ОПАСНОСТТА ОТ ПЕСИМИЗМА
За Селиман песимизмът не е само негативен начин на мислене, но и симптом за една от най-големите заплахи за здравето на децата ни днес: „епидемията от депресия". Въз основа на 4 проучвания, направени на повече от 16 000 души от всички възрасти, Селиман установява, че в сравнение с хората, родени през първата третина на века, за съвременните деца съществува 10 пъти по-голяма вероятност да изпитат депресия. Още по-тревожно е, че сериозна депресия може да бъде преживяна и в по-ранните години на живота. Той се позовава на изследването на 3000 деца от 9 до 14 години, от които 9% се оказват с напълно проявени депресивни смущения. За щастие има потвърдени научни доказателства, че песимизмът и дори депресията могат да бъдат победени, като научим децата (или юношите и възрастните) да мислят по нов начин. Аарон Бек и неговите колеги от университета в Пенсилвания първи разработиха систематична терапевтична програма, доказвайки, че логическият ум може да бъде обучен да контролира емоционалния ум.
Бек вярва, че депресираните хора имат навика да мислят, че бъдещето е мрачно. Той открива, че ако пациентите се научат да мислят положително, депресивните симптоми намаляват.
Разширявайки системата на Бек за лечение на депресията, Селиман и колегите му по Превантивна програма при университета в Пенсилвания разработиха 12-седмична програма за лечение на деца с риск от депресия. Тази програма учи децата на различни начини да мислят за себе си и на нови начини за разрешаване на лични проблеми.
Резултатите се оказват много обнадеждаващи. Преди програмата 24 % от децата и в превантивната, и в контролната група са проявили умерени симптоми на депресия. Веднага след програмата в превантивната група симптомите остават при 13% от децата, докато в контролната група стойностите не се променят.
Като се има предвид, че главната цел на програмата е превантивността, истинската й стойност трябва да бъде измерена в дълготрайния ефект. След две години, въпреки че в превантивната група 24% от децата са проявили умерени симптоми, в контролната група те вече са 46%. С други думи, Пенсилванската програма намалява броя на децата, които предсказуемо биха развили депресивни симптоми.
ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ОПТИМИЗМА
Побеждаването на депресията е само едно от полезните неща, които ще постигнете, научавайки децата си да мислят оптимистично. Децата оптимисти са и по-успяващи в училище от връстниците си песимисти.
Тейонка Паркър бе номинирана от USA Today в третия отбор на звездите през май 1996 г. Тя завърши Калифорнийската академия по математика със среден успех 3.86, планирайки да посещава престижния Станфордски университет. Тейонка бе позната и на ръководството на училището с работата си с младежите от града.
Постиженията й в университета обаче могат да бъдат оценени само като се има предвид това, което тя трябваше да преодолее. Майка й била пристрастена към алкохола и затова Тейонка живеела при различни роднини, като била премествана от Мисисипи до Сан Диего, Чикаго и накрая в Лос Анджелис. Двама от тримата й по-големи братя са били в затвора за наркотици, докато тя учела в университета.
Според хората, с които е живяла, онова, което я различавало от другите деца, израснали при неблагоприятни условия, бил нейният начин на мислене -страстната й решителност да успее. За Тейонка несполуките са само един враг на успеха. Тя обяснява следното на един репортер: „Ако бях родена с късмет, нямаше да има какво да побеждавам. Щях да се влача, вместо да се втурна стремително напред." Но най-красноречиви са нейните думи от последния ред на молбата й до Станфорд: „Чрез моята дисциплина, постижения и воля ще завладея света с щурм."
КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ
Ето някои насоки и дейности, с които бихте могли да започнете още днес:
Внимавайте как критикувате
Селиман посочва, че има правилни и неправилни начини да се критикува.
Първото правило е да бъдете точен. „Преувеличеното обвинение поражда вина и срам извън границите на това, което е необходимо, за да стимулира детето към промяна.
Но никоя вина не може да подкопае отговорността и да унищожи желанието за промяна."
Второ, развийте оптимистичния разяснителен стил. Обяснявайте проблемите реалистично, така че причината да се разбира като конкретна и променима.
Да вземем например 8-годишната Сузи, която оставя стаята си в пълен безпорядък, независимо от три пъти повторената молба на родителите й да я разтреби, преди да отиде на пикник с приятели. Родителите й били силно притеснени, защото им предстояло да покажат къщата на агент по недвижими имоти същата сутрин. Едва успели да почистят стаята вместо нея.
При завръщането на Сузи следобед майка й била видимо разстроена и незабавно отвела дъщеря си в стаята й, за да й обясни причината за своето състояние. Ето двете версии на това, което майката е казала на Сузи. Първата е в оптимистичен, а втората в песимистичен стил.
Оптимистичен стил
„Сузи, ти направи нещо, което много ни затрудни, и аз и баща ти сме много ядосани." (Критиката на майката е конкретна Тя описва много точно чувствата, си.) „Казахме ти три пъти да почистиш стаята си, но ти всеки път отлагаше." (Майката описва инцидента много точно, но определя проблема като временен.) „След като ти остави стаята си разхвърляна и агентът по недвижими имоти щеше да дойде, ние трябваше сами да почистим, а това ни попречи да свършим други важни неща. Ти трябва да поддържаш стаята си чиста, а не ние." (Майката обяснява точно какво се е случило -причината за проблема и последствието. Тя посочва правилно вината.)
„Искам да останеш 15 минути в стаята си и да обмислиш това, което казах. След това искам да ми кажеш какво ще направиш, така че стаята ти да е подредена и това повече да не се повтаря. Напиши поне три начина, за да разрешиш този проблем." (Това е един реален период от време за едно 8-годишно дете да размишлява върху даден проблем. Майката на Сузи й възлага конкретна задача, за да се приключи с това.)
Песимистичен стил
„Защо винаги правиш необмислени неща? Бясна съм от твоето поведение!" (Думата „винаги" налага впечатлението, че проблемът е глобален и никога няма да бъде решен Емоционалната реакция е преувеличена и ще предизвика твърде голяма вина.)
„Милион пъти съм ти казвала да държиш стаята си чиста, но ти никога не слушаш! Какво става с теб?" (Майката на Сузи описва проблема като всеобхватен - „милион пъти", както и глобален - „никога не слушаш", за да внуши вина. По-нататък тя внушава, че нещо постоянно и характерно не е наред с дъщеря й.)
Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отношение към света.
„Агентът по недвижими имоти дойде тази сутрин и това бе почти катастрофално! Казват, че първото впечатление от една къща е решаващо. За малко щеше да ни провалиш! Това можеше да ни струва хиляди долари от продажбата на къщата! Това можеше да означава, че ние не можем да си позволим да имаме нова къща!" (Майката описва проблема като катастрофален. Тя налага впечатлението, че необмислената постъпка на Сузи може да има фатални последствия за благосъстоянието на семейството.)
„Сега искам да си останеш в стаята и да помислиш какво си направила." (Наказанието е неясно и общо. Това предоставя на Сузи време да размишлява, обзета от черни мисли, и да се чувства виновна. Не й се дава шанс, с което да изкупи грешката си.)
Да даваш себе си за пример
Децата ви ще моделират себе си въз основа на вашето поведение - те ще попият както добрите, така и лошите ви черти. Ако сте песимист, и децата ви ще приемат вашето мислене. Следователно, ако искате децата ви да се възползват от оптимистичното мислене, трябва и вие да промените начина си на мислене.
Не е лесно да промените мисленето си, но това може да стане, ако разберете, че песимистичното мислене е навик, който може да бъде променен; Можете да използвате таблицата по-долу, за да упражнявате промяната на негативните си мисли в реалистични и положителни. Средната колонка ще ви помогне да идентифицирате какви видове деформации допускате (специфични, всеобхватни, приписване на вина, фатални). Може да използвате тази таблица при деца над 10 години, за да им помогнете да преценят проблемите си по-реалистично и по-оптимистично.
„Пинг-понг" мислене (осем и повече години)
Тази игра противопоставя оптимистичните срещу песимистичните мисли. Съставена е с цел да помогне на вас и децата ви да осъзнавате спонтанните отрицателни гласове и след това да ги обсъждате. Това е колективна игра, в която всеки играе в името на една обща цел, и както е при другите игри, или печелиш, или губиш.
Променяне на негативните мисли в позитивни
|
Напишете Вашия проблем тук
|
Отрицателно изявление
|
Вид на деформацията
|
Положително изявление
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
За да осмислите тази игра, припомнете си някое рисувано филмче, в което на едното рамо на героя е кацнало ангелче, а на другото седи дяволът. След това ангелчето и дяволът започват да излагат аргументите си какво би трябвало да направи героят (и въпреки че става въпрос за рисувано филмче, крайният избор може да бъде правилен или неправилен).
За да изиграете тази игра, се нуждаете от трима души, които седят един до друг на едно канапе или на три стола.
Ще са ви нужни и две картончета - едното със знак (+), а другото с (-).
Детето в средата излага своя проблем. След това детето със знака (-) казва нещо отрицателно иди песимистично по проблема. На свой ред детето със знак (+) казва нещо, за да оспори отрицателния коментар. Запомнете, че положителният коментар не трябва да бъде само реалистичен или одобрителен. Например изказване като „Можеш да направиш каквото ти хрумне" е твърде неясно и невярно. Никой не е добър във всичко. Също така коментар като „Хайде, направи го!" е само една форма на насърчение. Оптимизмът не е насърчителен призив. Той е положителен и реалистичен начин да се обърне внимание на един проблем.
Например проблемът е: „Зле съм по естествените науки"
Отрицателен коментар:
Не си добър по естествените науки. Защо се стараеш?
Положителен коментар:
Ако учиш повече или изработваш допълнителен проект, можеш да повишиш оценката си.
Отрицателен коментар:
Естествените науки са отегчителни, а учебниците, по които учим, са прекален трудни.
Положителен коментар:
Можеш да намериш книги, които ще направят естествените науки по-интересни, или може би една компютърна програма, която да ти ги разясни. Би могъл да помолиш някого, който ги разбира по-добре и е по-добър учител.
Отрицателен коментар:
Нека да погледнем истината в очите: независимо какво правиш, пак ще получиш ниска оценка. Вече имаш три провала.
Положителен коментар:
Дори и да имаш слаба оценка този срок, можеш да компенсираш, като прочетеш две допълнителни книги, и тогава би могъл да получиш дори отлична оценка.
Участникът, който седи в средата и е представил първоначалния проблем, действа като „съдия". Той трябва да запише всеки положителен и отрицателен коментар на лист с резултатите, ограждайки с кръгче всеки положителен коментар, само ако той е и точен, и реалистичен. Всеки тур трябва да продължи 5 минути и след това участниците си разменят ролите, като този в средата представя нов проблем и записва отново положителните и отрицателните коментари на другите двама. Играта трябва да продължи около 20 минути. Ако за този период са записани 30 реалистични положителни коментара, тогава „отборът" е спечелил играта.
ОСОБЕНОСТИ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ
По различни причини съвременното поколение деца е по-склонно към песимизъм, отколкото което и да е предишно поколение. Този нарастващ песимизъм е направил децата силно уязвими към разрушителните ефекти на депресията и свързаните с това проблеми като слаб успех в училище, липса на приятели и дори физическа болест. Можете да помогнете на детето, като запомните следното:
• Децата могат да се научат да мислят по-оптимистично, като начин да се имунизират срещу депресията и други проблеми, свързани с психическото и физическото им здраве.
• Оптимизмът произтича както от реалистичното мислене, така и от възможността да се посрещнат и преодолеят предизвикателства, съответстващи на възрастта.
• Самите родители трябва да гледат по-оптимистично на проблемите, свързани с децата им. Децата възприемат незабавно това, което родителите им казват и правят.
Начинът на държане на децата може да се промени, като се промени начинът им на мислене
В университети и научни центрове из цялата страна учените откриват, че като приучват хората да променят начина си на мислене, те всъщност променят химията на техния мозък. Този все по-налагащ се метод е свързан с познавателните видоизменения на поведението, защото е съсредоточен върху промяната на връзката между това, което мислим и това, което говорим, следвайки общите принципи на психологията на поведението.
Само един пример е достатъчен, за да се илюстрират най-загадъчните и разрушителни психични заболявания -натрапчиво-маниакалните мисли, или НММ. Деца, възрастни и юноши с НММ подлудяват себе си и другите с безумните си мисли и постъпки.
Бари е седемгодишно дете с НММ. Той трябвало да поглежда във всяка паркирана кола, за да види дали вътрешната й лампичка свети. Баща му казал на терапевта, че им е отнемало почти час да извървят трите блока до игрището, защото Бари проверявал всяка кола и изпадал в истерия, ако не му разрешат да го направи. Освен това Бари с часове наблюдавал как електронният часовник в кухнята сменя числата и задължително трябвало да гледа „Колелото на късмета" по телевизията, за да види как то се върти. Не излизал от къщата, ако не е облечен с нещо червено и нещо синьо.
Други деца (и възрастни) с НММ са обзети от манията за чистота. Те не използват обществени тоалетни, не докосват дръжки на врати и вземат душ по дузина и повече пъти на ден. Една тийнейджърка миеше ръцете си толкова често, че те се разраниха. Очевидно такъв вид ритуално поведение и натрапчиви мисли причиняват хаос в живота на едно дете и на тези около него. В много случаи тези деца не са в състояние да напуснат дома си с месеци.
ПРОМЯНА НА ХИМИЯТА НА МОЗЪКА
Последните проучвания на хора с НММ показват, че химията на мозъка им се различава от тази на хората без подобни смущения. Психиатрите Джефри Шварц и Лю Бакстър от Калифорнийския университет инжектираха глюкообразно вещество в доброволци със и без НММ. Използвайки нова техника за сканиране на мозъка, те откриха, че пациенти с НММ показват постоянно повишено наличие на енергия в орбитата на мозъчната кора. Не е изненадващо, че някои видове медикаменти (включително и прозак) могат да променят начина, по който нервните клетки трансформират информация и енергия, намалявайки симптомите на НММ. Но както пише в книгата си д-р Шварц, „познавателно-мозъчните видоизменения могат да произвеждат същите химични промени в мозъка като психоактивните хапчета. Подобни проучвания разкриват, че промяната в начинала мислене на хората може да бъде толкова ефективна, колкото и медикаментозното лечение на депресия, фобии, нервни разстройства и някои психосоматични смущения."
В тази глава ще направим преглед на специфични техники на познавателни видоизменения на поведението, широко използвани при психични и физически проблеми. Може би ще оцените ползата от тях при проблеми, които децата ви вече имат, например страх от посещения при зъболекар. А много от тези техники биха имали значение за децата ви в бъдеще. Мисловните умения, които ще помогнат да детето при инжекция от тетанус днес, ще бъдат полезни и след 20 години, когато трябва да преживее едно раждане. Същите познавателни умения, които ще помогнат на детето да вземе теста по правопис, ще му помогнат и при теста САТ или да се справи с напрегнатата си професия.
Тези умения са особено важни за децата, когато се сблъскват с проблеми или конфликти. Психиатърът Джон Марч, директор на Програмата по детски и юношески нервни смущения при университета „Дюк",казва на децата да си направят кутия с инструменти" от стратегии. която винаги ще носят със себе си, защото кутията се намира в техния мозък. Кутията на вашето дете включва всяка една идея, дискутирана в тази книга, но сега ние ще обсъждаме само познавателните и мисловните умения, доказали ефективността си при деца, които изживяват различни трудности.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕДИН ПРОБЛЕМ КАТО „ВРАГ"
Първата стъпка при повечето форми на познавателна психотерапия е децата да бъдат обучени да различават себе си от проблема, който имат. Джон Марч казва на децата да гледат на проблемите си като на свои врагове и да ги назовават с имена и да воюват с тях.
Например петгодишният Джош имал много фобии. Страхувал се от асансьори, ескалатори, мостове, тунели, от тъмното, от силни шумове и др. Неговият терапевт обяснил, че всички тези страхове правят живота на Джош много труден и той всъщност бил непрекъснато „атакуван" от тях.
- Трябва да мислиш за страховете си като за свои врагове - му казал той, - които те атакуват от всички страни! Когато излизаш, зад всяка врата има по един лош човек. Трябва да се оглеждаш, да внимаваш и да се бориш! Не асансьорът и ескалаторът са твои врагове, а страхът от тези неща. Сега ние се нуждаем от име за тези страхове, за този враг.
Трябва да е много лош враг, за да причинява това на такова добро дете като теб и аз направо се вбесявам само като говоря за него! Аз мразя този враг, а ти? Как да наречем враг, който те прави толкова нещастен?
Джош гледал с широко отворени очи и наблюдавал обикновено спокойният терапевт почнал да се нервира и се приготвил да се бие.
- Не съм сигурен как да го наречем - обяснил Джон, помислил още малко и попитал: - Какво ще кажеш за Човека Звяр?
- Човекът Звяр е добро име - отговорил терапевтът. Какво си мислиш, когато чуваш това име?
- Не знам - казал Джош тихо. - Това е само едно име.
- Е, добре, ние не искаме „просто име", ние искаме ужасно име. Искаме име, което направо да те подлудява. Име, което да те вбесява! Име, което да те направи боец! С всяко изречение терапевтът ставал все по-разпален и решителен. - Кажи сега кое е името, което ще накара кръвта ти да закипи? Кажи едно име, което ще те нервира само като го кажеш. Кажи едно име за твоя отвратителен, лош, нечестен, глупав и да-си-гледа-работата-страх!
- Роберт! - възкликнал Джош. - Ще нарека моя враг Роберт! Аз мразя Роберт, той беше един дебел, огромен грубиян, който преди се заяждаше с мен и ме наричаше бебе, сядаше върху мен и ми дърпаше косата! Мразя го!
- Роберт - повторил терапевтът, видимо доволен от новия борчески дух на Джош. - Да, звучи като едно добро име за твоя враг. Внимавайте страхове, наречени Роберт! ще ви хванем!
ПРЕОСМИСЛЯНЕТО НА ЕДИН ПРОБЛЕМ И ОТПИСВАНЕТО МУ ОТ ЖИВОТА НА ДЕТЕ
Психолозите наричат процеса, през който Джош премина преосмисляне. Ако накараме децата да размишляват за един вътрешен проблем като нещо извън тяхната личност, им предоставяме нов начин да погледнат на него - нещо като нова рамка на отношение. Освен това определянето на един проблем като враг служи да мотивира детето да направи нещо ново. Детето осъзнава, понякога за първи път, че самото то не е лошо. По-скоро проблемът, който контролира поведението му, е този, който е лош.
Според новозеландските психолози Майкъл Уайт и Дейвид Епстън, следващата стъпка е децата да опишат проблема в своя живот. Авторите развиват един познавателен подход, наречен описателна терапия, състояща се от най-различни писмени дейности, чрез които се увеличава разстоянието между децата и проблемите им. Описателната терапия помага на децата да разберат, че чрез своя избор и поведение те метафорично описват историята на живота си. Ако едно дете като Джош е изпълнено със страхове, то именно страхът определя всяка глава от историята на неговия живот. Ако има епизод за тръгването му на училище, страхът ще присъства в него. Ако има епизод за заминаване на лагер, страхът ще е там. Но Уайт и Епстън обясняват, че точно както могат да опишат историята на своя живот с проблема, характеризиращ всеки негов епизод, по същия начин децата могат да опишат проблема извън своя живот. Авторите отбелязват как нещо толкова просто като писмената декларация може да мотивира едно дете напълно да промени отношението и поведението си. Например 14-годишният Даниел, който страдал от застрашаваща живота му астма, бил подпомогнат да напише една декларация, изразяваща независимостта му от неговата астма. Даниел е описан като отстъпчив и сговорчив юноша, но пасивен по отношение на здравословното си състояние. Терапевтът обяснил, че Даниел трябва да погледне на астмата си като на «изкусен мошеник", който би му навредил при пръв удобен случай. Чрез писма, а понякога и чрез срещи с терапевта Даниел се ангажирал да разбере какво причиняват астматичните пристъпи, като в същото време знаел какво би ги предотвратило и внимавал за „триковете", които може да му играе здравословното му състояние. Още преди прилагането на терапията родителите на Даниел обяснили, че се чувстват 99% отговорни за неговата астма, мислейки, че синът им осъзнавал проблема само 1%. Целта на терапията била Даниел да се почувства 100% отговорен за проблема си.
Същността на познавателната терапия е децата (или възрастните) да бъдат накарани да мислят за проблема си по нов начин, докато започнат да вярват в този нов модел. Новата гледна точка съдейства след това за възникването на различни чувства и поведение.
„Планът за битка с проблемите" е писмено упражнение, което ще помогне на децата ви да облекат в конкретна форма емоционалните си проблеми и конфликти и да ги атакуват. Той е подходящ за всеки проблем, който децата трябва да контролират: страхове, тревоги, навици, проблеми с ученето и т.н. Може да използвате тази форма, за да материализирате проблема и след това с обединени усилия да го разрешите. Естествено, ако проблемът е остър или хроничен, трябва да се консултирате с професионален терапевт и да съставите специален план за атакуване.
План за 6итка с проблемите
Вашият личен план за битка с проблем, който кара вас (или другите) да се чувствате зле
Назовете врага си (проблема си)
Дебнеща атака (Подходете към проблема по нов и хитростен начин, при който изненадата е ключов елемент):
Всеобща битка (Избройте възможно най-много начини, за да атакувате проблема):
Партизанска война (всичко е позволено):
Къде ще бъде бойното поле?
Кога е най-подходящото време за битка?
Какъв вид война възнамерявате да водите? Опишете различни стратегии:
Кои са ваши съюзници? (кои са хората, на които може да се доверите, за да ви помогнат да разрешите проблемите си? Как възнамеряват да ви помогнат?)
Означете зона без проблеми (време и място, където може да си почивате от битката):
Враговете могат да бъдат коварни. Какво мислите, че би направил вашият враг, за да провали най-добрия ви план?
Какъв е вашият мирен договор? С какво можете и с какво не можете да живеете?
Как ще разберете дали сте спечелили войната?
Как ще изглежда бъдещето, когато войната свърши?
Достарыңызбен бөлісу: |