Поземлената политика в социалистическа

След победата на Великата социалистическа револю-ция (7 ноември 1917 г.) в руската държава е установена власт на работниците и селяните. Извършени са дълбоки со-циално-икономически преобразувания. Започва да се прила-га поземлената политика в социалистическа Русия. Вед-нага след свалянето на буржоазното правителство и овладя-ването на държавната власт от болшевиките (комунисти-ческа фракция на руската социалдемократическа партия) е приет Декрет за национализация на руската земя. Определе-ни са начините и формите на използване на земеделските по-землени ресурси. Конфискувани са земите на помещиците и са предадени за вечно владеене на бедните и средните селя-ни. Върху част от конфискуваните земи са създадени дър-жавни и кооперативни стопанства.

През последните години в Русия общият размер на зе-меделските земи е около 1,9 млрд. декара (около 190 млн. хектара). От тях орните земи са близо 1,2 млрд. дка. Общият размер на земеделските земи в руската държава е по-голям от този (1,7 млрд. дка) на 27-те страни – членки на Европейския съюз и двукратно по-малък от всички фермерски площи (над 3,7 млрд. дка) на САЩ. Значителна част от руските земи обаче се намират в райони със суров климат (покрай Северния ледовит океан и арктичните острови), където е невъзможно да бъдат отглеждани топлолюбиви селскостопански култури.

Идеята за национализация на земята в Русия е на вожда на болшевиките и на пролетарската революция Владимир Илич Ленин ⁷. За нейното осъществяване в практиката са спомогнали и т.нар. „есери” (партия на селските социалисти – революционери), които се борили за власт чрез лозунга за „социализация на земята” и след революцията няколко месеца са участвали в коалиционно правителство с болшевиките.

Във връзка с издадения Декрет за земята В. И. Ленин е обяснил, че с национализацията на земята се отменя нейната частна собственост⁸. Земята се включва в общонароден по-землен фонд, поставен под контрола на централната държав-на власт. Правото за разпореждане, владеене и ползване на одържавената земя по места е предоставено на местните съвети и селски комитети. На всеки селянин е даден еднакъв размер земя, която трябва лично да обработва, като той може свободно да избира формата (семейна, комунистическа, колек-тивна и т.н.) на стопанисване на предоставената му земя.

Земите на редовите селяни и на казаците не били конфискувани. Не подлежали на експроприация и земите на средните селяни и на кулаците (конфискация на кулашки земи можело да се прави само при въстание и саботажи на кулаци).

Съветската власт облагала средните селяни с данък, но не допускала никакво насилие над тях. Дори им правила ре-дица отстъпки и ги подпомагала с премии, за да бъдат при-общени към извършващите се социалистически преобразу-вания.

Социализацията на земята била посрещната с ентуси-азъм от преобладаващото селско население, което започна-ло да обработва и изоставените при царизма безмерни пустеещи земи. Вместо да се отдадат на дълго очаквания мирен труд много селяни е трябвало да защитават раздадените им земи от стотиците хиляди царски и чуждестранни войски, които били изпратени да воюват за завладяване на Москва и унищожаване на болшевишките лидери, за реставрация на монархията и възстановяване собствеността върху земедел-ските земи на аристократите и помешчиците.

Докато отблъснат и унищожат (през 1919 г.) тръгналите към Москва стотици хиляди царски, английски, американски, френски и т.н. интервентски войски, болшевишките ръково-дители са били принудени да действат „по военному” и в съветската държава да въведат т.нар. „военен комунизъм”. Прибягнали са до централизирано събиране и планово разпреде-ление (разверстка) на хранителните продукти, включително за командваната от големи пълководци работническо-селска „чeрвена армия”. През 1921 г. започва да се прилага разработената от В. И. Ленин Нова икономическа политика (НЭП). Вместо планово разпределение на хранителни излишъци или предоставянето им на работническо-селската държава под фор-мата на данък е преминато към свободен търговски обмен на селскостопански и промишлени стоки.

В. И. Ленин отчита, че болшевишката власт е „отишла твърде далече по отношение на национализацията на тър-говията и промишлеността по пътя на закриването на мест-ния оборот”⁹. При създалата се военна обстановка „тази политика била правилна”.

Извършеното изравняване на поземлената собственост на селяните (посредством национализацията на земята) способства за повишаване на производителността на селскостопанския труд и за ускорено развитие на руското селско стопанство. Още през 1925 година в Съветска Русия е достигнато довоенното (1913 г.) равнище на селскостопанското производство, а за периода 1920–1928 г. обемът на общата селскостопанска продукция в страната е увеличен близо два пъти.

През 20-те години на ХХ в. Съветският съюз (в т.ч. Русия) е единствената социалистическа държава в света. До-ри и след разгрома (1919 г.) на чуждестранните интервенти нейното право на съществуване не е било признавано от по-вечето западни правителства, включително от германския по произход български цар Борис ІІІ. За оцеляването на тази огромна държава тогава е трябвало да се избегне обхвана-лата (1929–1933 г.) САЩ „велика стопанска депресия” и да се извърши повсеместна индустриализация на изостаналата в промишлено отношение руска икономика, като се следва политика на опора на собствените сили и на доставяне на западна техника срещу износ на местно зърно.

Практиката показала, че в онази обстановка на импе-риалистическо обкръжение на съветската страна и на дребно и средно фермерство е почти невъзможно да се увеличава производството, износът и потреблението на пресни и прера-ботени селскостопански стоки. Все по-належащо ставало прилагането на политика на масова колективизация на дреб-ните и средните селяни и на формиране на едри и високо-механизирани държавни и кооперативни земеделски стопан-ства, където земята може да се използва рационално и да се води модерно земеделие, да се произвеждат нужните за на-селението и промишлеността селскостопански хранителни и нехранителни продукти.

Срещу започналата (началото на 30-те години на ХХ в.) кампания за колективизация на селяните в съветската страна се опълчили неколкостотин хиляди кулаци. Тези „рожби” на извършените през периода 1906–1911 г. „реформи” на министър-председателя П. А Столыпин (убит през септември 1911 г. в театъра на гр. Киев) са успели върху предоставените им общински земи да създадат едри по размер земеделски стопанства и да заемат господстващо положение в селата. Те криели от властите своето жито и отказвали да дават определените им от държавата наряди. Саботажите им срещу болшевишката власт се засилили и през 1932–1933 г., когато имало голяма суша и масово гладуване на населението. В отговор на тези провокации съветското правителство, начело с Й. В. Сталин, е приложило политика на разкулачване и изземване земята на кулаци, както и на принудително изселване на стотици хиляди кулашки семейства в Сибир (по примера на руския цар Николай ІІ и на премиера П. А. Столыпин).

След Втората световна война (1941–1945 г.) в Русия и другите републики на Съветския съюз земята продължава да бъде държавна собственост и да се владее предимно от дър-жавни земеделски стопанства (совхози) и кооперативни земеделски стопанства (колхози). През 1989 г в совхозите са стопанисвани 68 % от земеделските земи на страната, в колхозите – 30 % , а в личните, вилните – 1–2 %.

През 70-те години на ХХ в. е извършена масова „совхозизация” (превръщане на колхози в совхози), междусто-панска кооперация и аграрно-промишлена интеграция. Тази държавна политика е оправдавана с теорията за по-бързо сближаване и сливане на кооперативната (груповата) с държавната собственост.

В совхозите и колхозите е постигнато рационално из-ползване на земята. Прилагана е модерна техника и са внед-рявани подходящи за местните почвено-климатични условия сортове растения и породи животни. Получавана е сравни-телно добра реколта от земеделските култури и средно висока продуктивност на селскостопанските животни. Чрез влагане на огромни държавни инвестиции за обновяване на основните производствени фондове и за увеличаване на по-ливните площи значително е повишена рентабилността на селскостопанското производство. Чувствително са увеличе-ни и доходите на земеделските производители.

В приетия през 1964 г. граждански кодекс на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) е потвърдено, че цялата нейна земя е собственост на държа-вата. Отделните поземлени площи са изключени от граж-данския търговски оборот и не могат да бъдат предмет на покупко-продажба. Дадено е право на граждани безплатно и вечно да ползват предоставени им парцели земя.

След 1985 г. в СССР е прилагана политика на „перест-ройка” на социализма. Вместо усъвършенстване на този обществен строй (подобно на реформирането му в Китай) фактически е взет курс към реставрация на капиталисти-ческите („рыночные”) обществени отношения. Приети (1990 г.) са конституционни поправки (обявяващи земята за собственост на народите на СССР и РСФСР) и серия от поземлени документи (закони, кодекси, декларации), които допускат частна собственост върху земеделски земи, ползвани за индивидуално земеделие, градинарство и животновъдство. Въведено е правото на гражданите да предават по наследство ползваните (основно вилни) парцели, а също и да ги дават на лизинг. Те можели да продават своите парцели на държавата. По този начин са открити юридически възможности за извършване на сделки със земи.

По време на „перестройката” на социализма (1985–1991 г.) на съветска земя са създадени хиляди американо-руски фи-нансови и търговски компании и са прехвърлени в САЩ ог-ромни количества руско злато, алуминий, мед и други ре-сурси. По този начин американската икономика е изведена от поредната циклична капиталистическа криза (1987 г.). В Русия е формирана икономически и политически мощна кла-са на финансовата олигархия, чиито представители се съю-зяват с американски олигарси и успяват да създадат иконо-мически и юридически предпоставки за разрушаване (през 1991 г.) на могъщия Съветски съюз.

Представителите на отвъдокеанската финансова оли-гархия (начело със собствениците на дванадесетте частни банки на федералния резерв на САЩ) придобиват абсолютна глобална власт и преразпределят националните територии и пазари. За целта чрез подвластните на Федерални резерв международни финансови институции – Световна банка и Международен валутен фонд (МВФ), се прилагат познатите до болка политически и икономически механизми („нежни революции”, приватизация, реституция, либерализация на международните валутни и поземлени отношения). При определени обстоятелства се водят войни, включително и като се използват войските на военно-политическия междудържавен блок НАТО.

В Руската федерация (изоставена от Украйна, Грузия, Литва и другите четиринадесет републики) е въведено буржоазно президентско и парламентарно държавно управление, което определя насоките на поземлената политика в съвременна Русия. Тази политика е насочена главно към денационализация и приватизация на руските земеделски земи и предаването им в собственост на местни и чуждестранни земевладелци.

Основополагащ елемент на тази политика е приетият още през декември 1990 г. „закон за селската ферма”, позволяващ разделяне на колхозната и совхозната земя между отделните работници и служители. Всеки от тях може да прекрати членството си в колективното стопанство, да получи полагащия му се дял земя и да създаде отделна ферма. Той може също да получи своя землен дял във вид на акции и удостоверения и след това да остави физическия парцел земя за съвместно ползване в съответното колективно стопанство.

Мотивите за приемането на този закон били национализираната земя под друга форма да се даде на селяните, т.е. на тези, които ще я обработват, но без право да се извършват покупко-продажби на земеделски земи, както е повелявала действащата по онова време Конституция.

В приетата през 1993 г. Конституция на Руската федерация е гарантирана частната собственост върху земята. Ней-ното реализиране е възложено на централните и регионалните власти. Тогавашният руски президент Борис Елцин (из-пълнител на политиката на налагане на отвъдокеански световен ред) е издал укази, разрешаващи сделки с разделените колхозни и совхозни земи. Така в Русия е започнало формирането на обществена каста от поземлени спекуланти, които смятат десетилетия наред да се препитават от търговия със земеделски земи.

В изпълнение на въпросните укази за едно десетилетие (1990–2000 г.) в частна собственост са превърнати около 1,3 млрд. дка (130 млн. хектара), или близо 70 % от руските земеделските земи. По-късно са приети федерални закони за узаконяване на сделките с такива земи (2003 г.) и за тяхното ипотекиране (2004 г).

По данни (от 2009 г.) на руската Федерална служба на регистрацията, кадастъра и картографията в изпълнение на въпросния закон земеделската земя в Русия е разделена на много участъци, които на свой ред се състоят от по някол-костотин дяла. Един дял може да бъде в размер на няколко ара, а също и няколко хектара. Поземлени дялове са получили 11,8 млн. граждани.

„Книжното земеразделяне” е довело до сегашното положение, при което не е известно кои са собствениците на руската земеделска земя, макар правната логика да показва, че собственици на тази земя продължават да бъдат държавата и общините (муниципалы).

С разрешаването на търговията с поземлени дялове в Русия е направена първата стъпка към постигане на отвъдокеанската геополитическа цел – създаване на свободен поземлен пазар и изкупуване на руски плодородни земи от чужденци. Такава е лелеяната мечта на новите господари на земята и на банковите и борсовите спекуланти и мошеници. При преследването на въпросната стратегическа цел те подлъгват притежателите на поземлени дялове, че в бъдеще ще арендуват своите земи и ще получават големи ренти, т.е. нетрудови доходи, а когато решат да продадат земления си участък наведнъж ще получат огромни парични суми.

По онова време и в Република България имаше васален президент, който призоваваше за разграбване на земите от кооперативните стопанства с лъжата, че всеки който получи пет декара землена площ ще стане милионер, тъй като може да я продаде за един милион долара. Понастоящем такъв размер плодородна земя у нас може да бъде продадена най-много за 700–800 долара.

Политиката на денационализация и прокапиталистическо земеразделяне задълго задържа развитието на обществените производителни сили в селата. При нейното прилагане се отприщват частнособственическите фурии на отделни индивиди и групи в обществото и се задълбочават противоречията в поземлените отношения, семействата и обществото, ангажира се цяла армия от държавни чиновници и безполезно се изразходват огромни парични ресурси на държавата.

С
63. Аграрна политика

лед двадесет години ясно се вижда, че Елциновите укази са върнали с близо сто години развитието на руските поземлени отношения. Изкуствено са породени поземлени проблеми (уточняване на титулите на собственост върху земеделските земи, безсмислени държавни разходи на парични и трудови ресурси, спекула, престъпност), чието решаване ще се проточи още десетилетия наред и ще забави възстановяването на великата руска държава.

При така осъществяваната поземлена „реформа” в съв-ременна Русия доминира арендната форма на стопанисване на земята. Понастоящем делът на арендуваната земя в руските селскостопански предприятия (кооперативни, акционерни, държавни) и фермерски стопанства е средно около 60 %. Това показва, че още дълго време в руската страна ще се запази безстопанственото отношение към земята и ще се влошава нейното плодородие, а руското земеделие ще бъде монокултурно (пшенично) и слабопродуктивно. Вместо да бъдат използвани ефикасни механизми за стимулиране на неговото развитие в центъра на руската поземлена политика отново ще бъдат поставяни инструментите за разширяване на пазара на земеделските земи. Обикновено арендаторите плащат на притежателите на землени дялове рента в натура (главно зърнени храни). Паричната рента на хектар арендувана земя е средно 450 рубли (16 долара), или на декар – 45 руб-ли (1,6 долара).

Съвременната руска поземлена политика е насочена главно към формиране и разширяване на поземления пазар в Русия. Началото на узаконяване на този пазар е поставено с приемането (2002 г.) на закона „за оборота на земи със селскостопанско предназначение” („Об обороте земель сельско-хозяйственного назначения”). С посочения закон фактически е легализиран съществуващият след 1990 г. нелегален пазар на земеделски земи. Засега на руския поземлен пазар се продават предимно дялове земя (физическа и във вид на акции) на бивши и настоящи колхозници и совхозници. За проучването и рекламирането му са учредени множество агенции и бюра. На руска територия са разположени филиали на западни финансови и имотни компании.

Във водената десетилетия наред кампания за създаване на свободен поземлен пазар в руската държава са включени политици (космополити) и представители на специализирани печатни и електронни медии. Те твърде рафинирано втълпяват на обществото измамната теза, че сегашният упадък на руското селско стопанство се дължи единствено на липсата на свободен пазар на земеделски земи. Твърди се например, че „изоставените”, пустеещите земи са „в местата, където няма търсене на земя”¹⁰. Под формата на международни сравнителни анализи на „пазарните показатели” инди-ректно се правят внушения, че стесненият местен поземлен пазар е причина за сравнително ниската ефективност на руските земеделски земи и за слабата производителност на труда на един зает в селското стопанство. Например в такъв кон-текст е представен фактът, че през 2005 г. в Русия ефективността на използване на руските земеделски земи, измерена като обем на селскостопанското производство на един хектар, е била около 250 евро, а в 15-те страни – стари членки на Европейския съюз (ЕС) – над 2000 евро (Холандия – над 10 хил. евро)¹¹. Обемът на произведената продукция от един зает в руското селско стопанство (производителността на труда) възлиза на 6 хил. евро, а в 15-те страни – стари членки на ЕС – на 44 хил. евро, т.е. 7 пъти повече.

Стотиците милиони декари неизползвани руски земи може да се въвличат в сеитбооборота и да се използват рационално главно чрез увеличаване на земеделските доходи. Жизненият опит показва, че за по-високи доходи много млади хора са готови да се трудят и в най-отдалечените кътчета на земята. Руските федерални власти, вместо да водят такава ефикасна политика, възнамеряват да прокарат закон за изземване на изоставени земеделски земи и предаването им на фонд Развитие на жилищното строителство (РЖС). Проблемът с пустеещите земи ще се решава и като се увеличават данъците върху тях (по двадесетина долара на хектар). Така сигурно ще принуждават собствениците на такива земи да ги продават на „инвестиционни” фондове с чуждестранен капитал.

С оглед на опростяване на процедурите, свързани с разпродаването на руската земеделска земя, се използват легални и нелегални методи и средства за нейното разделяне и раздробяване на малки (лесно и бързо продаваеми) землени участъци. Глобализаторите и спекулантите не могат да се примирят с факта, че в руската земеделска земя все още около 95 % от парцелите са с размер над 50 ха (500 дка). Върху тях се създават едри, високомеханизирани земеделски стопанства, които могат успешно да се конкурират с притежаващите средно по 2000 дка американски ферми. Големите землени площи дават неограничени възможности за внедряване и използване на най-новите постижения на науката и техниката. Запазването им е от решаващо значение не само за осигуряване на продоволствената безопасност на руската държава, но и за гарантиране на нейната независимост и териториална цялост.

В този смисъл извършената в съветска Русия национализация на земята е епохално, прогресивно и народополезно дело. Всичко, което се прави за денационализация на руските поземлени ресурси и за превръщането им в обикновена стока, обслужва интересите на отвъдокеанската финансова олигархия.

В сравнение със западните фермери, руските земеделски производители имат освен комасирани земи и други останали още от съветско време предимства, като безплатно земеползване и евтини енергийни и материални ресурси¹². Засега в Русия са ниски и цените на земеделските земи, вариращи между 180 и 1100 долара на хектар или между 18 и 110 долара на декар (в САЩ цената на хектар орна земя е около 5–6 хил. долара). Евтините земеделски земи са в основата и на сравнително ниското равнище на пазарните цени на сел-скостопанските стоки, продавани от местните производители.

Фарисейски са твърденията, че след като се разпродадат на отделни лица, разделените частни землени участъци ще могат с малки разходи и доброволно да бъдат отново съединени чрез комасация. Както показва практиката в западноевропейските държави, пазарната комасация на земята е многовековно, насилствено и скъпо струващо мероприятие. Това се премълчава от служителите на Световната банка, която предоставя на България и други бивши социалистически страни щедри държавни заеми („помощи”) за разделя-не и предпазарна подготовка (включително изготвяне на кадастри) на местните земеделски земи. С тези високолихвени заеми се осигуряват стабилни доходи на глобалните лихвари и се откриват възможности за мирно завладяване и заселване на набелязаните национални територии.

В акцията за разделяне на земеделските масиви на малки участъци е сезиран и Конституционният съд на Руската федерация (РФ). Към края на 2008 г. съдиите са издали решение, потвърждаващо конституционната разпоредба, че като специфични обекти на гражданските права, земята и землените ресурси се регулират от публичните власти, т.е. право да се разпореждат с руските земи все още имат държавните и общинските органи.

В наше време отвъдокенската финансова олигархия налага политика на завладяване на земеделски земи чрез тях-ното изкупуване от банки и „инвестиционни” фондове. Тази политика се осигурява финансово от Световната банка и МВФ и се реализира с долари (без златно покритие), печатани във Федералния резерв на САЩ. Официално това е признато през май 2008 г. в Рим на конференция на международната организация по земеделие и прехрана (ФАО), чийто ръководител Жак Диуф заявява, че закупуването на земи от чуждестранни компании е „нова форма на неоколониализъм”, водещо до смяна на собственика на територията и до принудително изселване на местните жители от собствените им парцели.

Засега с изпълнението на отговорната геостратегическа задача за изкупуването на плодородни земи в Русия, Украйна, Казахстан, Нигерия, Аржентина и други страни са натоварени компаниите Goldman Sachs, Morgan Stanly, Black Rock, Louis Dreyfus. Тези компании приоритетно получават парични ресурси от Световната банка и МВФ, които освен че финансират операцията, заставят (посредством отпускане на държавни заеми и „помощи”) правителствата на определените страни да прокарват закони, позволяващи на чужденци да придобиват собственост върху местни земеделски земи.

Голямо постижение на руските власти е приетата през 2002 г. забрана на чужденци да придобиват собственост върху земеделски земи в Русия. В закона (2002 г.) „за оборота на земите със селскостопанско предназначение” изрич-но е записано, че в руската държава тези земи не могат да се продават на чужденци. Чуждестранни инвеститори могат да стопанисват руски земеделски земи под аренда.

През последните години този закон се заобикаля от западни корпорации, които под формата на осигуряване на парични ресурси на руски селскостопански компании постепенно ги изкупуват и установяват контрол над техните земеделски земи. Същевременно с помощта на лобита, „неправителствени организации”, медии, адвокатски кантори и т.н. те подготвят почвата за узаконяване на придобитата поземлена собственост.

Босовете на западните корпорации, които влагат милиарди долари за закупуване на руски земеделски земи, сигурно са поощрявани от представителите на отвъдокеанския глобализъм и неоционизъм (политическа и финансова котерия за създаване на глобална държава, ръководена от американска земя). Навярно имат и уверения, че в Кремъл отново ще бъде поставен проамерикански ръководител, кой-то ще ги направи законни господари на заетите руски земеделски земи.

Сега в Русия чужденци контролират 1 млн. хектара (10 млн. дка) орни земи¹³. Сред чуждестранните земевладелци са: шведският инвестиционен фонд Black Earth Farming, владеещ 300 хил. хектара (чрез руската компания „Агро-инвест”); шведската компания Alpcot agro – 49 хил. хектара; израелско-американско-британска компания Rav Agro-Pro – 150 хил. хек-тара; датската компания Trigon Agri – 120 хил. хектара; китайска компания – 80 хил. хектара (в Далечния изток).

По сведения на масовия печат шведи изкупуват (по 30–60 долара на дка) милиони декари руски земеделски земи в района на гр. Пенза, т.е. на източния край на Черноземието. По този начин те активно участват в направляваната отвъдокеана кампания за завладяване на Русия чрез изкупуване на нейните необятни земи от чужденци.

Напоследък ръководители на руски продоволствени холдинги (вероятно в съдружие със западни „инвеститори”) и селскостопански предприятия изкупуват землени дялове на работници и пенсионери. Във Федералното събрание на Руската федерация се повдига въпроса за материализиране на землените дялови акции и сертификати, като срещу тях се предоставят реални земи. Предлага се тази процедура да се извършва за сметка на държавата. По изчисления на учени разходите за натурализацията на съществуващите землени дялове в Русия ще възлязат на „годишния бюджет на страната”¹⁴, т.е. на стотици милиарди евро.

Междувременно целенасочено се дава невярна инфор-мация относно правото на чужденци да закупуват земеделски земи в западните страни. Например по интернет е разпространена фантасмагорията, че всеки руснак може незабавно и свободно да си купи участък германска земеделска земя или ферма срещу определена сума в евро.

В представените разработки на информационно-ана-литичната служба на Федералния портал почти липсват сведения за реалните възможности на чужденец да купи земеделска земя или ферма в САЩ и западноевропейските държави (Англия, Франция и т.н.). Само се споменава, че някои страни „предоставят право на собственост на земя на свои и чуждестранни граждани, някои – не предоставят съвсем или с определени ограничения”¹⁵.

Истината е, че чужденец не може да отиде в нито една западна държава и свободно да купи земеделска земя или ферма. Това не може да стане поради ред законови разпоредби и традиции. Например в Германия още действа вековният закон за майората, съгласно с който фермата е неделима и се наследява от най-големия син (във Франция от наследника, притежаващ диплом за агрономическо образование). Ако някой фермер реши да продаде своята ферма, е длъжен най-напред да я предложи на своите съседи. В случай че всички се откажат (което е малко вероятно поради предоставяните от държавата бонуси и стимули за уголемяване на фермите), той трябва да предостави грижата за бъдещето на тази ферма на общината.

Земеделска земя или ферма трудно може да се купи и по линия на договорите и споразуменията между страните –членки на Европейския съюз. В тях покупко-продажбите на земеделски земи са регламентирани отделно от спогодбите за свободно движение на стоки, капитали и хора между стра-ните – членки на Евросъюза. Придобиването на собственост върху фермерска земя от гражданин на една страна в друга е отнесено към частта за правото на „установяване”, т.е. на заселване. Например едни клаузи на Римския договор (1957 г.) формално разрешават заселвания и покупки на ферми и земеделски земи в рамките на ЕС, но други поставят неизпълними изисквания за спазване на това право.

Чужденци нямат законово право да придобиват собственост върху земеделски земи и в Полша. Такова право не е дадено дори и след нейното присъединяване към ЕС.

Апологетите на свободния поземлен пазар трудно могат да посочат данни за покупко-продажби на земеделски земи и ферми от граждани на различни страни – членки на ЕС. Трудно може да бъде намерен и чужденец, закупил ферма в „свободните” САЩ, преди да се е сдобил с т.нар. „зелена карта” за работа и постоянно пребиваване на американска територия.

С
64. Аграрна политика

лед 1996 г., когато в България бяха поставени марионетни правителства, определена група чужденци свободно закупуват български земеделски земи. Сякаш тази търговия се ръководи от лидери на американски еврейски организации и главно от изкупилия милиони декари палестински земи Еврейски национален фонд. По тяхно настояване през 2005 г. у нас е приета конституционна поправка, позволяваща на чужденци от страни, извън ЕС, да придобиват собственост върху български земеделски земи. Председателят на американската търговска камара в София Кенет Лефковец е изпратил до българския парламент писмо, в което е формулирана въпросната конституционна поправка и се настоява за нейното приемане (такова вмешателство на чужденец в работата на българския парламент не е допуснал руският генерал княз Дондуков, който след Освобождението (1878 г.) на България от турско робство, временно е назначен за неин губернатор). След като е приета посочената конституционна промяна, у нас са създадени „инвестиционни” фондове (вклю-чително и от фалиралата американска банка Мерил Линч), които за няколко години са изкупили близо 1 млн. дка (100 хил. ха) плодородни земеделски земи в най-топлите райони на страната. Дейността на тези фондове е ограничена по време на глобалната капиталистическа криза и взривяването на американския ипотечен капитал. По всяка вероятност при очакваното стопанско оживление в цикъла на глобалната капиталистическа криза въпросните „инвестиционни” фондове ще продължат активно да изкупуват евтините български земеделски земи. Когато изтече договореният с Евросъюза седемгодишен срок (през който местният поземлен пазар би трябвало да бъде закрит за чужденци), изкупените земи ще бъдат препродавани на заселници от пренаселения Израел и други страни.

През последните няколко десетилетия се очертава тенденция на чувствително увеличаване на населението в света при неизменен размер на обработваемите землени площи на нашата планета. В рамките на изпълнената с противоречия капиталистическа обществена система значителна част от годните за обработване земеделски земи се използват нерационално или се оставят да пустеят. Главно поради това напоследък лидери на държави с недостиг на земи за изхранване на местното население търсят да купят чуждестранни земеделски земи. Например шейховете на Саудитска Арабия предлагат да вземат под аренда, на концесия или да закупят 400 хил. хектара (4 млн. дка), включително от Украйна и Виетнам. Инвестиционни фондове и компании на Обединените арабски емирства и Бахрейн инвестират в Пакистан за производство на растителни и животински продукти, в т.ч. месо и мляко.

Понастоящем в Русия натрупалите се поземлени проблеми могат да бъдат решени с един замах, като се създаде Федерален фонд на земеделските земи. Този фонд трябва да получи държавни парични ресурси и да изкупи колхозните и совхозните землени дялове. На него могат да се възложат функциите, свързани с управлението на държавните земи, включително тяхното стопанисване и арендуване в сел-скостопанските предприятия и фермерските стопанства. Ръководителите на фонда могат да върнат на държавата и незаконно закупените руски земеделски земи от чужденци.

През следващите десетилетия в Русия би трябвало да се води политика на запазване на руската принадлежност на земята. Поставянето на земеделските земи под пълен контрол на държавата в съчетание с патриотично ориентирана финансова и отбранителна политика ще гарантира териториалната цялост на руската държава и ще способства за възвръщане на нейното величие.

Такова развитие на обградената от натовски войски и военни бази Русия е в интерес и на мнозинството българи, които дълбоко в душата си хранят надежди за помощ от своите руски братя. Те вярват, че великата руска държава ще им съдейства да си върнат заграбените от чужденци български земи, банки и имоти.