Холографската вселена

Един изследовател, който смята, че именно енергийното поле оформя тялото, е Ричард Гербер, физик от Детройт, който е прекарал последните дванадесет години в изследване на медицинските последствия от фините енергийни полета на тялото. „Етеричното тяло е холографски енергиен шаблон, който ръководи растежа и развитието на физическото тяло", казва Гербер37.

Гербер смята, че различните пластове, които някои екстрасенси виждат в аурата, също са фактор в динамичното отношение между мисълта, енергийното поле и физическото тяло. Точно както физическото тяло е подчинено на етеричното, етеричното е подчинено на астралното/емоционалното тяло, а астрал-ното/емоционалното - на мисловното и т. н., казва Гербер, като всяко тяло има функцията на шаблон за предходното му. Така, колкото по-фин е слоят на енергийното поле, в което мисъл или образ се проявяват, толкова по-голяма е тяхната способност да лекуват и преоформят тялото. „Тъй като мисловното тяло захранва с енергия астралното/емоционалното тяло, което след това като през фуния я излива в етеричното и физическото тяло, лечението на един човек на психично ниво е по-силно и дава по-дълготрайни резултати, отколкото лечението на астралното или на етеричното равнище", казва Гербер38.

На същото мнение е и физикът Тилър. „Мислите на човека пораждат схеми на равнището на съзнанието на природата. Така ние виждаме, че болестта, фактически, накрая се изявява от изменени умствени схеми чрез натрупване на видоизмененията в течение на поколения - първо, за да повлияе на етерно равнище и след това, в края на краищата, върху физическото равнище, [където] ние го виждаме открито като болест." Тилър смята, че причината, поради която болестта често се възвръща, е, че медицината лекува само физическото равнище. Той усеща, че ако лекарите могат да третират енергийното поле, те ще постигнат по-дълготрайно излекуване. Дотогава много лечения „няма да бъдат трайни, защото те не променят базисната холограма в ума и на равнището на духа", казва той39.

В една хипотеза с широк обсег Тилър дори предполага, че самата вселена е започнала като фино енергийно поле и постепенно е ставала плътна и материална чрез подобно възпроизвеждане, предаване и натрупване на видоизмененията и познанието в хода на историческото време. По неговото виждане може би Бог е създал вселената като божествен модел или идея. Подобно на образът, който един екстрасенс вижда плаващ в човешкото енергийно поле, този божествен модел функционира като шаблон, като влияе и оформя все по-малко фините равнища на космическото енергийно поле „всецяло чрез серия холограми", докато накрая не се превърне в холограма на една физическа вселена40.

Ако това е вярно, то показва, че човешкото тяло е холографско по още един начин, защото всеки един от нас действително би бил вселена в миниатюра. Освен това, ако нашите мисли могат да формират призрачни холографски образи не само в нашите енергийни полета, но и във фините енергийни равнища на самата реалност, това може да обясни как човешкият ум е в състояние да произведе някои от чудесата, които изследвахме в предишната глава. То може дори да обясни синхроничностите или как процеси и образи от съкровените дълбини на нашата душа успяват да приемат форма във външната реалност. Освен това може би нашите мисли постоянно влияят върху фините енергийни равнища на холографската вселена, но само емоционално мощни мисли, каквито ни съпровождат в моменти на криза и преобразяване -видът събития, който изглежда причинява синхроничностите - са достатъчно мощни, за да се проявяват като серия съвпадения във физическата реалност.

Може би затова екстрасенсите дават различна информация относно разделението на човешкото енергийно поле на слоеве. Екстрасенсите, които вярват в ясно разграничени пластове, могат в действителност да подтикват енергийното поле да ги формира като пластове. Човекът, чието енергийно поле е наблюдавано, също може да участва в процеса. Бренан е много откровена относно този момент и отбелязва, че колкото повече нейните клиенти разбират разликата между пластовете, толкова по-ясни и по-откроени стават пластовете в тяхното енергийно поле. Тя твърди, че структурата, която тя вижда в енергийното поле, е само една възможна система, а другите си изграждат други системи. Например авторите на тант-рите, корпус от индийски йогически текстове, писани между IV и VI в., възприемат само три слоя в енергийното поле.

Има данни, че структурите, които ясновидци по невнимание създават в енергийното поле, могат да бъдат забележително дълготрайни. Столетия наред древните индуси смятат, че всяка чакра има по една сан-скритска буква в центъра си. Японският изследовател Хироши Мотояма, клиничен психолог, който успешно е разработил една техника за измерване на физическото присъствие на чакрите, казва, че за първи път се е заинтересовал от чакрите, защото неговата майка, обикновена жена с природни ясновидски способности, можела да ги вижда ясно. Обаче в продължение на години тя била озадачена какво може да е това, което тя вижда като обърната платноходка в своята сърдечна чакра. Когато Мотояма започва своите изследвания, той открива, че майка му е виждала санскритската буква ям, буквата, която древните индуси възприемат в сърдечната чакра41. Някои екстрасенси, като Драйър например, казват, че те също виждат санскритски букви в чакрите. Други не виждат. Единственото обяснение изглежда е, че тези екстрасенси, които виждат буквите, всъщност са се настроили към холографските структури, които отдавна са се установили в енергийното поле чрез вярванията на древните индуси.

На пръв поглед тази идея може да изглежда странна, но тя има прецедент. Както видяхме, един от основните принципи на квантовата физика е, че ние не откриваме реалността, а участваме в нейното създаване. Може би, когато проникнем по-дълбоко в равнищата на реалността отвъд атома - равнищата, на които изглежда са разположени фините енергии на човешкото тяло - белязаната от участие природа на реалността ще стане още по-откроена. Затова ние трябва да бъдем извънредно предпазливи при правенето на изявления, че сме открили някаква конкретна структура или модел в човешкото енергийно поле, когато може действително да сме създали онова, което сме открили.

енергийно поле

Наскоро откритие, направено от неврофизиолози-те Бенджамин Либет и Бъртрам файнщейн от болницата „Маунт Зиън" в Сан Франциско предизвика сензация в научната общност. Либет и файнщейн измерват времето, което е необходимо за стимула от докосване върху кожата на пациента да достигне мозъка като електрически сигнал. Пациентът е помолен също да натисне един бутон, когато той или тя осъзнае, че е бил докоснат. Либет и файнщейн откриват, че мозъкът регистрира стимула за 0,0001 част от секундата, след като той бъде осъществен, а пациентът натиска бутона 0, 1 секунда след прилагането му.

Но забележителното е, че пациентите не съобщават, че са осъзнали или стимула, или натискането на бутона за почти 0,5 секунда. Това означава, че решението да се реагира е взето от подсъзнанието на пациента. Осъзнаването на действието от страна на пациента става най-накрая. Още по-смущаващото е, че никой от пациентите, които Либет и файнщайн подлагат на проверка, не разбира, че тяхното подсъзнание вече ги е накарало да натиснат бутона, преди те съзнателно да решат да го сторят. По някакъв начин техните мозъци създават удобната заблуда, че те съзнателно контролират действието, макар всъщност да не го правят42. Това кара някои изследователи да се запитат дали свободната воля не е една илюзия. По-късни изследвания показват, че секунда и половина преди ние да „решим" да помръднем някой от нашите мускули, примерно да повдигнем пръст на ръката си, нашият мозък вече е започнал да генерира сигналите, необходими за изпълняването на движението43. Освен това кой взема решението - съзнанието или подсъзнанието?

Хънт е направила още по-добри открития. Тя открива, че човешкото енергийно поле реагира на стимули дори преди мозъка. Тя снема ЕМГ на енергийното поле и ЕЕГ на мозъка едновременно и открива, че когато се произвежда гръмък звук или блясва ярка светлина, ЕМГ на енергийното поле регистрира стимула преди той да се появи върху ЕЕГ. Какво означава това? „Аз мисля, че ние надценяваме мозъка като активния компонент в отношението на човека към света - казва Хънт. - Реално той е просто един добър компютър. Но аз изобщо не виждам в мозъка аспектите на ума, които имат нещо общо с творчеството, въображението, духовността и всички тези неща. Умът не е в мозъка. Той е в това проклето поле."44

Драйър също отбелязва, че енергийното поле реагира преди човек съзнателно да регистрира реакцията. Като едно следствие от това, вместо да се опитва да оценява реакциите на клиента си по израза на лицето му, тя държи очите си затворени и наблюдава как реагира неговото енергийно поле. „Когато говоря, аз мога да виждам промените в цветовете на тяхното енергийно поле. Мога да виждам как те се чувстват, когато им казвам нещо, без те да са ме питали. Например ако тяхното поле стане замъглено, аз знам, че те не разбират какво им казвам", заявява тя45.

Ако умът не е в мозъка, а в енергийното поле, което пронизва и мозъка, и физическото тяло, това може да обясни защо екстрасенси като Драйър виждат толкова много от съдържанието на човешката душа в полето. То може да обясни също как моят далак, орган, който нормално не се свързва с мислене, успява да има своя зачатъчна форма на разумност. Действително, ако умът е в полето, това показва, че нашето осъзнаване, мисленето, чувстването на част от себе си може би дори не се ограничават до физическото тяло, а както ще видим има значителни данни в подкрепа на тази идея.

Но първо ние трябва да насочим вниманието си към един друг въпрос. Твърдостта на тялото не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена. Както видяхме, Бом смята, че дори самото време не е абсолютно, а се разбулва от неявния ред. Това показва, че линейното разделение на времето на минало, настояще и бъдеще е просто още едно построение на ума. В следващата глава ние ще изследваме данните, които подкрепят тази идея, както и последиците, които този възглед има за нашия живот тук и сега.

Част III
Пространство

И ВРЕМЕ
Шаманизмът и други подобни тайнствени области за изследване придобиха значимост, защото налагат приемането на нови идеи за съзнанието и духа. Те говорят за неща като необятно разширяване на сферата на съзнанието... вярата, познанието и дори на преживяването, че нашият физически свят на сетивата е чиста илюзия, свят на сенки, а триизмерният инструмент, който наричаме наше тяло, служи само като вместилище или обиталище на Нещо безкрайно по-велико и по-обхватно от него самото и съставлява матрицата на реалния живот.

Холгер Калвайт

Митическото време^*

и вътрешното пространство

Глава седма
Време

ОТ СЪЗНАНИЕ

Лари Доси

Оздравяване на душата
Когато човекът се втренчил в пространството, стаята, в която бил, станала призрачна и прозрачна и на нейно място се материализирала сцена от далечното минало. Внезапно той се озовал в двора на някакъв палат, а пред него стояла млада, много красива жена с мургава кожа. Той могъл да види златната огърлица около шията й, нейните китки и глезени, бялата й прозираща дреха и черната й сплетена коса, събрана царствено под висока квадратна тиара. Щом я погледнал, в ума му потекла информация за нейното минало. Той узнал, че е египтянка, дъщерята на принц, но не на фараон. Тя била омъжена. Съпругът й бил слаб и строен, с коса, сплетена на многобройни плитчици, които се спускат от двете страни на лицето му.

Човекът можел също да се придвижва бързо напред през сцената, преминавайки през живота на жената като че ли той бил просто филм. Видял, че тя е починала при раждане. Наблюдавал етапите в дългата и сложна процедура на нейното балсамиране, погребалната процесия, ритуалите, които съпровождат поставянето й в саркофага, а когато свършил, образите избледнели и стаята отново застанала пред погледа му.

Името на този човек е Стефан Осовиечки, роден в Русия поляк и един от най-надарените ясновидци, живели през XX в. Датата е 14 февруари 1935 г. Видението на миналото е извикано от парче вкаменено човешко стъпало, което той взема в ръка.

Осовиечки се оказва толкова вещ в психометризирането на артифакти, че накрая привлякъл вниманието на Станислав Понятовски, професор във Варшавския университет и един от най-изтъкнатите етнолози в Полша по това време. Понятовски проверява Осовиечки с различни кремъци и други каменни оръдия, намерени в археологически находища из цял свят. Повечето от тези литики, както те се наричат, било толкова трудни за разпознаване, че само тренирано око можело да определи, че са оформени с човешки ръце. Те също така били предварително серти-фицирани от експерти, тъй че Понятовски знаел от кои епохи са и какъв е историческият им произход -информация, която той грижливо крие от Осовиечки.

Но за него това няма значение. Отново и отново Осовиечки идентифицира правилно обектите, описва от коя епоха и култура са, както и местоположението на техните находища. В няколко случая местата, които Осовиечки посочва, се разминават с информацията, която Понятовски си е отбелязал в своите бележки, но в крайна сметка Понятовски открива, че във всички случаи грешката е в неговите бележки, а не в информацията, която му дава Осовиечки.

Осовиечки винаги работи по един и същи начин. Той взема обекта в ръка и се съсредоточава, докато стаята пред него и дори собственото му тяло стане като сянка и почти несъществуващо. След като преходът бъде извършен, той се оказва зрител на триизмерен филм за миналото. Тогава може да иде където си поиска в сцената и да види каквото пожелае. Макар да е вперил взор в миналото, Осовиечки дори движи очите си назад-напред, сякаш нещата, които описва, действително присъстват физически пред очите му.

Той може да види растителността, хората и жилищата, които те обитават. В един случай, след като взема в ръка едно каменно сечиво от магдаленската култура, народ от каменната ера, живели във франция около 15 000 до 10 000 г. пр. Хр., Осовиечки казва на Понятовски, че жените тогава са имали много сложни прически. По това време твърдението му изглеждало абсурдно, но последващи открития на статуетки на магдаленски жени с натруфени, претрупани фризури доказват, че Осовиечки е прав.

В хода на експериментите Осовиечки дава над сто сведения, подробности за миналото, които отначало изглеждат неточни, но по-късно се оказват верни. Той казва, че хората от каменната епоха използват кандила и правотата му е потвърдена, когато при разкопките в Дордон, франция, са намерени кандила с точния размер и стил, които той описва. Той прави подробни описания на животните, които различни племена ловуват, формата на колибите, в които те живеят, както и техните погребални обичаи - твърдения, които по-късно са потвърдени от археологически открития1.

Работата на Понятовски с Осовиечки не е уникална. Норман Емерсън, професор по антропология в университета на Торонто и вицепрезидент учредител на Канадската археологическа асоциация, също е проучвал използването на ясновидци в археологическата работа. Изследванията на Емерсън се съсредоточават около един шофьор на камион на име Джордж Макмалън. Подобно на Осовиечки, Макмалън има способността да психометризира предмети и да ги използва, за да се настройва на вълната, в която може да вижда сцени от миналото. Той може да прави това и просто като посети някое място с археологически находки. Веднъж на подобно място Макмалън се разхожда назад-напред, докато се ориентира. След това започва да описва хората и културата, която е процъфтявала по тези места. В друг подобен случай Емерсън наблюдава как Макмалън огражда парче гола земя, като казва, че тук се е намирала постройка на иро-кезите, в която заедно живеят много семейства, всяко в отделно помещение. Емерсън маркира зоната със земемерски колчета и шест месеца по-късно открива древната постройка, точно каквато Макмалън казва, че е била2.

Макар в началото Емерсън да е скептик, работата му с Макмалън го кара да повярва в тези неща. На конференцията на канадските водещи археолози през 1973 г. той заявява: „Убеден съм, че получих познания за археологически артифакти и находища от информатор екстрасенс, който ми съобщи тази информация без да са налице каквито и да било данни, че е достигнал до нея по пътя на съзнателни разсъждения." Той завършва доклада си с думите, че по негово мнение демонстрациите на Макмалън откриват „изцяло нова перспектива" в археологията, а на изследванията за бъдещото използване на екстрасенси в археологическите разследвания трябва да бъде отреден статуса „от най-голяма важност"3.

И действително, ретрокогнииията, или способността на определени хора да изместват фокуса на вниманието си и буквално да надзърваг в миналото, постоянно бива потвърждавана от учени. В серия експерименти, проведени през 60-те години на XX в. У. Х. С. Тенаеф, директорът на Парапсихологическия институт при държавния университет на Утрехт, и Ма-риус Валкхоф, декан на факултета по хуманитарни науки в университета на Уайтуотърсранд в Йоханесбург, Южна Африка, откриват, че големият холандски екстрасенс Жерар Кроаз може да психометризира дори най-малките парчета кост и точно да описва тяхното минало4. Д-р Лорънс Лешан, клиничен психолог от Ню Йорк и още един повярвал скептик, провежда подобни експерименти с прочутия американски екстрасенс Ейлийн Гарет5. През 1961 г. на ежегодната конференция на Американската антропологична асоциация археологът Кларънс У. Уайънт разкрива, че той не би могъл да направи знаменитото си откритие при Трес Запотес, смятано за една от най-важните археологически находки в Централна Америка въобще, ако не е била помощта на един екстрасенс6.

Стивън А. Шварц, бивш член на редколегията на списание „Нешънъл Джиографик" и член на Секретариата на дискусионната група в сферата на отбраната по иновации, технологии и общество към Масачузетския технологичен институт, смята, че ретрокогницията не само е реална, но в крайна сметка ще ускори една промяна в научната реалност, която ще бъде толкова дълбока, колкото последвалата откритията на Коперник и Дарвин. Шварц гледа толкова сериозно на тази тема, че е написал една изчерпателна история на сътрудничеството между ясновидци и археолози, озаглавена Тайните подземия на времето. „През три четвърти от века екстрасензорната археология е била реалност - казва Шварц. - Този нов подход е допринесъл много, за да се покаже, че време-пространствената рамка, която има толкова важно значение за материалистическия светоглед, по никакъв начин не е толкова абсолютна, колкото повечето учени вярват."7

Ако, както предполага Бом, източникът на съзнанието също е в неявния ред, това означава, че човешкият ум и холографският запис на миналото вече съществуват в една и съща сфера, те са, така да се каже, вече съседи. Затова едно изместване на фокуса на нашето внимание може да бъде всичко, което е потребно, за да достигнем миналото. Ясновидци като Мак-малън и Осовиечки могат просто да бъдат хора, които имат вродена похватност да правят такова изместване, но отново, както при толкова много други необикновени човешки способности, които ние разгледахме, холографската идея показва, че този талант го има в спящо състояние у всеки от нас.

Отново холограмата може да послужи като метафора за начина, по който се съхранява миналото в неявния ред. Ако всяка фаза на дадена дейност, да кажем жена, която пуска сапунени мехурчета, се запише като серия от последователни образи в една хо-лограма с множествен образ, всеки образ става като кадър във филм. Ако холограмата е от типа „бяла светлина" - фотоплака, чийто образ може да бъде разглеждан с невъоръжено око и не е потребна лазерна светлина, за да стане видима, - когато един зрител обикаля около плаката и променя ъгъла си на възприятие, той ще види, че фотоплаката е равностойна на триизмерен кинофилм на жената, пускаща сапунени мехурчета. С други думи, когато различните образи се разбулват и забулват, те ще изглеждат като единен поток и ще създават илюзия за движение.

Човек, който си няма представа от холограми, може погрешно да приеме, че различните стадии в пускането на сапунения мехур са преходни и веднъж възприети, никога повече не могат да бъдат видени отново, но това не е вярно. Цялата дейност е завинаги записана в холограмата и именно смяната на перспективата, от която зрителят я наблюдава, създава илюзията, че тя се разгръща във времето. Холографската теория предполага, че същото е вярно и за нашето минало. Вместо да избледнява в забвение, то също остава записано в космическата холограма и винаги е възможно да получим достъп до него още веднъж.

Друг изразително холограмоподобен признак на ретрокогнитивното преживяване е триизмерността на сцените, до които се достига. Екстрасенсът Рич например, която също може да психометризира предмети, казва, че тя знае какво е имал предвид Осовиечки, когато е казвал, че наблюдаваните от него образи са триизмерни и реални, дори по-реални, отколкото стаята, в която той седи. „Сякаш сцената те поглъща и завладява - казва Рич. - Тя е доминиращата и щом започне да се разгръща, аз всъщност ставам част от нея. То е като да си на две места едновременно. Аз съзнавам, че седя в стая, но също съм и в сцената."9

Също така холографска е нелокалната природа на способността. Екстрасенсите са в състояние да получат достъп до миналото на дадено конкретно археологическо находище както когато са там, така и и когато са отдалечени на много километри от него. С други думи, записът на миналото изглежда не е складиран в което и да било място, а подобно на информацията в една холограма е нелокален и може да бъде достигнат от всяка точка на времепространствената рамка. Нелокалният аспект на феномена допълнително се подчертава от факта, че някои екстрасенси дори не се нуждаят от прибягване до психометризиране, за да проникнат в миналото. Знаменитият ясновидец от Кентъки Едгар Кейси може да прониква в миналото просто като легне на едно канапе в дома си и навлезе в някакво съноподобно състояние. Той диктува томове по история на човешката раса и често пъти е удивително точен. Например той определя точно местоположението и описва историческата роля на общността на есеите в Кумран единадесет години преди откриването на свитъците от Мъртво море (в пещери над Кумран), които потвърждават неговите изявления10.