Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Те имаха това съдържание: "цар Антиох до Симона, първосвещеник и управител на народа, и до иудейския народ - поздрав.

3. Понеже зловредни люде завладяха царството на нашите бащи, аз намислих да възвърна царството, за да го възстановя, както беше преди. Затова събрах голяма войска и приготвих военни кораби

4. и реших да обходя страната, за да накажа ония, които я опустошиха и разориха много градове в царството.

5. Оставам сега на тебе всички данъци, които ти отстъпяха царете преди мене, и другите дарове, които те ти отстъпяха;

6. позволявам ти да сечеш свои монети в твоята страна.

7. Иерусалим и светилището нека бъдат свободни; и всички оръжия, които приготви, и крепостите, които построи и които владееш, нека останат у тебе.

8. И всеки царски дълг и бъдещите царски дългове отсега и завинаги нека ти бъдат простени.

9. Кога пък завладеем нашето царство, тогава ще почетем тебе, твоя народ и храма с голяма чест, та вашата слава да се разнесе по цяла земя".

10. В сто седемдесет и четвъртата година влезе Антиох в земята на бащите си, и се събраха при него всички войски, тъй че останалите при Трифона бяха малко.

11. Цар Антиох го преследва, и той побягна в Дора, която е при морето,

12. защото видя, че се струпаха върху му беди, и го напуснаха войските.

13. Тогава Антиох дойде в Дора със сто и двайсет хиляди войници и осем хиляди конница;

14. той обкръжи града откъм суша, и корабите приближиха от морето, и притесняваше града откъм суша и море, като не даваше никому ни да излезе, ни да влезе.

15. Тогава дойдоха от Рим Нуминий и придружаващите го - с писма до царете и до страните; писмата съдържаха това:

16. "Левкий, римски консул, до цар Птоломея - поздрав.

17. Дойдоха при нас иудейските пратеници, наши приятели и съюзници, пратени от първосвещеник Симона и от иудейския народ, за да възобновят отдавнашното приятелство и съюз,

18. и донесоха златен щит от хиляда мини.

19. И тъй, ние намерихме за добре да пишем до царете и до страните, да не им причиняват зло и да не воюват против тях, против градовете им и страната им, и да не помагат на ония, които воюват против тях.

20. Ние решихме да приемем от тях щита.

21. Прочее, ако някои зловредни люде са побягнали при вас от тяхната страна, предайте ги на първосвещеник Симона, за да ги накаже според техния закон".

22. Същото писа той на цар Димитрия и Атала, на Ариарафа и Арсака,

23. и до всички области: Сампсама и Спарта, Делос и Минд, Сикион и Кария, Самос и Памфилия, Ликия и Халикарнас, Родос и Фасилида, Кос и Сида, Арад и Гортина, Книда, Кипър и Кириния.

24. Препис от тия писма пратиха на първосвещеник Симона.

25. Цар Антиох пък обсади вторично Дора, като я нападаше от всички страни и поставяше машини, и тъй загради Трифона, че тоя не можеше ни да влезе, ни да излезе.

26. Симон му изпрати на помощ две хиляди отбор мъже, сребро и злато, и доста припаси;

27. но той не прие това, отхвърли всичко, за което се бе условил по-преди с него, и се отчужди от него.

28. И прати при него Атиновия, едного от своите приятели, да води преговори с него и да каже: "вие владеете Иопия, Газара и иерусалимската крепост - градове в моето царство;

29. вие опустошихте техните предели, причинихте голяма злочестина в земята и завладяхте много места в моето царство.

30. Предайте, прочее, сега градовете, които взехте, и данъците от тия места, които владеете извън иудейските предели.

31. Ако ли не, дайте вместо тях петстотин таланта сребро; а за опустошението, което извършихте, и за данъците от градовете - други петстотин таланта; ако пък не дадете, ние ще дойдем и ще воюваме с вас".

32. И дойде в Иерусалим Атиновий, приятелят на царя, и, като видя славата на Симона и скривалището със златни и сребърни предмети и околното великолепие, учуди се и му обади думите на царя.

33. В отговор Симон му каза: "ние нито чужда земя взехме, нито господаруваме над чужда, но владеем наследството от нашите бащи, което нашите врагове някогаш неправедно присвоиха.

34. Ние пък, като намерихме сгодно време, пак си възвърнахме наследството на нашите бащи.

35. Колкото се отнася до Иопия и Газара, които ти искаш, то те сами причиниха много зло на народа в нашата страна; за тях ще дадем сто таланта". На това Атиновий нищо не отговори,

36. но ядосан се върна при царя и му предаде тия думи; разказа му също за славата на Симона и за всичко, което бе видял, и царят се много разгневи.

37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.

38. Тогава царят направи Кендевея военачалник на крайморската страна и му предаде пешите и конните войски;

39. той му заповяда да се опълчи против Иудея, заповяда му да построи Кедрон и да укрепи портите, а също и как да воюва с народа; сам пък царят се спусна подир Трифона.

40. Кендевей дойде в Иамния и почна да предизвиква народа на бой, да нахлува в Иудея, да пленява народа и да убива;

41. той построи Кедрон и разположи там конница и войска, та те, като излизат оттам, да обикалят иудейските пътища, както му бе заповядал царят.
ГЛАВА 16.
1. Иоан се върна из Газара и разказа на баща си Симона това, което Кендевей вършеше.

2. Тогава Симон повика двамата си по-стари сина, Иуда и Иоана, и им каза: "аз, моите братя и домът на баща ми воювахме против враговете на Израиля от младост до днес и много пъти с нашите ръце успешно спасявахме Израиля.

3. Но ето, аз остарях, а вие по Божия милост се намирате в цветуща възраст: застъпете моето място и на брата ми, идете и се сражавайте за нашия народ, и небесната помощ да бъде с вас".

4. И избра Симон из страната двайсет хиляди войници и конници, които тръгнаха против Кендевея и пренощуваха в Модин.

5. Като станаха сутринта, излязоха на равнината, и ето - насреща им многобройна войска, пеши и конни, и между тях имаше поток.

6. И дигна се той (Иоан) против тях сам и народът му и, като видя, че народът се бои да мине потока, мина пръв; видяха това войниците и минаха след него.

7. След това той раздели народа, като тури конницата между пехотата; а неприятелската конница беше твърде многобройна.

8. Щом затръбиха със свещените тръби, Кендевей удари на бяг и войската му; от тях паднаха много ранени, а останалите избягаха в крепостта.

9. Тогава биде ранен Иуда, брат на Иоана; но Иоан ги гони, докле дойде в Кедрон, който Кендевей бе построил.

10. Те побягнаха в кулите, които се намираха в областта на Азот, но Иоан запали с огън кулите, и загинаха от побягналите до две хиляди мъже; след това той се върна с мир в Иудейската земя.

11. Птоломей пък, син на Авува, биде поставен началник на Иерихонската равнина и притежаваше много сребро и злато,

12. защото беше зет на първосвещеника.

13. Но сърцето му се възгордя, и той поиска да завладее страната, като замисляше чрез коварство да погуби Симона и синовете му.

14. Между туй Симон, като посещаваше градовете на страната и се грижеше за нуждите им, дойде в Иерихон, - сам той и синовете му Мататия и Иуда, в сто седемдесет и седмата година, в единайсетия месец; това е месец сават.

15. Синът на Авува с коварство ги прие любезно в неголямата крепост, която се нарича Док, от него съградена, и направи им голям пир; там бе скрил мъже.

16. И когато Симон и синовете му се опиха, стана Птоломей и тия, що бяха с него, взеха оръжията си и, като влязоха при Симона във време на пира, убиха него, двамата му сина и някои от неговите служители.

17. Тъй извърши той голямо вероломство и отвърна зло за добро.

18. Птоломей писа за това до царя и поиска от него да му прати войска на помощ, а той да му предаде страната и градовете.

19. В същото време той прати в Газара мъже да убият Иоана, а до хилядоначалниците прати писма да дойдат при него, за да им даде сребро, злато и подаръци;

20. а други прати да завладеят Иерусалим и храмовата планина.

21. Но някой се затече при Иоана в Газара и му извести, че баща му и братята му са погубени и че Птоломей пратил да убият и него.

22. Като чу това, Иоан се доста смути; той хвана мъжете, които бяха дошли да го погубят, и ги уби, защото бе узнал, че искат него да погубят.

23. Другите пък Иоанови дела: войните му, мъжествените му подвизи, славно извършени, съграждането на стените от него и другите му дела -

24. ето, те са описани в дневника на неговото първосвещенствуване, от времето, когато той стана първосвещеник след баща си.

ВТОРА КНИГА МАКАВЕЙСКА

ГЛАВА 1.
1. До братята иудеи в Египет - поздрав. Братята иудеи в Иерусалим и в цялата Иудейска страна ви желаят честит мир.

2. Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби: Авраама, Исаака и Иакова!

3. Да даде на всички ви сърце, за да Го почитате и да изпълнявате волята Му от все сърце и усърдна душа?

4. Да открие сърцето ви за Своя закон и повеления и да дарува мир!

5. Да чуе молитвите ви, да бъде милостив към вас и да не ви остави във време на бедствие!

6. Тъй сега ние се молим за вас.

7. В царуването на Димитрия, в сто шейсет и деветата година, ние, иудеите, бяхме ви писали в скръб и страдания, що ни постигнаха в ония години, когато Иасон и съмишлениците му бяха се отметнали от светата земя и царството,

8. бяха изгорили вратата и пролели невинна кръв. Тогава ние се молихме Господу и бяхме послушани; принасяхме жертви и семидал, палихме светилници и предлагахме хлябове.

9. И сега празнувайте си празник Шатри през месец хаслев.

10. В сто осемдесет и осмата година живеещите в Иерусалим и в Иудея, старейшините и Иуда - до Аристовула, учител на цар Птоломея, който произхожда от рода на помазаните свещеници, и до живеещите в Египет иудеи - поздрав и привет.

11. Избавени с помощта на Бога от много опасности, ние Му благодарим тържествено, задето можахме да се противопоставим на царя,

12. понеже Той прогони ония, които се бяха опълчили против светия град.

13. Защото, когато царят дойде в Персия и с него войската, която се смяташе непобедима, те бидоха поразени в храма на Нанея чрез измама, с която си послужиха жреците Нанеини.

14. Именно, Антиох, под предлог, че иска да се ожени за нея, дойде на онова място с другарите си, за да вземе парите като вено;

15. жреците Нанеини предложиха парите, и Антиох влезе с неколцина души вътре в храма; щом влезе Антиох, жреците заключиха храма

16. и, като отвориха тайния отвор на свода, взеха да хвърлят камъни и убиха предводителя, както и ония, които бяха с него, разсякоха ги на късове и, след като им отсякоха главите, хвърлиха ги на ония, които бяха вън.

17. За всичко това благословен да бъде нашият Бог, Който предаде нечестивците!

18. И тъй, като имаме намерение в двайсет и петия ден на хаслев да празнуваме очищението на храма, счетохме за нужно да ви обадим, та и вие да празнувате празник Шатри и празника на огъня, установен от Неемия, когато той, след като съгради храма и жертвеника, принесе жертва.

19. Защото, когато бащите ни били отведени в Персия, благочестивите свещеници взели тайно огън от жертвеника, скрили го в дълбочината на кладенеца, който имал сухо дъно, и така го покрили, че никой не е могъл да открие това място.

20. А след като минали много години, когато било угодно Богу, Неемия, проводен от персийския цар, пратил за тоя огън потомците на ония свещеници, които го били скрили. А когато обадили, че не намерили огън, а само гъста вода,

21. той им заповядал да начерпят и да донесат от нея; и когато след това били приготвени жертви, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тая вода дървата и сложеното върху тях.

22. Като направили това, и дошло време да огрее слънцето, което преди било закрито от облаци, разпалил се такъв голям огън, че всички се почудили.

23. А свещениците и всички други, докато горяла жертвата, извършвали молитва; Ионатан захващал, а другите заедно с Неемия припявали.

24. Молитвата била такава: "Господи, Господи Боже, Създателю на всички, страшний и силний, праведний и милостивий, едничък Цар и благодетел,

25. едничък подател на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израиля от всякакво зло, Който си избрал отците и си ги осветил!

26. Приеми тая жертва за целия Твой народ Израиля, запази тоя Твой дял и го освети;

27. събери нас, пръснатите, освободи ония, които робуват на езичници, погледни милостно на унизените и презрените, та да познаят езичниците, че Ти си наш Бог;

28. накажи ония, които ни угнетяват и надменно наскърбяват;

29. посели Твоя народ на светото Твое място, както е казал Моисей."

30. Свещениците в това време пели тържествени песни.

31. А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да полеят с останалата вода големи камъни.

32. Щом извършили това, избухнал пламък, но от светлината, която изгряла от жертвеника, той изчезнал.

33. Когато станало известно това събитие и било обадено на персийския цар, че в онова място, гдето преселените свещеници били скрили огън, се намерила вода, с която Неемия и тези, които били с него, осветили жертвеника, -

34. царят, след изследване работата, оградил това място като свещено.

35. И на ония, към които благоволил, царят раздавал много дарове, които сам получавал.

36. Ония, които били с Неемия, нарекли това място Нетар, което значи: очищение; мнозина пък го наричат Нетай.

2. и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.

3. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.

4. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.

5. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.

6. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.

7. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.

8. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.

9. Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.

10. Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.

11. Моисей тогава казал: "понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна".

12. Соломон също тъй празнувал осем дена.

13. Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.

14. Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.

15. Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го доносят.

16. Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.

17. А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,

18. както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.

19. Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.

20. А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,

21. също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,

22. и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,

23. възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, -

24. всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.

25. Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,

26. ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, -

27. макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,

28. както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,

29. като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.

30. Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.

31. Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.

32. А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.

33. И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.
ГЛАВА 3.
1. Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония,

2. имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове,

3. тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба.

4. Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище.

5. И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия,

6. та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя.

7. Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища.

8. Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на Келе-Сирия и Финикия, а всъщност - за да изпълни царевата воля.

9. Като стигнал в Иерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал: наистина ли е всичко тъй?

10. Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,

11. и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато

12. и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм, -

13. Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна.

14. Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение.

15. Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили.

16. Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.

17. Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.

18. Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:

19. жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,

20. а всички протягаха ръце към небето и се молеха.

21. Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.

22. Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.

23. А Илиодор вършеше предрешеното.

24. Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата, Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба: всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,

25. защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.

26. Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.

27. Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.

28. Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.

29. Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.

30. А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.

31. Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.

32. Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.

33. Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: "въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;

34. а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила". Като казаха това, те изчезнаха.

35. А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,

36. като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.

37. А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Иерусалим, тоя отговори:

38. "ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:

39. Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва".

40. Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.

2. Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.

3. И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,

4. Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, -

5. отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.

6. Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.

7. Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,

8. като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи - осемдесет таланта.

9. Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци.

10. Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави.

11. Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Иоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи.

12. Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха.

13. Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник,

14. тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск.

15. За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за най-добро.

16. Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха по всичко тям да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители;

17. защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време.

18. Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там,

19. нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Иерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски;

20. и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на веслени кораби.

21. Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Иерусалим.

22. Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия.

23. След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи.

24. Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона.

25. Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.

26. Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.

27. Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,

28. понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.

29. Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат - Кратита, началник на кипряните.

30. В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.

31. Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.

32. Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.

33. Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място - в Дафна, що е до Антиохия.

34. Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.

35. От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж.

36. А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.

37. Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,

38. и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него - убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.

39. А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.

40. След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.

41. Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабчеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,

42. тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.

43. За това нещо имаше съд над Менелая.

44. Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.

45. Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.

46. И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.

47. Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.

48. И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.

49. Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.

50. А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и, възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.