Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!

3. Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.

4. Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.

5. Дерзай, народе мой, паметнико Израилев!

6. Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете,

7. защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу.

8. Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа,

9. защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб,

10. защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях.

11. Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост.

12. Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон;

13. не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда.

14. Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им.

15. Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец,

16. и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите.

17. Аз пък с какво мога да ви помогна?

18. Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви.

19. Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях.

20. Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си.

21. Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце.

22. Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш.

23. Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки.

24. Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.

25. Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му.

26. Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове.

27. Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това.

28. Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите,

29. защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение.

30. Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.

31. Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане.

32. Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове;

33. защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение.

34. Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите й ще се обърнат в печал;

35. защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове.

36. Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога.

37. Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.
ГЛАВА 5.
1. Иерусалиме! снеми от себе си дрехата на плача и на твоето огорчение и се облечи с благолепие на слава от Бога навеки!

2. Облечи се с дреха на правда от Бога, тури на глава си венец на слава от Вечния,

3. защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава.

4. Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.

5. Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заник-слънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях.

6. Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове;

7. защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава,

8. а горите и всяко благовонно дърво да правят сянка Израилю, по Божия повеля.

9. Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда.

КНИГА НА ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛЯ

ГЛАВА 1.
1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии видения.

2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),

3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.

4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, -

5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, - и такъв беше видът им: приличаха на човек,

6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - четири крила;

7. а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).

8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;

9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.

10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна - лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.

11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.

12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.

13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.

14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.

15. И гледах животните, - и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.

16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.

17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.

18. А на'платите им - високи и страшни бяха те; на'платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.

19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.

20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.

21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.

22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.

23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.

24. И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.

25. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.

26. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.

27. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.

28. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.

2. И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.

3. И Той ми каза: "сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.

4. И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, - при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!

5. Ще слушат ли те, или не, - понеже те са размирен дом - но нека знаят, че е имало пророк между тях.

6. А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, - не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;

7. и говори им Моите думи, - слушат ли те, или не, - понеже те са упорити.

8. А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам".

9. И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея - книжен свитък.

10. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: "плач, охкане и тъга".

2. Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;

3. и каза ми: "сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам", - и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.

4. И Той ми каза: "сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;

5. защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,

6. не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;

7. а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.

8. Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.

9. Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен".

10. И каза ми: "сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;

11. стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не".

12. И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: "благословена славата на Господа от мястото си!"

13. и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.

14. И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.

15. И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.

16. А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:

17. "сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.

18. Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.

19. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.

20. И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.

21. Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си".

22. И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.

23. И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком.

24. И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си.

25. И ти, сине човешки, - ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях.

26. И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен.

27. И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: "тъй казва Господ Бог!" Който иска да слуша, - нека слуша; а който не иска да слуша, - да не слуша: защото те са дом размирен.
ГЛАВА 4.
1. И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим;

2. нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,

3. вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.

4. Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.

5. И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.

6. И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.

7. И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него.

8. Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.

9. Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.

10. И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това.

11. И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.

12. И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.

13. И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.

14. Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.

15. И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.

16. И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;

17. защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
ГЛАВА 5.
1. А ти, сине човешки, вземи си остър нож, вземи си бръснарски брич, прекарай го по главата си и брадата си и вземи къпони, та раздели космите на части.

2. Трета част изгори на огън всред града, когато се навършат дните на обсадата; трета част вземи и насечи с нож в околностите му; и трета част развей по вятъра; Аз пък ще изтегля меч подир тях.

3. И вземи от това малка част, и завържи ги в полите си.

4. Но и от това още вземи и хвърли в огън, и го изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия дом Израилев.

5. Тъй казва Господ Бог: това е Иерусалим! Аз го поставих в средата на народите, и наоколо му - земи.

6. А той се отнесе против Моите наредби по-нечестиво от езичниците, и против Моите повели - по-лошо от земите около него; защото те отхвърлиха наредбите Ми и не постъпват по Моите повели.

7. Затова тъй казва Господ Бог: задето вие умножихте беззаконията си повече от езичниците, които са около вас, по Моите устави не ходите и Моите наредби не изпълнявате, и дори не ходите и по наредбите на езичниците, които са около вас, -

8. затова тъй казва Господ Бог: ето, и Аз съм против тебе, Аз Сам, и ще извърша сред тебе съд пред очите на езичниците.

9. И заради всички твои гнусотии ще извърша върху тебе, каквото Аз никога не съм вършил и каквото занапред няма да върша.

10. Затова бащи ще ядат синове сред тебе, и синове ще ядат бащите си; и ще извърша над тебе съд и целия твой остатък ще развея по всички ветрове.

11. Затова жив съм Аз, казва Господ Бог: задето ти оскверни Моето светилище с всичките си гнусотии и с всичките си мръсотии, Аз ще те умаля, и Моето око не ще те пожали, и Аз не ще се смиля над тебе.

12. Трета част у тебе от мор ще умре и от глад ще загине сред тебе; трета част ще падне от меч в твоите околности; а трета част ще развея по всички ветрове, и ще изтегля меч подир тях.

13. И ще се изпълни Моят гняв, и ще утоля Моята ярост над тях, и ще бъда удовлетворен; и кога се излее върху тях Моята ярост, ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в ревността Си.

14. И ще те направя на пустиня и за поругание сред народите, които са около тебе, пред очите на всеки минувач.

15. И ще бъдеш за присмех и поругание, за показ и ужас у околните на тебе народи, кога извърша над тебе съд в гняв и ярост, и чрез яростни порази, - Аз, Господ, изрекох това, -

16. и кога пратя върху им лютите стрели на глада, които ще изтребват, кога ги пратя за ваша гибел и усиля у вас глада, и унищожа хлебна подпора у вас,

17. и пратя върху вас глад и люти зверове, които ще те лишат от деца; и мор, и кръв ще мине през тебе, и ще напратя меч върху тебе; Аз, Господ, изрекох това.
ГЛАВА 6.
1. И биде към мене слово Господне:

2. сине човешки! обърни лицето си към планините Израилеви и пророкувай против тях,

3. и кажи: планини Израилеви! чуйте словото на Господа Бога. Тъй казва Господ Бог на планини и хълмове, на долини и долища: ето, Аз ще напратя меч върху вас и ще съборя вашите оброчища;

4. и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени, и вашите убити ще хвърля пред вашите идоли;

5. и ще туря труповете на синовете Израилеви пред техните идоли и ще разпилея костите ви около вашите жертвеници.

6. Навред, дето живеете, градовете ще бъдат опустошени, и оброчищата съборени, за да бъдат опустошени и съборени вашите жертвеници, за да бъдат разбити и унищожени вашите идоли, и строшени вашите слънчеви стълбове, и да се заличат вашите произведения.

7. И всред вас ще паднат убити, и ще узнаете, че Аз съм Господ.

8. Но Аз ще запазя остатък, тъй че всред народите ще останат от вас оцелели от меч, кога бъдете разпилени по земите.

9. И вашите оцелели ще си спомнят за Мене сред народите, дето ще бъдат отведени в плен, кога Аз сломя блудното им сърце, което се отметна от Мене, и очите им, които са блудствували след идолите; и те ще почувствуват отвращение към себе си за онова зло, що са вършили във всичките си гнусотии;

10. и ще узнаят, че Аз съм Господ; не напразно говорих Аз, че ще напратя върху тях такова бедствие.

11. Тъй казва Господ Бог: плесни с ръцете си, тропни с ногата си и кажи: горко за всичките гнусни злодеяния на дома Израилев! ще паднат те от меч, глад и мор.

12. Който е далеч, ще умре от мор; а който е близо, ще падне от меч; а който е останал и оцелял, от глад ще умре; тъй ще завърша Моя гняв върху тях.

13. И ще узнаете, че Аз съм Господ, кога поразените ще лежат между своите идоли около жертвениците им, на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки клонест дъб, там, дето принасяха благовонни кадива на всичките си идоли.

14. И ще простра върху тях ръката Си и ще направя земята пустиня и степ повече от пустиня Дивлат, навред дето живеят, и ще узнаят, че Аз съм Господ.

2. и ти, сине човешки (кажи): тъй казва Господ Бог: свършек на земята Израилева, - дойде свършекът върху четирите земни краища.

3. Ето, дойде свършек за тебе; и ще пратя върху тебе Своя гняв, и ще те съдя според твоите пътища, и ще стоваря върху ти всички твои гнусотии.

4. И Моето око не ще те пожали, и не ще се смиля, и ще ти отплатя според твоите пътища, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе, и ще узнаете, че Аз съм Господ.

5. Тъй казва Господ Бог: беда единствена, ето иде бедата.

6. Свършек дойде, дойде свършек, дигна се против тебе; ето дойде,

7. дойде напаст до тебе, жителю на страната! иде време, приближава ден на смут, а не на весели викове по планини.

8. Ето, скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще завърша над тебе Своя гняв, ще те съдя според твоите пътища и ще стоваря върху тебе всички твои гнусотии.

9. И окото Ми не ще те пожали, и не ще се смиля. Според твоите пътища ще ти отплатя, и твоите гнусотии ще бъдат с тебе; и ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.

10. Ето денят! ето дойде, настъпи напастта! жезълът покара, гордостта напъпи.

11. Силата въстава против жезъла на нечестието; нищо не ще остане от тях - ни от богатството им, ни от шума им, ни от разкоша им.

12. Дойде време, настъпи ден; купувачо, не се радвай, продавачо, не плачи, защото гневът е върху цялото им множество.

13. Защото, който е продал, не ще се върне при продаденото, макар да остане жив; защото пророческото видение за цялото им множество не ще се отмени, и никой с беззаконието си не ще закрепи живота си.

14. Тръбят с тръба, и всичко се готви, но никой не отива на война; защото Моят гняв е върху цялото им множество.

15. Вън от къщи - меч, а вкъщи - мор и глад. Който е на полето, от меч ще умре, а който е в града, него ще погълне глад и мор!

16. А оцелелите от тях ще избягат и ще бъдат в планините като долински гълъби; те всички ще стенат, всеки за своето беззаконие.

17. На всички ръцете ще отпаднат, и на всички коленете като вода ще затреперят.

18. Тогава те ще се опашат с вретище, и трепет ще ги обхване; и у всички по лицата ще бъде срам, и у всички по главите - плешивост.

19. Среброто си ще изхвърлят по улици, и златото не ще зачитат. Среброто им и златото им не ще бъде в сила да ги спаси в деня на Господнята ярост. Те не ще наситят с тях душите си и не ще напълнят утробите си, защото то биде повод за беззаконието им.

20. И в гиздавите си накити те се гордееха с него и правеха от него изображение на гнусните си истукани; затова ще го направя нечисто за тях

21. и ще го дам плячка в ръцете на чужденци и на беззаконници земни да го разграбят, и те ще го осквернят.

22. И ще отвърна от тях лицето Си, и ще осквернят Моето съкровено място; и ще влязат там грабители и ще го осквернят.

23. Готви верига, защото тая земя е пълна с кървави злодейства, и градът е пълен с насилия.

24. Аз ще доведа най-зли народи, и ще завладеят домовете им. И ще туря край на гордостта на силните, и ще бъдат осквернени светините им.

25. Иде гибел; ще търсят мир, и не ще намерят.

26. Беда ще дойде след беда, и вест след вест; и ще търсят у пророка видения, и не ще има учение у свещеници и съвет у старци.

27. Царят ще тъжи, и князът ще се облече в ужас, и у народа на страната ще треперят ръцете. Ще постъпя с тях според техните пътища, според техния съд ще ги съдя; и ще узнаят, че Аз съм Господ.