Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.

3. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.

4. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

5. По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.

6. Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.

7. Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.

8. Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

9. Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

10. Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.

11. Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.

12. Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.

13. Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!"

14. Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.

15. Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.

16. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.

17. Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;

18. защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.

19. За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.

20. Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,

21. за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.

22. Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, -

23. защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.

24. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,

25. за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.

26. Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:

27. ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?

28. Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.

29. Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.
ГЛАВА 23.
1. Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,

2. и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.

3. Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.

4. Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.

5. Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.

6. Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;

7. защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; "яж и пий", ти казва, но сърцето му не е с тебе.

8. Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.

9. В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.

10. Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;

11. защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.

12. Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи.

13. Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;

14. ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.

15. Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;

16. ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.

17. Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;

18. защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.

19. Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.

20. Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, -

21. защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.

22. Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.

23. Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.

24. Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.

25. Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.

26. Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, -

27. защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец;

28. тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.

29. У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи?

30. У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.

31. Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;

32. отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;

33. очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;

34. и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.

35. (И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."
ГЛАВА 24.
1. Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,

2. защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.

3. С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,

4. и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.

5. Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,

6. затова с обмисляне води' войната си, и успех ще има при много съвещания.

7. Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.

8. Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.

9. Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.

10. Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.

11. Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.

12. Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.

13. Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:

14. такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.

15. Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,

16. защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.

17. Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.

18. Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.

19. Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,

20. защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне.

21. Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай,

22. защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае?

23. Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.

24. Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят;

25. а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.

26. В уста целува оня, който отговаря с верни думи,

27. Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.

28. Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?

29. Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.

30. Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;

31. и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.

32. И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:

33. "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -

34. и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."

3. Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.

4. Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;

5. отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.

6. Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;

7. защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.

8. Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?

9. Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,

10. за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)

11. Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.

12. Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.

13. Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.

14. Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.

15. Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.

16. Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.

17. Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.

18. Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.

19. Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.

20. Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)

21. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;

22. защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.

23. Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.

24. По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.

25. Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.

26. Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.

27. Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.

28. Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.
ГЛАВА 26.
1. Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.

2. Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.

3. Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.

4. Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;

5. не отговаряй на глупеца според глупостта му *, за да се не помисли за мъдър.

6. Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.

7. Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.

8. Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.

9. Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.

10. Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.

11. Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.

12. Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

13. Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!"

14. Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си.

15. Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.

16. Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.

17. Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.

18. Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,

19. тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах".

20. Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.

21. Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва.

22. Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.

23. Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.

24. С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.

25. Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.

26. Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.

27. Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.

28. Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

* Според превода на 70-те: "не възразявай на глупеца срещу глупостта му".
ГЛАВА 27.
1. Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.

2. Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.

3. Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.

4. Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?

5. По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.

6. Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.

7. Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

8. Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.

9. Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.

10. Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.

11. Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.

12. Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.

13. Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

14. Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.

15. Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:

16. който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само' се обажда.

17. Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.

18. Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче'тен ще бъде.

19. Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.

20. Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)

21. Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)

22. Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.

23. Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;

24. защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?

25. Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.

26. Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.

27. И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.
ГЛАВА 28.
1. Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.

2. Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.

3. Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.

4. Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.

5. Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.

6. По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.

7. Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.

8. Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните.

9. Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.

10. Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.

11. Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.

12. Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.

13. Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.

14. Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.

15. Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.

16. Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.

17. Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.

18. Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.

19. Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.

20. Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.

21. Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.

22. Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.

23. Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.

24. Който окрадва баща си и майка си и казва: "това не е грях", той е съучастник на грабители.

25. Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.

26. Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.

27. Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.

28. Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.

2. Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.

3. Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.

4. Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.

5. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.

6. Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.

7. Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.

8. Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.

9. Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.

10. Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.

11. Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.

12. Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.

13. Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.

14. Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.

15. Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.

16. Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.

17. Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.

18. Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.

19. Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.

20. Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.

21. Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.

22. Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.

23. Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.

24. Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.

25. Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.

26. Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.

27. Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.
ГЛАВА 30. Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала:
2. Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,

3. не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.

4. Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?

5. Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.

6. Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.

7. За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:

8. суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,

9. да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.

10. Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.

11. Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.

12. Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.

13. Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!

14. Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотните между людете.

15. Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -

16. преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"

17. Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!

18. Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:

19. път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.

20. Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".

21. От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:

22. от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,

23. от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.

24. Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:

25. мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;

26. хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;

27. скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;

28. паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.

29. Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:

30. лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;

31. конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.

32. Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;

33. защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.