Градът на огледалата
жүктеу/скачать 3.26 Mb. Pdf көрінісі
|
| този гипс, Верига, не го стрелна и с някоя от хиляди заядливи забележки, които си разменяха от деца.
— Би ли ми направил една услуга? — Добре. Но Алиша не довърши мисълта си. Само извърна очи за миг и после отново го погледна. — Отдавна сме приятели, нали? — Разбира се. — Винаги си бил толкова… умен. Помниш ли…? Не съм сигурна кога точно се случи, но бяхме малки. Мисля, че Питър също беше с нас, както и Сара. Една нощ се промъкнахме на Стената и ти изнесе реч, кълна се, истинска реч, как работи осветлението, за какво служат турбините и батериите и така нататък. Да ти призная, дотогава си мислех, че лампите просто светват от само себе си. Сериозно говоря. Боже, колко глупава се почувствах. Майкъл сви смутено рамене. — Явно съм се правел на всезнайко. — О, не се извинявай. В онзи момент си помислих: Това момче е голяма работа. Някой ден, когато имаме нужда от него, той ще ни спаси задниците. Майкъл не знаеше какво да отвърне. Никога не бе виждал човек, който да изглежда толкова объркан, толкова обременен от живота. — За какво искаш да ме помолиш, Лиш? — Да те помоля ли? — Нали каза, че искаш да ти направя услуга. Алиша се намръщи, сякаш въпросът я озадачи. — Вярно, така казах. — Лиш, добре ли си? Тя стана от стола. Майкъл понечи да каже нещо, не бе сигурен какво, но тя се наведе, отметна косата му настрани и за негово изумление го целуна по челото. — Грижи се за себе си, Майкъл. Ще го направиш ли заради мен? Тук ще се нуждаят от теб. — Защо? Отиваш ли някъде? — Просто ми обещай. И той не я спря. Три години по-късно все още преживяваше мига отново и отново, като в омагьосан кръг. Мига, в който тя му каза негласно, че заминава завинаги, а той не изрече думите, които да я спрат. Има някой, който те обича, Лиш. Аз те обичам. Аз, Майкъл. Обичам те, откакто се помня, и ще те обичам навеки. Но думите се заплетоха на езика му и мигът отмина. — Добре. — Добре — повтори тя и си тръгна. Бурята. На сутринта на четирийсет и втория му ден в открито море, потънал в спомени, Майкъл се беше разсеял — осъзнаваше, че има буря, но не забеляза, че морето бушува все по-силно, че небето е потъмняло почти до черно, че вятърът става все по-бурен. Бурята връхлетя с оглушителен гръм и дъждовен порив, който удари лодката като с гигантска длан и я наклони силно. Леле, помисли си Майкъл и се покатери по щурца. Какво, по дяволите…? Късно беше да свие платната; единственото, което можеше да направи, бе да се понесе по вятъра. Той опна основното платно и насочи лодката по посока на вятъра. Отвсякъде прииждаше вода — преливаше на пенливи вълни през носа, лееше се като из ведро от небето. Въздухът беше наелектризиран. Майкъл стисна въжето на основното платно със зъби, опъна го здраво и го закачи на макарата. Добре, помисли си. Поне успях да се изпикая. Да видим дали ще ме потопиш, проклетнице! Майкъл се впусна в бурята. Шест часа по-късно сърцето му туптеше тържествуващо. Бурята бе отминала и остави след себе си лазурносиньо небе. Майкъл нямаше представа къде се намира; бурята го беше отклонил далеч от курса. Можеше единствено да се отправи на запад и да потърси място да акостира. След два часа зърна дълга сивкава пясъчна ивица. Приближи се към нея с прилива. Остров Галвестън: позна го по руините на стария вълнолом. Слънцето светеше високо в небето, вятърът беше попътен. Дали да поеме на юг към Фрийпорт — където го чакаше домът, вечеря, истинско легло и така нататък — или да тръгне в друга посока? Но след събитията от сутринта този вариант му се струваше потискащо скучен, недостоен завършек на деня. Реши да се отправи към Хюстънския корабоплавателен канал. Можеше да хвърли котва там за през нощта и да се върне във Фрийпорт на другия ден. Прегледа картата. Тънка ивица вода разделяше северния бряг на острова от полуостров Боливар; от другата страна се намираше заливът Галвестън, воден басейн с приблизително кръгла форма, широк трийсет километра, чийто североизточен край завършваше с устие, осеяно с отпадъци от корабостроителници и химически комбинати. Навлезе в залива. За разлика от кафявия прибой по крайбрежието, тук водата беше бистра, почти прозрачна, със зеленикав оттенък. Виждаха се дори силуетите на риби под повърхността. На места брегът беше задръстен от огромни купчини отломки, но като цяло изглеждаше чист. Денят преваляше, когато достигна устието. Огромен тъмен силует се издигаше в канала. С наближаването му фигурата постепенно се изясни: кораб, дълъг стотици метри. Заседнал между две от колоните на моста над канала. Майкъл насочи лодката към него. Корабът беше леко наклонен наляво, с нос във водата, а върховете на огромните му витла стърчаха над повърхността. Заседнал ли е? Как се е озовал тук? Вероятно по същия начин като Майкъл — изтласкан от прилива в протока Боливар. Върху ръждясалия корпус бяха изписани името и регистрационния му номер: жүктеу/скачать 3.26 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|