Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.

3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;

4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

5. След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?

6. Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;

7. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески."

8. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

9. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.

10. Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".

11. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, -

12. такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

13. като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

14. И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:

15. нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.

16. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

17. И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.

18. Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?

19. Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.

20. Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.

21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,

22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.

23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.

24. И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

26. а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.

27. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

28. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

29. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

30. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.

31. Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

32. И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.

33. Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

34. и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.

35. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

36. И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

37. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
ГЛАВА 8.
1. В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:

2. жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.

3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

4. Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

5. И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.

6. Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.

7. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.

8. И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.

9. А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10. И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.

13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

14. При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

15. А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

16. И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

17. А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

18. Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

20. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

21. И рече им: как не разбирате?

22. След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.

23. Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?

24. Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.

25. После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.

26. И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.

27. И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?

28. Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.

29. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.

30. И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.

31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

36. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

2. И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.

3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

4. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.

5. Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

6. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

7. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

8. И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.

9. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.

10. И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?

11. И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

12. Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.

13. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.

14. Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.

15. Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.

16. Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

17. Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:

18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

19. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

20. И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

21. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;

22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

23. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

24. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.

25. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!

26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.

27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

28. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

29. Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

30. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.

31. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

32. Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.

33. Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?

34. Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.

35. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.

36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:

37. който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.

38. Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.

39. А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.

40. Защото, който не е против вас, той е за вас.

41. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

42. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.

43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,

44. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

45. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,

46. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

47. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,

48. дето червеят им не умира, и огънят не угасва.

49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.

50. Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

2. Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3. Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?

4. А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.

5. Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.

6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.

7. Затова ще остави човек баща си и майка си

8. и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.

9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

10. Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.

11. Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;

12. и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.

13. И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.

14. Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.

15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.

16. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

17. А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

18. Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.

20. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.

21. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.

22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!

24. А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!

25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?

27. Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28. И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29. А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,

30. и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.

31. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

32. Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

33. ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;

34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

36. Той ги попита: какво искате да ви сторя?

37. Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.

38. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39. Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40. но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.

42. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

45. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

46. След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.

47. И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!

48. Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

49. Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.

50. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.

51. И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!

52. Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.

3. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.

4. Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.

5. И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?

6. А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.

7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.

8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.

9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!

10. Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!

11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;

13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14. И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.

15. Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;

16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.

17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града.

20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.

21. И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.

22. Иисус им отговори и рече:

23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

27. И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите

28. и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?

29. А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.

30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.

31. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

32. Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.

33. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
ГЛАВА 12.
1. И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.

2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.

3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.

4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.

5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.

6. А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.

7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.

8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.

9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.

10. Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?

12. И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.

13. И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.

14. Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?

15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.

16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.

17. Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

19. Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.

20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.

21. Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.

22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.

23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.

24. Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?

25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.

26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?

27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?

29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,

30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.

31. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.

32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;

33. и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.

34. Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.

35. Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?

36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

38. И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,

39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.

40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.

41. И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.

42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;

44. защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.