Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.

3. И рече им царят: "сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън".

4. Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: "царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи".

5. Отговори царят и рече на халдейците: "сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;

6. ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи".

7. Те повторно отговориха и рекоха: "нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той".

8. Отговори царят и рече: "добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.

9. Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи".

10. Халдейците отговориха на царя и казаха: "на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;

11. делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните".

12. Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.

13. Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.

14. Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,

15. и попита Ариоха, който беше силен при царя: "защо такава страшна повеля от царя?" Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.

16. И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.

17. Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,

18. за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.

19. И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.

20. И рече Даниил: "да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;

21. Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;

22. Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.

23. Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя".

24. Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: "не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят".

25. Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: "намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят".

26. Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: "можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?"

27. Даниил отговори на царя и рече: "тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.

28. Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:

29. ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.

30. Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.

31. Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.

32. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,

33. пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.

34. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.

35. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.

36. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.

37. Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува' царство, власт, сила и слава,

38. и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!

39. После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.

40. А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.

41. А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.

42. И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.

43. А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.

44. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно,

45. понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"

46. Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;

47. и каза царят на Даниила: "наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!"

48. Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.

49. Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго' над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.
ГЛАВА 3.
1. Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;

2. и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.

3. И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.

4. Тогава глашатай високо се провикна: "обажда ви се вам, народи, племена и езици:

5. щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;

6. а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".

7. Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.

8. В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.

9. Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!

10. Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;

11. а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.

12. Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго'; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".

13. Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго'; и доведоха тия мъже при царя.

14. Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго' не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?

15. Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"

16. Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго' и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.

17. Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.

18. Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".

19. Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго', и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;

20. и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго' и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.

21. Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.

22. И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго'.

23. А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго' - паднаха в горящата огнена пещ вързани.

24. * (И ходеха сред пламъка, възпявайки Бога и благославяйки Господа.

25. Тогава Азария стана и взе да се моли и, като отвори устата си сред огъня, възгласи:

26. "благословен си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти вовеки.

27. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас, и Твоите всички дела са истински, Твоите пътища - прави и Твоите всички съдби - истински.

28. Ти извърши истински съд във всичко, що напрати против нас и против Иерусалим, светия град на отците ни, защото по истина и по съд Ти напрати всичко това против нас за нашите грехове.

29. Защото ние съгрешихме и постъпихме беззаконно, като отстъпихме от Тебе, и във всичко съгрешихме;

30. Твоите заповеди не слушахме и не ги пазихме и не постъпвахме, както ни бе заповядал, за да ни бъде добре.

31. И всичко, що ни Ти напрати, и всичко, що стори с нас, стори по истински съд, -

32. и ни предаде в ръцете на беззаконни врагове, на най-омразни отстъпници и на неправосъден и най-зъл цар по цяла земя.

33. И сега не можем да отворим устата си; ние станахме за срам и похула на Твоите раби и на ония, които Те почитат.

34. Но не ни предавай завинаги заради Твоето име и не разрушавай завета Си.

35. Не отнимай от нас милостта Си заради Авраама, Твоя възлюбен, заради Исаака, Твоя раб, и Израиля, светия Твой,

36. на които си казал, че ще умножиш семето им като звездите небесни и като пясъка на брега морски.

37. Намалени сме, Господи, повече от всички народи и сме унижени сега по цяла земя за нашите грехове,

38. и нямаме сега ни княз, ни пророк, ни вожд, ни всесъжение, ни жертви, ни приноси, ни тамян, нито място, да Ти принесем жертва и да намерим Твоята милост.

39. Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети.

40. Както при всесъжение на овни и юнци, както при хиляди тлъсти агнета, тъй да Ти бъде благоугодна жертвата ни днес пред Тебе; защото няма срам за ония, които се Тебе уповават.

41. И сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице.

42. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост;

43. избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи,

44. та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши,

45. за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена."

46. А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти,

47. и дигаше се пламък над пещта четирийсет и девет лакти

48. и откъсваше се и изгаряше ония от халдейците, които достигаше около пещта.

49. Но Ангел Господен слезе в пещта заедно с Азария и ония, които бяха с него,

50. и изхвърли огнения пламък из пещта и направи тъй, че сред пещта се яви като че шумлив влажен вятър, и огънят никак не се допираше до тях и не ги повреди, нито ги смути.

51. Тогава тия тримата сякаш с едни уста взеха да пеят в пещта, да благославят и прославят Бога:

52. "благословен си Ти, Господи, Боже на отците ни, и хвален и прославен вовеки, и благословено е името на Твоята слава, име свето и прехвално и прославено вовеки.

53. Благословен си Ти в храма на светата Твоя слава, прехвален си и прославен вовеки.

54. Благословен си Ти, Който видиш бездната, Който седиш над Херувими, и си прехвален и прославен вовеки.

55. Благословен си Ти върху престола на славата на Твоето царство, прехвален си и прославен вовеки.

56. Благословен си Ти върху твърдта небесна, прехвален си и прославен вовеки.

57. Всички дела Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

58. Ангели Господни, благословете Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

59. Благословете, небеса, Господа, пейте и Го прославяйте вовеки.

60. Благословете Господа, всички води, които сте по-високо от небесата, пейте и Го прославяйте вовеки.

61. Благословете Господа, всички сили Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

62. Благословете Господа, слънце и луно, пейте и Го прославяйте вовеки.

63. Благословете Господа, звезди небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

64. Благословете Господа, всички дъждове и роси, пейте и Го прославяйте вовеки.

65. Благословете Господа, всички ветрове, пейте и Го прославяйте вовеки.

66. Благословете Господа, огън и жар, пейте и Го прославяйте вовеки.

67. Благословете Господа, студ и пек, пейте и Го прославяйте вовеки.

68. Благословете Господа, роса и скреж, пейте и Го прославяйте вовеки.

69. Благословете Господа, нощи и дни, пейте и Го прославяйте вовеки.

70. Благословете Господа, светлина и тъмнина, пейте и Го прославяйте вовеки.

71. Благословете Господа, лед и мраз, пейте и Го прославяйте вовеки.

72. Благословете Господа, скреж и сняг, пейте и Го прославяйте вовеки.

73. Благословете Господа, мълнии и облаци, пейте и Го прославяйте вовеки.

74. Да благослови Господа земята, да пее и да Го прославя вовеки.

75. Благословете Господа, планини и хълмове, пейте и Го прославяйте вовеки.

76. Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки.

77. Благословете Господа, извори, пейте и Го прославяйте вовеки.

78. Благословете Господа, моря и реки, пейте и Го прославяйте вовеки.

79. Благословете Господа, китове и всичко, що се движи във водите, пейте и Го прославяйте вовеки.

80. Благословете Господа, всички птици небесни, пейте и Го прославяйте вовеки.

81. Благословете Господа, зверове и всички добитъци, пейте и Го прославяйте вовеки.

82. Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го прославяйте вовеки.

83. Благослови, Израилю, Господа, пей и Го прославяй вовеки.

84. Благословете Господа, свещеници Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

85. Благословете Господа, раби Господни, пейте и Го прославяйте вовеки.

86. Благословете Господа, духове и души на праведните, пейте и Го прославяйте вовеки.

87. Благословете Господа, праведни и смирени по сърце, пейте и Го прославяйте вовеки.

88. Благословете Господа, Анание, Азарие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта, избави ни изсред пещта на горящия пламък, избави ни изсред огъня.

89. Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вовеки.

90. Благословете Бога на боговете, всички, които почитате Господа, пейте и славете, защото милостта Му е вовеки".)

91. Цар Навуходоносор (като чу, че те пеят) биде смаян, стана бързо и каза на велможите си: "нали трима души вързани хвърлихме в огъня?" Те отговориха на царя: "наистина тъй, царю!"

92. На това той рече: "ето, аз виждам четирима души, невързани да ходят сред огъня, и нищо им няма; и видът на четвъртия е подобен на сина Божий".

93. Тогава Навуходоносор се приближи до устата на разпалената с огън пещ и рече: "Седрахе, Мисахе и Авденаго', раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!" Тогава Седрах, Мисах и Авденаго' излязоха изсред огъня.

94. И като се събраха сатрапи, наместници, военачалници и съветници цареви, видяха, че върху телата на тия мъже огънят не е имал сила, дори космите на главата не бяха опърлени, и дрехите им не бяха изменени, и дори миризма от изгорено нямаше от тях.

95. Тогава Навуходоносор рече: благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя Ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха и не послушаха царската повеля и предадоха телата си (на огън), за да не служат и да се не покланят на друг бог, освен на своя Бог!

96. И от мене се дава повеля; който от всеки народ, племе и език изговори хула против Бога Седрахов, Мисахов и Авденагов, да бъде насечен на късове, и къщата му да се обърне на развалини, защото няма друг бог, който да може така да избавя".

97. Тогава царят въздигна Седраха, Мисаха и Авденаго' в страната Вавилонска (възвеличи ги и ги удостои с началство над другите иудеи в царството си).

98. Цар Навуходоносор към всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: мирът да ви се умножи!

99. Угодно ми е да ви обадя личбите и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене.

100. Колко велики са личбите Му, и колко мощни чудесата Му! Царството Му е царство вечно, и владичеството Му - из рода в род.

* Стиховете от 24 до 91 са взети от гръцки, понеже ги няма в еврейския текст.
ГЛАВА 4.
1. Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.

2. Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.

3. И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.

4. Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.

5. Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар - по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.

6. Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.

7. А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях - ето, сред земята дърво твърде високо.

8. Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.

9. Листата му - прекрасни, и плодове по него - много, и храна на него - за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.

10. И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.

11. Като извика високо, Той каза: "отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;

12. но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.

13. Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.

14. По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете".

15. Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.

16. Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: "Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му". Валтасар отговори и рече: "господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му - за твоите врагове!

17. Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,

18. на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,

19. това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти - до краищата земни.

20. А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, -

21. ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар - царя:

22. тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.

23. А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.

24. Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир".

25. Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.

26. Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,

27. царят каза: "не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!"

28. Тая дума беше още на царя в устата, и от небето биде глас: "тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!

29. И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!"

30. Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.

31. След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.

32. И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?

33. В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.

34. Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.