Основното предизвикателство пред Велико Търново и региона

• 
  Повишаване показателите на предлагания културен продукт, качество и приложимост на творческите умения и новаторското мислене, свободен достъп и повишаване на участието в културния живот на града, икономически ефективното използване на ресурсите. Тези предизвикателства са не само важна част от пътя за постигане на целите на стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но и за формиране на нови показатели за техния напредък.
  
• 
  Изграждане и реновиране на инфраструктура за културни събития. Велико Търново има остра необходимост от зали, сграда за нова библиотека (втората по големина библиотека се намира в града), културни центрове в периферията на града, които да дават възможност за създаване на качествен културен продукт, създаване на нови интерактивни пространства в неизползвани сгради, наследени от миналото (Старото военно училище, разположено в центъра на града, старата поща, индустриални сгради и др.) Не се предлагат достатъчно възможности за алтернативни културни пространства и изява на млади творци за техните дебюти. Има наличие на изоставени обществени пространства, които могат да се превърнат в пространства за предлагане на културни продукти и услуги. (Дейностите са планирани в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Велико Търново от 2014 до 2020 г.)
  
• 
  Изграждане на качествена градска среда чрез обновяване на изоставени градски зони за бизнес и услуги, повишаване качеството на важните публични пространства в градовете, създаване и/или повишаване качеството на инфраструктурата за култура и отдих, възстановяване и поддръжка на сгради, представляващи недвижими културни ценности съгласно Закона за културното наследство. (Дейностите са планирани в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град Велико Търново от 2014 до 2020 г.)
  
• 
  Провеждане на стойностен дебат за култура: Изготвянето на кандидатурата на Велико Търново и процесът на изготвяне на стратегията, „отключиха“ дебата между творци и местна власт за посоките на бъдещото развитие на града. Общо мнение и на двете страни е, че липсва провеждането на задълбочени дебати по важни въпроси за развитието на културата, общо решаване на актуални проблеми и др.
  
• 
  Партньорства и създаване на една общност. Специфична особеност на Велико Търново е неговата мултиобщностноост (на студентите, на творците, на английските заселници и др.), които функционират поотделно, но не и заедно. Сериозно предизвикателство през периода до 2019 г. е постигане на нужната „заедност“ в реализиране на културните политики на града и запазване на творческата им идентичност. Постигане на между-институционалната и междусекторна комуникация, която да изгражди трайни, ефективни и ефикасни партньорства.
  
• 
  Изследвания и мониторинг: Не се прави качествен анализ за въздействието на културата върху социално, икономическо и екологично развитие на града. Необходимо е да се разработи и въведе система за такъв мониторинг, чрез който да се изследва и степента на удовлетвореност от съприкосновението с културата и изкуството, както и измерване на новия индекс на щастие. Има необходимост от цифровизация на културното наследство във Велико Търново – тема, по която работят специалистите от БАН.
  
• 
  Икономическа криза: Въпреки икономическата криза, Община Велико Търново отделя близо продължава да отделя близо 9% от общия бюджет за култура, с които стимулира обогатяването на културния календар на града, подпомага реализирането на проекти на неправителствените организации, творческите гилдии и др. Средствата са ограничени и не дават възможност за устойчиво развитие на утвърдени културни събития и тяхното по-добро позициониране на международно ниво. Предизвикателството през годините до 2019 е създаването и утвърждаването на алтернативни методи за набиране на допълнителни средства, като се проучи и използва опита и добрите практики от други европейски градове.
  
• 
  Публики и достъп до култура: Няма достатъчно активни и последователни политики, които да привличат нови публики, включително и чрез образователни програми и използване на нови технологии, активно партньорство с медиите.
  
• 
  Реклама: Велико Търново е исторически, културен и туристически център. Но е необходимо изграждането на разпознаваем образ на международно ниво и като център за съвременно изкуство. Необходимо е да се реализират системни и активни дейности в позиционирането на града, както на национално, така и на регионално и международно ниво. При възможност да се реализира настоящия проект, рекламната кампания трябва да се разгърне и в посока – град, в който се твори щастие.
  

Да предложим на България и Европа модел за постигане на личностно, обществено развитие и благополучие.

Да се усвоят добрите практики от градове – европейски столици, които да подпомогнат позиционирането на Велико Търново като град, запазващ автентичността си и даващ простор на съвременното изкуство, чрез реализиране на атрактивна културна програма.

Да се създадат устойчиви мрежи на различни нива (артисти, културни институции, градове и държави, култура, туризъм, бизнес общности, администрация и политика).

Да се разработи и промотира програма, която да включва основните характеристики на Велико Търново, региона и Европа и отразяваща глобалните тенденции в изкуството и културата.

Велико Търново да стане разпознаваем фактор в културата и изкуството чрез изграждане на успешен публичен имидж извън границите на България.

„Гледай светлината и се любувай на нейната красота.

Темата за щастието не е локален, нито модерен проблем. Той е въпрос от проблематиката на човечеството и съвременната цивилизация. А човечеството боледува.

Велико Търново кани творци и граждани от града, региона, страната, Европа и света да реагират на тази провокация, чрез творческата си и гражданска позиция.

Каним европейски партньори, за да създадем мрежа от градове, които се грижат за благосъстоянието на своите граждани, споделя опита и стремежа за постигане на щастие.

В Европейски план настоящата концепцията е покана към бъдещите евродепутати да отделят сериозно внимание на културата и да предприемат стъпки за включването й като показател при измерване на качеството на живот – постиженията и развитието на индивида, неговото семейство, общността и обществото, както и на дейността на различни нива в управлението.

Популяризирането на инициативата Европейска столица на културата и съпътстващите събития са приносът на Велико Търново към световната позитивна промяна, от която се нуждаят днешните и бъдещите поколения.

The originality lies in how to reconnect art (creativity)-health, happiness, being-well, balanced with human -society, culture, values, cohesion (bottom-up perspective, solidarity, empathy, cultural rights, ) and humus-territory, nature, process, life cycle thinking as a strategic and exploratory resource for local development.
Избрахме мотото „Творим щастие”

Защото имаме устрема и волята да променим - както самите себе си, така и представата на света за нас.

За някои „Творим щастие” звучи като самоирония. Та, нали българите водим класациите за най-нещастните хора на света!

За други звучи като цинизъм. Припомнят как единствена България остро отхвърли художествения образ на страната ни в сатиричната инсталацията „Ентропа“ на чешки авангардист Давид Черни, представена в Брюксел в чест на чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз. Припомнят как ние, българите, не приехме, или не разбрахме силата на творчеството и свободата на духа да изрази спонтанното и провокативно своята гражданска позиция.

Изкуството е толкова силно личностно и естетическо изживяване, то е толкова ценно и богато, че много творци биха погледнали скептично свързването на творчеството и идеята за щастието, което то носи. Други, чрез споделяне на творчеството, откриват смисъла на щастието.

За много хора е лукс да си купят картина, да пътуват до друг град или държава, за да посетят изложба или да чуят любимия си музикант. Проблем е дори да отидат на театър в своя град.

Но въпреки това ние мечтаем.

И имаме желание да превърнем мечтата си в кауза.

За сбъдването на мечтата търсим и намираме:

• 
  Ново, свободно пространство за споделяне на творчеството. Защото изкуството е толкова силно личностно и естетическо изживяване, то е толкова ценно и богато, че някой биха погледнали с презрение, свързването на творчеството и идеята за щастието, което то носи. За други смисълът на щастието е в споделеното творчество. За много артисти творчеството е по-скоро страдание. На всички тях, определяме среща тук, през 2019 г.
  
• 
  Нова възможност за социално приобщаване чрез изкуството. Защото в град Велико Търново туризма, услугите, културата формират най-големия дал от приходите през последните години – близо 60%. Населението с висше образование в града е с 11.6% повече отколкото същото за страната и почти двойно повече от това за Северен централен район. Но през последните години, местната администрация отчита, непрекъснат факт на демотивацията на гражданите за включване в културния живот на града. В същото време прогресивно растящият брой на туристите е предпоставка за промяна. Нова идея, нов творчески тласък. Считаме, че получаване на номинацията Европейска столица на културата ще даде точно този ценен принос за социалното включване и диалога между културите.
  

И тогава, ако мечтата ни се случи през 2019 г., Велико Търново ще измери за първи път своя висок индекс на щастие. А апотеоз на този миг ще бъде едновременният звън на камбаните на България, които ще „запеят” заедно, защото математици и информатици са проучили и паспортизирали уникални камбани от историческото и културно наследство на България и са създали аудио и видео архив с помощта на съвременните технологии. Специалисти по компютърна и електронна музика ще изследват и запишат камбани и от други държави в Европа , ще съчетаят прекрасните звуци на камбаните в мелодия, която тържествено ще зазвучи през 2019 г., за да обяви началото на годината на първата българска Европейска столица на културата.

Кризата днес е не само икономическа, тя е преди всичко духовна – криза на идеали, липса на сплотяващи, дълбоки каузи. Кризата за нас е предизвикателство и шанс за промяна, свързана с изграждане на нова ценностна система. Продължителната икономическа несигурност е сериозно предизвикателство пред начина, по който разбираме и измерваме, икономическия растеж. Общоприет е извода, че използването на брутния вътрешен продукт, като показател за нивото на икономическо развитие, има редица недостатъци. Затова все повече изследователи, все повече правителства, търсят отговор на въпроса, как да измерват щастието, как да правят политики за постигане на по-добро качество на живот.

През юли 2011 г. на 109-тата си пленарна сесия Общото събрание на ООН призовава държавите-членки на ООН да предприемат стъпки за придаване на повече важност и внимание на щастието и благосъстоянието като критерии, при определянето на начините за постигане на социално и икономическо развитие. (http://www.un.org/News/Press/docs// 2011/ga 11116.doc.htm).

От 2011 г. във Великобритания щастието се измерва като част от официалната статистика за всяка община. През 2012 г., на база събраните данни от Integrated Household Survey, правителството на Великобритания оповести за първи път индекса на щастие на своите граждани, чрез степента на удовлетвореност от начина на живот, здравословно състояние, сигурност в работата – категории, които класическият показател „брутен вътрешен продукт“ (БВП), обхваща донякъде, измервайки ги само количествено.

За пример на Европа и света послужи държавата Бутан, която набира все по-голяма популярност с използването на „брутно национално щастие”, вместо БВП като индикатор за успех на националните политики. (http://www.grossnationalhappiness.com/).

През 2011 г. Лорд Ричард Лайард, професор по икономика от престижното London School of Economics, стартира кампания „Акция за щастие” – пореден пример за все по- голямото внимание, отделяно на усещането за удовлетвореност и благосъстояние, наравно с икономическите показатели за развитие.

Кметът на Вилнюс монтира, на сградата на общината, екран - „барометър на щастието“, който ще следи за настроението в литовската столица. Индексът на щастие се изчислява чрез съобщения, изпращани от местните жители, посредством мобилни телефони и компютри.

Световният индекс на щастието, The Happy Planet Index (HPI) е новата мярка на прогреса. Той насочва към постигане на интегрирано и устойчиво благоденствие за всички.
За щастието, творческото изразяване и културата

Европа и градовете в нея имат нужда от високо образовани, реализирани и мотивирани граждани, от устойчиви и активни общности, от по-сплотени обществени мрежи, по-голямо доверие в общността и чувство за принадлежност. Всички граждани могат да постигнат пълноценно човешко развитие, благодарение на културата и чрез културата. Историята на цивилизацията е доказала, че това е изкуството - докосване, усещане, чувство, преживяване, съпреживяване. Стремежът да го разберем, да променим стереотипа, да го направим свой стил на живот е път към промяната. Културата е ключов фактор за промяна на регионите и градовете.

Има много примери в Европа и България как културата допринася за съхраняване на уникалната автентичност, за сътворяване на визуални обемно – пространствени решения, за изграждане на местната идентичност, за привличане на инвеститори и туристи, за развитие на местни таланти, за социално включване и сближаване, за регенерация на изоставени места и територии, за иновации, за благоденствие. Културните дейности могат и трябва да бъдат инструмент за предефиниране на мисията на града, промяна на социални навици.

Креативността помага на хората да решават по нов начин проблемите, по-лесно да постигат целите си. Тази способност може да доведе до по-голям успех или щастие, което отново стимулира творчеството. И това е цикъл, в който тези две състояния се допълват взаимно.

Щастливите хора са по-отговорни и по-активни в гражданската си позиция, те са по-здрави и социално активни.

Обществото и икономиката на знанието и успеха, като стратегическо развитие на България в контекста на „Европа 2020“, са тясно свързани с креативното мислене. В този смисъл то се явява като стратегически ресурс за развитие.

През 2013 година Британската национална статистическа служба прибави за първи път към проучване на тема: „Измерване на националното благополучие”, в което е призната значимостта на изкуствата и културата за благополучието на хората и мястото.

През 2013 г. проучване на шотландското правителството категорично твърди: „Участието в културни дейности значително подобрява здравето и удовлетвореността от живота“.

Кметът на Рейкявик прилага творчески, нестандартни и провокативни подходи в своето управление и успява, защото негов двигател е изкуството – той е музикант, актьор, комедиант и когото в Исландия наричат „най-честния политик“ в страната, „с най-много чар“ и „най-земен“.

Все повече хора днес твърдят, че инвестициите в култура и образование намаляват разходите за здравеопазване.

И в България все повече хора и организации се замислят за силата на творчеството да създава радост, да лекува, да сближава и създават проекти, организират събития, за да споделят идеите си и да приобщават съмишленици. Фондация „Изкуството и детето“ има „Творческа къща за часове по щастие”. Професионалният артист и клоун Николай Николаев създаде „Клиника по смехотерапия” за лечение на деца чрез смях. Фондация „Кредо бонум” организира „Дни на щастието” в търсене на различни пътища към личното и колективно щастие. Мрежата от хлебни къщи в България е носител на общото послание на модела: да творим заедно и да споделяме радостта и вдъхновението от това.

През 2013 – 2014 г. група творци от Велико Търново, в партньорство с техни колеги от Испания и Полша, търсят отговор на въпроса „щастие ли е творческият процес” в проект “Happy-nes(t)s. Incubating and connecting creative communities for social innovation as a means to improve local wealth in peripheral regions”, финансиран от Европейска културна фондация. Този проект създаде енергията и породи желанието ни тази идея да стане основа на настоящата концепция.
Концепцията е провокация към:

• 
  изграденото мнение, че творческият акт е страдание и липсата на щастие стимулира и подхранва творчеството;
  
• 
  социалните и обществени проблеми, които отнесени към мотото „Творим щастие”, придобиват още по-силна степен на въздействие и нужда от обществена ангажираност;
  
• 
  гражданските протести и свободно изразената гражданска позиция, които по същество са споделено щастие, породено от смелостта и силата да се противопоставим и заедно да изискваме промяна.
  

Ние ще успеем през 2019 г. всички, които участват в събитията като творци, публика, изследователи, организатори, да се наслаждават, празнуват, споделят радостта от осъзнатото общуване с автентичността, културата и изкуствата.

Съвременното значение на думата „щастие” в българския език от социолингвистична гледна точка препраща към етимологията на думата в старобългарски език, където „съчѧстьнъ“ еволюира към значението на „съпричастен“. Това ни провокира да потърсим символите на щастието и роди идеята за тяхната функция в концепцията. Радост, любов, солидарност, познание, здраве, свобода, природа, красота, наследство, вяра, благотворителност, промяна са синонимите, чиято дефиниция и подбор послужиха за създаване на иновативния модел на Структура на програмата за събитието Европейска столица на културата – 2019 година. Синонимите на щастието са подредени по месеци, в съответствие със съществуващи празници, национални, европейски и световни важни дати и след обсъждане във фокус – групи от творци в региона. Избраните синоними по-осезателно подчертават взаимовръзката между щастието и темите на културните събития. Фокусът върху отделна тема не ограничава твореца, тъй като подходът може да бъде многоизмерен – от философския смисъл, през творческото участие и съучастие от публиката в създаване на нови продукти и ценности, до търсене на релации в съвременния бит и културни процеси.

С обявяването на 2009 г. за година на творчеството и иновациите ЕС начерта стратегическата си ориентация за следващото десетилетие – иновации и икономика, основата на знанието; преминаването към творческа икономика; образование, насочено към творчество и иновации и т.н. Творчеството се смята за основния източник на иновации и освобождаването на потенциала на гражданите се разглежда като основен фактор за икономическо, културно и социално развитие на ЕС.

За съжаление, България изостава и по отношение на иновационния индекс за 27-те страни-членки на ЕС. Според резултатите от проучване „Европейски иновационни постижения” на Европейската комисия България (European Innovation Scoreboard – EIS), страната ни е сред страните с една от най-слабите иновативни политики.

В духа на стратегията за развитие на ЕС, „Европа 2020“, творчеството и иновациите са ресурс за постигане на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Съответно за по-удовлетворени, по-успешни и по-щастливи хора.

С цел да провокираме и насърчим усилията на държавата в тази посока избрахме своето мото „Творим щастие”. Инициативата Европейска столица на културата ни дава изключителния шанс да направим малката крачка, именно от града и региона, за да реализираме голямата промяна, която ще постигнем и ще отчетем през 2019г.
Велико Търново – град на каузи, нужни за Европа и света.

Кандидатурата на град Велико Търново за Европейска столица на културата – 2019 има за цел не само да се реализира престижен и мащабен културен проект, който да направи града, държавата и Европа горди с културните си достижения. Тази кандидатура е и кауза, която образно може да бъде формулирана с едно изречение: „Да позволим на щастието да се случи”.

Обвързването на културата и творчеството с измерването на щастие дава възможност да се разшири познанието за параметрите на въздействие на културата върху индивида и обществото и да се активизира формирането на нови послания и политики.

„Творим щастие” е концепция, която поставя обществения фокус върху културата, изкуствата, наследството като стратегически и изследователски ресурс за постигне на усещане за удовлетвореност и благосъстояние, като нови показатели за личностно и социално развитие, наравно с икономическите.

Творчеството, свободното изразяване, културата са пътя на всеки човек към постигане на едно по-високо ниво на образованост, на подготвеност, една по-висша форма на чувствителност и отношение към заобикалящия ни свят. Те са възможност за самоусъвършенстване. Чрез тях се формира нашето отношение, грижа и отговорност към другия, природата, към наследството, което ще оставим.

Това е дълъг и динамичен процес, път, по който градът, благодарение на кандидатурата, се осмели да поеме. Този път е формулиран, чрез конкретни приоритети и дейности в стратегията за развитие на културата във Велико Търново. Което гарантира, че независимо дали градът успее или не да спечели титлата Европейска столица на културата, търсенето на щастие и промяна чрез култура ще продължи.

Концепцията „Творим щастие” отделя внимание на следните основни предизвикателства: повишаване показателите на предлагания културен продукт, качество и приложимост на творческите умения и новаторското мислене, свободен достъп и повишаване на участието в културния живот на града, икономически ефективното използване на ресурсите. Тези предизвикателства са не само важна част от пътя за постигане на целите на стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, но и за формиране на нови показатели за техния напредък.

Концепцията „Творим щастие” отразява не само местната нужда от сериозни реформаторски действия в областта на културата, които са нужни и очаквани във всеки български град, в цялата държава.

„Творим щастие” е концепция на солидарността. Изследване на германската фондация „Бертелсман” от 2013г. показва, че българското общество е недостатъчно консолидирано. Творчеството е платформа за изграждане на стремеж към споделяне, към осъществяване на емоционален и социален контакт.

Градът и регионът са неразривно свързани и се допълват като исторически и културен контекст, като инфраструктура, и най-важното, оформят кръстопът на европейски и световен културен обмен.

Универсалността на темата за творчеството и щастието е възможност и наше желание, при спечелването на приза Европейска столица на културата – 2019, да споделим събитието със съседните региони, както и да поканим останалите градове - кандидати за титлата да представят техни проекти. Част от градовете в Северозападен район,заедно със Северен Централен Район, двата най-слаби в икономическо отношение района в страната, могат да получат също подкрепа в стремежа им да постигнат по-голяма видимост и интерес към разрешаване на проблемите им.