Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.

3. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов.

4. Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника.

5. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.

6. Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

7. Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко.

8. Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие,

9. заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва.

10. Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.

11. Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем.

12. Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас;

13. ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си.

14. Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите.

15. Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината.

16. А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие,

17. и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит,

18. които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои.

19. Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".

20. В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.

21. И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.

22. Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце.

23. А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли;

24. а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;

25. с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината

26. и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.

2. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,

3. непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,

4. предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,

5. които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!

6. Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, -

7. женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината.

8. И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата.

9. Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.

10. А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение,

11. моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.

12. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.

13. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.

14. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен;

15. пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

16. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,

17. за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело.
ГЛАВА 4.
1. И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:

2. проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука.

3. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха;

4. те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.

5. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.

6. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи.

7. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих;

8. прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.

9. Побързай да дойдеш при мене скоро.

10. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене.

11. Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата.

12. Тихика изпроводих в Ефес.

13. Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.

14. Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му!

15. От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни.

16. При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях!

17. Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва.

18. Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин.

19. Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.

20. Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит.

21. Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя.

22. Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

* Горна дълга, без ръкави дреха - наметало.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИТА

ГЛАВА 1.
1. Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,

2. с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,

3. а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, -

4. до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.

5. Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:

6. който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.

7. Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,

8. но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,

9. да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.

10. Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,

11. на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.

12. Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.

13. Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,

14. като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.

15. За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.

16. Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

2. старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

3. стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро,

4. за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си,

5. да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие.

6. Увещавай също младежите да бъдат целомъдри,

7. като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност,

8. слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.

9. Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат,

10. не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

11. Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,

12. като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,

13. и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,

14. Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.

15. Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.
ГЛАВА 3.
1. Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,

2. никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.

3. Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.

4. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,

5. Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,

6. Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,

7. та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.

8. Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.

9. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.

10. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,

11. знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.

12. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.

13. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.

14. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.

15. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ФИЛИМОНА

ГЛАВА 1.
1. Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона, наш сътрудник,

2. и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:

3. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

4. Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,

5. понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,

6. и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.

7. Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.

8. Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,

9. все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,

10. моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:

11. той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;

12. а ти го приеми като мое сърце.

13. Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;

14. ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.

15. Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,

16. не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.

17. И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.

18. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.

19. Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.

20. Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.

21. Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.

22. А с това заедно приготви ми подслон; защото се надявам, че с вашите молитви ще ви бъда подарен.

23. Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса, Марко, Аристарх, Димас, Лука - мои сътрудници.

24. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин.

ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ЕВРЕИТЕ

ГЛАВА 1.
1. Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,

2. в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете

3. и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините

4. и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.

5. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?

6. Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".

7. За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";

8. а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.

9. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".

10. И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

11. те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;

12. ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".

13. А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?

14. Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?

2. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,

3. как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,

4. когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?

5. Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;

6. а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?

7. Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:

8. всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;

9. но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.

10. Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.

11. Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:

12. "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".

13. И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".

14. А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,

15. и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.

16. Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;

17. затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

18. Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

2. Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей - в целия Му дом.

3. Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;

4. защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

5. И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.

6. А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.

7. Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му,

8. да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,

9. дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.

10. Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.

11. Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище".

12. Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.

13. Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;

14. защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,

15. докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте".

16. Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

17. Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?

18. А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?

19. И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
ГЛАВА 4.
1. Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.

2. Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.

3. А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.

4. Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела".

5. И пак там: "не ще влязат в покоището Ми".

6. И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,

7. пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си".

8. Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.

9. Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.

10. Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.

11. И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.

12. Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.

13. И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.

14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.

15. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.

16. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

2. и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;

3. и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.

4. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.

5. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих";

6. както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

7. Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,

8. макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,

9. и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,

10. като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.

11. По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.

12. Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.

13. Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;

14. а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

2. на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.

3. И това ще направим, ако Бог позволи.

4. Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа

5. и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,

6. са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.

7. Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;

8. а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

9. От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.

10. Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.

11. А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

12. за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

13. Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,

14. думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".

15. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.

16. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.

17. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,

18. та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,

19. която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,

20. където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.