Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

3. Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.

4. Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;

5. изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;

6. и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;

7. предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;

8. рекоха в сърцето си: "да ги разорим съвсем", - и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.

9. Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.

10. Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?

11. Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,

12. Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!

13. Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;

14. Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;

15. Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.

16. Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;

17. Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.

18. Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.

19. Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.

20. Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.

21. Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.

22. Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;

23. не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
ПСАЛОМ 74. Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.

3. "Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.

4. Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете й."

5. Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,

6. не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,

7. защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,

8. но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;

9. защото чашата е в ръката на Господа, виното - пълна смес - кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.

10. Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,

11. ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

3. В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание - на Сион.

4. Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.

5. Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.

6. Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.

7. От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.

8. Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?

9. Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,

10. когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.

11. И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.

12. Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:

13. Той укротява духа на князете. Той е страшен за земните царе.

3. В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.

4. Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.

5. Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.

6. Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;

7. припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:

8. нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?

9. нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?

10. нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?

11. И си казах: ето моята тъга - десницата на Всевишния се е изменила.

12. Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;

13. ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.

14. Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!

15. Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;

16. Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.

17. Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.

18. Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.

19. Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.

20. Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.

21. Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.

2. Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

3. Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

4. няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

5. Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

6. за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -

7. да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

8. и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

9. Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

10. те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

11. забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

12. Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

13. раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

14. денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина;

15. разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

16. из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

17. Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

18. изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

19. говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"

20. Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"

21. Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,

22. задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

23. Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

24. та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

25. Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

26. Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

27. и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

28. изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

29. и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

30. Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

31. и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

32. При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

33. И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

34. Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

35. и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

36. и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

37. но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

38. Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

39. Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

40. Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

41. и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

42. не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

43. когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса;

44. и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

45. напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

46. земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;

47. лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;

48. добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици;

49. напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели;

50. уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

51. порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

52. и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

53. води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

54. и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

55. прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.

56. Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

57. отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

58. огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

59. Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

60. отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;

61. и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;

62. предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

63. Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

64. свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

65. Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

66. и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;

67. и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

68. а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

69. И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

70. и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

71. и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля.

72. И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

2. труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове;

3. проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.

4. Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.

5. Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?

6. Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,

7. защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.

8. Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.

9. Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!

10. Защо езичниците да казват: "де е техният Бог?" Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.

11. Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.

12. Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.

13. А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
ПСАЛОМ 79. Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.
Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!

3. Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.

4. Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!

5. Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?

6. Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;

7. направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;

8. Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!

9. Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;

10. очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята.

11. Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии;

12. тя пусна клони до морето и младочки до реката.

13. Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?

14. Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва.

15. Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;

16. опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.

17. То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.

18. Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,

19. и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.

20. Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!
ПСАЛОМ 80. Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;

3. вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;

4. тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,

5. защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.

6. Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:

7. "Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.

8. В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.

9. Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!

10. Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.

11. Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня."

12. Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;

13. затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.

14. О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!

15. щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, -

16. ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;

17. щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.

2. докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?

3. Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;

4. отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.

5. Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.

6. Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;

7. но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.

8. Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.

3. защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;

4. против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;

5. казаха: "да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил."

6. Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:

7. селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;

8. Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.

9. Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.

10. Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,

11. които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.

12. Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,

13. които казаха: "да си вземем за владение Божиите селища".

14. Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.

15. Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,

16. тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;

17. изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!

18. Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,

19. и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.

3. Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.

4. И птичка си намира жилище, и лястовица - гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!

5. Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.

6. Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.

7. Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;

8. минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.

9. Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!

10. Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!

11. Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.

12. Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.

13. Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!

3. Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,

4. дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.

5. Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.

6. Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?

7. Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?

8. Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.

9. Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.

10. Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.

11. Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;

12. истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;

13. и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;

14. правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
ПСАЛОМ 85. Молитва Давидова.
Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.

2. Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.

3. Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.

4. Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;

5. защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.

6. Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.

7. В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.

8. Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.

9. Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,

10. защото Ти си велик и вършиш чудеса, - Ти, Боже, едничък Ти!

11. Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.

12. Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,

13. защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.

14. Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.

15. Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,

16. милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;

17. покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
ПСАЛОМ 86. От Кореевите синове. Псалом. Песен.
Основите му * са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.

3. Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.

4. Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав * и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия - ще кажат: еди-кой си се там роди.

5. А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.

6. Кога се преброяват народите, Господ ще напише: еди-кой си там се роди.

7. И които пеят, и които свирят, повторят: всичките ми извори са в тебе.

* На Иерусалим.

* За Египет.

3. да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;

4. защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.

5. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,

6. хвърлен между мъртвите, - като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.

7. Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.

8. Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.

9. Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.

10. Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.

11. Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?

12. Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението?

13. нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда?

14. Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.