Раздел //, членове от 119 до 127: да се отменят.
25. Член 139(2): да се отмени.
26. Член 154: да се отмени.
В резултат на отменянето през 1947 г. на Търговския кодекс на България, влязъл в сила през 1896 г. и поправен на 31 декември 1897 г. България няма търговски кодекс. Със създаването на пазарна икономика в България, воденето на бизнес на практика от частни фирми ще изисква търговски кодекс, който да определя характеристиките на сделките, а също и на кредитните и договорни инструменти, с които се извършва бизнес в пазарна икономика. Авторът разбира, че досега при липсата на търговски кодекс, чуждестранните инвеститори в своите договори с български предприятия, често включваха чрез споменаване подходящи раздели от българския Търговски закон от 18% г. [159]. Законът от 1897 г. с поправките беше изготвен по подобие на френския Търговски кодекс от 1804 г. Съвременният френски Търговски кодекс се състои от четири книги. От тях, заглавията от V до VIII, отнасящи се до търговския обмен, посредничеството, търговците, менителниците, полиците и чековете, са най-съществени от гледна точка на днешните нужди на България. Съответните постановки от българския Търговски закон от 18% г. се съдържат в книга 1, глави Х, XI и XII. Тъй като съществуващият частен бизнес в България е донякъде запознат и изглежда е възприел съответните постановки от главите на този закон като подходящи за деловите сделки, препоръчително е да получат законова сила следните раздели от българския Търговски закон от 18% г.:
О т книга I:
• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителни ци;
• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;
• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);
• Глава Х, раздел IV: за джирото;
• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приемане;
• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;
• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;
• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;
• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;
• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);
• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;
• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;
• Глава Х, раздел XIII: за загубени менителници;
• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;
• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;
• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;
• Глава Х, раздел XVII: за протеста;
• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;
• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;
• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;
• Глава XI: заемни разписки; v
• Глава XI: чековете.
Варианти на реформата
Ключово значение за успешния преход на България от командна към пазарна икономика е създаването на законова структура, поддържаща основаването на фирми със стопанска дейност, привличането на чуждестранни инвестиции и кредитните и договорни инструменти за развитие на бизнеса в условията на пазарна икономика. Постигането на тази цел, от своя страна изисква поправки в имащите отношение към това текстове на Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагането му, както и придаването на законна сила на един търговски кодекс.
Стъпките, които трябва да се предприемат от Парламента (т.е. от Великото народно събрание), Председателя на Републиката и Министерския съвет, при разбиране и подкрепа от страна на опозицията, включват действията, общо разгледани и обсъдени в раздел IV на настоящата глава. В резюме те могат да се изложат, както следва:
1. Отмяна на тези текстове от Конституцията (т.е. да се изключат тези или подобни текстове и от новата Конституция, която ще се приеме от ВНС), които:
а. ограничават собствеността върху широка категория имоти само до държавата и общините и начините, по които частните лица могат да я използват;
б. дават на държавата право да основава стопански и други организации, над които да упражнява право на собственост;
в. определят кооперативната собственост върху имоти като притежание на колектив от трудещи се и използвана в интерес на обществото;
г. дават на държавата изключително право да се ангажира в определени стопански дейности;
д. заявяват, че задължение на всеки е да защитава всички видове обществена собственост, които като цяло формират икономическата база на страната, благосъстоянието на народа и свободата на личността.
2. Коригиране на административните актове, изисквани съгласно:
а. алинея 1, член 104 от Конституцията, изискваща постановленията, приемани от Министерския съвет, да бъдат обнародвани в Държавен вестник предвид това, че важни части от някои постановления не са били публикувани;
б. алинея 1, член 108 от Конституцията, изискваща ведомствата (министерствата) да издават правилници или други инструкции за прилагането на укази и постановления, тъй като това не е изпълнено в няколко случая с голямо значение, попадащи в сферата на действие на Указ 56.
в. член 115 от Указ 56, изискващ фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически или физически лица да водят счетоводствата си в съгласие с правилата, указани от компетентните държавни органи поради факта, че не са публикувани никакви правила;
г. член 112 от Указ 56, споменаващ списък от дейности във високотехнологичните сектори, определени от Министерския съвет, при които чуждестранни физически и юридически лица ще се освобождават от данъци върху печалбите за период от пет години от датата на регистриране на фирмата им в България, тъй като досега не са били публикувани никакви решения, определящи дейностите, освобождавани от данъци;
д. алинея 1, член 100, Указ 56, ограничаваща стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейности, за които е получено предварително разрешение от компетентния държавен орган и даваща права на този орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение; досега не е издаден никакъв списък на независими стопански дейности, за които не е необходимо разрешение;
3. Отмяна на изискванията за разрешения за чуждестранна стопанска дейност по Указ 56, а именно за:
а. независима стопанска дейност - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния министър;
б. филиал - от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;
в. фирма с чуждестранно участие с повече от 49% във фирма с ограничена отговорност и повече от 20% смесена акционерна фирма - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване с Министерството на икономиката и планирането;
г. предоставяне на благоприятни условия по данъчните и финансови въпроси, предвидено в раздел II на глава V от Указ 56 - от Министерството на финансите;
д. позволение, предвидено в член 123 на Указ 56, за временно придобиване (т.е. право на строеж при използването) на недвижима собственост - от Министерския съвет, в случай, че българският партньор не предостави недвижимо имущество, когато разрешението трябва да бъде дадено от министъра на финансите.
4. Отмяна на данъчната уредба за търговските представителсва, предвидена в алинея 3, член 156 на Правилника за прилагане на Указ 56, и в очевидно нарушение на закона за нормативните актове; типичното търговско представителство не е организирано да печели, но независимо от това му се събира данък върху печалбата за предполагаема (фиктивна) "обичайна" комисионна, която представителството би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да очаква да получи, ако беше индивидуална и отделна комисионна агенция.
5. Поправка на Указ 56, за да се премахнат следните контрастимули при инвестирането:
а. Отмяна на член 4(3), постановяващ, че Министерският съвет може да изключи от сферата на действие на Указ 56 стопанска дейност на чуждестранни лица от страни, които провеждат дискриминационна политика срещу български фирми;
б. Отмяна на член 5, постановяващ, че стопанските дейности трябва да се провеждат, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата, които се отнасят до обществено-икономи-ческото развитие, със самостоятелността на фирмите и действието на пазарния механизъм;
в. Поправка на член 11(1), посочващ, че държавните органи и обществените организации могат да бъдат инициатори в основаването и т.н. на фирми, така че да гласи "Инициативата за основаване, реорганизаиране или закриване на фирмите може да се поема от съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни юридически и физически лица.";
г. Поправка на член 13(2), изискващ в случаите, когато се отчуждава фирмено имущество да се промени и сферата на дейност на държавната или общинска фирма, последната да получи съгласието на Министерския съвет или на министър, определен от него, в случай че фирмата е държавна, или на Общинския народен съвет, ако фирмата е общинска; вместо това членът в тази част да гласи: "Държавните и общинските фирми могат с разрешение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица.";
д. Поправка на член 18, който дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външнотърговска дейност с някои стоки и услуги, така че да гласи: "Министерският съвет може да определя правила за външнотърговска дейност, които не противоречат на задълженията на България по международни търговски договори. ";
е. Поправка на член 19, който упълномощава Министерския съвет да "установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси", така че да гласи: "Министерският съвет може да ограничава с разпоредби вноса или износа на стоки и изпълнението на услуги, отнасящи се до международната търговия, ако те вредят на здравето или безопасността на обществото. ";
ж. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) от Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на член 11 от Указ 56 с формулировка, посочваща, че: "Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с непрекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще съответстват на част от стойността на акциите, закупени от инвеститорите. Цената на тези акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, които всеки служител може да закупи, няма да надминава пропорционалния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. По избор на служителя, акционерната фирма ще изкупува неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се отчуждават във всеки момент на открития пазар по преобладаващата пазарна цена.";
з. Поправка на член 41, който задължава всички смесени акционерни фирми да публикуват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет, както и данни за печалбите и загубите при всяка от последните пет години и изплатените през тях дивиденти. Вместо това да се включи следният текст: "Ежегодно до 31 март управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за изплатени през тях дивиденти. ";
и. Поправка на член 43, който изисква насилствено ликвидиране на фирма, когато уставният й фонд спадне под първоначално подписания капитал (1 милион лева), вместо това да гласи: "Освен в случаите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ще ликвидира съвкупното си имущество, ако районният съд, действащ на нейния юридически адрес определи, че тя не е в състояние да посрещне задълженията си, и при настъпване на падежът им те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна."
й. Отмяна на член 82, който постановява, че държавата "регулира стопанската дейност" в България чрез комбинация от данъци, такси, субсидии, лихвени проценти, валути нормативи, нравила за формиране на цените и държавни поръчки;
к. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86, които да се заменят от един единствен член, постановяващ че: "Държавата няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти за заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойността на лева. Държавата ще използва данъчната политика единствено за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят под действието на пазара. Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените. ";
л. Поправка на член 88(1) чрез премахване на последното изречение, което гласи "Минималният норматив за отчисляване [от печалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.";
м. Отмяна на член 89(2), който задължава фирмите да продават част от приходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет;
н. Отмяна на член 90(1), който упълномощава държавата да предлага премии и субсидии от държавния бюджет за определени производства;
о. Отмяна на член 97, който упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, категоризирането на служителите и даването на квалификационни степени;
п. Отмяна на член 96, който упълномощава областните и общински народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават облигации;
р. Отмяна на член 119(3), който определя, че стоките и услугите за населението ще се продават на цени, фиксирани от Министерския съвет;
с. Отмяна на член 119(4), който дава на Министерския съвет пълномощия да се намесва в определянето на цените за стоките от първа необходимост, т.е. "някои суровини и енергийни ресурси";
т. Отмяна на член 121(8), който упълномощава Министерския съвет да налага допълнителни условия за трудовото възнаграждение на българските граждани, работещи за чуждестранни лица и предприятия, извън тези, договорени между страните;
6. В съгласие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или променят следните постановки от Правилника за прилагане на Указ 56:
а. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата;
б. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на "инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на ***, фирмата и обществото";
в. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на "трудовия колектив", като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството;
г. Член 14( 1): да се премахне изискването всяка външноикономическа сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерството на външноикономическите връзки;
д. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да получават разрешение от Министерството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 - разрешение от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки;
с. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки;
ж. Член 50( 1): да се премахне споменаването на "спекулативна дейност" като основание за прекратяване на фирма по съдебен ред;
3. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя "спекулативната дейност" като "незаконна печалба" чрез препродажба на дефицитни стоки или запасяване с дефицитни стоки;
и. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изпълнението му;
к. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формирането на цените на своите стоки и услуги;
л. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как да се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги "с особегго важно значение за жизненото равнище на населението, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги";
м. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки;
н. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените;
о. Членове 61, 62, 63 и 64: да се отменят тези членове, които задават формулировки за цените на научноизследователските и технологични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и за цените на монтажните работи;
п. Член 64: да се отмени този член, който нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цените;
р. Член 78(3): да се отмени;
с. Член 82(1): да се премахне фразата "се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план";
т. Член 82(2): да се отмени;
у. Член 82(3): да се отмени;
ф. Член 86(2): да се отмени;
х. Член 90(2): да се отмени;
ц. Член 92(3): да се отмени;
4. Член 100(1) и (2): да се отменят;
ш. Член 101(2) и (3): да се отменят;
щ. Раздел 77, членове от 119 до 127: да се отменят;
ю. Член 139(2): да се отмени;
я. Член 154: да се отмени.
7. Препоръчва се на следните раздели от българския Търговски закон от 1896 г. да получат законна сила:
В книга I:
• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителници;
• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;
• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);
• Глава Х, раздел IV: за джирото;
• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приемане;
• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;
• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;
• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;
• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;
• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);
• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;
• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;
• Глава Х, раздел XIII: за изгубени менителници;
• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;
• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;
• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;
• Глава Х, раздел ХVII: за протеста;
• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;
• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;
• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;
• Глава XI: заемни разписки;
• Глава XII: за чековете.
Бележки и библиография
1. International Monetary Fund report on Bulgaria, р. 80.
2. Chapter I of the Report of the U.S. Advisory Team in the Bulgarien Economic Growth and Transition Project, р. 14.
3. U.S. Department of State, Background Notes, Bulgaria, February 1990, р. 5.
4. See The Economist Intelligence Unit Limited, 1989-90 COUNTRY PROFILE: BULGARIA, ALBANIA 8 (1989) [hereinafter cited as COUNTRY PROFILE].
5. Пак там; сравни с "The Bulgarien Economy", DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), аt Ш-4 (Sерt. 1986).
6. Вж. " The Bulgarien Economy ", по-горе бел. 5, III-4.
7. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8; "GM and Who?, FORBES, Oct. 1, 1976, стр. 74; Вж. също "Red Socks and Rising Expectations".
8. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8.
9. Вж. по-горе бел. 7, стр. 74.
10. Вж. по-горе бел. 5, Ш-4.
11. Пак там.
12. Пак там.
13. Пак там.
14. Пак там, стр. Ш-4 - Ш-5.
15. Следващите редове представляват кратък речник, чиято цел е да изясни йерархичната структура на българската икономика:
Бригада. По традиция основната организационна единица на българската промишленост е трудовата "бригада", свързана с главната група работници в производствения процес. През 1982 г. българската промишленост имаше около 34 000 бригади, средно с по 27 работника.
Предприятие. Следващото ниво в промишлената организация е предприятието. През 1986 г. в промишления сектор имаше над 2100 предприятия, средно с по 16 бригади. Не са съвсем ясни юридическото положение и характеристиките на различните субекти, които се назовават "предприятия". Изглежда, че обикновено този термин означава регистриран субект със статут на юридическо лице. Може би, от време на време същият термин (вероятно не съвсем удачно) се използва и за субектите, които не са юридически лица, например за подединици на големи стопански организации, подобни на отдели. Едно предприятие може да включва една или повече производствени мощности или търговски единици, като например фабрика, обслужващ център, строителна група, магазин или верига за търговия на дребно. Кооперативите също могат да бъдат организирани като предприятия.
Обединение и комбинат. Предприятията обикновено са организирани по производствена линия в по-големи "обединения" (превежда се на английски като ”trust”, а понякога, по-неточно, и като “amalgamation”) или "комбинати" (combines). През 1989 г. се оценяваше, че в цялата икономика действат 128 обединения и 40 комбината. Разликата между обединение и комбинат може да има някаква историческа основа, която не е непосредствено явна, тъй като и двете общо взето са свързани с вертикална интеграция на няколко предприятия.
Стопанска асоциация. Всички обединения и комбинати, както и предприятията, които не са се интегрирали в обединение или комбинат, членуват в една от деветте основни "стопански асоциации", обикновено групирани по линия на промишлеността или сектора. Членовете на стопанските асоциации също включват около 10-15 специални институти и центрове. С изключение на Националния аграрнопромишлен съюз (НАПС), основан през 1979 г. (вж. по-долу бел. 21), тези стопански асоциации се появиха през април 1986 г. и бяха отново формирани след януари 1987 г. Първоначално те се наричаха "асоциации от нов тип", за да се отличават от предишните по-малки единици на средно управленско ниво (също наричани асоциации), които преди време се образуваха от свързани предприятия, комбинати и обединения. Стопанските асоциации са най-високото ниво на икономическата организация под нивото на министерствата. Всъщност едно министерство, Министерството на транспорта, е организирано по същия начин, както една стопанска асоциация, а една стопанска асоциация, НАПС, има ранг на министерство. Стопанските асоциации изработват обща технологическа, инвестиционна и търговска политика, координират дейността си, стимулираща конкуренция между предприятията-членове, осигуряват съвместно обучение и събират научна и технологична информация.
Външнотърговска организация. Законът за външната търговия, Държавен вестник 94, 5 декември 1969 г. изм. и доп. в Държавен вестник 60 от 1974 г. и 63 от 1976 г., определя външнотърговските организации (ВТО), като организации, упълномощени от Министерския съвет да се занимават с външнотърговска (внос/износ) дейност. При все това, терминът ВТО обикновено се използва за назоваване само на тези организации с право на такава дейност, чиято основна функция е да се занимават с външнотърговски сделки на други стопански единици. Тези ВТО са свързани с една или повече асоциации, обединения, комбинати или предприятия, за да обслужват съответни външнотърговски сделки. Съществуват малък брой организации, занимаващи се предимно с друга стопанска дейност, на които са предоставени и независими права за външнотърговската дейност, но такива организации обикновено не се наричат ВТО. Трябва също да се отбележи, че всички предлагани външнотърговски сделки трябва да получат одобрението на Министерския съвет.
Организацията на българското селско стопанство донякъде се различава от тази на промишлеността. Организацията на българското селско стопанство е разгледана в резюме по-долу в бележка 21.
16. Вж. по-горе - бел. 5, стр. III-5.
17. Пак там.
18. Държавен вестник, 94, 5 декември 1969 г., с измененията [по-долу наричан Закон за външната търговия].
19. Пак там, членове 11-12.
20. Пак там, член 17.
21. Следният кратък речник представя терминологията и организацията на българското селско стопанство:
Бригада. Както в промишлеността (вж. по-горе - бел. 15), основната организационна единица в селското стопанство е бригадата.
Аграрно-промишлвн комплекс. Селскостопанските бригади са прикрепени към едно от основните селскостопански предприятия, аграрно-промишлените комплекси (АПК), като обикновено всяка бригада отговаря за обработването на определена част от земята. През 70-те години всички държавни (ДЗС) и кооперативни (ТКЗС) земеделски стопанства бяха уедрени в АПК, с цел да се подобри хоризонталната интеграция. В по-късен момент АПК трябваше да послужат като ключов елемент на системата за децентрализирано вземане на решения, официално въведена в селскостопанския сектор през 1979 г. Типичното АПК се състои от четири от предишните ДЗС и ТКЗС и притежава средно 43 000 акра. Съществуват 281 такива АПК, приблизително по 10 във всеки от 27-те окръга на България и в столичния район на София.
Окръжен аграрно-промишлен комплекс. Всяко АПК принадлежи на своя районен Окръжен аграрно-промишлен съюз (ОАПС). Съществуват 28 ОАПС.
Национален аграрно-промишлен съюз. ОАПС от своя страна принадлежат на Националния АГРАРНО-ПРОМИШЛЕН съюз (НАПС), който има ранг на министерство и е възприел функциите на старото Министерство на земеделието, което беше премахнато през 1979 г. НАПС изпълнява и функцията на "асоциация" за тези обединения, комбинати и предприятия, които произвеждат селскостопанска продукция и образуват хранително-вкусовата промишленост на България.
22. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”. BUS. WK., Sept. 22, 1975, стр. 103 вж. също “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“ CHEMICAL WEEK, Арr. 7,1976, стр. 23, 24.
23. Вж. “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23 (цитира се обзор на Източна Европа и Съветския съюз, публикуван от Икономическата комисия за Европа на ООН).
24. ”The East Bloc Looks Westward for Loans”, BUS. WK., Sept. 22,1975, стр. 38; Вж. също CMA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, XINHUA GENERAL OVERSEAS NEWS SERVICE,June 5, 1977, Item 060423 (получено чрез LEXIS, Nexis Librari, Archive File); “Тhе Debt that Overhags East-West Dealings”, BUDS. WK., Мау 3, 1976, стр. 118, 119; “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23; “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе - бел. 22, стр. 104.
25. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе, бел. 22, стр. 103, Вж. също Dornberg “Recession, Communist Style”, DON’S REW., Арr. 1977, стр. 82.
26. Указ 1196 на Държавния съвет за икономическо, промишлено и техническо коопериране с чуждестранни юридически и физически лица, Държавен вестник 46, 14 юни 1974 [по-долу се цитира като "Указ 1196”].
27. Пак там, член 4(1).
28. Вж. Постановление 53 на Министерския съвет за новия икономически механизъм, член 90, Държавен вестник (публикувано на 30 декември 1981 г. и влязло в сила от 1 януари 1982 г.) [по-долу се цитира като “Постановление 53”]; вж. също Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria” в 3 EAST EUROPEAN ECONOMIES: SLOW GROWRH IN THE 1980’S, S. Рrint 99-88, 99 th. Cong. 2 d Sess. 23, 48 (Comm. Print 1986) (избрани статии, изпратени в Joint Economic Committee, U.S. Congress).
29. Вж. Jackson, по-горе бел. 28, стр. 48-49 (обсъжда се предимно смисълът на термина "стопанска организация" според "Постановление 53).
30. Този извод е резултат от прегледа на наличните списъци, резюмиращи договореностите по коопериране, сключени съгласно Указ 1196. За такъв списък вж. например ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria”, DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), Арреndix 9.2.
31. Вж. ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria” , по-горе бел. 30; Указ 1196, по-горе бел. 26, член 4; Stalev, “Bulgaria” в LEGAL ASPECTS OF JOINT VENTURES IN EASTERN EUROPE 23, (d. Campbell ed.1981) (твърди, че член 4 от Указ 1196 изисква ВТО като съпартньор от българска страна на договора).
32. Вж. Закона за външната търговия, по-горе - бел. 18, член 2, който гласи:
Външнотърговската дейност в смисъла на настоящия закон включва всички видове сделки за износ или внос на стоки, за реекспорт и транспорт, свързани с тях, за представителство, външнотърговска реклама и разгласяване, за прехвърлянето на авторски права и права над изобретения, търговски марки и промишлен дизайн, сделки в областта на техническия опит, както и други дейности, свързани с международни икономически отношения, когато една от страните е чуждестранно юридическо лице или индивид.
33. Указ 1196, по-горе - бел. 26, член 3.
34. Пак там, членове 3.4 - 3. 5.
35. Пак там, член 3. 5.
36. Вж. пак там, член 3. Вж. също Stalev, по-горе - бел. 31, стр. 23 (твърди се, че "Само на смесени предприятия под формата на обикновени партньорства беше позволено да развиват дейност в България"); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“; по-горе - бел. 22, стр. 23 (цитира се Веселин Тодоров, зам.-председател на Държавния комитет за външноикономически връзки, със следното изявление: "Ние оценяваме предимствата на смесените предприятия, но за момента нашият път е лицензиране, закупуване на заводи и договорености за коопериране, при които изплащането е частично с продукция"); "Economic Growth Lags”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Осt. 5, 1979, стр. 741 F2.
37. Като оставим настрана Унгария и Румъния, които в средата на 70-те години имаха законодателство за истински смесени предприятия с дялово участие (т.е. акционерни), Указ 1196 беше общо взето в крак с подхода, възприет по онова време от други страни в СИВ, относно икономическото коопериране с фирми от западните страни.
ГДР, Полша и Чехословакия допускаха договорености по коопериране в търговията, науката и технологиите, като акцентът постепенно се изместваше от търговия към договорености за промишлено коопериране, лицензни за интелектуална собственост, договори за кооперативно строителство и смесена собственост и експлоатация на предприятия с дялово участие в трети страни. Вж. “Hungari Lifts Curtain for CPI Investment” CHEMICAL WEEK, June 11, 1975, стр. 27. Вж. също CMEA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, по-горе - бел. 24.
38. Вж. например “Cooperation Within Agromash Organization” SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 18, 1979, на ЕЕ/W1015/А/1 (репортаж за договореностите между България и други страни от СИВ за разработване на различно земеделско оборудване за прибиране на реколтата).
39. Вж. Например “Bulgaria”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Sept. 27, 1979, на ЕЕ/W1015/А/4 (репортаж за договореност за съвместно производство на пътностроително оборудване между полско държавно предприятие и българският Комитет за тежка промишленост и машиностроене); “Czechoslovakia Role in Engineering, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, August 30, 1979, на ЕЕ/1047/А/2 (репортаж за договореност за съвместно производство на станове без совалки между България, Чехословакия, Полша и Съветския съюз).
40. Вж. например “GDR”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Feb. 2, 1979, на ЕЕ/W1017/А/2 (репортаж на 15 български предприятия, влезли в договореност за научно-технологическо коопериране със същия брой източногермански предприятия).
41. Вж. например “GM and Who?”, по-горе - бел. 7, стр. 76 (описва стопанското смесено предприятие “Sibicar” между Балканкар, български производител на подемни машини и Фиат. Съгласно договора Балканкар доставял на Sibicar кари, българско производство, а Фиат отговарял за маркетинга. Балканкар и Фиат имаха равни дялове в Sibicar и деляха печалбите поравно). Към края на 70-те години се съобщаваше също, че Балканкар има мощности за сглобяване на кари в Куба, Нигерия, Сингапур и Турция. Пак там.
42. Вж. Например “Soviet, French Cooperation Accords”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Sерt. 6, 1975, стр. 650 А3 (репортаж за договор от 30 май 1975 г., според който френската фирма Technip се е съгласила да построи химически завод в България); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23 (същото); “Bulgarian-Japanese Agreement on Delivery of Foundry Plant”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Dec. 20, 1979, на ЕЕ/6302/АЗ/1; “Capitalist Troubles for Eastern Еurоре”, ВUS. WK., Аug. 13, 1979, стр. 40 (репортаж за строителството на финансиран от японци хотел в София). Доколкото подобни договори съдържаха известен елемент на активно българско участие, те по-скоро могат да бъдат назовани "договорености по изпълнението", отколкото смесени предприятия.
43. “Cooperation Agreements”, по-горе - бел. 30, в IХ-3; сравни с “GM and Who”, по-горе - бел. 7, стр. 76.
44. Вж. пак там.
45. Вж. ”Marlboro Country in the East Bloc”, BUS. WK. Feb. 9, 1976, стр. 42; Ross Skinner, “PM’s Foreign Invasion”, DUN’S REV., Nov. 1986, стр. 83.
46. За по-подробно обсъждане на различните договорености за коопериране, изпълнени съгласно Указ 1196, вж. “Cooperation Agreements”, по-горе - бел. 30, в IХ-1 — IX-14.
47. Вж. по-горе - бел. 5, Ш-5.
48. Вж. по-горе - бел. 5, Ш-5.
49. Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria”, по-горе - бел. 28, 2d sess. 23, 58. (Comm. Print 1986) (Selected papers submitted to the Joing Economic Committee, U.S. Congress).
50. Пак там.
51. Вж. по-горе — бел. 5, Ш-5.
52. Указ на Държавния съвет, Държавен вестник, 1979. Вж. също “Government Decree on Introduction of “New Economic Mechanism”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 31, 1979, на ЕЕ/6030/В/1.
53. Вж. пак там.
54. Вж. “BCP Central Committee Decision on Agrarian Policy”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3; “The Significance of the Central Committee Decision”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3.
55. Постановление 53, по-горе - бел. 28, член 90. Обнародването на Постановление 53 беше обявено на 30 декември 1981 г. Обсъждане на английски език се съдържа в Radio Free Europe Research [оттук нататък цитирано като RFER], RAD Background Report/20 (Bulgaria), Jan. 26,1980.
56. Указ 535 на Държавния съвет за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица, Държавен вестник, 25, март 25, 1980 [оттук нататък цитиран като Указ 535].
57. Пак там, Заключителна разпоредба 1.
58. Вж. пак там, член 4 (1).
59. Сравни общо пак там, членове 1-4, особено член 4 (1), с Указ 1196, по-горе - бел. 26.
60. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 4 (1).
61. Пак там.
62. Вж. общо пак там, членове 7-20 [оттук нататък цитирани като "асоциации по втора глава"].
63. Вж. общо пак там, членове 30-40 [оттук нататък цитирани като "асоциации по трета глава"].
64. Пак там, член 18.
65. Вж. V. Tadjer. Joint Ventures in Bulgaria 10 (1987). Но сравни Stalev, “Bulgaria”, по-горе - бел. 31, сгр. 26, заради следното твърдение: "Отговорността към кредиторите не е обща. Всеки партньор носи отговорност за равна част от дълга, в зависимост от броя на партньорите (за половината, в случай на двама партньори; за една трета, ако партньорите са трима и т.н.)". Като че ли езикът на закона е поделил както правата за участие в печалбата, така и отговорността за задълженията поравно между "партньорите", само ако договорът за асоциацията не предвижда друга формула. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 18. Законът не изключва явно потенциалната възможност за обща отговорност.
66. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 10. За непълни списъци на смесени предприятия, създадени съгласно Указ 535 вж. пак там, стр. 82-85, както и Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2.
67. Указ 535, по-горе - бел. 26, член 4.
68. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 1; вж. също V. Tadjer, по-горе, бел 65, стр. 15-16.
69. Вж. пак там, стр. 82-85 (списък на смесени предприятия създадени съгласно Указ 535); Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2. (същото).
70. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 1-3.
71. Пак там, член 2 (1).
72. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 17.
73. Пак там, член 9 (3).
74. Вж. пак там, член 12.
75. Вж. пак там, член 10.
76. Пак там, член 5.
77. Пак там, член 19.
78. Пак там.
79. Вж. Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, 1966 Държавен вестник, 51,1966, с измененията.
80. Държавен департамент.
81. Вж. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 10-12.
82. Пак там, член 10.
83. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 24.
84. Пак там.
85. Указ 535, по-горе - бел. 56, член II (1).
86. Пак там.
87. Пак там, член II (2).
88. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 24.
89. Указ 535, ио-горе - бел. 56, членове 12 (1), 25.
90. Вж. Пак там, член 7 (асоциации но втора глава), 21 (асоциации по трета глава).
91. Пак там, членове 8, 29.
92. Вж. пак там, членове 7, 8.
93. Вж. пак там, членове 21 (1), (2).
94. V. Tadjer, ио-горе - бел. 65, стр. 12.
95. Пак там.
96. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 5.
97. Вж. V. Tadjer, по-горе — бел. 56, стр. 13.
98. Указ 535, по-горе - бел. 56, членове 9 (3), 29.
99. Пак там, член 23 (1).
100. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 13.
101. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 23 (2).
102. Вж. пак там, членове 9, 22; вж. също V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 20.
103. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 22 (3).
104. Пак там, членове 9 (4), 22 (1); вж. също Указ 31 на Министерския съвет, Правилник за стопанската дейност на самоуправляващите се стопански организации с участие на чуждестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 50, 30 юни 1987 г., член 21 [оттук нататък се цитира като "Указ 31"]; V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 20.
105. Указ 31, по-горе - бел. 104, член 21.
106. Указ 535, по-горе - бел. 56, членове 9 (4), 22 (2).
107. Пак там, член 22 (1).
108. Пак там, членове 30-43.
109. Пак там, член 36.
110. Пак там, член 37 (1).
111. Пак там, член 37 (2).
112. Пак там, член 38.
113. Пак там, член 41.
114. Пак там, член 39(1).
115. Пак там, член 39(3).
116. За списъци на смесените предприятия, образувани съгласно Указ 535 вж. източниците цитирани по-горе - бел. 69.
117. Вж. общо Jackson “The Economics and Politics of Economic Refors in Bulgaria”, в 2 Pressures for Reform in the East European Economies, S. Print 101-53, 101st Соng., Ist Sess., 152 (Comm. Print 1989) (изследователски статии предадени на Joint Economic Committee, U.S. Congress).
118. Вж. пак там, стр. 158-60. Вж. също “Joint Ventures” in Doing Busines in Eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), в Х-3 (Мау, 1988).
119. Постановление 71 на Министерския съвет, Държавен вестник, 3, 13 януари 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Постановление 71"].
120. Jackson, по-горе - бел. 117, стр. 154.
121. Вж. Пак там.
122. Пак там.
123. Цитиран по-горе, бел. 104.
124. Вж. общо пак там.
125. Вж. “Joint Ventures”, по-горе - бел. 118. н Х-3.
126. Вж. Указ 31, по-горе - бел. 104, член 5.
127. Пак там, членове 17, 23.
128. Пак там, член 29.
129. Пак там, член 8.
130. Пак там, член 5 (1).
131. Постановление 49 на Министерския съвет, Правилник за процедурите по надзора и контрола на стопанската дейност на самоунравляващите се стопански организации, изпълнявана с участие на чуждестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 63, 14 август 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Постановление 49"].
132. Вж. общо пак там.
133. Пак там, член 10.
134. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, приложение 4.
135. Указ 2242 на Държавния съвет за зони на свободна търговия, Държавен вестник, 55, 17 юли 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Указ 2242"].
136. Министерски съвет: Правилник за прилагане на Указ 2242 за зоните за свободна търговия, Държавен вестник, 86, 6 ноември 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Правилник за зоните за свободна търговия"].
137. Постановление 33 на Министерския съвет, Правилник за банките, Държавен вестник, 46,16 юни 1987.
138. Вж. пак там, Глава трета.
139. Указ 56 за стопанската дейност, с измененията, Държавен вестник, 4,13 януари 1989 г. [оттук нататък се цитира като "Указ 56"]. Вж. също закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност, Държавен вестник, 31,17 април 1990 [оттук нататък се цитира като "Поправките от 17 април 1990"]; Указ 32 за регулиране на постъпленията и изразходване на конвертируема валута, Държавен вестник, април 1990, (обнародван на 10 април 1990 г.) [оттук нататък се цитира като "Указ 32"].
140. Указ 56 за стопанската дейност, Правилник за приложение на Указ 56 за стопанската дейност, Постановление 2 на Министерския съвет от 1989 г., публикувано от Българската Търговско-промишлена Камара, София, 1990.
141. Пак там.
142. Указ 56 с измененията, по-горе - бел. 139, Глава първа.
143. Borislav Boyanov, Economic Aktivities of Foreign Persons in Bulgaria, International Business Lawyer, юли/август 1990 г., стр. 311; Указ 56, членове 99,100.
144. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 139; Указ 56, член 101.
145. Указ 56, по-горе - бел. 139, членове 103,104.
146. Указ 56, по-горе - бел. 139, член 105.
147. Пак там, член 112.
148. Пак там, член 111.
149. Пак там, член 120.
150. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 312; Указ 56, членове 123, 124, 125.
151. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 312.
152. Пак там.
153. Пак там.
154. Изказване на Илко Ескенази в Народното събрание, 17 август 1990 г.
155. Пак там.
156. Пак там.
157. Пак там.
158. Пак там.
159. Интервю с Божидар Божинов, Зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата, София, 21 август 1990 г.
Достарыңызбен бөлісу: |