Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Кога е тука, подражават й, а кога си отиде, стремят се към нея; и във вечността тя тържествува увенчана, като удържала победа чрез непорочни подвизи.

3. А плодородното множество нечестивци не ще принесе полза, и прелюбодейните издънки не ще пуснат дълбоки корени и не ще стигнат до твърда основа;

4. и макар за малко време да се раззеленяват по клоните, но като няма твърдост, ще се разклатят от вятъра и от напора на ветровете ще бъдат изкоренени;

5. крехките клони ще се пречупят, и плодът им ще бъде безполезен, неузрял за храна и негоден за нищо;

6. защото деца, раждани от незаконни съжителства, са свидетели на разврат против родителите при разпита им.

7. А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,

8. защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.

9. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.

10. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;

11. грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.

12. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.

13. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;

14. защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,

15. че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

16. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника;

17. защото те ще видят свършека на мъдрия и не ще разберат, какво е отредил Господ за него и защо го е поставил в безопасност;

18. те ще видят и ще го унижат, но Господ ще им се насмее;

19. и след това ще бъдат безчестен труп и позор между умрелите навеки, защото Той ще ги повали да паднат ничком безгласно, - ще ги разтърси от основи, и те най-сетне ще запустеят, ще бъдат в скърби, и споменът им ще загине;

20. съзнавайки греховете си, те ще застанат със страх, и техните беззакония ще ги осъдят в лицето им.

2. а те, като видят, ще се смутят от голям страх и ще се слисат от неочакваното негово спасение

3. и, като се разкайват и въздишат от притеснение на духа, ще думат в себе си: това е оня същият, който беше някога си за присмех и за приказна гавра помежду ни.

4. Безумни, ние смятахме живота му за лудост и смъртта му - безчестна!

5. А как е причислен към Божиите синове, и жребият му е със светиите?

6. И тъй, ние сме се отклонили от пътя на истината, и светлината на правдата не ни е светила, и слънце не ни е озарявало.

7. Ние се изпълнихме с беззаконни и гибелни дела, ходихме по непроходни пустини, а Господния път не познахме.

8. Каква полза ни принесе високомерието, и какво ни даде богатството с пустославие?

9. Всичко това премина като сянка и като бързолетна мълва.

10. Както кога мине кораб по развълнувана вода, не може да се намери дирята, ни пътя на дъното му във вълните;

11. или както от летяща по въздуха птица не остава никакъв белег от нейния път, но лекият въздух, ударян с крилата и разсичан от бързото движение, бива преминат от движещите се крила, и след това не остава никакъв знак, че е минато по него;

12. или както от стрела, пусната в луча, разделеният въздух веднага пак се събира, тъй че не може се позна, през къде е минала тя;

13. тъй и ние се родихме и умряхме, и не можахме да покажем никакъв знак на добродетел, а се изтощихме в нашето беззаконие.

14. Защото надеждата на нечестивеца изчезва като прах, отнасян от вятъра, и като ситен скреж, разнасян от бурята, и като дим, развяван от вятъра, и преминава като спомен за еднодневен гост.

15. А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.

16. Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.

17. Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;

18. ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;

19. ще вземе за непобедим щит - светостта;

20. строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.

21. Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,

22. и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;

23. ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.

24. Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

2. Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!

3. От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

4. Защото вие, бидейки служители на царството Му, не съдихте право, не пазихте закона и не постъпяхте по Божията воля.

5. Страшно и скоро ще ви се яви Той, - и съдът над управниците е строг,

6. защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат силно мъчени.

7. Господ на всички няма да се уплаши от лице и не ще се побои от величие, защото Той е сътворил и малък и велик и еднакво промисля за всички;

8. но управниците ги очаква строго изпитание.

9. И тъй, към вас, царе, са думите ми, за да се научите на премъдрост и да не падате.

10. Защото, които свето пазят светото, ще се осветят, и които са се научили на това, ще намерят оправдание.

11. Затова пожелайте силно думите ми, обикнете ги и научете се.

12. Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я;

13. тя дори преваря ония, които искат да я познаят.

14. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му.

15. Да се мисли за нея вече е съвършенство на разума, и който стои буден заради нея, скоро ще се освободи от грижи,

16. защото тя сама обикаля и търси достойните за нея и благосклонно им се явява на пътищата, и при всяка мисъл се среща с тях.

17. Нейно начало е най-искреното желание да се учиш,

18. а грижата да се учиш е любов; любовта пък е да пазиш законите й; а да пазиш законите е залог за безсмъртие,

19. а безсмъртието приближава към Бога;

20. затова стремеж към премъдрост възвежда до царство.

21. И тъй, владетели на народите, ако ви се услаждат престоли и скиптри, почтете премъдростта, за да царувате довека.

22. А какво е премъдрост и как е произлязла тя, ще обадя,

23. и няма да скрия от вас тайните, а ще изследвам от самото раждане,

24. и ще открия нейното познаване, и не ще отмина от истината;

25. и не ще тръгна заедно с чезнещия от завист, защото такъв няма да има дял с премъдростта.

26. Многото мъдри са спасение за света; и разумен цар е добруване за народа.

27. Затова, учете се от думите ми, и ще придобиете полза.
ГЛАВА 7.
1. И аз съм човек смъртен, подобен на всички, потомък на първосъздадения, земнородения.

2. И аз бидох образуван в плът у майчина утроба през десет месеца, като се сгъстих в кръв от семето мъжево и от усладата, съединена със сън.

3. И аз, като се родих, задишах общия въздух и паднах на тая същата земя, първи глас издадох с плач, както всички;

4. отхраниха ме в пелени и с грижи,

5. защото ни един цар другояче не се е родил:

6. един за всички е входът в живота, и еднакъв е изходът.

7. Затова се молих - и биде ми даруван разум, виках - и слезе върху ми дух на премъдрост.

8. Аз предпочетох мъдростта пред скиптри и престоли и богатството смятах за нищо пред нея;

9. драгоценния камък не сравних с нея, защото пред нея всичкото злато е нищожен пясък, а среброто е кал в сравнение с нея.

10. Аз я обикнах повече от здраве и хубост и в избора предпочетох нея пред светлината, защото нейната светлина не угасва.

11. А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и безбройно богатство чрез ръцете й;

12. аз се радвах на всички тия блага, защото премъдростта ме ръководеше, ала не знаех, че тя е тяхна виновница.

13. Без хитрост се научих, и без завист предавам, не скривам богатството й,

14. защото тя е неизчерпно съкровище за людете; ползувайки се от нея, те влизат в съдружие с Бога чрез даровете на учението.

15. Дано Бог ми дадеше да говоря, според както разбирам, и да мисля достойно за даруваното, понеже Той е ръководител към мъдрост и изправител на мъдрите.

16. Защото в Негова ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи.

17. Сам Той ми дарува истинско познание на това, що съществува, за да позная строежа на света и действието на стихиите,

18. началото, края и средата на времената, повратните смени и измененията на времената,

19. годишните кръгове и положението на звездите,

20. природата на животните и свойствата на зверовете, стремежа на ветровете и мислите на людете, отликите на растенията и силата на корените.

21. Познах всичко, и скрито и явно, защото ме научи премъдростта, художница на всичко.

22. Тя е дух разумен, свет, единороден, многочастен, тънък, лесноподвижен, светъл, чист, ясен, безвреден, добролюбив, бърз, неудържим,

23. благодетелен, човеколюбив, твърд, непоколебим, спокоен, безпечален, всевиждащ и проникващ всички умни, чисти, най-тънки духове.

24. Защото премъдростта е по-подвижна от всяко движение, и поради своята чистота през всичко преминава и прониква.

25. Тя е дихание на Божията сила и чист излив на славата Вседържителева, затова нищо осквернено не ще влезе в нея.

26. Тя е отраз на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му.

27. Едничка е тя, но всичко може и, пребъдвайки сама в себе си, всичко подновява и, минавайки от рода в род у светите души, приготвя Божиите приятели и пророци;

28. защото Бог никого не обича, освен оногова, който живее с премъдростта.

29. Тя е по-хубава от слънцето и превъзхожда множеството звезди; в сравнение със светлината тя е по-горе;

30. защото светлината се сменява с нощта, а на премъдростта не надвива злобата.

2. Аз я обикнах и потърсих от младини, и пожелах да си я взема за невеста и станах любител на хубостта й.

3. Тя въздига благородството си с това, че живее заедно с Бога, и Владетелят над всички я е обикнал:

4. тя е посветена в тайните на Божия ум и е избирателка на делата Му.

5. Ако богатството е многожелана придобивка в живота, то кое е по-богато от премъдростта, която всичко върши?

6. Ако благоразумието върши много, то кой художник е по-добър от нея?

7. Ако някой обича праведност, - плодовете й са добродетели: тя научава на целомъдрие и на разсъдливост, справедливост и храброст, от които нищо по-полезно няма за людете в живота.

8. Ако някой желае голяма опитност, мъдростта знае отдавна миналото и налучва бъдното, знае тънкостта на думите и разрешението на загадките, предузнава личбите и чудесата и сетнините от годините и времената.

9. Затова намислих да я взема в съжителство с мене си, като зная, че тя ще ми бъде съветница на добро и утеха в грижи и скърби.

10. Чрез нея ще имам слава у народа и чест пред стареите, макар и юноша;

11. ще се покажа проницателен в съд, и в очите на силните ще заслужа учудване.

12. Кога мълча, те ще чакат, и кога заговоря, ще внимават, и кога продължа речта си, ще турят ръка на уста.

13. Чрез нея ще постигна безсмъртие и ще оставя вечен помен на ония, които бъдат след мене.

14. Ще управлявам народи, и ще ми се покоряват племена;

15. ще се уплашат от мене, кога чуят за мене страшни тирани; между народа ще съм добър и на война - храбър.

16. Като дойда у дома си, ще се успокоя с нея, защото в нейните обноски няма грубост, нито в съжителството с нея - скръб, а радост и веселие.

17. Размисляйки за това в себе си и обмисляйки в сърцето си, че в родство с премъдростта има безсмъртие,

18. и в дружба с нея - добра наслада, и в трудовете на ръцете й - неоскъдно богатство, и в разговор с нея - разум, и в общение с думите й - добра слава, - аз ходих и търсих, как да я взема за себе си.

19. Аз бях даровито дете и получил бях добра душа;

20. при това, бидейки добър, влязох и в чисто тяло.

21. Като разбрах, че иначе не мога я овладя, освен ако Бог дари, - и че беше работа на разума, да се познае, чий е тоя дар, - аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце:
ГЛАВА 9.
1. Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си

2. и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари

3. и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!

4. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си,

5. защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони.

6. Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо.

7. Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери;

8. Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил.

9. С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;

10. прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;

11. защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;

12. и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.

13. Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?

14. Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,

15. защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.

16. Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата - кой е изследвал?

17. А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?

18. И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,

19. и се спасиха чрез премъдростта.
ГЛАВА 10.
1. Тя е запазила първосъздадения отец на света, който беше сътворен самичък, и го е избавила от собственото му падение:

2. тя му е дала сила да владее над всичко.

3. А отстъпилият от нея неправедник в своя гняв загина от братоубийствена ярост.

4. Пак премъдростта заради него спаси земята, когато беше потопявана, като запази праведника чрез малко дърво.

5. Пак тя между народите, смесени в единомислие за зло, намери праведника и го заварди безукорен пред Бога, и го запази твърд в нежността му към сина.

6. Тя през време, когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града,

7. от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои.

8. Защото те, като презряха премъдростта, не само че повредиха на себе си, задето не познаха доброто, но и оставиха на живите спомен за безумието си, за да не могат скри това, в което се бяха заблудили.

9. А премъдростта спаси от неволя ония, които й служеха.

10. Тя учеше на прави пътища побягналия от братов гняв праведник, показа му царството Божие и му дарува знанието на светиите, помагаше му в огорчения и обилно награди трудовете му.

11. Когато от користолюбие го увреждаха, тя застана пред него и го обогати,

12. запази го от враговете и го тури в безопасност пред ония, които коварствуваха против него, и в силната борба му даде победа, за да знае, че от всичко най-силно е благочестието.

13. Тя не остави продадения праведник, а го спаси от грях:

14. тя слиза с него в ямата, не го остави и в окови, и сетне му донесе царски скиптър и власт над ония, които го угнетяваха, показа, че са лъжци тия, що го обвиняваха, и му дари вечна слава.

15. Тя освободи светия народ и непорочното семе от народи притеснители,

16. влезе в душата на Господния служител и се опълчи против страшните царе с чудеса и личби.

17. Тя възнагради светиите за трудовете им, води ги по чуден път; и денем им беше закрила, а нощем - звездна светлина.

18. Тя ги преведе през Червено море и ги прекара през голяма вода,

19. а враговете им издави и ги изхвърли из дълбинето на бездната.

20. И тъй, праведниците завладяха оръжието на нечестивците и възпяха Твоето свето име, Господи, и единодушно прославиха Твоята победна ръка,

21. защото премъдростта отвори на неми устата и направи разбрани детските езици.
ГЛАВА 11.
1. Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;

2. те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;

3. опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;

4. замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата - от твърд камък.

5. Защото, с каквото бяха наказани враговете им,

6. с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:

7. вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,

8. за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,

9. като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.

10. Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;

11. защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония - като гневен цар, осъждайки измъчи.

12. И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:

13. тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.

14. Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.

15. От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.

16. А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,

17. за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.

18. Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безо'бразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,

19. или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,

20. които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.

21. Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.

22. Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?

23. Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.

24. Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.

25. Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.

26. И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?

27. Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!
ГЛАВА 12.
1. Твоят нетленен Дух пребъдва у всичко.

2. Затова Ти малко по малко изобличаваш заблудилите се и, като им напомняш, в какво съгрешават, вразумяваш ги, та, като отстъпят от злото, да повярват в Тебе, Господи!

3. И тъй, като се погнуси от древните жители на Твоята света земя,

4. които вършеха омразни врачовни дела и нечестиви жертвоприношения,

5. от безжалостните убийци на деца и от ония, които на жертвени гощавки унищожаваха дробинета от човешката плът и кръв в тайни събрания,

6. и от родителите, които убиваха безпомощни души, - Ти поиска да ги погубиш чрез ръцете на отците ни,

7. та земята, най-драгоценна от всичко Твое, да приеме достойното население от Божии чеда.

8. Но и тях, като люде, Ти щади, като напрати стършели - предтечи на Твоето воинство, за да ги изтребват полека-лека.

9. Макар че не беше невъзможно за Тебе да подчиниш чрез война нечестивите под праведните, или да ги изтребиш със страшни зверове или със страшна дума наведнъж;

10. но Ти, наказвайки ги полека-лека, даваше място на покаянието, макар да знаеше, че племето им е нехелито, и злото им е вродено, и мисълта им няма да се измени довека.

11. Защото семето им беше открай проклето, и не от страх пред някого Ти оставяше греховете им ненаказани.

12. Защото, кой ще каже: "какво стори Ти?" или кой ще се опълчи против Твоя съд? и кой ще Те обвини, че си погубил народи, които си Ти сътворил? Или кой защитник ще дойде при Тебе с ходатайство за неправедни люде?

13. Защото, освен Тебе, няма Бог, Който да се грижи за всички, за да Ти доказва, че си съдил несправедливо.

14. Ни цар, ни властелин не е в сила да се яви пред Твоите очи за ония, които си погубил.

15. Бидейки праведен, Ти всичко праведно управляваш, като считаш за несвойствено на Твоята сила да осъдиш оногова, който не заслужава наказание.

16. Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, Те разполага да щадиш всички.

17. Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;

18. но, като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.

19. Но с такива дела Ти поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.

20. Защото, ако враговете на Твоите синове, макар и виновни за смърт, си наказвал с такова снизхождение и пощада, давайки им време и възможност да се освободят от злото,

21. то с какво внимание си съдил Твоите синове, на чиито отци беше дал клетва и завет за благи обещания!

22. И тъй, вразумявайки ни, Ти наказваш нашите врагове хилядократно, та, кога ние съдим, да мислим за Твоята благост, и кога нас съдят, да чакаме помилване.

23. Затова и ония нечестивци, които прекарваха живота си неразумно, Ти измъчваше с техните собствени гнусотии,

24. защото те се бяха много далеч отбили в пътищата на заблудата, мамейки се като глупави деца и почитайки за богове ония животни, които дори у враговете бяха презрени.

25. Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.

26. Но, понеже се не вразумиха от изобличителния присмех, те изпитваха заслужения Божий съд.

27. Защото, като видяха онова същото, що те сами търпяха с негодуване, върху ония, които смятаха за богове и чрез които биваха наказвани, те познаха истиннаго Бога, Когото преди се отказваха да познават;

28. затова и дойде върху тях крайно осъждане.