Ga-283 рудолф щайнер същност н а музикалното и тоново изживяване в човека цикъл от 8 лекции, 2 отговора на въпроси и 2 заключения изнесени в Кьолн, Берлин, Лайпциг, Дорнах и Щутгарт през 1906 г и от 1920 до 1923 г превод от немски

За разширяването на тоновата система

И така, целият въпрос зависи от един друг, който не е толкова лесен за разбиране, колкото човек обикновено смята. И тук първо бих искал да кажа: Искам сам да отправя един въпрос към онези, които участваха в

Едва ли подлежи на съмнение, че с момента, който днес г-н Бауман характеризира по отличен начин като идването на септимата, в музикалното изживяване на цивилизованото човечество настъпва много голям пре- лом. Мисля, че човек още не познава достатъчно по-раншното музикално изживяване. Теоретично - да, но вече не го изживява по този начин, за да е напълно наясно с този прелом и да може да го усети достатъчно интензивно. Но това, което се е появило, и до днес още не е завършило. Може би се намираме по средата на едно коренно преобразяване на музикалните потребности на хората, ако мога така да се изразя. Естествено, такива неща не стават толкова бързо, за да могат да се уловят в ясни дефиниции, но все пак настъпват и ще могат да бъдат уловени в по-нататъшното развитие на човечеството.

И тук бих искал да попитам дали някои от предишните оратори, замисляйки се върху своите музикални изживявания, не биха могли да определят какво изобщо означава прелом в цялостното музикално изживява- не. По-точно формулиран, въпросът е: Твърдя, че в музикалното си изживяване днес човек може да си изгради представа за това как различните хора - бих искал на първо време да оставя настрана музикалното - изживяват отделния тон по различен начин. Това, че го изживяват по различен начин изобщо не подлежи на съмнение, но те го изживяват дотолкова различно, че изживяването им играе по някакъв начин роля в тяхното разбиране на музиката.

Ясно можем да възприемем, че днес тенденцията е тъкмо в това, изживяващият музикалното човек да навлезе по-надълбоко в тона. При един тон човек може да остане в по-голяма степен на повърхността или пък да навлезе по-дълбоко в тона, нали така?

И сега питам тези, които взеха участие в дискусията, дали могат да получат някаква представа за това, че съвременното музикално изживяване все повече отива в посока към разделяне на отделния тон на повече части в схващането на хората и към това те да се запитват дали самият тон вече не представлява мелодия. Дали с това може да бъде свързана някаква представа? Защото всъщност почти е невъзможно да се говори за разширяване на тоновата система, без да разполагаме с основа, на базата на която да говорим.

Преди малко бе направена забележка по отношение на шумовете. На цялата дискусия за шумовете може да се отговори, само ако първо бъде на- правена предпоставката, която изложих тук. Защото например ако допусна - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субек-

Днес сутринта г-н Хуземан обърна внимание върху факта, че съвременното човечество се изправя пред явлението раздвояване на личността. Оказва се също така, че днес има множество хора, които просто имат друго изживяване на тона и то е в противовес на отделния единичен тон на някой много добре школуван музикант. И това е във взаимовръзка с другия въпрос, който също бе поставен: Как се отнася духовната наука към всичко това?

Сега бих искал да поставя прецизно въпроса дали може да се получи някаква разумна представа при изказване на твърдението, че при дадени обстоятелства отделният тон може да се възприеме като мелодия посредством това, че човек, навлизайки в неговите дълбини, извлича от тона частици, така да се каже частични тонове, чието отношение едни към други, чието съзвучие може, от своя страна, да бъде вече един вид мело- дия?

Пол Бауман: "От моята лекция следва също, че именно шума поставям във връзка с хармоничното, значи и с общо мелодичното. Може ли звукът-шум да бъде сметнат за нещо, което е мелодия, може би хармония, която обаче да можем да възприемем музикално?

В действителност всеки шум несъмнено е нещо музикално, само дето не го смятаме задължително за музикално изкуство. Ние не можем да го различим, но това много ясно се възприема в тембрите, така че тук отново говори нещо особено музикално, нещо от движението на нещата, така че човек много ясно може да отличи самия музикален тон, който сам по себе си няма да бъде чут, но много отчетливо трепти в него."

Нямам предвид това. Имам предвид специално да се разшири способността за изживяване на тона, което означава при изживяване на тона да се навлезе в неговите дълбини или пък да се извлече нещо от него, така че да се изживее нещо вече в самия тон.

Пол Бауман: "Имам предвид разграничаването на онова, от което човек се нуждае в музикалното изкуство, което съпътства звученето, с помощта на което обаче той все пак усеща нещо музикално."

Не това имам предвид, а онова, което се изживява в даден тон, без шу-
мът да взема обективно участие по някакъв начин. Човек разделя самия тон и отново го синтезира. Имам предвид като чисто изживяване. Чове- кът от древността е приписвал тона на тоновия дух. Казано популярно: При едно историческо представление на игрите на Пасауер през 1250 г. още в самото начало, преди играта изобщо да започне, дяволът бива представян като изкусител. И за да въздейства истински тази атмосфера, дяволът трябва да надуе един огнен рог. Той го прави толкова пронизи- телно, че всички хора се изплашват. Това е основното за този тонов дух, за който ви говоря.

Изказват се още няколко мнения.

Всичко това са неща, които не засягат онова, което имам предвид - изживяването на един тон, който се явява като мелодия. Когато се изсвири някой тон, тогава всъщност от самия него произлиза мелодия.

Д-р Щайн: "Струва ми се, че човек трябва да прави разлика между възприемане на тона и усещане на тона. При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя болка или страх..."

Не мисля, че трябва тепърва да дефинираме нещата, които вече са нали- це, а да помислим дали не живеем в едно преходно по отношение на изживяването на тона време, така че фактически самият тон се превръща в нещо различно. Смятам, че днес той още се схваща като един тон, който влиза във взаимоотношение с другите, който се намира в една мелодия и т.н., но и че съществува възможност да се навлезе в неговите дълбини и може би да се потърси вътре в него още нещо и едва тогава е възможно провеждането на плодотворна дискусия.

Още изказвания на мнения.

В началото на увертюрата на "Вълшебният стрелец" например, когато се чува един дълго време държан тон, човек може да изпита едно усещане, което ще онагледя образно. И така тонът може да се представи като полудъга - трябва да покажа това и графично, - а на тази полудъга ще начертая и нещо като малки нерви, които излизат навън там, където на полудъгата човек има усещане за тона, когато навлиза в него, а после излиза от другата страна на дъгата, а след това по нервите и вените излиза отново навън, така че се получава характерно вътрешно движение, което веднъж минава от едната страна на дъгата, а после - от другата. Това би могло да се представи и динамично, като първо се проявява по-голям интензитет, а после следва отдръпване.

Изказване на мнения.

Дългото задържане служи само за да може човек да го забележи по-до- бре. При дадени обстоятелства то би способствало да се забележи промяната на тона. Сега нямам предвид онагледяващата крива, която може да се начертае по този начин, а имам предвид тази, която чертая тук от
весно на дъската.

Още изказвания: "...Това се дължи на интензитета?"

Затова казвам: да се отиде по-надълбоко в тона! По-дълго изложение на един участник.

Г-н Ван дер Палс разказва за своето преживяване с един тон. Ауфтакто- ве към стиховете на Якобовски. Един тон, даден посредством самия стих, посредством съдържанието; нямахме никакво желание да излизаме вече извън този тон; тонът беше там и също така добре би могъл да си остане там, беше мелодия сам по себе си - излязох от него, само защото човек не може да свири един тон половин час...

След като известно време говорихме само за тези неща, бих искал да насоча вниманието ви и върху това, че всички неща, които се развиват, понякога изглеждат много несъвършени в техния първи стадий. Например някои неща се явяват по един доста спорен начин като изкуство на експресионизма - но това не трябва да се възприема като критика срещу експресионистичното изкуство изобщо, а само срещу някои неща, които не се публикуват за експресиите, - а именно, че в тях със сигурност лежи наченката на нещо, което ще придобие голямо значение в бъдеще.

И така, искам да кажа, че както в рисуването се опитваме да се вживеем в цвета и да творим от самия него, така вживяването в тона днес означава началото на един напредък. И ако това се появява тук и там и тази поява не е симпатична някому, бих разбрал напълно това. Работата не е в това. Но бих искал да знам как могат да бъдат разбрани такива личности в музиката като Дебюси, ако не ги възприемем като много ранни предшественици на нещо предстоящо в тази насока. И ако можем да приемем едно такова нещо, стигаме до извода, че пред нас действително стои определена възможност, а именно възможността да се композира по различен от днешния начин, а именно по начин, при който връзката между композитор и изпълнител да стане много по-свободна, така че този, който свири, интерпретиращият артист, да е много по-малко огра- ничен, да може да стане много по-продуктивен, да има много по-голямо пространство за свирене. В музикалното това обаче ще стане възможно, едва когато тоновата система се разшири. Тогава човек наистина ще разполага с възможността за вариации, когато произведението позволява

Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовната наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично. Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпати- чно, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството. Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране. Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния чо- век, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мислене- то, чувствата и волята. Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че по- стига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частичното и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, оз- начава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване. И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука. Върху това не е възможно да се теоретизира. Днес човек не трябва да теоретизира, а да усеща в много по-голяма степен как духовната наука действително го прави вътрешно по-подвижен и как посредством това той отива към едно по-интензивно, по-нюансирано музикално изживяване.

Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни
въпроси. Виждате ли, духовно-научното движение многократно е било упреквано, че от него се интересуват предимно жени и че не се виждат мъже на антропософските събирания. Не желая да определям доколко това е така или не. Някой вече е написал една такава вестникарска ста- тия, преди дори да е видял как всъщност стоят нещата, и не желае да се отклони от това, което вече е написал, даже и да види противополож- ното. Но моля - като цяло това не е толкова лошо и може да се каже, че тъй като мъжкият свят е взел по-голямо участие в образованието, в научното и все по-научно ставащото образование от последното столетие, за мъжете е настъпило това, което би могло да се нарече закоравяване и втвърдяване на мозъка. При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-мек. Разбира се, това са радикални изказвания за явленията, но все пак в тях има голяма доза истина. И за да не бъда несправедлив, трябва да добавя, че при мъжете мозъкът е станал втвърден и посредством това те са станали по-добри в манипулирането с логиката. При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-лек, но тъй като не са взели участие в образованието от последното столетие, което е затворило в себе си здравата логика, са станали по-повърхностни и т.н. Следователно нещата не трябва да се представят само от едната страна. Но в цялата тази работа има нещо, което може да насочи вниманието ни върху това, че имаме нужда да направим отново подвижно онова, което чрез закостенялото и изсушено образование от последното столетие е дало отражение върху цялото ни устройство, и накрая да стигнем до едно по-голямо раздвижване на етерното. И тук стигаме отново до музикалния елемент. Стигаме тъкмо до едно изцяло музикално изживяване. И това естествено ще даде своите плодове.

И ще е съвсем лишено от усет за изкуството да искаме да стькмяваме някакви теории за това, което се случва тук. Това е все едно някой да иска да опише съвсем точно времето вдругиден. Не искам да кажа, че не съществува такова състояние на съзнанието, което в голяма степен би съумяло и това. Всъщност подобно нещо няма никакво значение. По-добре човек да остави животът да тече, отколкото да теоретизира по такъв един начин.

В този ход на мисълта разглеждането на музикалното се насочва към устройството на човека. Така в една одухотворена физиология, в която вече ще присъства нещо от изкуството, хората все по-често ще поставят въпроса за музикалното във взаимна връзка с човешкото устройство.

Само си помислете, че твърдението, което г-н Бауман изказа за връзката на мелоса с дишането, съдържа нещо дълбоко основателно. В действителност мелосът и дишането са две неща, които взаимно си принадле- жат.

Когато човек обхване това с поглед, той ще разполага с една ръководна нишка, за да може да си отговори на многото въпроси, които бяха поставени от г-н Щутен. Следователно това, което г-н Щутен изложи, е пра- вилно. Бих искал да насоча вниманието към едно от нещата, за които той говори - към връзката между мислене, чувства и воля. Това отново съответства на органите, за които преди малко ви говорих. Вече говорихме за това, а и г-н Щутен днес повтори, че музикалните форми съответстват на цялостния човек, следователно на синтетичното съзвучие на мислене, чувства и воля.

Той постави още и въпроса за връзката между тематичните групи. Раз- бира се, те са специфично различни, съобразно това дали произлизат от един или друг композитор. И можем да кажем следното: съвсем точно казахте, че на представата съответства мелодията, нали така, че чувствата съответстват на хармонията, волята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек. Следователно имаме една част от човека = мислене, друга част = чувства, трета част = воля и цялостния човек.

Но в реалния човешки живот нямаме единствено цялостния човек, а той живее през всичките години между раждането и смъртта си. Този цялостен човек е налице в един продължителен период от време и се променя, метаморфозира. И от това зависи последователността на тематичните

Всичко това се случва, когато музикантът живее в последователността, в периодичното завръщане на тематичните групи и т.н. Завръщането не би трябвало да учудва никого. Защото е необходимо само да погледнете назад към вашия живот, когато вече е изминало достатъчно време, при това и именно към обичайните периоди, които не са едни и същи на брой при всекиго, но са налице. Бихте могли да посочите точно перио- дите, бихте могли да си кажете: В тази година започна един етап, който продължи до еди коя си година и т.н. Когато някой в 45-тата година от живота си изживява даден период, той го изживява отново на едно следващо стъпало през 52-рата си година. Повторението в човешките преживявания може съвсем ясно да се долови - това, което е преживял през 52-рата си година, не е задължително да бъде същото като онова през 45-тата година, но по своя вътрешен характер то представлява нещо сходно.

Всички тези неща се случват и в музикалното произведение. Поне за времето, в което е създадено, то е израз на цялостния човек. За такива неща всъщност може само да се загатне.

Някои други въпроси, които бяха поставени, като например за връзката на Гьотевото учение за тоновете с духовната наука, биха разпрострели дискусията твърде много. Мисля, че тези дни или при друг случай бихме могли отново да се съберем и да поговорим за това. Също с отговор на въпроса за мажор и минор, за значението на гръцката музика бихме се разпрострели твърде много днес.

По отношение на споменатото във връзка с теориите за дишането, пеенето и стойката на тялото, бих искал само да отбележа, че на практика тези неща, както са описани в споменатата книга, не са без определено значение, ако човек съумее да ги използва благоразумно.

Вече е извънредно важно човекът да се разглежда като едно цяло. Таки- ва хора като автора на книгата по правило не го правят, но дават своя

Също и по въпроса за метода на пеене не бих искал да говоря днес, защото това много лесно може да се разбере неправилно, ако не се изходи от някои предпоставки, още повече че днес съществуват страшно много методи на пеене. И човек може да срещне хора, които са се научили на пет различни начина на пеене един след друг, което означава, че всъщност изобщо са се отучили да пеят! Тогава наистина не може се да говори по толкова прост начин за различните методи на пеене.

Към казаното за темпераментите, за теза, антитеза и синтеза, трябва да спомена, че това наистина е неплодотворен начин за разглеждане на нещата, защото като правило от такива безкръвни абстракции може да се изведе какво ли не. Със същия успех, с който можете да кажете: Ваг- нер - теза, Брукнер - антитеза, а духовна наука - синтеза, така някой друг, който прави разделението по друг начин, би могъл да каже: Вагнер - теза, Брукнер - антитеза, Малер - синтеза. Когато се навлезе в подобни безкръвни абстракции, със сигурност може да се каже и едното и дру- гото!

Да, наистина смятам, че тъй като не е възможно да пренощувам тук, не трябва повече да продължаваме вечерта! Въпреки че при следващите събрания съм готов да говоря подробно на нахвърляните въпроси, които си отбелязах.