Пристъпете направо към вьпроса

4. Говорете за това как се чувствате ние, как се е отразила връз­ката върху вас, защо желаете да се разделите.

5. Разговаряйте без лични нападки и обвинения, без разго-рещеност.

Много важно е да приемете нещата спокойно! Повтаряйте си на ум „С това е свършено". Наистина ужасно тежко е, като смърт!

Изтьгувайте си го по всички възможни за вас начини. Оставете тъгата да трае толкова, колкото й е необходимо. И когато и това свърши, поемете дъх! Никога не гледайте назад, защото решението, което сте взели е най-доброто. Понякога е по-добре да се разделите, отколкото да продължите да живеете с някого, с когото не можете да установите контакт, който ви унижава и убива вашето самочувст­вие.

В повечето случаи когато играете с открити карти и сложите край на една боледуваща връзка, ще откриете, че животът ви ще стане дори по-пълноценен, по-интересен - може това да ви импул-сира за повече мотивация, за по-голям творчески замах, да ви позволи дори да печелите повече пари и да имате повече приятели, отколкото преди раздялата.

И още нещо: много често излизането на открита „схватка" и изясняването на тровещите ви отношения ще ви даде непознато досега чувства на вътрешна сила и увереност, които ще ви помогнат в бъдещия ви живот. В края на краищата, след като сте могли да се справите с една от най-трудните ситуации в своя живот, вие ще можете да се справите с всичко!

Десет съвети за доброто общуване с вашия партньор

Вашата любов ще укрепва и разцъфтява, ако умеете да поддър­жате жива връзката с вашия човек. Ето ви няколко правила, извле­чени от анализа на „болестите на брака":

Най-често срещаното оплакване от брачните партньори е: „Ние вече не разговаряме". Твърде често смятаме, че другият е някаква даденост, че ни е „в кърпа вързан". Почнем ли да мислим така, общуването между двамата замира.

За да поддържате жива връзка, трябва редовно да разговаряте един с друг. Няма значение колко сте заети; необходимо е да на­мерите време за разговор. Може да са само 15 минути на ден, но все пак трябва да кажете на партньора си как се чувствате, какво смя­тате да правите. Необходимо е да чуете от него какви са неговите планове, как е самият той.

Споделяйте неща от ежедневието, които засягат и двама ви.

Липсата на общуване отдалечава хората един от друг, отчужда­ва ги, така че след немного време ше се окаже, че всеки живее свой отделен живот.

Когато разговаряте с партньора си, не изреждайте просто серия от факти за онова, което сте правили през деня. Специалистите по общуване съветват да използвате повече зрител ни, слухови или обонятелни описания, да вложите повече чувства. Това ще помогне на вашия партньор да сподели преживяването заедно с вас и да го усети по-пълно, като че ли и той (или тя) е бил действително заедно с вас. Дори нещо толкова банално като отиването до гастронома може да бъде интересно, ако опишете преживяванията си там, като използвате всичките си сетива. Ако кажете „Ходих до гастронома", няма да впечатлите никого. Но ако кажете „Бях в гастронома. Бях страшно уморена, но като попаднах при сладкишите, като ми зами­риса - просто живнах! И да ти призная, още там изядох една от пастите с крем, които бях купила за нас двамата!".

Друго нещо, което винаги трябва да помните: вашият партньор няма телепатични дарби и не може да чете в ума ви. Няма нищо по-неприятно от това, да попитате "Какво се е случило?" (след като наистина по всичко - и по стойката му, и по израза на лицето му - виждате, че нещо се е случило наистина) и да чуете неговото „Нищо!". Ще попитате втори път и пак ще чуете същото. Щом се получи такова нещо, трябва да се обърнете към другия направо, открито и... любящо. Направете опит и ще видите колко различно ще бъде неговото отношение, ако кажете: „Миличък (миличка), знам, че нещо не е наред, защото изглеждат тъжен. Има ли нешо което можеш да споделиш с мен?". Или: „Аз съм до тебе. Ако има нещо, за което би желал да говорим, искам да знаеш, че те слушам с цялото си сърце".

За беда, много хора не са свикнали да се разкриват и да споделят, особено когато става дума за чувства. Мнозина още от детството си са свикнали да затаяват в себе си всичко, да не изразяват чувствата си и да стискат зъби. Следователно, от вас ще зависи, да помогнете на вашия партньор да бъде по-открит.

Ако вашият любим човек все още отказва да проговори, помог­нете му, като кажете вие какво мислите, а след това го попитайте дали сте на вярна следа.

2. Изслушвайте! Бъдете търпелив слушател!

Твърде често срещано оплакване от страна на двойките е: „Той (или тя) никога не обръща внимание на онова, което казвам!" За да вървят добре отношенията между двама съпрузи или партньори, ще трябва и двамата да обръщат наистина голямо внимание на думи­те на другия, а и да помнят какво е казал.

Ако искате да поддържате сърдечна близост, винаги обръщайте внимание на подробностите от преживяванията на вашия партньор. Не се затваряйте в себе си, не бъдете неотзивчиви, когато любими­ят ви човек има нужда да говори. Ако моментът е неподходящ за вас, кажете нещо такова, например: „Мили (или мила) сега ми е невъзможно да те изслушам. Искам всичко да ми разкажеш, така че нека да поговорим за това днес следобед, когато ще мога да

внимавам по-добре." И именно „днес следобед", както сте обещали, намерете достатъчно време да поговорите.

Ако сте готови да чуете действително не само какво има да ка­же вашият партньор, но и как ще. ви го каже, вие ще можете да ре­агирате вече като „емоционален барометър", ще бъдете съпричастни.

И накрая: не прекъсвайте другия! Слушайте го, докато свърши своя разказ.

Винаги се опитвайте да говорите открито и по същество -престанете да увъртате нещата!

Имайте предвид, че е много важно да престанете да изразявате под формата на въпрос своите изисквания. „Дали да не отидем на кино? Няма ли да вечеряме навън?" и пр. ще дадат много по-не­задоволителен резултат, отколкото ако кажете направо: „Мили (ми­ла) искам да идем на кино и след това да вечеряме някъде навън!".

Изразявайте желанията си ясно и точно!

Ако ви измъчват съмнения какво мисли и чувства вашият партньор, не се впускайте в предположения. Попитайте го направо и открито! Директният разговор не само спестява време, но ще ви помогне да премахнете скритите си безпокойства и подозрения. Даже и да чуете в отговор на въпроса си нещо, което няма да ви допадне много-много, поне ще знаете как стоят нещата и няма да се измъчвате повече.

4. Споделяйте интимните си тайни!

Една интимна връзка предполага да споделяте своите мисли -и най-лошите, и най-добрите - и своите тайни с партньора си.

Изследванията показват, че най-щастливи са двойките, които споделят помежду си всичко и нямат тайни един от друг. Те могат да разговарят най-откровено за всичко - от стомашните си пробле­ми до миналите си любовни афери. Тези хора не крият тайни и не казват лъжи.

Въпреки че има толкова много книги, които се надпреварват да ни учат да не споделяме най-съкровените си мисли, да си останем загадъчни, консултантите по брака са убедени, че затаяването на информация може да създаде дистанция, докато споделянето на личните неща само може да сближи двойката още повече.

Единственият случай, когато вашата споделена тайна може да се превърне в проблем, е когато партньорът ви започне да я изпол­зва срещу вас, да „ви замеря" с нея. Никога не правете това - то е недопустимо и може силно да накърни отношенията между двамата.

В някакъв интимен момент Д. споделила с приятеля си, че винаги е била ненаситна в любовта. Той пък, чувствайки я много близка, споделил своята тайна, че до тринадесетгодишна възраст „мокрил леглото си". Няколко седмици по-късно Д. купила нови скъпи чаршафи и смятайки се за много остроумна, изтърсила: „Тези чаршафи са много скъпи, така че внимавай!" И докато тя се смеела, той почувствал, че нещо се свива в стомаха му. Просто не можал да преглътне забележката й, най-вече защото тя хвърлила в лицето му собствената му тайна.

Послушайте: при никакви обстоятелства, никога не припом­няйте някаква споделена тайна на вашия партньор, за да я изпол­звате като оръжие в спора с него. Разбира се, ако искате да залазите доверието му във вас.

5. Извинявайте се - любовта заслужава това!

В началото на 70-те години навсякъде чувахме израза „Любовта няма защо да се извинява", станал популярен от филма „Любовна история". Е, добре! Сега, през 90-те години, любовта решително е длъжна да казва „извинявай"! Когато обичаш някого, няма място за „его", трябва да има само искреност и честност. Любовта именно ще накара вашия партньор да ви разбере, ако допуснете грешка, и да приеме извиненията ви за онова, което е станало между вас.

Толкова често чуваме наскърбения съпруг (или съпруга) да каз­ва: „Поне да каже, че съжалява за онова, което направи! Поне да каже, че му е тежко от това, което се случи!"

Ако сте сторили нещо нередно, за което съжалявате, побързайте, признайте си, кажете „съжалявам", ала наистина съжалявайте!...

Всички сме чували израза „Ще уловиш повече мухи с мед, от­колкото с оцет". Милите слова, от които лъха вежливост, любов и ласка, дават много по-големи резултати от киселия тон, подплатен с команди.

Необходимо е да внимавате не само за това какво казвате, но и как го казвате!

Понякога ние изстрелваме команди и нареждания, без дори да съзнаваме това. Да вземем такъв пример. Един съпруг се връща от работа и казва на жена си „Дай ми една бира!". Пряката й реакция на тази заповед ще бъде безспорно изцяло отрицателна, дори враж­дебна. Тя като нищо ще отговори „Вземи си я сам. Не съм ти ро-биня, крака нямаш ли!" Ето ви: съпругата реагира не на онова, кое­то казва мъжът й, а на начина, по който го казва. Ако той облечеше думите си с малко нежност, като например: „Миличка, би ли ми дала една била?", повярвайте, сигурно щеше да си получи бирата.

За да имате успех в общуването с вашия партньор, никога не ко­мандвайте и не изисквайте. Вместо това използвайте повече „слад-кишни" думи и множество „благодаря"-та.

7. Не мърморете, не обиждайте, не хапете!

Колко неприятни са постоянните упреци, как съсипва добрите отношения непрекъснатото „пилене"! Ако сте си избрали този тон, то сте избрали най-сигурният път, за да сложите край на вашата връзка и да съсипете сексуалния си живот!

Несъмнено, може да се окаже трудно да приемете някои неща, които прави вашият партньор. Но ще трябва просто да му кажете какво ви дразни. И тук вече трябва да внимавате: не го правете по начин, който ще унижи другия! Даже и да сте ядосани и притеснени от онова, което е направил, не ругайте, не обиждайте! Преди да започнете да мърморите, да поучавате и да корите, просто помис­лете за онова, което толкова сте харесвали у този човек, заради което сте се събрали с него, за добрите му страни, заради които сте „хлътнали" по него.

Когато казвате от какво не сте доволни, не се цупете, не се зъ­бете, не говорете с отровен тон. Забравете ядното: „Ти никога не си..." или „Ти винаги така..." и пр., и пр. Кажете: „Мъчно ми е, че не прекарваме повече време заедно, искам да излизаме вечер", или „Аз не се чувствам добре, като те видя да пушиш и да пиеш..."

Опишете как действията на вашия партньор се отразяват върху вас, вместо да го атакувате и да го принудите да мине в отбрана с това ваше „ти никога" или „ти винаги"!

8. Не скъпете комплиментите!

Искрените похвали, оживени с изразителни епитети, ще допри­несат извънредно много за добрите отношения и ще заздравят връзката между вас и партньора ви.

Не се скъпете с комплиментите - ако нещо ви харесва, кажете го, отбележете го дори с една едничка дума!

Например, ако жена ви дълго се е контила пред огледалото и пита развълнувано: „Как изглеждам", не отговаряйте небрежно „Екстра!" или „Добре си!". И ето ви свадата! На нейното заядливо „Като не ти харесвам, защо не си кажеш направо?" ще последва ва­шето ядосано „Казах, че си екстра, какво очакваш да ти кажа?" и т. н., и т. н.

Просто от вас са очаквали нещо повече, да вложите нещо от себе си. Можехте, примерно, да кажете: „Тази вечер си особено хубава. Тази рокля подчертава цвета на очите ти..."

Виждате ли как стават тия работи?...

Казахме вече. Често пъти не е толкова важно какво казваш, а как го казваш. Ако кажете „Обичам те" с безжизнен, скучен, моно­тонен клас, положително няма да получите същия съвет, както ако бихте казали „обичам те" с вълнение, убеденост и възторг.

Всичките ви чувства трябва да участват - страх, любов, щастие, тъга, съмнение, скука, съчувствие, разбиране, състрадание... Гласът ви трябва да отразява живо тези чувства.

Умейте да се зарадвате, като посрещате любимия човек. Не говорете отегчено и монотонно, никой не обича да бъде приеман като „нещо, което се разбира от само себе си", а още по-малко пък като „нещо, което ти е в кърпа вързано".

За да поддържате вашата близост, трябва не само да разгова­ряте, но също така и да поддържате физически контакт!

Прегръщайте и докосвайте партньора си, дори когато няма причина за това. Погалвайте ръката или бузата му, докосвайте рамото му, за да подчертаете думите си. Поддържайте директен контакт с погледи, гледайте го в очите, когато говорите.

Ако правите това редовно, между вас ще се създаде много по-силна връзка. Особено пък и ако се усмихвате!

Съберат ли се на едно място поне двама по-интелигентни хора, веднага ще възникнат различия в мненията. Нееднаквият опит и различните ситуации, през които хората преминават в жи­вота си, неминуемо ги карат да виждат нещата от различна гледна точка. Напълно съм убедена, че хората трябва да застъпват твърдо своето мнение, да изразяват чувствата си; не е необходимо да се съгласяват с другия, само за да го предразположат. Още по-убедена съм обаче, че винаги трябва да изразите и своето несъгласие, ала така, че да не обидите и отблъснете от себе си вашия събеседник. Изрази като „Ама че ливада!", „Боже, какъв идиот!", „Ти си луд" или „Вие не знаете какво говорите" са определено неприемливи за едно добро общуване.

Имах един клиент, който беше образец за неотстъпчив и вма-ниачен дядка, все всичко знаеше, все той беше правият. Дотолкова не понасяше да му се противоречи, че бе свикнал непрекъснато да крещи на другите - от постоянното напрежение гласните му струни се бяха повредили, та затова и дойде при мене да търси помощ. След като го обучих как да внесе по-меки и по-добронамерени тонове в гласа си, да не избухва така стръвно да защищава своята правота, животът му започна да се променя. Повратната точка настъпи, когато го заснех на видеофилм и му показах как спори. Беше шокиран, като видя как неговите нападки и хапливи изрази отблъскват хората, как захваща всяка тема с неприязън и яд в гласа си. Като се видя как изглежда, буквално за една нощ се промени.

Може да не сте съгласен с някого, но това не значи, че трябва да хапете до кръв. Не бива да го ругаете.

Ралф Уолдо Емерсън ни е оставил една чудесна мисъл за раз­личното мнение. Той казва: „Ако не мисля, както ти мислиш и ти не мислиш, както аз мисля, това иде да покаже, че аз не мисля като тебе и ти не мислиш като мене". Много важно е да имате предвид това, когато говорите с някой, който не споделя вашето мнение. Ако сте разпалено агресивен и налагате своята система от разбирания, другият изобщо няма да чуе онова, което искате да му кажете.

Винаги трябва да уважавате събеседника си. Можете да изпол­звате ключови изрази, като „Разбирам какво казвате...", „Опитайте се да погледнете за миг от моята позиция...", „Ценя това, което ми казвате; но има и друг начин да погледнем върху въпроса...", „Нека да видим няма ли да намерим някаква обща изходна позиция...".

Избягвайте непреклонни изявления .като: „Вие въобще не раз­бирате за какво става дума" или „Зная, че съм прав", изрази, които отчуждават хората и утежняват разбирателството между тях.

Карол, една моя клиентка от Източните щати, е твърде неотс-тьпчиво същество. Тя винаги смята, че онова, което върши, е най-правилно. С десетгодишния си брачен стаж тя смята, че може да дава съвети по всички проблеми на човешките отношения. Веднага предлага мнението си с остър, безпрекословен и поучаващ тон. Многознаеща и снизходителна, тя кара другите да се чувстват глупаво заради това, което са казали или направили. С тази си „компетентност" тя толкова беше отблъснала от себе си хората, че всеки гледаше да я избягва. И проблемът беше не в това, че тя ви­наги беше готова да даде „лептата си" и да помогне, а в това как я даваше!

Наистина, когато се съберат двама души с различни мнения, може да възникне раздразнение, да се появят разгорещени спорове. За да се избегнат „експлозии" обаче, е необходимо и двамата събе­седници да говорят така, че да не се навиват един срещу друг. Това означава да запазят спокойствие, колкото и трудно да им се струва това, да крепят с всички сили взаимното си уважение през целия разговор.

Зачитането на личността на другия е най-важното нещо, с кое­то трябва да се съобразявате, независимо колко сте ядосани или разтревожени от дадена ситуация.

Да кажем, мъжът ви е забравил за рождения ви ден. Ще се по­чувствате, разбира се, наскърбена и ядосана. Ще изразите наране­ните си чувства, като кажете самата истина: колко много означава този ден за вас и как, след като съпругът ви е забравил „такъв ден", сте се почувствали сама, забравена, отхвърлена и ужасно тъжна. Не­подходящо би било обаче да започнете да обобщавате - кога ли си е спомнял нещо важно, ето миналата седмица забрави да вземе ку­чето от лечебницата... Ами то целият му род е дървеняшки, тъпашки, идиотски... Това му е наследствено... и т. н., и т. н.

Вярно е, че изследванията са показали, че една препирня може да се окаже полезна за самите вас, ала нечестното водене на спора - да влачиш някого .по тепиха заради нявгашна простьпка, само защото е сбъркал в момента нещо - може да има само разрушител­но действие.

И още един съвет за добрия изход от спора: „по-малко значи повече!" Щом сте решили да започнете, обяснете с възможно най-малко думи какво ви смущава, а след това дайте подробности. Това

не само ще ви даде възможност да подберете мислите си, но ще позволи и на другия да има отправна точка и да знае какво ще бъде развитието. Така той ще прояви повече готовност да изслуша ваши­те възражения и оплаквания.

Напълно възможно е дискусията да се разгорещи. В това няма нищо лошо. Щом трябва да викате - почвайте и викайте. Изкарайте си го навън. Само че не нападайте другия, не го обвинявайте. Това само ще го накара да се отбранява. Вместо това се опитайте да изразите собствените си чувства, като обясните на другия какво в неговите - повтарям това - действия ви е засегнало.

Безспорно, най-подходящият момент да изразите наранените си чувства е моментът, когато сте били засегнати. Необходимо е обаче да се съобразите и с подходящата ситуация. Надали ще е най-подходящо да избухнете, ако сте на черква, например. И все пак, много важно е да не изчаквате да мине много време. Щом искате да кажете на някого коя негова постъпка ви е ядосала, трябва да го кажете веднага - нито десет минути, нито час, нито ден по-късно. А да не говорим за една седмица. Ликвидирайте въпроса колкото е възможно по-скоро.

Един от моите клиенти, превъзходен актьор, се снимаше във филм, върху който работехме заедно, филмът не излезе сполучлив поради слабия сценарий, режисурата и други бъркотии. Аз все пак смятах, че моят клиент направи ролята великолепно. Като първок­ласен професионал той направи възможно най-доброто при тези обстоятелства. Но един друг приятел, който знаеше, че работим заедно, ме заяде: „Видяхте ли, че вашият човек нищо не направи? Ужасен беше". Майчинските ми защитни инстинкти влязоха в действие и се хвърлих в защита, обвинявайки режисьора, а не изпълнителя. Спорът се разгорещи, събеседникът ми започна да се криви, как моят човек преигравал... Казах: „Спомням си точно сце­ната, за която говорите. Уважавам мнението ви, а вас лично особе­но почитам. Искам обаче и вие да уважите моите чувства като човек, който е тясно свързан с подготовката на филма. Аз продъл­жавам да мисля, че изпълнението беше страхотно, въпреки обсто­ятелствата и напрежението, на което той бе подложен".

Така той можа да чуе моите съображения и прекрати разговора.

Когато бях в прогимназията, наблюдавах юмручен бой между две момчета заради това кои коли са по-хубави - „Форд" или „Шев­ролет". Най-интересното бе обаче, че целият клас се бе разделил на две и скоро всеки се оказа включен в разгорещени спорове. И само защото бяха налице различни мнения и нямаше друг начин да се изрази гледище, спорът се изроди във физическа разправа - пълна­та невъзможност за словесна връзка.

За съжаление тези неща не се случват само когато си на 12 години. Погледнете лютите разводни битки, които отравят нашето общество. Вижте войните, които бушуват из целия свят. Хора се избиват един друг, само защото не споделят едно и също мнение и не могат да се спогодят.

Като специалист по междучовешките връзки, аз мисля, че всич­ки проблеми на човешкото общуване са разрешими. Стигнала съм до формулирането на седем правила, които трябва да спазвате при спора, ако искате да стигнете до решение и да запазите добри отношения.

1. Не повишавайте глас. Въпреки че сте емоционално ангажи­рани, един спокоен, уравновесен тон ще ви позволи да бъдете чути по-добре.

2. Винаги уважавайте мнението и ценностите на другия човек; колкото и да ви е трудно, опитайте се да видите нещата от негова гледна точка.

3. В никакъв случай не прекъсвайте събеседника. Прехапете си езика, ако трябва, но оставете човека да каже, каквото е наумил. Дори ако тежки думи задействат някой „бутон", отминете ги, овла­дейте се и... не го прекъсвайте.

4. Използвайте ключови изрази като: „Разбирам какво казва­те", „Виждам гледната ви точка", „Уважавам това, което казахте, но все пак..." Нека другият да разбере, че наистина сте го слушали.

5. Обобщете накратко със свои думи онова, което е казал събе­седникът ви, та и двамата да сте сигурни, че всеки е разбрал точно гледището на другия.

7. Накрая изложете своето гледище и поискайте от събеседни­ка и той да обобщи как ви е разбрал.

Всичко това може да ви изглежда опростителска 7-етапна фор­мула, но тя наистина върши работа. Насърчавала към мои клиенти да я използват - и постигаха изключителен успех. Оказа се, че така те са подготвени не само за бизнеса, но и за личните си връзки. Клиенти, които не бяха говорили от години със своите неприятели или с членове от семейството си, благодарение на тези седем стъпки можаха да преминат най-сетне през комуникационната бариера.

Как да не засегнете събеседника с нашето мнение

Досега говорихме за случаите, когато знаете пред кого сте из­правени. Преди да изразите открито искреното си становище и да посрещнете евентуален спор, ще трябва да познавате „аудитори­ята".

Въпреки че вашето мнение е ваше право, то трябва да бъде изразено първо, когато ситуацията позволява и, второ, когато това може да бъде от полза за всички.

Научих това от дългогодишната ми работа с моите клиенти. Мнозина напредваха бавно в нашите уроци, не се изразяваха добре, не успяваха да схванат веднага как да постъпват, за да се усъвър­шенстват... За себе си аз обаче научих колко важно нещо е търпе­нието, колко съществени са тактът и дипломацията. И аз прилагах тази моя „седеметапна таблица", за да помогна на моите клиенти да станат най-доброто, което могат. Когато дойдат в моя кабинет да търсят мнението ми за цялостния им имидж - тяхната реч, облеклото им, начина, по който се представят - хората често се чувстват голи и уязвими. Последното нещо, което им трябва в такъв момент, е някой, който не проявява такт и разбиране.

Наложи ли се в хода на моята оценка да кажа нещо не твърде лицеприятно, аз често казвам следното: „Нека се опитаме да забра­вим нашето его и да сметнем, че наблюдаваме някой друг. Не съм тук, за да ви засегна или нараня, тъй като аз съм на ваша страна".

С тези думи аз им вдъхвам повече увереност и ги карам да гледат на себе си по-обективно. Подходът помага също да се избег­не всякакво неразбиране, а и да нямат те усещането, че някой ги съжалява.

Когато изразявате мнението си, внимавайте да не засегнете другите! Умейте да ги накарате да изслушат действително онова, което искате да им кажете, и след това им представете ситуация, в която могат да използват съвета ви. Можете да направите това, като поставите на първо място и над всичко уважението към събеседника като към човешко същество, като използвате меки и приятни тонове на гласа си, като поддържате постоянно зрителен контакт и отчетливо представяте своята гледна точка и излагате фактите, така, както вие ги схващате.

Дори ако някой помоли за вашето мнение, без да сте специално подготвен професионал, пак Ще трябва да помислите два пъти пре­ди да кажете и дума. Преди да изразите мнение, трябва да сте уверени, че то може да бъде полезно.

Раздаването на мнения, които никой не ви е искал, е честа причина за кавги. Повечето хора смятат, че правят голяма услуга на „своите приятели", като им кажат искреното си мнение за дадена ситуация. В повечето случаи това не е никаква услуга. Всъщност, с такъв подход те само засягат приятелите си и правят сума поразии.

Щом искате да помогнете някак, първото нещо, което трябва да сторите, е да омекотите намесата си с едно: „Мога ли и аз да по­могна малко" или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще ми разрешиш ли да кажа как аз преценявам тая заплетена работа?" Много често по-съществено е не какво ще кажете, а как ще го кажете, така че да не прозвучи обидно и да си развалите отно­шенията.

Например, ако не харесвате човека, с когото се среща ваш приятел или ваша приятелка, не започвайте с: „Просто не понасям тоя противен човек, с когото толкова дружиш!" Мнението си ще из­казвате само ако сте попитани и при това ще трябва да го омеко­тите с голяма доза такт. Ако не харесвате въпросния човек, можете да „подпитате" с няколко въпроса за мнението на вашия събеседник: „Как възприемаш тази връзка?", „Как се чувстваш с този човек?", „Има ли той (или тя) голямо значение за тебе"... Няма да почнете да „набивате" мнението си, тъй като това може да разруши зави­наги приятелството ви, особено когато става въпрос за чувства, за някаква любовна връзка или нещо подобно.

Колкото и неподходяща да ви се струва дадена връзка, щом две глави лежат на една и съща възглавница, това е вече друго равнище на общуване, което вие тотално не познавате. Онова, което виждате или което ви се струва, може съвсем да не е всичко, което крепи тази връзка. Така че пазете мнението си - особено ако е отрицателно -за себе си!

Една моя клиентка, Глория, дойде веднъж да ми се похвали как успяла да се справи с една неприятна ситуация. Сестра й Барбара дошла при нея разплакана: не можела да живее повече с ужасния си съпруг, непрекъснато я унижавал, за всичко я ограничавал. „Снощи ме плесна дори!"...

Глория беше повече от уверена, че Барбара и мъжът й имат тру­ден брак, беше ги дори съветвала вече да потърсят брачна консул­тация. Но мъжът на Барбара отказал да се съветва с когото и да било. Този път обаче, като разбрала, че е имало и шамари, Глория веднага казала: „Трябва да свършиш с този човек! Това е насилие! Нищо няма да излезе от един брак, в който той си позволява да вдигне ръка".

„Но той е добър човек! - моментално обърнала плочата Барба­ра - И впрочем, какво ли разбираш ти! Никога не си била женена. Знаеш ли на какъв огън се пече той в службата? Знаеш ли как едва свързваме двата края?..."

Глория се окопитила: „Тогава защо ми разправяш всичко това? Защо дойде, защо започна да се оплакваш, че искаш да го напуснеш?! Трябва сама да размислиш и да си решиш..."

Защо всъщност Барбара бе подхванала защита на мъжа си, въпреки че я бе набил? Дълбоко вътре в себе си тя знаела, че отно­шенията им са направо никакви. Ала търсейки отдушник на яда и огорчението си, тя започнала да се кара със сестра си. Има много хора като Барбара, които не могат да проумеят къде е истинският им проблем. Те ще се опитат да използват вас като „жертвен агнец" - ще се опитат да спорят, без да има предмет за спор. Не им се ос­тавяйте! Като ви замирише на такъв разговор, просто го парирайте, както бе направила Глория с Барбара. Посочете какъв е действител­ният проблем - в нашия случай с Барбара това бе нейният груб съп­руг - и не позволявайте да бъдете манипулирани и въвлечени в спор.

Има хора, които просто търсят стълкновения. Такива люде са изтощителни и трябва да ги отпишете от живота си. Някои обичат да бъдат с такива „наежени" събеседници, тъй като ги намират сти­мулиращи и възбудителни. Изследванията показват обаче, че пове­чето хора не обичат да дружат с онези, които за всичко спорят и до­казват, че все те са прави. Ако срещнете такъв търсещ свади човек, бъдете нащрек! Кажете, примерно: „Вие противоречите на всичко, което казах. Да се карате ли искате?" В човешкото общуване често пъти ядовете възникват всъщност не от онова, което другият казва, а от начина, по който го казва.

Нечий глас понякога може да бъде толкова остър и агресивен, че дори човекът да няма никакво намерение да бъде заядлив или враждебен, просто гласът му да звучи така. Ако тонът на някого не ви харесва, кажете му го да го знае - може би така ще направите услуга не само на себе си, но и на него самия.

Заядливците

Всички познаваме стереотипа на дребничката стара дама, ко­ято непрекъснато мърмори и придиря за най-малкото нещо. Ако -не дай Боже - допуснете и най-малката грешка, мърморковците веднага ще се „намесят". Тия хора просто като че ли имат радарна система за дреболиите! Непрекъснато търсят да се заядат.

Но мърморкото не винаги има образа на „вехтия гражданин". Забележкаджии се намират във всички възрастови групи, при вся­какви социално-икономически статути! Сигурно познавате семей­ни двойки, които се хапят един друг и карат хората около тях да се чувстват неудобно. Да ги слушаш как се заяждат е досадно и неприятно. Това говори за пълна липса на уважение помежду им.

Няма нищо по-грозно от това да отидеш на вечеря с такава двойка и да слушаш как си съскат и за най-маловажната подробност - кой какво казал на някого или кой какво сторил, правейки си непрекъс­нато забележка на всяка хапка. Даяна, моя клиентка, бе преживяла не малко неприятности с непрекъснатото заяждане между Стефани и съпруга й Тед. Ха я поканят на ресторант, ха започнат не да се хранят, а да се ядат един друг. За всяко нещо! Например, Тед подхваща някаква история за приятели, с чиято лодка излезли за риба. Хванали голяма мряна... „Не беше мряна - ще отсече Стефани

- шаран беше!" „Мряна беше..." „Шаран беше..." „Виж какво, Сте­фани, мряна беше, нали в края на краищата аз зная какво съм уло­вил, нали аз бях там!" „Ами и аз бях там - нали помниш, че бях на брега. И много добре видях, че беше шаран..." Накрая Даяна се опитала да ги спре, позасмяла се: „Стига, дечица мили, спрете с това препиране!" - и забелязала все пак неудобството, изписано на лицата им заради цялата тази смешна детинщина.

Ако се озовете притиснат между двама препиращи се, вие ще трябва да сложите някаква граница. Кажете им направо, че посто­янното им заяждане ви кара да се чувствате неудобно и ще престане да ви бъде приятно да излизате с тях. Необходимо е да определите собствени граници, с които те да се съобразяват. В противен случай

- след като така и така говорим за граници - ограничете общува­нето си с такива хора.