Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;

3. видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;

4. и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.

5. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;

6. няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,

7. и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.

8. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.

9. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;

10. тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

11. Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.

12. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари

13. и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,

14. и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.

15. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.

16. А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;

17. и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

18. И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

20. и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.
1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,

2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."

3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."

4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.

5. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.

6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.

7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;

8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

9. И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.

10. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.

11. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.

12. Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.

13. И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.

14. А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,

15. казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

16. А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.

17. И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.

18. И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.

19. И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;

20. и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.

21. След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.

22. И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.

23. Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:

24. о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.

25. Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!

26. Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.

27. И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?

28. И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.

29. И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.

30. А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.

31. Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.

32. А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.

33. И целият град се бе събрал пред вратата.

34. И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.

35. А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

36. Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;

37. и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.

38. Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.

39. И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.

40. Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.

41. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!

42. След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.

43. И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати,

44. и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

45. А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.
ГЛАВА 2.
1. След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

2. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

3. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,

4. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

5. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:

7. какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

8. Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?

9. Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?

10. Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):

11. тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

12. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

13. И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.

14. Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.

15. И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.

16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?

17. Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

18. Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?

19. Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;

20. но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.

21. Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.

22. Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.

23. И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.

24. А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?

25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?

26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?

27. И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:

28. тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

2. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

3. А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.

4. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

5. И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.

6. Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.

7. А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,

8. Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.

9. И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;

10. понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.

11. И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!

12. Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

13. После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.

14. И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,

15. и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;

16. и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;

17. Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;

18. Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит

19. и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

20. И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.

21. И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.

22. А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

23. И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?

24. Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;

25. и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;

26. и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.

27. Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

28. Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;

29. но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.

30. Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.

31. И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.

32. Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.

33. Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?

34. И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;

35. защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.
ГЛАВА 4.
1. И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

3. слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

4. и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

6. а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

8. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

10. А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

11. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

12. за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

13. И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

14. Сеячът сее словото.

15. Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

16. Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

17. ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

18. Посеяното в тръни означава слушащите словото,

19. но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

20. А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

21. И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

22. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

23. Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

24. И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

25. Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

26. И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

27. и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

28. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

29. а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

30. И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

31. То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

32. а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

33. И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

34. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35. Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.

37. И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

38. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39. И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

40. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!

41. И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
ГЛАВА 5.
1. И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

2. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;

3. той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;

4. защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;

5. и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;

6. а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

7. и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!

8. Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.

9. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.

10. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.

11. А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.

12. И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.

13. Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.

14. А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.

15. Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.

16. Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.

17. И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.

18. И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.

19. Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.

20. И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

21. Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.

22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му

23. и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.

24. Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.

25. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,

26. и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,

27. като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;

28. защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.

29. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.

30. А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?

31. Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?

32. Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.

33. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.

34. А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.

35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?

36. Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.

37. И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.

38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.

39. И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.

40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.

41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани!

42. Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.

43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
ГЛАВА 6.
1. Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.

2. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?

3. Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.

4. А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.

5. И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.

6. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.

7. Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.

8. И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,

9. но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.

10. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.

11. И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.

12. Те тръгнаха и проповядваха покаяние;

13. изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

14. Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.

15. Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.

16. А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.

17. Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.

18. Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.

19. А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.

20. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.

21. И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,

22. дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.

23. И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство.

24. А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.

25. И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

26. Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже.

27. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.

28. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.

29. Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.

30. И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.

31. Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.

32. И отидоха с кораб в уединено място насаме.

33. Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.

34. Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.

35. И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;

36. разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.

37. Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?

38. А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.

39. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.

40. И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.

41. Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.

42. И ядоха всички, и се наситиха.

43. И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.

44. А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.

45. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.

47. Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.

48. И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.

49. Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;

50. защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51. И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.

52. Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.

53. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

54. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,

55. бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.

56. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.