Механизми на аграрната политика в Русия

очем През ХІХ в. в Англия е приключил продължилият око-ло пет века процес на експроприация на земята на селяните, като са премахнати котежите (малки къщи с прилежащи до 15–20 дка земя). Тогава лендлордовете (едрите земевладелци) в качеството си и на членове на парламента приели закони за т.нар. очистване на имотите (Clearing of Estates), чието изпълнение довело до пълно прогонване на хората, на-селяващи котежите¹⁷.

Съвременното американско фермерство се крепи на редовното нисколихвено кредитиране на фермерите от създадената в началото на ХХ в. (с държавни финансови ресурси) специализирана фермерска кооперативна банка. То съществува и благодарение на щедрото държавно субсидиране с пари на ограбени народи (чрез износ на финансов капитал, предоставяне на стокови кредити срещу закупуване на американска царевица, селскостопанска техника и т.н.). При все това в САЩ се увеличава размерът на арендуваните и пустеещите земи, много от фермерите са възрастни, а синовете им изоставят бащините ферми и стават щатски служители. По сведения на местни асоциации за набиране на арендатори намалява и броят на кандидатите, желаещи да обработват земя под аренда.

В индустриално развитите държави, където земеделието се дотира, е важно да има стабилни и жизнеспособни земеделски стопанства (държавни, общински, кооперативни, семейни), които рационално да използват предоставяните им държавни парични ресурси. Субсидираните пари трябва да се изразходват за повишаване на личните фермерски доходи, за подобряване на плодородието на почвата, за внедряване на модерни и високопроизводителни селскостопански машини и технологии, а също и на високодобивни сортове селскостопански култури и продуктивни породи животни.

Всяка от посочените форми на собственост и стопанисване на земята може успешно да се развива в благоприятна икономическа среда. Трудно ще бъде оцеляването сред навъдилите се през последните две десетилетия в Русия, у нас и други бивши социалистически страни търговски посредници и прекупвачи, частни търговски банки, финансови къщи и застрахователни компании, които присвояват почти целия продукт на труда (включително предоставяните държавни субсидии) на земеделските производители.

Политиката на развитие само на семейни ферми води до закрепостяване на повечето фермери и на техните наследници в селата. Както показва историята, много селяни имат дарби за други обществено полезни дейности и стават знаменити учени, конструктори, пълководци.

Понастоящем в Русия има три основни групи земеделски стопанства:

• селскостопански организации (акционерни дружества, селскостопански кооперативи, държавни предприятия);

• селски семейни ферми;

• домакински стопанства, наричани още стопанства на населението (лични подсобни стопанства, колективни и индивидуални овощни и зеленчукови градини – сады и огороды).

През 2008 г. руските земеделски стопанства наброяват общо над 31,3 млн. (стопанства на населението – 31,1 млн., частни семейни ферми – 285 хил. и селскостопански организации – 23 хил. броя).

Макар и относително малко на брой, селскостопанските организации (предприятия) осигуряват половината от про-извежданата на руска територия селскостопанска продукция. В тях се стопанисват над 75 % от посевните площи на страната и се произвеждат около 70–80 % от добиваните количества зърно, захарно цвекло и слънчоглед и близо половината от производството на месо и мляко. Средната площ на едно руско селскостопанско предприятие е около 3–4 хил. хектара (30–40 хил. дка). Много такива предприятия разполагат с още по-големи средни поземлени площи.

Стопанствата на населението осигуряват над 40 % от производството на селскостопанска продукция в различните категории земеделски стопански структури на страната. В тях е съсредоточено главно производството (около 70–80 % ) на картофи и зеленчуци, но се произвеждат и значителни количества животински продукти – месо, мляко, яйца и вълна. Личните и подсобните стопанства притежават средно по 0,5 хектара (5 дка) земя. Средният размер на поземлените участъци на колективните и индивидуалните овощни и зеленчукови градини е едва 0,07–0,08 хектара (7–8 ара).

В частните семейни ферми се обработват средно по 70–80 хектара (700–800 дка) земя и се произвеждат предимно зърно и слънчоглед. Относителният дял на тяхната обща продукция в руското селскостопанско производство е около 9–10 %.

Очевидно засега в Русия основни производители на селскостопански стоки са селскостопанските организации. През 2009 г. в техния общ брой (23 хил.) сравнително най-голям е делът (над 40 %) на търговските дружества с ограничена отговорност. След тях се нареждат: селскостопанските производствени кооперативи – с дял над 30 %; открити и закрити акционерни дружества – 15 %; държавните предприятия – 3–4%.

Прилаганата след 1990 г. в Русия политика на преобразуване на совхозите в търговски и акционерни дружества дава негативни резултати. Тази тенденция продължава, въпреки че напоследък на селскостопанските организации ежегодно се предоставят по няколко милиарда евро държавни субсидии. Например през 1990 г. в Русия реколтата на зърно е около 117 млн. тона, а след разрушаването на СССР – средната годишна зърнена реколта е 70–80 млн. т (през 2008 г. в Русия са прибрани около 108 млн. тона зърно, а през 2009 г. – 93 млн. тона). През 2007 г. в руската страна все още са произведени с 50 % по-малки (спрямо 1990 г.) количества месо и мляко¹⁸.

Днес в Русия местното селскостопанско производство осигурява едва около половината от количествата основни селскостопански стоки, които са необходими за нормалното изхранване на 142-милионното население на страната, т.е. не може да гарантира продоволствената безопасност на руските народи.

Политиката на десоциализация на икономическите отношения и на реставрация на капитализма в Русия води до намаляване на почвеното плодородие на земеделските земи и до постоянно съкращаване на руските посевни площи. За периода 1990–2008 г. тези площи са намалели от около 1,2 млрд. дка (120 млн. хектара) на под 0,8 млрд. дка (под 80 млн. хектара), т.е. в руската държава е прекратена обработката на около 400 млн. дка (40 млн. хектара) посевни площи.

Резултатите на прилаганата аграрна политика намират израз и в равнището на потребление на хранителни продук-ти на човек от населението. През 80-те години на ХХ в. потреблението на мляко и млечни продукти на човек от населението в Русия е било около 320–390 килограма, а през 2008 г. – под 250 кг.

Сегашното потребление на основни хранителни продукти от руското население е далеч от препоръчваните науч-но обосновани норми на хранене при местните сурови природно-климатични условия. Съгласно с препоръките на учените от съветско време руските граждани би трябвало ежегодно да потребяват месо по 82 кг, мляко – 405 кг, яйца – 292 броя, зеленчуци –148 кг, плодове – 113 кг. Засега в руската страна само ежегодно потребяваните количества хляб и хлебни изделия, картофи и захар съответстват на препоръчваните норми (съответно 100 кг, 97 кг и 40 кг) на хранене. Има значителни количествени и качествени различия в храненето на бедните и богатите слоеве от руското население, което силно се разслоява при реставрацията на капитализма.

След 1990 г. в Русия е променена и системата на външна търговия с пресни и преработени селскостопански стоки. Редица държавни външнотърговски обединения са ликвидирани и мястото им е заето от частни чуждестранни и местни търговски компании.

Голямото търсене на храни на вътрешния пазар се задоволява чрез внос на хранителни стоки.. През 2008 г. този внос е придобил безпрецедентни мащаби и е възлязъл на 36 млрд. долара¹⁹.

Напоследък вносните храни непрекъснато поскъпват, главно поради бързото увеличаване на населението на земята, използването на част от ограничените в света земеделски земи за отглеждане на биокултури и задълбочаването на гло-балната капиталистическа криза. Все повече нараства броят на страдащите от недояждане руски граждани (въпреки прилаганата от руското правителство политика на увеличаване на доходите на социално слабите и на ограничаване влиянието на господстващата в страната финансова олигархия).

Доходите на десетки милиони руски граждани са недостатъчни за закупуването на богати на белтъчини животински продукти и най-вече на месо. През последните няколко години вносът на месо в руската страна (предимно от западноевропейски страни и САЩ) възлиза на около 3 млн. тона. През 1984 г., т.е. преди започналата на следващата година „перестройка” на социализма, вносът на месо в целия Съветски съюз е около 800 хил. тона, доставяни предимно от братските социалистически страни ²⁰.

При социализма в СССР е водена политика на внос на десетки милиони тона зърно, което е използвано главно за отглеждане на животни и производство на животински продукти. Тази неефективна външнотърговска политика е прилагана главно поради допусканите разхищения в колхозите и совхозите и използването на морално остарели руски зърнокомбайни, които са оставяли на полето неприбрани средно 15–20 % от зърнената реколта.

Понастоящем също се внасят по няколко милиона тона годишно зърнени храни, които се използват предимно в изпитващото остър дефицит на концентриран фураж местно животновъдство. Близо половината от вноса на зърно в Русия е от Общността на независимите държави (СНГ), включително Казахстан, а останалите количества се доставят от САЩ, страните от Централна и Източна Европа и Китай.

Руските далекоизточни и източносибирски райони се снабдяват със зърно (соя, царевица) от Китайската народна република. Доставяното в тях китайско зърно било по-ев-тино от това на руските зърнени доставчици.

През последните години в Русия се осъществява сравнително голям износ на зърно. Само през 2009 г. от руската страна са изнесени около 14 млн. т зърнени храни – основно пшеница за Сирия, Иран, Турция, Египет. Износът на големи количества евтина и субсидирана руска пшеница е своеобразна форма на субсидиране на западни животновъди. Този износ (при недостатъчно местно производство на царевица и други фуражни продукти) поражда потребност от внос на месо и месни продукти от чужбина.

Р
65. Аграрна политика

уската политика на износ на зърнени храни удовлетворява групови, олигархични интереси в страната и почти не носи ползи за обществото. Тя трудно може да бъде оправдана с посочвания за пример американски зърнен износ. Има съществени различия между почвено-климатичните условия, структурите и равнищата на развитие на аграрно-промиш-лените комплекси на Русия и САЩ. Например през 2008 г. в САЩ общото производство на пшеница, царевица и соя на човек от населението е близо 1,5 тона, а в Русия – 0,5 тона, т.е. трикратно по-малко. Над една трета от произведената (68 млн. т) американска пшеница е изнесена на световния пазар, но при положение, че в САЩ са произведени над 300 млн. т царевица и 80 млн. т соя (в руското земеделие производството на тези продукти е съответно – под 7 и 1 млн. тона). Основните количества американска царевица и соя се потребяват в местното животновъдство, а около 15–20 % от тях се насочват към външни пазари.

От Америка ежегодно се изнасят и по няколко милиона тона пилешко и говеждо месо. В САЩ годишното потребление на животински продукти на човек от населението е двукратно повече от това на руска земя.

Мащабното и модерно селскостопанско производство в американската държава, а също и високата наситеност на нейните пазари с хранителни стоки, са притегателна сила за много жители на нашата планета. Правителствата на САЩ използват износа на зърно и други хранителни продукти за диктат над чужди народи и за постигане на политически и геополитически цели.

Напоследък руското правителство провежда национално отговорна политика на увеличаване на импортно замест-ващите производства и на съкращаване вноса на зърно, месо и месни продукти. Преди всичко се защитават местните земеделски производители чрез повишаване на митата и таксите на съответните вносни селскостопански стоки.

Само с тези мерки на руските власти едва ли може да бъде променена наложената през 90-те години на ХХ в. в Русия порочна система на търговия с хранителни стоки и да бъде осигурявано нормално изхранване на руския народ. При та-зи система се облагодетелстват предимно местни и чуждес-транни банкери, търгаши и спекуланти. Техните фирми и ком-пании ежегодно изкупуват на безценица руска пшеница и я продават в развиващи се страни, а за забогателите руски потребители внасят от Запада месо и други животински стоки. Брутално се изземват почти всички доходи на зърнопроизводителите, като им изкупуват продукцията на ниски цени и я продават многократно по-скъпо на обикновените консуматори. Под формата на държавни субсидии (покриване на част от лихвите по кредитите на зърнопроизводителите) съвременната руска държава фактически плаща за засяване и отглеждане на пшеницата, предназначена за експорт от търговците и борсовите акули. След това, за да върнат взетите заеми на банките, зърнопроизводителите се принуждават да продават своето зърно на цени, по-ниски от неговата себестойност.

Главно поради това руските земеделски производители получават мизерни доходи, нямат нужните пари за закупуване на модерна селскостопанска техника, не могат да обработват всички земеделски земи и да увеличават селскосто-панското производство. Заставени са да работят за обогатяване на банкови, търговски и борсови спекуланти.

Важно средство за промяна на това статукво е създаде-ната (след 2007 г.) държавна „Обединена зърнена компания” за търговия със зърно. Нейна непосредствена задача е да интервенира руския зърнен пазар и да продава определени количества продоволствено и фуражно зърно в чужбина (разрешение за интервениране на зърнения пазар е дадено в действащ закон за селското стопанство).

С оглед да бъде ограничено системното ограбване на производителите и потребителите на селскостопански стоки през декември 2009 г. е приет закон за основите на държав-но регулиране на търговската дейност в Руската федерация. В него се съдържат антимонополни разпоредби, насочени към по-справедливо разпределение на печалбите между производители, преработватели и продавачи на пресни и преработени селскостопански стоки, както и правила за пазарна реализация на селскостопанските стоки на сравнително по-адекватни потребителски цени. Например предвидено е да бъде ограничен до 25 % максималният пазарен дял на една търговска верига на дребно в дадена община (муниципален район на държавата). Правителството може да се намесва и да регулира цените на социално значими стоки, ако в продължение на определен (месечен, тримесечен) срок в даден район цената на някоя стока бъде повишена повече от 50 %. Тези антимонополни мерки сигурно ще елиминират част от дребните търговски посредници в единния възпроизводствен процес – селскостопанско производство – преработка – пласмент. За регулиране на изкупните цени е целесъобразно да бъде приет специален закон, стимулиращ и кооперирането, и интегрирането на разчленените при капитализма фази (производство, преработка и търговия) на аграрно-промишления производствен процес.

За целта е необходимо в Русия с държавна помощ да се формира широка мрежа от земеделски кооперативи. Тези кооперативи (финансови, снабдителни, консултантски, изкупвателни, преработвателни и пласментни) могат да елиминират завладелите аграрно-промишления комплекс лихвари, спекуланти и търговски посредници, които безжалостно ограбват продукта на труда на земеделските производители. Обикновено собствениците на частни фирми и компании гледат евтино и изгодно да изкупят селскостопанската продукция. След сключване на сделка със земеделските про-изводители почти не се интересуват за по-нататъшното развитие на техните стопанства.

Земеделските кооперативи оказват всякаква помощ (финансова, научна, техническа, търговска и т.н.) на своите член-кооператори и задължително им изкупуват (по пазарни цени) произвежданите продукти. След тяхната преработка и реализация съответният кооператив връща на своите земедел-ски производители част от крайната кооперативна печалба.

Хилядолетия наред славяните, в т.ч. руснаците, са живели в общини и са запазили кооперативния, колективния си дух и традиции. При социализма над 70 % от селските стопанства са били обединени в кооперативи, които са осигурявали две трети от продаваните на дребно селскостопански стоки.

След „перестройката” на социализма и извършените през 90-те години на ХХ в. трансформации на поземлената собственост в Русия се води политика на възраждане на „селскостопанските потребителски кооперации” (кредит-ни, търговски, преработвателни, обслужващи). Активното прилагане на тази политика започва с приемането (2006 г.) на Националния проект „Развитие на АПК”, в който са набелязани мерки за създаване на система за привилегировано („льготно”) кредитиране на земеделските стокопроизводители и за стимулиране на аграрно-промишлената интеграция чрез създаване на селскостопански потребителски кооперативи. Целта е да се увеличава селскостопанското производство, заетостта и доходността на селското население и да се насърчава развитието на инфраструктурата и индустрията в селските райони. Правова основа на дейността на селските потребителски кооперативи е приетият през 1995 г. „Закон за селскостопанската кооперация”.

През 2006 г. в Русия са функционирали 20 хил. сел-скостопански производствени кооператива и само около 900 селскостопански потребителски кооператива, повечето от които са кредитни (над 500). Останалите са: снабдително-пласментни (търговски) – над 160; преработващи – 140; други – 110. Предвижда се до 2013 г. на руска територия да бъдат създадени 5 хил. селскостопански потребителски кооператива, като с предимство да се учредяват снабдителни и пласментни селскостопански кооперативи, които помагат на селските стокопроизводители да продават своята продукция без посредници и прекупвачи.

При възраждането на руското кооперативно движение особено внимание се отделя на създаването на кооперативни селскостопански пазари (засега в цяла Русия имало само десетина кооперативни пазара). Подготвя се създаване и на Федеративно земеделско обединение на пазарите на дреб-но („розничные ринки”). По такъв начин производителите ще могат пряко да продават своите стоки на потребителите, които пък от своя страна ще имат възможност да купуват ка-чествени хранителни продукти, родно производство.

Засега селскостопански потребителски кооперативи има в близо сто районни структури (субекта) на Руската федерация, а в близо 40 региона са сформирани ( с „помощта” на американски и германски програми и консултанти) двустепенни системи на селски кредитни кооперации (при двустепенната система кооперативи от първо равнище са обединени в кооперативи от второ равнище). На федерално равнище функционират и трето равнище кооперативи – междурегионални кредитни потребителски селскостопански кооперативи.

Би било жалко и трагично, ако изгражданите (с държав-ни пари и методична помощ) земеделски потребителски кооперативи на огромната руска територия биват използвани за нахлуване на западни капитали и изкупуване и експорт на селскостопански стоки от западни транснационални и мултинационални компании. Така ще бъде опорочена и изкорис-тена прогресивната кооперативна идея.

Значима роля за възраждане на кооперативното движение и за възстановяване на селско стопанство в Русия има Руската селскостопанска банка (Открито акционерно общество – ОАО „Россельхозбанк”). Тази банка е създадена през 2000 г. с указ на президента на Руската федерация В. В. Путин. Нейният капитал изцяло (100 %) принадлежи на държавата, представлявана от Агенцията за управление на държавното имущество. Банката:

• предоставя кредити предимно на юридически и физически селскостопански стокопроизводители, включително на селскостопанските потребителски кооперативи;

• има широка филиална мрежа в страната и представителства в чужбина;

• при провеждане на търгове на стоковата борса подпомага търговското интервениране и регулиране на аграрния пазар;

• осъществява и международни разплащания.

Руската селскостопанска банка осигурява държавна под-дръжка на селскостопанските стокопроизводители и посредством покриване на дължимите им плащания за част от лихвите по получени банкови кредити. По силата на постановление (от декември 2007 г.) на руското правителство държавата покрива 95 % от размера на лихвения процент (определен от Централната банка на Руската федерация), а не по-малко от 5 % е за сметка на съответния субект на Руската федерация.

На пръв поглед чрез тази политика се оказва финансова подкрепа единствено на селските стокопроизводители, но всъщност така държавата подпомага предимно банкерите, опе-риращи с държавни пари. Едва ли е случаен фактът, че при прилагането на политиката на „льготно” кредитиране за няколко години руските селскостопански организации са натрупали банкови дългове, възлизащи на над 900 млрд. рубли (около 20 млрд. евро) ²¹.

За освобождаване на руските (както и на българските) земеделски производители от олигархичното икономическо робство би трябвало преди всичко в центъра на аграрната политика да бъдат поставени изкупните цени на основни селскостопански стоки. Както показва опитът на Европейс-кия съюз, поддържането на високо равнище на изкупните цени (включително чрез интервениране на аграрния пазар от държавата) е сравнително най-ефикасният и справедлив способ за държавно субсидиране и увеличаване на селскостопанското производство. Така земеделските производители получават субсидии и допълнителни доходи за количество произвеждани и реализирани селскостопански продукти. Зе-меделските производители могат и без банкови кредити да разполагат с финансови ресурси за внедряване на модерни машини и технологии в земеделието.

Ефикасен механизъм на руската аграрна политика е държавното отворено акционерно дружество ОАО „Росагролизинг”. Представителите на това дружество предоставят на селските стокопроизводители селскостопанска техника (нови видове трактори, комбайни и други селскостопански машини), автомобили, племенни животни и оборудване на лизинг. Съдействат за правилната им експлоатация и поддръжка.