Пролог
Из Писанията на Първия летописец („Книга на Дванайсетте“)
Представени на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантината
Център за изучаване на човешките култури и конфликти
Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска република, 16-21 април, 1003 г. сл.в.
[Начало на Откъс 2]
Глава пета
1. Ейми и нейните спътници се завърнаха в Кървил, в мястото Тексас.
2. И
там научиха, че са изгубили трима от своите. Тези трима бяха Тео и съпругата му Маусами; и
Сара, която наричаха Сара Лечителката, съпруга на Холис.
3. Защото огромна армия от вирали бе
обсадила мястото Розуел, където се бяха подслонили, и бе
избила всичко живо. Само двама от групата им оцеляха.
Това бяха Холис Силния, съпруг на Сара, и
Кейлъб, син на Тео и Маусами.
4. И голяма скръб ги обзе за приятелите, които бяха загубили.
5. И в Кървил Ейми отиде да живее при Сестрите, които бяха Божии жени. Взе със себе си и Кейлъб,
за да се грижи за него.
6. По
същото време Алиша, която наричаха Алиша Ножовете, и Питър,
Мъжът с Дните, се
присъединиха към войниците от Експедиционния, за да търсят Дванайсетте. Защото бяха научили, че ако
убият един от Дванайсетте, ще убият и неговия Безброй и ще изпратят душите им при БОГ.
7. И много сражения се водиха; и много души загинаха. Но така и не успяваха да посекат Дванайсетте,
нито да намерят леговищата им. Защото по онова време това не бе Божията воля.
8. И така минаха години, пет на брой.
9. А към края на петте години Ейми получи знак; и този знак ѝ се яви насън. В съня при нея дойде
Улгаст в човешки лик. И Улгаст рече:
10. „Господарят ми чака; чака на големия кораб. Защото скоро ще настъпи промяна. Скоро ще дойда
при теб, за да ти покажа пътя.“
11. И този мъж бе Картър, Дванайсетият от Дванайсетте, онзи, когото наричаха Картър Скръбния;
мъж праведен по своето време и обичан от БОГ.
12. И така, Ейми зачака завръщането на Улгаст.
Достарыңызбен бөлісу: