Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.

3. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.

4. Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, -

5. тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

6. А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.

7. Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните

8. (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),

9. и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните,

10. като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.

11. А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.

12. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.

13. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

14. Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?

15. Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;

16. обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

17. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!

18. Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:

19. чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,

20. и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

21. Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
ГЛАВА 3.
1. О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?

2. Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?

3. Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?

4. Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!

5. Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?

6. Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.

7. Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.

8. И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".

9. И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,

10. а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".

11. А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".

12. А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".

13. Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"),

14. та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.

15. Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.

16. Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.

17. Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.

18. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.

19. Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.

20. Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.

21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;

22. но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

23. Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.

24. И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;

25. а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.

26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;

27. всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.

28. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.

29. Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
ГЛАВА 4.
1. Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;

2. но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.

3. Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;

4. но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,

5. за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

6. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!

7. Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

8. Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;

9. а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?

10. Тачите дни, месеци, времена и години.

11. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:

13. знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,

14. и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.

15. Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.

16. И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?

17. Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.

18. Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.

19. Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,

20. искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

21. Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

22. Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.

23. Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.

24. Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,

25. понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;

26. а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.

27. Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".

28. Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.

29. Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.

30. А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.

31. И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
ГЛАВА 5.
1. И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.

2. Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.

3. Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.

4. Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,

5. а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.

6. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.

7. Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?

8. Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.

9. Малко квас заквася цялото тесто.

10. Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

11. А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.

12. О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!

13. Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.

14. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.

15. Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.

16. Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.

17. Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.

18. Ако се водите по дух, вие не сте под закон.

19. Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,

20. идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,

21. завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.

22. А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,

23. кротост, въздържание. Против такива няма закон.

24. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.

25. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.

26. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

2. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

3. Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.

4. Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,

5. защото всеки ще понесе своето бреме.

6. Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.

7. Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:

8. който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.

9. Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.

10. И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

11. Вижте, колко много ви написах с ръката си.

12. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;

13. защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;

14. а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.

15. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.

16. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.

17. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.

18. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ЕФЕСЯНИ

ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:

2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,

4. както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,

5. както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,

6. за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,

7. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.

8. Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,

9. като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,

10. в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа.

11. Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,

12. за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;

13. чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух,

14. Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.

15. Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,

16. не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,

17. щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

18. и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите,

19. и колко е безмерно величието на Неговата мощ в нас, които вярваме чрез действието на крепката Му сила.

20. С тая сила Той действува в Христа, като Го възкреси от мъртвите и постави от дясната Си страна на небесата,

21. по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия,

22. и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата,

23. която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.
ГЛАВА 2.
1. И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове,

2. в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,

3. сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, -

4. Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,

5. макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),

6. и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,

7. за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.

8. Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е;

9. не е от дела, за да не би някой да се похвали.

10. Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.

11. И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце,

12. че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света;

13. а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.

14. Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред,

15. като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир,

16. и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата;

17. и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки,

18. защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух.

19. И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога,

20. като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък,

21. върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа,

22. върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

2. Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас,

3. именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко,

4. от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа),

5. която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго.

6. Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието,

7. на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.

8. На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово

9. и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа,

10. та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни,

11. по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего,

12. у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие.

13. Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава.

14. Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа,

15. от Когото се именува всеки род на небесата и на земята,

16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,

17. и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви,

18. та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина,

19. и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.

20. А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,

21. Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,

2. с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов

3. и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.

4. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;

5. един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,

6. един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.

7. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.

8. Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците".

9. А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?

10. Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.

11. И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,

12. за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,

13. докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

14. та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,

15. а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос,

16. от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов.

17. Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,

18. бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;

19. дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.

20. Но вие не тъй познахте Христа,

21. щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)

22. да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,

23. да се обновите с духа на своя ум

24. и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.

25. Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

26. Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;

27. нито давайте място на дявола.

28. Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.

29. Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.

30. И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.

31. Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;

32. но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.

2. и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

3. А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,

4. нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.

5. Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.

6. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;

7. и тъй, не ставайте техни съучастници.

8. Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,

9. защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина -

10. и изпитвайте, що е благоугодно Богу.

11. Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.

12. Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.

13. А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.

14. Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.

15. И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,

16. като скъпите времето, защото дните са лукави.

17. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.

18. И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,

19. като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

20. като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,

21. като се покорявате един другиму в страх Божий.

22. Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,

23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.

24. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.

25. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,

26. за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;

27. за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна.

28. Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.

29. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата,

30. понеже ние сме членове на тялото Му - от плътта Му и от костите Му.

31. "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът".

32. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.

33. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.