Кажи го правилно

Губили ли сте време с някого, който приказва ли приказва и мисли, че го слушате, а изведнъж се улавяте, че не сте разбрали нищичко от онова, което е казал. Явно, човекът говори за нещо друго!

Ако ти е трудно да следиш мисълта на събеседника, най-добре ще е да го спреш с думите: „Един момент! Не разбрах какво точно казахте!" или „Не говорехме ли досега за нещо друго?", или пък „Извинете ме, за момент изключих..."

Използването на такива ключови думи обикновено вкарва раз­говора в релсите. Добрият слушател не се страхува да се вклини и да покаже на говорещия, че не е разбрал точно казаното от него. От друга страна, ако искате да промените темата по средата на разго­вора, направете така, че събеседникът ви да може да проследи мис­лите ви и да се влее в потока им. Някои ключови фрази в случая са: „Впрочем, да кажа..." или „Да се отклоним за момент от темата!", или „Това е странично съображение, но...", или „Ще се върнем след малко към това, което казах, но искам да се отклоня за миг...".

Ако сте критично настроен човек, трудно ще ви е да се проявите като добър слушател при разговор. Твърде вероятно е вече да си имате някакво предварително съставено мнение, преди другият да е свършил с онова, което има да каже. Вашата преценка издига, образно казано, стена - бариера, която затруднява проникването на информация към вас.

В човешката природа е да сме склонни да съдим за какво ли не. Всеки си има своите предубеждения - верни или погрешни, но щом искаме да усвоим умението да изслушваме, ще трябва да отхвърлим всички предварителни мнения. Нужно е да престанем да преце­няваме, а да започнем да слушаме.

Надали бихме могли да изчистим всички предварителни „запи­си" в ума си, така че да приемем хората такива, каквито са, без да им бъдем съдници, просто да слушаме какво казват и да премисля­ме какво са казали, а не какво ние мислим, че казват. Един мой приятел - Джордж - има необикновена способност да привлича хората, имаш чувството, че всички гравитират към него. След като го наблюдавах на един прием, аз разгадах тайната: той приемаше всички с открито сърце, естествено, без оценки, без критики, без „присъди". Просто ги приемаше такива, каквито са.

Да бъдем като Джордж, ще са ни необходими доста упражнения, поне за повечето от нас. Но аз винаги насърчавам моите клиенти да се упражняват - да се срещат, да разговарят, като се стараят -колкото и трудно да им се струва това - да не съдят и преценяват, а да изслушват и да вникват в онова, което другите казват. А ако се хванете, че самите вие сте прекалено критични и сте склонни не само да преценявате, но и да съдите хората, опитайте се да си представите черна дъска, на която са изписани с тебешир всичките ви предубеждения. Направихте ли го? Добре. А сега вземете мисле­но гъбата и избършете дъската!

Дали вашият начин да говорите не пречи на слушателя?

Редица изследователи на човешките взаимоотношения съвет­ват слушателя да внимава предимно за съдържанието на онова, което му се казва, а не и за начина, по който му се казва. Аз обаче съм склонна да отхвърля изцяло това твърдение.

Начинът, по който даден човек говори, може да ви осведоми твърде добре за типа на неговата личност. В чести случаи начинът, по който един човек „звучи", отразява същността му или поне психологическото му състояние. Според изследвания на УКЛА и на лингвистката д-р К. Валтикс, психологическото състояние на един човек може да се определи по звученето на гласа му. Дори ако той е усвоил някакъв гласов модел, който няма нищо общо със самия него, хората около него ще го възприемат именно според този модел, а не според онова, което той представлява всъщност. Дори да имате работа с преуспяващ и мощен бизнесмен, щом този човек има скучен, монотонен, безцветен глас, който чезне някъде към края на всяка фраза, слушателите ще си съставят мнение за човека, когото чуват, а не за онзи, който е той всъщност.

Може и да не е справедливо, но изследванията показват, че хората съдят за вас с уважение или не според впечатленията от начина, по който говорите. Ако имаш силен, гръмовит глас, писк­лив бебешки глас, гъгнив, дрезгав, хриплив и пр., и пр. глас, или пък ако имаш дефекти в говора - фъфлене, заекване и пр., не ще съм­нение, че хората ще те възприемат с повече задръжки, отколкото ако имаш приятен глас.

Истинско изпитание за всекиго е да слуша говорител, чийто глас е неприятен - така съобщението изобщо няма да стигне до вас. Ако имате лоша гласова постановка, е твърде възможно хората да съдят за вас по това как звучи гласът ви, така че дори да не се стигне до онова, което имате да им съобщите.

Няколко дребни напомняния към добрия слушател

Д-р Лаймън Стийл от Минесотския университет провежда ши­роко изследване по проблема слушане-разбиране. Той установява, че по начало процесът има четири основни стадии:

1. Възприемане на информацията - получаването й по слухов път.

2. Интерпретиране на информацията - въвеждането й в мозъч­ния компютър за обработка.

3. Оценка на информацията - да разбереш по какъв начин казаното се отнася до теб или как пасва на твоя начин на мислене.

4. Реагиране (отношение) - по емоционален, интелектуален и физически начин, на онова, което ти е казано.

Тук давам няколко отправни препоръки, които ще ви подсетят как бихте могли да усъвършенствате уменията си да слушате. А оттук вече ще имате възможност да подобрите - персонално и профе­сионално - връзката си с другите хора.

1. Усвоете активна поза за слушане: наклони се напред, поддър­жай добър зрителен контакт, кимай от време на време, за да се увери събеседника, че всичко е разбрано.

2. Избягвайте смущаващи навици: хапене на долната устна, почукване с писалката, чупене на пръсти (та и пукане!), игра с пред­мети. Това смущава говорещия.

3. Внимавайте за идеите, а не за подробностите! Ако някой тъл­кува неточно даден факт, не се насочвайте към тази малки груба грешка, а вместо това внимавайте за идеите, които иска да сподели. Не изпускайте заради детайла общата гледна точка. Дърветата не бива да ти пречат да видиш гората!

4. Дръжте емоциите под контрол! Въпреки че е добре да можете да реагирате емоционално, не се пристрастявайте към емоционално обременени думи. Не реагирайте дори на изрази, които смятате за неприемливи. Това не са лични обиди, така че най-добре ще е да възпрете чувствата и да вникнете в подаденото съобщение. Чак след това вече можете да реагирате по съответен начин.

5. Не прибързвайте със заключенията. Никой не обича да за­вършиш мисълта му вместо него. Това е не само неуважение, но и чудесна възможност да скочите и... да сгрешите.

6. Задавайте въпроси. Не се стеснявайте да питате по време на разговора, да поискате от събеседника си да доразвие мисълта си. Това може да стимулира по-нататъшния разговор.

7. Опитайте се да бъдете целенасочени. Въпреки че е трудно да фокусираш вниманието си или да се концентрираш върху нещо в някакъв си един процент от времето, поставете си за цел, когато из­слушвате някого, да не се занимавате със странични мисли. Сега не е моментът да си спомняте нито за спречкването с шефа тази сут­рин, нито за срещата, която ще имате довечера, нито пък да отчи­тате в себе си как ли пресмята сега броячът на паркинга... Дължите на човека срещу себе си цялото си, нераздвоено внимание. Разбира се, такова едно поведение изисква много упражнения. Щом усетите, че погледът ви блуждае, моментално възстановете зрителния и лицевия контакт. Това ще ви помогне да рефокусирате вниманието си.

Да бъдете добър слушател е едно твърде съществено изискване за постигането на добри комуникации между хората. Но това е двупосочна улица - от едната страна върви слушането, от другата - реакцията към казаното. Един непрекъснато течащ процес - като майсторска игра на тенис. Биете, посрещате, биете, посрещате. А пък ако предпочитате волейбола - пак става: блокада, вдигане, пос­рещане и т. н. Аналогии, които са в състояние да опишат чудесно един съдържателен и действен разговор.