Ga-283 рудолф щайнер същност н а музикалното и тоново изживяване в човека цикъл от 8 лекции, 2 отговора на въпроси и 2 заключения изнесени в Кьолн, Берлин, Лайпциг, Дорнах и Щутгарт през 1906 г и от 1920 до 1923 г превод от немски

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

За да охарактеризираме темата на нашата днешна лекция, трябва да тръ- гнем от един факт, който вече споменахме в предишната лекция. Пояс- нихме, че както сенчестият образ на човека се проектира върху стената, така ни се дава един сенчест образ на Девакана в музикалното и изобщо в звуковия живот на физическия план. Споменахме, че във фамилията Бах в продължение на 250 години са се родили 29 музиканти с повече или по-малко музикално дарование, че също така музикалният талант се е наследявал през поколенията, също както във фамилия Бернули математическият талант. Днес искаме да осветим тези факти от окултна гледна точка и така ще получим много отговори на важни кармически въп- роси. Нещо, което се намира като въпрос в душите на някои хора, е: Как се отнася физическата наследственост към това, което наричаме всеобща карма?

Във фамилия Бах прадядото е определена индивидуалност, живяла на земята преди 1500 или 1600 години, която принадлежеше към една друга форма. В дядото се е въплътила друга индивидуалност. По отношение на дядото бащата е пак друга индивидуалност; в сина отново се е въплътила друга индивидуалност. Тези три индивидуалности не са правели пряко почти нищо с музикалните си дарби. Във физическата наследственост е преносът на музикалните таланти. Ще видим, че на въпроса за физическата наследственост се отговаря повърхностно, ако си изясним как музикалното дарование на човека зависи от дадено устройство на ухото. Всяка индивидуална дарба не би означавала нищо, ако въпросното лице не притежава музикално ухо. За тази дарба ухото трябва да е устроено особено. И именно тази чисто телесна основа се наследява за музикалния талант от поколение на поколение. Така имаме един музикален син, баща и дядо, които имат музикални уши. Както се наследяват от поколение на поколение физическите форми на тялото, например тези на носа, така също се наследява структурната организация на ухото.

Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния свят и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план. Ка- кво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те

Така времето в духовния свят може да се скъси или удължи, според ус- ловията, които са налице долу на земята и които теглят към превъплъщение или не.

Трябва да си изясним как е устроен човекът и да се доближим по-близо до неговата природа. Човекът има Физическо, Етерно и Астрално тяло. физическото тяло го сближава с всички същества, които се наричат без- жизнени. Етерното тяло го сближава с растенията. После идва Астрал- ното тяло, което само по себе си е вече една много сложна същност. И накрая идва Азът.

Ако разгледаме по-точно Астралното тяло, ние имаме първо така нареченото Тяло на усещането (Empfindungsleib). Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу на физическия план физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането.

Човекът обаче има тук долу на физическия план индивидуална душа, докато животното има групова душа. Много животни заедно имат една групова душа. Така че ако искаме да разгледаме душата на животните, трябва да се издигнем на астрален план, При човека обаче душата се намира тук долу на физическия план. При човека Тялото на усещането е само част от Астралното тяло. Четвъртата част на човека е Азът, който работи отвътре навън.

Сега да се върнем малко по-назад във времето, в Лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, бяха много по-различни от днешния човек. Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши живот- ни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са из-

Сякаш един трептящ облак прах се вдига над земята и горе го посреща един воден облак - така се свързваха животинското тяло и човешката душа. Тялото на усещането на живеещото долу на земята животно, на онзи потомък на човека, е имало такова голямо развитие, че да може да приеме Аза.

Този Аз се състоеше от Душа на усещането (Empfindungsseele), Душа на разбирането (Verstandesseele) и Душа на съзнанието (Bewu?tseinsseele). Към тях се спусна невъзприемаемото за външните сетива Азово тяло (Ich-Leib). Към него се развиха нагоре физическото тяло, Етерното тяло и Тялото на усещането.

Ако един милион години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе Азове. Но те би трябвало да кажат, че е невъзможна връзка с тях, защото тези носещи се горе Души на усещането са още толкова фини и духовни, че не могат да се свържат с грубото тя- ло. Сега обаче душата горе е загрубяла. А Тялото на усещането долу е станало по-фино. По този начин между двете вече е налице сродяване. Както сабята се вмъква в ножницата, така Душата на усещането се вмъква в Тялото на усещането. В този смисъл се разбират думите в Библията: "Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа."

Но ако човек иска да разбере напълно тези думи, трябва да е наясно с различните видове състояния на материята, които съществуват на земя- та. Първо имаме твърдост. Тя се нарича окултно Земя. Но според окултиста това не е орна почва, а състояние на твърдостта. Всички твърди налични части на физическото тяло се наричат също Земя. Например ко- стите, мускулите и т.н. После идва течността, която се нарича окултно Вода. Всичко, което е течно, се нарича Вода. Например кръвта. На трето място имаме газообразно състояние, наречено окултно Въздух.

След това окултистът отива нагоре към по-висшите и фини тела; над Въздуха той се издига към по-фини състояния. Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се

Така в окултизма имаме седем различни състояния. Това, че в една субстанция нещо е живот, се обяснява с Жизнения етер. Това, което живее във физическото тяло, на окултен език се състои от Земя, Вода и Въздух. Това, което живее в Етерното тяло, се състои от Огън, Светлинен етер, Химически етер и Жизнен етер. Така виждаме физическото тяло и Етер- ното тяло едновременно обединени и разделени. Астралът може да слезе до Огъня, но не до Водата, Земята и Въздуха, физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух. В парата усещаме разпростиращия се Огън. физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира Етерното тяло. В Лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, съществуваха същества, които бяха долу и които още не носеха физическото тяло нагоре към Огъня. Те не бяха още в състояние да развият топла кръв. А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Бедната щом онези същества стигнаха толкова надалеч, че да се развият до Огнения етер, Азовата Душа (Ich-Seele) беше в състояние да се свърже с физическото тяло. Всички онези животни, които бяха изостанали в развитието си, Амфибиите, имаха кръв с променлива температура.

Трябва да запомним този момент от Лемурийската епоха. От най-голяма важност беше фактът, че съществото, което се състоеше от физическо тяло, Етерно тяло и Тяло на усещането, посредством топлата кръв можеше да бъде оплодено с човешката душа.

По-нататъшното развитие преминава от Лемурийската епоха към Атлан- тската епоха. През Лемурийската епоха съществуваше само елементът на топлината, в който душата и тялото само се докосваха. В началото на Атлантската епоха навлезе нещо ново. Душевният елемент проникна по-дълбоко във Физическото тяло, той слезе надолу почти до Въздуха. В Лемурийската епоха той беше дошъл до Огъня; сега той можа да напредне до Въздуха. Това беше особено важно за човешкото развитие, за-

Следващото стъпало се състои в това, че душата слиза до Течното. То- гава тя може например да води съзнателно кръвта в артериите. Това стъпало на развитие ни предстои в далечно бъдеще.

Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи. Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън. Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи. Става въпрос за звуковия израз на душата.

В току-що описаната епоха човекът беше в състояние да излее душата си звуково навън. Той можеше вече да изпраща отвътре навън това, което идваше в него отвън навътре. Човек приемаше звука отвън чрез ухото и го връщаше като такъв във външната среда. Ухото като такова е един от най-старите органи, а ларинксът е един от най-младите. Ухо и ларинкс се отнасят помежду си много по-различно от всички други орга- ни. Ухото само трепти, то представлява нещо като пиано. В него има известен брой влакънца, всяко от които отговаря на един определен тон. То променя незначително или изобщо не променя това, което става на- вън, което влиза в него. Всички останали сетивни органи, например очи- те, променят впечатленията от околната среда. И всички останали сетива трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.

Ухото се намира във връзка с едно сетиво, което е още по-старо. Това е сетивото за пространствена ориентация, това е способността да се усещат трите посоки в пространството. Човек вече не притежава съзнани- ето, че това сетиво се намира в него. То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канала, които стоят перпендикулярно един върху друг. Нау- ката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото се- тиво. По-рано човекът възприемаше пространството толкова вярно, колкото днес възприема звука. Сега пространственото сетиво в него е напълно закърняло и несъзнателно. Пространственото сетиво възприемаше пространството вярно, ухото възприема звука вярно. Това означава, че пространството преминава във времето.

Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музи-

Това са интимните взаимовръзки между физическата наследственост и душата, които взаимно се търсят цели столетия и така виждаме как по този начин външното на човека влиза във връзка с вътрешното у него.