробности и нещо повече, не загуби самообладание от напрежението и демонстрира неочаквана за годините й зрялост. Джули Уагнър положи забележителни усилия в на­мирането на финансови средства, Джоън Левицки организира пътуване­то, а Джаки Тайсън с помощта на Рене Науланд, Денис Бейли и Джон Кейвъноу се погрижи за необикновения процес при съставянето на ма­териала.

Моят приятел и дългогодишен сътрудник Алън Ейбрахамс също така изигра особено важна роля за осигуряване на успеха на проекта чрез извършване на огромен обем редакторска и организационна работа по проекта.

Ще приключа с благодарност към множеството български колеги за всичко, което извършиха при тежки обстоятелства. Професор Иван Ангелов спечели уважението, възхищението и приятелството ми за всичко, което извърши при ръководството и участието му като съветник по проекта и за формирането на много талантлив български екип, който да ра­боти заедно с нас по приключването му. Нещо повече, той  беше най-важният лост при превръщането на разработката в извънпартийна, като ни осигури необходимия достъп до лидерите и икономическите съ­ветници на опозиционните партии. Начело на икономическия екип на опозицията беше изтъкнатият млад икономист Огнян Пишев, когото съ­що считам за приятел. Забележителните познания на Оги по пазарния процес и неговата посветеност на свободата оказаха значително влия­ние върху тона на настоящия доклад. Талантите на Иван и Оги ще бъдат много полезни за страната им в трудните дни, които им предстоят. И накрая искам да благодаря на Михаил Димитров, понастоящем търговс­ки представител в българското посолство във Вашингтон, за уреждане­то на всички проблеми, които групата суетливи американци имаха в България.

 

Ричард Ран

 Въведение

В България съществуват всички необходими условия за поддържане­то на жизнена икономика, която да допринесе в максимална степен за постигане на икономическото благополучие и личната свобода на българския народ. Изложеният по-долу план за действие предоставя реално изпълнима основа за бърз преход на България към пазарна икономика, която се характеризира с непрекъснат икономически растеж.

 Основа на плана      

Основната предпоставка, залегнала в този план, е установеният факт, че пазарната икономика, в която правата на частната собственост са напълно гарантирани и движението на цените е неограничено, се отличава с най-ефективно използване на труда, капитала, суровините и предприемчивостта, което от своя страна осигурява непрекъснато увеличение на доходите и благата. Този вид икономика се характеризира и с максимал­на свобода на личността, справедливост при разпределението на дохо­дите и благата, защита на околната среда.

Признато е, че злополучните събития в миналото са довели до икономическата криза, пред която сега е изправена България. Други държави в други части на света, много по-малко надарени с ресурси от България, бързо са се възстановявали от икономически катастрофи, след като са се възползвали от предимствата на неограничената пазарна икономика.

Планът за действие в България предоставя серия от основни препоръки за икономиката като цяло:

• приватизация на средствата за производство и разпределение;

• основна реформа на паричната, банковата и финансовата система;

• премахване на пречките пред стопанската инициатива;

• провеждане на реформи в областта на социалното дело, околната среда и образованието.

В плана за действие, представен в тази глава, препоръките от макроикономически характер са изложени в обобщен вид. Те са разгледани в по-големи подробности в основната част на проекта. Някои препоръки, засягащи отделни отрасли на икономиката, бяха разработени от съвмес­тен българо-американски екип, работещ по проблемите за преход към пазарна икономика. Тези препоръки са разгледани в отделни глави на доклада.

 Последователност на плана

Като се има предвид реалното състояние на процеса на реформите, се признава, че не всички елементи на плана могат да се приложат за няколко дни.

Някои от елементите са нужни веднага, за да отприщят пълните възможности на българската икономика. За други елементи обаче е необходимо по-продължително проучване и те трябва да се прилагат в по-дълъг срок или зависят от създаването на основите на пазарната икономика.

Предлага се следната последователност на реформата според приоритетите на проблемите.

 За незабавно прилагане

•  Да се приеме и започне приватизационна програма, включително и

на селското стопанство.

•  Да се започне основна парична реформа и да се позволи свободно об­ръщение на чуждестранна валута.

•  Да се премахне контролът на заплатите и цените.

•  Да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението

от неизбежните трудности в преходния период.

•   Да се постигне съгласие относно основните принципи на данъчната реформа и размерите на данъците.

•  Да се приемат нужните промени в Търговския кодекс и законите за

съвместни предприятия. За прилагане в средносрочен план

•  Да се реформира банковата система.

•  Изцяло да се реформира данъчната система.

•  Да се промени конституцията, включително и да се приеме нова кон­ституция.

•  Да се проведат широки законодателни реформи, за да се премахнат пречките пред стопанската дейност, включително и пред дейността на чуждестранните инвеститори и външната търговия.

 За прилагане в по-дългосрочен план

•  Да се проведат реформи в областта на околната среда.

•  Да се проведат реформи в областта на образованието.

Пет от шестте мерки за незабавно прилагане са абсолютно необходими, за да може да функционира пазарната система. Затова се настоява те да се приложат не по-късно от края на 1990 г. Като се има предвид тяхната значимост, те могат, ако трябва, да се прилагат частично с из­вънредни мерки според текущите нужди, като законодателното им оформяне се извърши по-късно.

Петото необходимо действие - защитата на най-бедните членове на обществото по време на преходния период - е от критично значение както по хуманитарни причини, така и за да се предотвратят евентуални самоунищожителни обществени вълнения.

Предложените за прилагане в среден срок мерки би трябвало да се проведат преди 1 май 1991г. В това време те биха могли да станат повод за национално празненство. Това, че тези мерки са предвидени за прилагане среден срок, съвсем не означава, че са по-маловажни. Споменатите по-горе препоръки, като например промяната на конституция­та, често са сложни, технически трудно реализуеми и затова е необходимо достатъчно време за внимателна подготовка и приемане.

Реформите в областта на образованието и на околната среда би трябвало да започнат преди 1 декември 1991 г. Разбира се, трябва да не се забравя, че извършените дотогава реформи вече би трябвало да са дали положителни резултати.