Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

3. Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.

4. Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер,

5. за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.

6. Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;

7. нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.

8. Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.

9. Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.

10. Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;

11. сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;

12. тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.

13. Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.

14. Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.

15. Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.

16. Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.

17. Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.

18. Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.

19. Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.

20. Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.

21. Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.

22. Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.

23. Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.

24. Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.

25. Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.

26. С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.

27. Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.

28. Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:

29. "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".

30. Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.

31. Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

КНИГА НА ЕКЛИСИАСТА или ПРОПОВЕДНИКА

ГЛАВА 1.
1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.

2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!

3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

15. Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

16. Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

17. И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

18. защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

2. За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?

3. Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

4. Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

5. уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

6. направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

7. придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;

8. събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

9. И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

10. Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

11. И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

12. Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

13. И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

14. на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

15. И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

16. защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

17. Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!

18. И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.

19. И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!

20. Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -

21. защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

22. Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?

23. Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

24. Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;

25. защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

26. Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

2. време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

3. време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

4. време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

5. време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

6. време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

7. време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

8. време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

9. Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

10. Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

11. Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

12. Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

13. И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.

14. Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

15. Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.

16. И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.

17. И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

18. Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

19. защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!

20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

22. И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

2. И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;

3. а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.

4. Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.

5. Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.

6. По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.

7. Обърнах се и видях друга суета под слънцето:

8. човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.

9. По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.

10. Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.

11. Също, кога лежат двама, топло им е; а един - как ще се сгрее?

12. И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.

13. По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;

14. защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.

15. Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.

16. Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!

17. Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.
ГЛАВА 5.
1. Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.

2. Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.

3. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.

4. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.

5. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори' пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?

6. Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.

7. Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;

8. а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.

9. Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!

10. Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му; и каква облага за притежателя му: нима само да гледа с очите си?

11. Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.

12. Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

13. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.

14. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.

15. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?

16. А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.

17. Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.

18. И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.

19. Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.
ГЛАВА 6.
1. Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:

2. Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!

3. Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,

4. защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.

5. То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.

6. А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?

7. Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.

8. А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?

9. По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.

10. Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.

11. Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?

12. Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?

2. По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.

3. Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.

4. На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето - в къща, дето се веселят.

5. По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;

6. защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!

7. Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.

8. Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.

9. Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.

10. Не думай: "защо прежните дни били по-добри от сегашните?", защото не от ум питаш за това.

11. Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;

12. защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.

13. Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

14. В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.

15. Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.

16. Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?

17. Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?

18. Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

19. Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.

20. Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;

21. затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;

22. защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

23. Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: "ще бъда мъдър", но мъдростта е далеко от мене.

24. Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?

25. Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, -

26. и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.

27. Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.

28. Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? - Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.

29. Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
ГЛАВА 8.
1. Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.

2. Аз казвам: пази царската дума, и то - поради клетвата пред Бога.

3. Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.

4. Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?

5. Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;

6. защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,

7. дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това - кой ще му каже?

8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.

9. Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.

10. Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!

11. Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.

12. Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;

13. а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.

14. Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!

15. И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.

16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -

17. тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
ГЛАВА 9.
1. Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.

2. За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.

3. Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.

4. Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.

5. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,

6. и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.

7. И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.

8. Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.

9. През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.

10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.

13. Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:

14. малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;

15. ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.

16. И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.

17. Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.

18. Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.