ГЛАВА 12.
1. А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
2. Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
3. Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
4. Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
5. има различни служби, ала Господ е един и същ;
6. има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
7. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
8. защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;
9. едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;
10. едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.
11. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.
12. И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос.
13. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14. Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15. Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16. И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17. Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18. Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19. И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20. А сега - много членове, пък едно тяло.
21. И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22. Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23. и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24. и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25. за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27. Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
28. И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29. Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30. Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31. Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
ГЛАВА 13.
1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
ГЛАВА 14.
1. Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате.
2. Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3. който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4. Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5. Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6. А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7. И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8. Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9. Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10. Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11. Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12. Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15. И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум.
16. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17. Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18. Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19. но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20. Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21. В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22. Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23. Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
24. Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25. тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
26. И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука.
27. Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28. Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29. Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30. но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31. Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32. И пророчески духове се покоряват на пророци;
33. защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34. Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36. Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37. Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38. А който не разбира, нека не разбира.
39. И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40. Всичко да става с приличие и ред.
ГЛАВА 15.
1. Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2. чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3. Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4. че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5. и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6. после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7. после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8. а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9. Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10. Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11. И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
12. И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13. А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14. ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15. При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16. защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17. ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18. тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
21. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23. но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24. а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25. Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26. А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27. защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29. Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30. Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31. Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32. Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33. Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34. Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам.
35. Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36. Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38. но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39. Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
40. Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41. един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
43. сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44. сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45. Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
46. Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47. Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48. Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49. и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50. И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51. Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52. изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53. защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
54. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
55. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56. Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57. Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
58. И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
ГЛАВА 16.
1. А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
2. във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
3. А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.
4. Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
5. Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
6. А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
7. Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
8. А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9. защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
10. Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
11. Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12. А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
13. Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14. всичко у вас да става с любов.
15. Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16. покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17. Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие,
18. защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19. Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20. Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21. Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22. Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *.
23. Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24. и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
* Да бъде отлъчен до идването на Господа.
ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 1.
1. Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4. Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5. Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6. Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7. и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията пак тъй ще бъдете участници и в утехата.
8. Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9. Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10. Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11. като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
12. Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13. Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14. както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15. И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16. и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17. Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
18. Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
19. Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
20. понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
21. А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23. Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24. не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
ГЛАВА 2.
1. И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2. Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3. Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4. От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5. Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6. Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7. така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8. затова моля ви да покажете към него любов.
9. Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10. А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11. за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12. Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13. духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14. Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15. Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16. на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите - живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17. Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
ГЛАВА 3.
1. Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2. Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3. вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
4. Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5. но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни аде от Бога:
6. Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7. И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8. то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9. Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10. И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11. Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12. Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13. а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14. Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15. И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
16. Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17. А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
ГЛАВА 4.
1. Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2. но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3. Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4. на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5. Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6. Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9. гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12. тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14. като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16. Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17. Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18. като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
Достарыңызбен бөлісу: |