Годишендокла д


Промяна в общите условия в Р. България през 2008г. (чл. 82(2)(а) от Регламент (ЕС) № 1698/2005)



бет2/8
Дата24.02.2016
өлшемі0.87 Mb.
#16697
1   2   3   4   5   6   7   8

1.Промяна в общите условия в Р. България през 2008г. (чл. 82(2)(а) от Регламент (ЕС) № 1698/2005)

1.1. Промяна в общите условия, оказващи влияние върху условията за прилагане на ПРСР (нормативни промени или неочаквани социално-икономически развития)


През първите три тримесечия на 2008г. бързият растеж на българската икономика се запази, но под влиянието на влошаващата се външна икономическа среда темпът на растеж се забави и за последното тримесечие на 2008г. брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с 1.6% (в сравнение с последното тримесечие на 2007г.).

Като цяло през 2008г. реалният БВП отбеляза ръст от 6% (Таблица 1). Основният фактор за ръста на БВП бе силното вътрешно потребление. Потреблението на частните субекти отбелязва ръст от 4.8% благодарение на растящите доходи и заетост. Инвестициите също отбелязват силен ръст благодарение на благоприятния инвестиционен климат и относително високата възвращаемост. През 2008г. ръстът на инвестициите в основен капитал достигна 20.4%, като по този показател България е на първо място в ЕС. Ръстът на износа бе само 2.9% през 2008г. основно поради свиването на икономиката през последното тримесечие на годината.



Таблица 1. Основни макроикономически показатели (промяна в % на годишна база)




2007

2008

БВП по цени от предходната година

6.2

6.0

Частно потребление

5.3

4.8

Обществено потребление

3.1

0.1

Инвестиции в основен капитал

21.7

20.4

Износ (стоки и услуги)

5.2

2.9

Баланс по текущата сметка в % от БВП

-22.5

-24.8

Земеделието и горското стопанство БДС

-29.7

24.6

Промишленост - БДС

14.0

3.0

Услуги - БДС

7.5

5.9

Ръст на заетостта

2.8

3.3

Безработица

6.9

5.6

Инфлация

8.4

12.3

Източник: НСИ.
Основните фактори за икономическия растеж през 2008г. са услугите и земеделието. През 2008г. брутната добавена стойност в земеделието и горското стопанство достигна 4 милиарда лева (фиг. 1). Делът на земеделието в общата БДС се повиши от 6.2% през 2007г. на 7.3% през 2008г.

Фигура 1. БДС по сектори от икономиката



Източник: НСИ, Бележка: 1евро=1.95583 лева.

След резкия спад през 2007г., дължащ се на слабата реколта, през 2008г. земеделието и горското стопанство отбелязаха значителен ръст в БДС от 24.6%. Приносът на сектора в ръста на общата БДС е 0.9%. През последното тримесечие на 2008г. ръстът в БДС на сектора се забави и през първото тримесечие на 2009г. БДС в земеделието отбеляза спад, макар и в по-малка степен от този в промишлеността (фиг. 2).



Фигура 2. Ръст в БДС по сектори



Източник: НСИ.
Промишленото производство продължи да нараства до средата на 2008г., след което отбеляза спад. Най-силен спад бе регистриран в производството на дървесина и продукти от нея, в химическата и транспортна промишленост, металургията, производството на текстилни стоки и облекла и в мебелната промишленост. Производството на хранителни продукти също отбеляза значителен спад и в началото на януари 2009г. се сви със 7% под нивото си от 2005г. (фиг. 3).

Фигура 3. Промишлено производство



Източник: НСИ.

Инфлацията за 2008г. е 12.3%. Основните фактори за инфлацията през годината са повишените цени на енергоносителите и високия ръст на потреблението, свързан с по.високите доходи.

В унисон със засиленото търсене на пазара на труда, заетостта отбеляза ръст от 3%. Това допринесе за допълнително намаляване на безработицата до 5.6%, което е едно от най-ниските нива в ЕС. Подобна на останалите макроикономически показатели, обаче, нивото на безработица се повиши до 6.4% в началото на 2009г.

Предлагането на банков кредит нараства бързо в началото на 2008г., но по-късно започва бързо да се свива вследствие на затегнатите условия за кредитиране и намалялото търсене. В последното тримесечие на 2008г. ръстът в кредитирането спада до 34% в сравнение с ръста от 59% в първото тримесечие на годината. Банковата система в България е стабилна, но вследствие на рецесията банките са затегнали условията за кредитиране на бизнеса, което ще се отрази негативно върху инвестиционните планове на предприятията и икономическия растеж. Земеделието и хранително-вкусовата промишленост са сред най-тежко засегнатите сектори в това отношение, тъй като се считат за рискови сектори от страна на банките.

Достъпът до кредит следва да бъде облекчен посредством Българската банка за развитие, която беше създадена през 2008г. в помощ на политиката на правителството за подкрепа на малките и средни предприятия. От началото на 2009г. бяха предоставени 354 млн. лева (около 180 млн. евро) на 14 търговски банки за кредити за малки и средни предприятия и земеделски производители . Банката е разработила и предстои да стартира схема за гарантиране на кредити, които са насочени към МСП и не са специално предназначени за земеделски производители. По данни към края на август 2009 г. банките са договорили 517 заема на стойност f 72 млн. лв. (около 37млн. евро) за фермери.
Рецесията ще има значителен ефект върху прилагането на ПРСР. Анкетата, проведена за нуждите на този доклад от оценителите сред представителите на фермерските съюзи и браншови организации в Комитета по наблюдение на ПРСР, показа, че рецесията ще има негативен ефект върху темпа на кандидатстване по ПРСР. Според респондентите на проучването компаниите от сектора на земеделието и ХВП са почувствали първите отрицателни последици от рецесията в периода октомври – ноември 2008г., като ситуацията се е влошила допълнително в първата половина на 2009г.

Под въздействието на спадналото търсене на вътрешния и международни пазари, както и на влошените условия по кредитите все по-голям брой предприятия преоценяват своите инвестиционни планове. Данните сочат, че близо 10% от предприятията1 в земеделието и хранително-преработвателния сектор вече са замразили своите инвестиционни планове (делът им варира според сектора, като в някои случаи достига 80%). В допълнение други 10-25% от предприятията планират да намалят обема на инвестициите поради затруднения достъп до кредит. Според анкетата вследствие на влошената бизнес среда някои предприятия вече са оттеглили своите проекти по мярка 121 от ПРСР, подадени през 2008г.




1.1.2. Промени в сектор земеделие през 2008г.

В земеделието доходът на годишна работна единица (индикатор А12), отчетен от Евростат намалява в ЕС през 2008г. с 3.5% в сравнение с ръста от 9.3% през 2007г. Цифрите се основават на данните, представени от страните-членки през януари 2009г. Спадът по този показател през 2008г. се дърли основно на увеличението на стойността в реално изражение на междинното потребление (+ 10.3%), докато стойността на крайната продукция спада с 3.9%. В осем страни-членки индикаторът А1 се повишава, като най-голям ръст има в България (+28.9%) което се дължи на по-високите доходи в земеделието като резултат от увеличеното производство на зърнени култури.



Таблица 2. Основни показатели във формирането на доходите от земеделие в България и ЕС-27, по базисни цени – промяна през 2008г. в сравнение с 2007г. (в %)




ЕС- 27


България

Крайна продукция в земеделието

Продукция в растениевъдството

Продукция в животновъдството

животни

други продукти от животновъдството

Услуги в земеделието

Помощни дейности

- (минус) междинно потребление




+3.9

+2.9


+5.5

+5.2


+6.0

+3.1


+2.7

+10.3



+22.4

+41.4


-1.4

-5.9


+3.2

+23.9


+21.1

+17.2


= Брутна добавена стойност по базисни цени

-4.5

+31.3

- разходи за фиксиран капитал

- други налози върху продукцията

+ други субсидии


+2.5

+1.1


+0.4

+51.8

+35.7


-47.7

= Доход (1)


-5.7

+15.0

Вложен труд


-2.3

-10.8

Индикатор A (1)/(2)

-3.5

+28.9

Индикатор A през in 2008 (2000=100)

115.2

124.4


Източник: Евростат

Поради липса на данни за структурата на земеделските стопанства са използвани данни за 2007 г. Окончателните данни от проведеното през 20073 г. изследване за структурата на земеделските стопанства в страната показват, че броят на земеделските стопанства през 2007 г. намалява със 7,8% в сравнение с 2005 г. Намаляването на броя на земеделските стопанства ще окаже влияние върху индикатора заетост в земеделието (базов индикатор по ос 1) и ще доведе до увеличение на индикатора безработица. През стопанската 2006/2007 г. около 493 100 са земеделските структури в страната, които отговарят на дефиницията за земеделско стопанство, докато през 2005 г. техният брой е 534 600( дефиницията за земеделско стопанство е определена в Закона за преброяване на земеделските стопанства в Р България през 2003 г.- ДВ, бр.17 от 21.02.2003 г.)

Спрямо 2005 г. намалява броя на стопанствата, но се увеличава използваната земеделска площ (ИЗП) и средния размер на стопанисваната от тях земя.
Таблица 3. Брой на земеделските стопанства в България

Брой стопанства

Изменение 2007г. спрямо 2005г.

ИЗП

(ха)

Среден размер (ха)

2005 г.

2007 г.

(%)

2005 г.

2007 г

2005 г.

2007 г

534 600

493 133

-7,8%

2 729 390

3 050 745

5,1

6,2

Източник: МЗП, „Агростатистика”
Броят стопанства, които разполагат с използвана земеделска площ (ИЗП) през 2007 г. е 481 920, като средната ИЗП на стопанство е 6,2 ха или с 1,1 ха повече, в сравнение с 2005 г. През 2007 г. общата ИЗП на стопанствата се увеличава с 10,6% - през 2005 г. те са обработвали 2 729 390,1 ха ИЗП, докато през 2007 г. тя е 3 050 745 ха.

Намалява броят на стопанствата на физически лица със 7,4%, но се увеличава използваната им земеделска площ с 13%, както и средната ИЗП в тази категория стопанства .

Наблюдава се увеличение в броя на стопанствата на търговските дружества с 34%, които стопанисват 25,6% от ИЗП на сраната и увеличават средната си ИЗП.

Броят на кооперациите намалява, намалява и ИЗП., но те продължават да стопанисват голяма част от ИЗП- около 24%.



Земята, която е в едноличните търговци е 13,4% от, което е увеличение в сравнение с 2005 г. и средната ИЗП в тях нараства, но броят им намалява спрямо 2005г.
Таблица 4. Изменение на броя и ИЗП на земеделските стопанства за периода 2005-2007 г. по юридически статут

Юридически статут

Стопанства

Площ (ха)




2005

2007

2005

2007

Общо:

520 529

481 920

2 729 390

3 050 745

Физически лица

515 300

476 956

914 739

1 033 468

ЕТ

2 158

1 828

354 597

408 786

Кооперации

1 525

1 156

890 870

726 305

Търговски дружества

1 312

1 763

522 559

781 884

Сдружения и други

234

217

46 625

100 301

Източник: МЗП,дирекция „Агростатистика”
Таблица 5. Разпределение на броя на земеделските стопанства и тяхната ИЗП според размера на ИЗП

Класове ИЗП (ха)

Земеделски стопанства


2005 г. брой

(хил.)

%

ИЗП

(хил. ха)

2007 г. брой

( хил.)

%

ИЗП

(хил. ха)

0

14

2,6

0

11.2

2.3

0

< 1 ха

386

72,3

144

353.9

71.8

106.8

1 ха – 5 ха

112

21,0

219

102.9

20.8

200

5 ха – 50 ха

17

3,2

216

19.1

3.7

246.5

50 ха или повече

5

0,9

2 150

6.2

1.3

2498

Общо

534,0

100,0

2729

493,3

100,0

3 050,7

Източник: МЗП,дирекция „Агростатистика”
В периода 2005-2007г. се наблюдава бавна консолидация по отношение на използваната земеделска площ. Увеличава се делът на стопанствата, които нямат ИЗП. Намалява делът на стопанствата, които обработват от 1 до 5 ха и се увеличава бавно броят и делът в ИЗП на стопанствата, обработващи от 5 до 50 ха, и на тези, обработващи над 50 ха. Данните са за 2007г. поради липса на такива за 2008 г.
Таблица 6. Разпределение на земеделските стопанства по икономически размер

Икономически единици

Земеделски стопанства


Брой 2003

(хил.)

%

Брой 2007 (хил.)

%

По-малко от 1

508,2

76,4

375,6

76,2

1 до по-малко от 4

139,4

20,9

95,8

19,4

4 до по-малко от 40

14,7

2,2

18,4

3,7

40 до по-малко от 100

1,6

0,2

1,7

0,3

>= 100

1,6

0,2

1,6

0,3

Общо

665,5

100,0

493,1

100,0

Източник: МЗП, „Агростатистика”
Намалява броят и делът на стопанствата от 1 до 4 икономически единици (ИЕ), а се увеличава броят и делът на стопанствата над 4 ИЕ.
През стопанската 2006/2007 г. зърнените култури заемат 56% от ИЗП, което е с 5% намаление спрямо 2005 г. При площите с постоянни ливади има увеличение с около 5%. Делът на останалите култури не се променя съществено спрямо 2005 г.

Намалява броят на стопанствата, които отглеждат зърнени култури с около 30%, но се увеличава средната площ на тези култури с 47 %. Същата тенденция се наблюдава и при маслодайните култури. През 2007 г. се наблюдава увеличение с 15 % на средната площ на зеленчуците и с 66 % при трайните насаждения, но намалят стопанствата, в които се отглеждат.


Таблица 7. Изменение на площите по основни групи култури, броя на стопанствата, които ги отглеждат и средната им площ за периода 2005-2007г.

( в % )



Показатели

Площи


Брой стопанства

Средна площ

Зърнени култури

3

-30

47

Маслодайни

12

-32

65

Други технически

-30

-37

12

Фуражни култури

21

-19

49













Зеленчуци

1

-12

15

Постоянни ливади

148

-6

164

Трайни насаждения

28

-23

66

Други култури

-72

-10

-69

Угар

44

18

22

Източник: МЗП, „Агростатистика”
Статистическите данни за брой животни, брой стопанства и среден брой животни показват бързо преструктуриране във всички подсектори на животновъдството в периода 2005-2008 г. Таблицата по-долу илюстрира бързо намаляване на броя на животните ( с изключение на биволите) и броя на животновъдните стопанства, както и увеличение на средния брой животни в стопанство ( с изключение на козите).The table below indicate the rapid decrease in animal number and livestock holdings as well as the increase in the average number of animals per holdings( except goat).

Най-голямо увеличение на средния брой животни в стопанство се наблюдава при биволиците, свинете и кравите. Като цяло, обаче е налице спад в броя на селскостопанските животни в страната при всички видове животни, като най-голямо е намалението при козите.


Таблица 8. Брой на селскостопанските животни в България към 1 май 2008 г. и изменението им спрямо същия период на 2005 г.

Видове и категории животни

Животни

Стопанства

Среден брой животни

2008 г. (хил.бр.)

Изменение през 2008 спрямо 2005 г. (%)

2008 г. (хил.бр.)

Изменение през 2008 спрямо 2005 г. (%)

2008 г. (хил.бр.)

Изменение през 2008 спрямо 2005 г. (%)

Говеда-общо

576,9

-14,1

116,2

-29,1

5,0

22,0

Млечни крави

343,5

-9,3

105,9

-30,7

3,2

28,0

Биволи-общо

9,4

3,3

0,8

-57,9

11,8

145,8

Овце-общо

1 784,4

-13,9

157,0

-23,0

11,4

11,8

Кози-общо

730,3

-32,4

157,5

-32,0

4,6

-2,1

Свине-общо

756,1

-7,4

129,5

-27,0

5,8

26,1

Източник: МЗХ, „Агростатистика”


Криза в животновъдството

Окрупняването на животновъдните ферми, тяхното техническо преустройство и концентрацията в животновъдството продължава и през 2007 и 2008 г. Модернизирането и преструктурирането в животновъдството се изразява в намаляване броя на малките стопанства и увеличаване на броя на животните в тях, което позволява проследяемост на суровините, респективно на продуктите, от фермата до магазинната мрежа.

Таблицата по-долу показва намаление в броя на животните и животновъдните стопанства както и увеличение в средния брой животни в стопанство.

Taблица 9 Брой на селскостопанските животни в България към 1 май 2008 г. и изменението им спрямо същия период на 2007 г.





Говеда-общо

Млечни крави

Овце-общо

Кози -общо

Свине- общо

Брой

576.9

343.5

1 784.4

730.3

756.1

Изменение 2008/2007 (%)

-5.9

-3.0

-4.9

-6.4

-13.3

Стопанства

116.2

105.9

157.0

157.5

129.5

Изменение 2008/2007(%)

-13.0

-13.8

-9.9

-9.3

-31.7

Среден брой животни/стопанство

5.0

3.2

11.4

4.6

5.8

Изменеие 2008/2007(%)

8.2

12.5

5.5

3.2

26.9

Източник: МЗХ, „Агростатистика”

И през 2008 г. намаляват значително стопанствата, в които се отглежда по една или 2 млечни крави. Спрямо 2007 г. те са с 14.8% по-малко и в тях се отглеждат около 102,2 хиляди крави. Броят на стопанствата със 100 и повече млечни крави се увеличава незначително (+2.1%), но броят на кравите в тях се е увеличил със 7.7% .

Голям проблем през 2008 г. бе кризата в животновъдния сектор. През 2008г. се наблюдаваше обратния процес на този през 2007г. Завишените цени на фуражите доведоха до висока стойност на продукцията, млякото и млечните продукти и до намаляване на потребителското търсене. Безмитният внос от Европа оказа положително влияние върху вноса на голям брой продукти на цени, по-ниски от българските, които бяха с по-висока стойност, и завишен процент печалба. Противоречията в сектор животновъдство и млекопроизводство се изостриха, тъй като под натиска на вносните продукти с по-ниски цени, българските млекопреработватели оказаха натиск върху млекопроизводителите. И дори до този момент да са се правели компромиси с качеството на млякото, сега млекопреработвателните предприятия изкупуваха и предлагаха добра цена само за суровина с добро качество. Това предизвика масови стачки и недоволство сред млекопроизводителите, които бяха притиснати от две страни: от една страна от производителите на зърно и фуражи, които използваха лошата реколта, за да завишат цените на зърното.

От друга страна млекопроизводителите и животновъдите бяха притиснати от преработвателите, които за да се задържат на пазара, оказваха ценови натиск върху вътрешните производители на суровини.

Във връзка с изключително тежката ситуация, в която се намираше млекопроизводството в страната, а също и в резултат на създалата се криза през октомври 2008 г. България поиска и получи одобрение от ЕК за две допълнителни схеми за подпомагане чрез национални доплащания към директните плащания- за краве мляко и овце-майки, като общата сума възлизаше на 60 млн. лв. (около 31 млн. евро).

През септември 2009 г. бе удължена с 2 години дерогацията за за постигане на съответствие със стандартите за производство на краве мляко. Таблицата по-долу представя разпределението на стопанствата според това дали са постигнали съответствие с изискванията за стопанските постройки и съоръжения за отглеждане на крави и микробиологичните показатели на млякото определени в Регламент на Съвета 853/2004/EC.

97.5% от стопанствата са в група III, което представлява 75% от кравите в страната и 55% от произведеното количество мляко.
Таблица 10 Разпределение на стопанствата с млечни крави според това дали са постигнали съответствие с изискванията за отглеждане на крави и микробиологичните показатели на суровото мляко.

Група стопанства

853/2004/EC

Брой стопанства

Брой млечни крави

Млечни квоти

2008/2009




Съответствие на сгради и съоръжения

Съответствие показателите на суровото мляко

брой

%

брой

%

На доставчици
/тона/

Обща производ-ствена квота

/тона/


%

група I

Да

Да

2.258

1,75

95.758

21,06

386.766

406.556

39,24

група II

Да

Не

932

0,72

15.765

3,47

44.951

47.321

4,58

група III*

Не

Не

126.010

97,53

342.968

75,38

na

579.580

56,18

ОБЩА

129.200

100,00

454.491

100,00

na

1033.457

100,00

* Данните за група III са към 31.03.2009

Повече от 40% от млекопреработвателните предприятия не отговарят на европейските изисквания , което се явява е ключов фактор за развитие на сектора.

Програмата за развитие на селските райони е насочена към решаване на тези проблеми чрез мерки 121 „Модернизация на земеделски стопанства” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”.

Трудната ситуация в млечния сектор ще доведе до липса на кредитиране за кандидатстване за инвестиционна подкрепа по ПРСР.



Спиране на плащанията по Програма САПАРД

Освен световната финансова криза, най-непредвиденото в социално-икономическо отношение събитие за селскостопанския сектор и хранителната промишленост в България през лятото на 2008г. бе спирането на плащанията по четири от единадесетте прилагани мерки по програма САПАРД – 1.1. „Инвестиции в земеделски стопанства”, 1.2 „подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти”, 1.2.1 „Пазари на производителите и тържища” и 2.1”Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи” в нейния финален етап на изпълнение.

Това попречи на бенефициентите по Програма САПАРД, които не бяха завършили своите проекти, да кандидатстват по мерките от ПРСР и намали значително броя на потенциалните бенефициенти по някои от мерките.

През 2008г. усилията по прилагането на Програма САПАРД в България бяха съсредоточени основно върху изпълнението на плана за действие по програма САПАРД, разработен в отговор на констатациите, изразени от Генерална Дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони” и ОЛАФ относно системата за контрол в Агенция САПАРД и за да гарантира законността на плащанията по програма САПАРД към коректните бенефициенти. Целта на този план бе да се адресират потенциални слабости в хоризонталните контролни структури на Агенция САПАРД, да се извършат серии от независими проверки от външни институции на проекти с платена субсидия, за да се идентифицират проекти с нередности и/или измама и да се разработят нови елементи на контролната система на Агенция САПАРД, за да се осигури интегритет на процеса на финансиране и ефективното управление на европейски и национални средства в строго съответствие с принципите на солидното финансово управление.

Забавянето в изплащането на субсидиите и „замразените” средства от фондовете на ЕС започват да подкопават увереността на земеделските производители. Въпреки това мнозинството от едрите производители, които имат солидни позиции на вътрешния и международни пазари, продължават да инвестират, използвайки различни източници на финансиране. Анализът на развитието на основните сектори в земеделието очертава тенденцията малките и не конкурентоспособни производители да отпадат от пазара, докато конкурентоспособните производители продължават да консолидират и засилват своите позиции чрез по-ефективни методи на производство.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет