Икономика, №1761 Как виждате ефектите от присъединяването на страната ни към ес върху индивидуалните доходи?



жүктеу 46.28 Kb.
Дата14.07.2016
өлшемі46.28 Kb.


Ясен Иванов Дамянов

спец. ИКОНОМИКА, №1761


Как виждате ефектите от присъединяването на страната ни към ЕС

върху индивидуалните доходи?
След около 15 години икономически и психологически преход от централизирана към пазарна икономика, България е на прага на най-голямото си постижение – да стане член на ЕС. И първата крачка е направена: договорът е подписан. Сега всички ние се питаме какво ще стане, как ще се отрази това на страната ни. Някои очакват значителни подобрения и по-добър живот, други гледат песимистично, страхувайки се от новите правила и норми, които ЕС ще наложи и в България. И все пак най-важният въпрос си остава този относно индивидуалните доходи и дали те ще бъдат достатъчни, за да живеем като “европейци”. Истината за техния ръст се крие само и единствено в темпа на икономическия растеж, който страната ще успее да постигне след реалното присъединяване не без помощта, разбира се, на огромните присъединително фондове, които България ще получи. Тяхното усвояване трябва да стане бързо, ефективно и целенасочено. Още тук, обаче, трябва да отбележим и да не забравяме, че на България ще се даде шанс да догони европейските страни, но това ще стане бавно и постепенно.
Относително често различни икономисти се опитват да изчисляват кога България ще настигне икономически Европейския съюз. Това обаче, което някои от тях пропускат да отбележат е, че всъщност няма някакви обективни закони, които да предопределят колко бързо ще се развива една или друга страна. Всичко зависи от това - каква стопанска политика се провежда в съответната страна.
За развитието на България има три сценария:
Оптимистичен сценарий
Икономическите реформи се извършват много бързо. Макроикономическата стабилност се поддържа; съдебната система е реформирана; приватизацията, дерегулирането и либерализацията се довършват в следващите няколко години; данъчното бреме се намалява значително; регулативната рамка и лицензирането са облекчени; субсидиите и протекционистичните мерки са прекратени; пенсионната и здравната системи са реформирани, а другите бюджетни разходи са оптимизирани; бизнес средата е подобрена. България оползотворява участието си на конкурентния Европейски пазар.
При този сценарий, в резултат на бързите про-пазарни реформи, средният годишен растеж на икономиката в следващите две до три десетилетия ще бъде около 7 процента. По този начин (при допускането, че средният растеж на брутния вътрешен продукт на глава от населението е между 1,5 и 2,5% средногодишно) брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в България ще достигне средното равнище на ЕС за 20 – 25 години.
Песимистичен сценарий
Икономическите реформи са много бавни и неефективни. Пенсионната система създава дефицити; нереформираната болнична и здравна система се нуждаят от повече средства; държавните разходи нарастват. Като резултат, дефицитът в бюджета нараства, данъците са увеличени и валутният борд е отменен. Реформата в съдебната система е бавна, а законите се променят твърде често, създавайки несигурност за бизнес планирането; приватизацията, дерегулирането и либерализацията не са завършени; регулативното бреме нараства; субсидиите и протекционистичните мерки са увеличени; привилегированото третиране на някои сектори изкривява ефективното разпределение на ресурсите.
Последицата от това развитие е, че икономическият растеж в следващите десетилетия ще бъде бавен и неравномерен – между 0 и 3%. Като резултат, БВП на глава от населението няма да достигне средното ниво на ЕС в рамките на този век. Доходите на хората ще нарастват много бавно.
Базов сценарий

Икономическите реформи напредват по-бавно от възможното и макроикономическата стабилност като цяло е запазена. Инвестициите в икономиката (включително чуждите инвестиции) остават на сегашното ниво или нарастват бавно като процент от БВП. Приватизацията е бавна, така че делът на частния сектор в брутната добавена стойност нараства бавно. Бюджетът има малък до умерен дефицит. Регулативното бреме не намалява и данъците не са понижени значително. Някои от субсидиите и протекционистичните мерки остават (особено в земеделието); някои от бюджетните разходи са оптимизирани, някои – не.


Като резултат икономическият растеж продължава да е умерен – средно около 4% или съвсем малко повече. В тази ситуация БВП на човек от населението ще достигне средното ниво в ЕС след половин век до 65 години.
Какво ни пречи?
От социална и психологическа гледна точка очакванията на българското население за положителни промени в индивидуалните доходи са големи и това би могло да изиграе лоша шега. Повечето от нас смятат и вярват, че членството в ЕС автоматично ще повиши доходите ни, ще вдигне стандарта на живот. Както вече споменах, това далеч не е сигурно. Ние българите сме свикнали все да чакаме някой друг да свърши нещо заради нас, друг да оправи проблемите ни, друг да се погрижи за нас. За жалост този “друг” не съществува.
Реалността е такава, че ние сами трябва да увеличим доходите си с повече работа, с повече желание и постоянство. Трябва да инвестираме труда си, да работим здраво и усърдно сега, без да ни разочарова факта, че най-рано след 10-15 години ще можем да жънем плодовете от труда си, полаган сега. Нека се върнема назад в историята след Първата световна война и погледнем една победена Германия, обхваната от хиперинфлация и тотален колапс на икономиката. Как нейният народ съумя да работи за ”жълти стотинки” дълги години, да съхрани вярата, че това рано или късно ще помогне за оздравяване на държавата им, а от там и да се повиши богатството и жизнения им стандарт. И успяват, макар и за около 20 години или до началото на Втората световна война, за да се стигне отново до пълен икономически срив и да се стигне до днес, началото на 21-и век, когато Германия е водещата икономика в Обединена Европа.
Но хората, нравите и културата на народите по света е различна. Няма и как да бъдат еднакви. Затова има и богати и бедни народи. Важното е народът да бъде единен, да вярва в своето бъдеще и да е устремен към него.
Далеч не сравнявам икономическото състояние на България с посоченото такова на Германия. Просто смятам, че ние българите имаме шанс да постигнем много, но трябва да преосмислим и променим “балканския си нрав”, светогледа си и най-вече убежденията и целите си.
От гореописаните сценарии може да се направи изводът, че времето, необходимо за достигане на ЕС, включително и по индивидуални доходи, зависи главно от следваната от българските правителства стопанска политика. Тя трябва да бъде последователна, прецизирана и съобразена с ресурсите, с които държавата разполага. Важното е, че имаме чудесни примери за подражание, като Ирландия, която за много кратко време след присъединяването си към голямото семейство на ЕС успя да се превърне в една чудесна държава, към която не малко чужденци емигранти са отправили поглед. Ето че е възможно и ако всички ние си повярваме и работим усърдно, както за нас така и за България, неминуемо ще успеем.
*Използвани са някои материали от www.ime.bg



©dereksiz.org 2016
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет