Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви:

3. съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше;

4. съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно;

5. съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом.

6. Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи.

7. Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки;

8. и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева.

9. Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха по-лошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове.

10. И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.

11. Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.

12. И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.

13. И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.

14. След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея,

15. премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.

16. И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.

17. Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.

18. Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви.

19. И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, - са описани в записките на Хозая.

20. И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон.

21. Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години.

22. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.

23. И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.

24. Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.

25. Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия.
ГЛАВА 34.
1. Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година.

2. Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ходеше по пътищата на отца си Давида и се не отбиваше ни надясно, ни наляво.

3. На осмата година от царуването си, бидейки още момче, начена да прибягва към Бога на отца си Давида, а на дванайсетата година захвана да чисти Иудея и Иерусалим от оброчищата, от посветените дървета и от ваяните и леяни кумири.

4. Разрушиха пред лицето му жертвениците на Вааловци и статуите, които се издигаха над тях; отсече посветените дървета, и изваяните леяни кумири строши и разби на прах, като разпиля по гробовете на ония, които им бяха принасяли жертви;

5. костите на жреците изгори върху техните жертвеници, и очисти Иудея и Иерусалим;

6. и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, дори до коляното Нефталимово, и в техните опустошени околности,

7. той събори жертвениците и посветените дървета, разби на прах кумирите и строши всички статуи по цялата Израилска земя, и се върна в Иерусалим.

8. На осемнайсетата година от царуването си, след като биде очистена страната и Божият дом, той прати Шафана, сина Ацалиев, Маасея, градоначалника, и Иоаха, сина Иоахазов, летописец, да подновят дома на Господа, своя Бог.

9. Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски,

10. и дадоха го в ръцете на разпоредниците, отредени при дома Господен, да го раздават на работниците, които работеха в Господния дом при поправката и подновяването на дома.

11. И те раздаваха на дърводелци и зидари, за да купуват дялани камъни и дървета за свръзки и за покриване зданията, които иудейските царе бяха съсипали.

12. Тия човеци действуваха честно при работата, и за надзор над тях бяха поставени Иахат и Овадия, левити от Мерариевите синове, и Захария и Мешулам от Каатовите синове, и всички левити, които умееха да свирят на свирала.

13. Пак те бяха отредени над носачите и нагледваха всички работници при всяка работа; пак левити бяха и писари, и разпоредници, и вратари.

14. Когато изваждаха среброто, що беше принесено в Господния дом, свещеник Хелкия намери книгата на закона Господен, дадена чрез Моисеева ръка.

15. Заговори Хелкия, та каза на писаря Шафана: намерих книгата на закона в дома Господен. И Хелкия подаде книгата Шафану.

16. Шафан отнесе книгата при царя и при това донесе на царя тая вест: твоите раби вършат всичко, що е тям поръчано.

17. Изсипаха среброто, което се намери в дома Господен, и го предадоха в ръцете на отредените и в ръцете на разпоредниците.

18. Писарят Шафан обади още на царя и рече: тая книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я прочете пред царя.

19. Като чу царят думите на закона, раздра дрехите си.

20. И заповяда царят на Хелкия и на Ахикама, сина Шафанов, на Авдона, сина Михеев, и на писаря Шафана и на царския слуга Асаия, като каза:

21. Идете и попитайте Господа за мене, за останалите в Израил и за Иуда върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който е пламнал върху ни, задето бащите ни не опазиха Господните думи, за да постъпват по всичко, що е писано в тая книга.

22. Тогава Хелкия и ония, които бяха от царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, - а тя живееше във втората част на Иерусалим, - и говориха с нея по това.

23. И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,

24. тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му - всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар,

25. задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.

26. А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул:

27. понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, - то и Аз те чух, казва Господ.

28. Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора.

29. Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Иерусалим,

30. и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен.

31. След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа - да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга.

32. И царят заповяда на всички, които бяха в Иерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.

33. И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си.
ГЛАВА 35.
1. Иосия направи Пасха на Господа в Иерусалим, и заклаха пасхалното агне на четиринайсетия ден от първия месец.

2. И настани свещениците по местата им и ги насърчаваше да служат в дома Господен;

3. и каза на левитите, посветени Господу и наставници на всички израилтяни: поставете светия ковчег в храма, който съгради Соломон, син Давидов, цар Израилев; няма нужда да го носите на рамена; служете сега на Господа, нашия Бог, и на народа Му Израиля;

4. застанете според родовете си, според смените си, както е заповядано от Давида, цар Израилев, и както е заповядано от сина му Соломона,

5. стойте в светилището, според както са разпределени родовете на вашите братя, синовете народни, и според както са разделени левитските родове,

6. заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно Господнето слово чрез Моисея.

7. И подари Иосия на синовете народни, на всички, които бяха там, от дребния добитък агънца и козлета, все за пасхална жертва, на брой трийсет хиляди, и три хиляди вола. Това беше от царския имот.

8. И князете му усърдно даваха принос за народа; а свещениците и левитите: Хелкия, Захария и Иехиил, началници на Божия дом, дадоха на свещениците за жертва пасхална две хиляди и шестстотин (овци, агънца и козлета) и триста вола;

9. Хонания, Шемаия и Натанаил, негови братя, Хашавия, Иеиел и Иозавад, левитски началници, подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди овци и петстотин вола.

10. Тъй се приготви службата, и по царева заповед свещениците застанаха на местата си и левитите според смените си;

11. заклаха пасхалното агне, и свещениците ръсеха с кръвта, която вземаха от ръцете на левитите, а левитите деряха кожите;

12. и разпределиха отреденото за всесъжение, за да го раздадат по отделения на родовете на синовете народни, за принос Господу, както е писано в Моисеевата книга. Също тъй направиха и с воловете.

13. И опекоха на огън пасхалното агне, според устава; и свещените жертви свариха в котли, гърнета и тави, и бързо раздадоха на целия народ,

14. а след това приготвиха за себе си и за свещениците, защото свещениците, синове Ааронови, бяха заети с принасяне всесъжения и тлъстини до нощта; затова левитите готвеха и за себе си и за свещениците, синове Ааронови.

15. И певците, синове Асафови, си оставаха по местата, според наредбите на Давида и Асафа, Емана и Идитуна, царевия ясновидец, и вратарите при всяка врата: нямаше защо да напущат службата си, понеже братята им левити готвеха за тях.

16. Тъй беше наредена цялата служба Господу в оня ден, за да направят Пасха и да принесат всесъжения върху Господния жертвеник, по заповед на цар Иосия.

17. И Израилевите синове, които бяха там, правиха Пасха в онова време и празника на Безквасниците през седем дена.

18. Такава Пасха не беше правена у Израиля от дните на пророк Самуила; и от всички Израилеви царе ни един не бе правил такава Пасха, каквато извърши Иосия, свещениците, левитите и всички иудеи и израилтяни, които бяха там, и жителите иерусалимски.

19. Тая Пасха биде извършена в осемнайсетата година от царуването на Иосия.

20. После всичко това, което стори Иосия в Божия дом (той изгори на огън и чревовещатели, и магьосници, и капища, и идоли, и дъбрави, които имаше в Иерусалим и в Иудея, за да утвърди думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен; и нямаше подобен нему преди него, който да се обърне към Господа от все сърце и душа и с все сила, съгласно с целия закон Моисеев; не се издигна и след него подобен нему. Но пак Господ се не отвърна от голямата ярост на гнева Си, - ярост, с каквато Господ се бе разгневил на Иудея за всички оскърбления, с които Го прогневи Манасия. И бе казал Господ: ще отхвърля и Иуда от лицето Си, както отхвърлих дома Израилев, ще отхвърля и град Иерусалим, който бях избрал, и храма, за който бях казал: там ще бъде името Ми), излезе Нехао, египетски цар, на война към Кархемис, на Ефрат; и Иосия излезе насреща му.

21. Нехао проводи при него пратеници да кажат: какво има между мене и тебе, царю иудейски? Против тебе сега не съм тръгнал, а за там, дето имам война. Бог ми заповяда да бързам; недей се противи на Бога, Който е с мене, за да те не погуби.

22. Но Иосия не отстъпи пред него, а се приготви да се срази с него; и не послуша думите на Нехао, що бяха от Бога, а излезе на бой в долина Мегидо.

23. И стрелнаха стрелците в цар Иосия, и царят каза на слугите си: отведете ме, защото съм тежко ранен.

24. Слугите му го снеха от колесницата, качиха го в друга негова кола и го откараха в Иерусалим. И той умря, и биде погребан в гробниците на отците си. Цяла Иудея и Иерусалим оплакаха Иосия.

25. Иосия биде оплакан и от Иеремия в плачевна песен; него споменуваха всички певци и певици в плачевните си песни, известни и доднес, които предадоха за употреба в Израил; и ето, те са писани в книгата на плачевните песни.

26. Останалите дела на Иосия и добродетелите му, съгласни със заповяданото в закона Господен,

27. и неговите дела, първи и последни, са описани в книгата на царете израилски и иудейски.
ГЛАВА 36.
1. Народът на страната взе Иоахаза, сина Иосиев, (помаза го) и го възцари вместо баща му в Иерусалим.

2. Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца. (Майка му се казваше Амигал, дъщеря Иеремиева, от Ловна. Той стори лукаво дело пред Господа по всичко тъй, както вършеха бащите му. И окова го фараон Нехао в Девлат, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим.)

3. Египетският цар го свали от престола в Иерусалим (откара го в Египет) и наложи на земята глоба сто таланта сребро и един талант злато.

4. Египетският цар постави брата му Елиакима за цар над Иудея и над Иерусалим, и промени името му на Иоаким, а брата му Иоахаза Нехао взе и го отведе в Египет (дето и умря. Той даваше на фараона и сребро и злато: тогава страната захвана да дава сребро по заповедта на фараона, и всеки, според властта си, искаше сребро и злато от народа на страната за данък на фараон Нехао).

5. Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години. (Майка му се казваше Зехора, дъщеря Нириева, от Рама.) Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог (по всичко, що вършеха бащите му. В негови дни Навуходоносор, цар вавилонски, нападна на страната; той му служи три години, и се отметна от него. И проводи Господ против тях халдеите, и разбойници сирски, и разбойници моавитски, и синовете Амонови и самарийски, и те отстъпиха според оная дума - според думата на Господа чрез устата на рабите Му - пророците. Но гневът на Господа падна върху Иуда, за да го отблъсне от лицето Му, поради многото грехове, що бе сторил Манасия, и поради невинната кръв, която проля Иоаким, та напълни Иерусалим с невинна кръв. Ала Господ не пожела да ги изкорени).

6. Против него излезе Навуходоносор, цар вавилонски, и го окова в окови, за да го откара във Вавилон.

7. Част от съдовете на Господния дом пренесе Навуходоносор във Вавилон и ги тури в своето капище във Вавилон.

8. Останалите дела на Иоакима и гнусотиите, които извърши и каквито се намериха у него, са описани в книгата на царете израилски и иудейски. (И почина Иоаким при отците си и биде погребан в Ганозан с отците си.) Вместо него се възцари син му Иехония.

9. Иехония беше на осемнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим три месеца и десет дена. Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни.

10. След като изтече годината, цар Навуходоносор прати и заповяда да го доведат във Вавилон заедно с драгоценните съдове на Господния дом, и възцари над Иудея и Иерусалим брата му Седекия.

11. Седекия беше на двайсет и една година, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години;

12. и вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, своя Бог. Той се не смири пред пророк Иеремия, който пророкуваше от Господни уста,

13. и се отметна от цар Навуходоносора, който бе взел клетва от него в име Божие, - показа се твърдоглав и ожесточи сърцето си дотам, че не се обърна към Господа, Бога Израилев.

14. Па и всички началници над свещениците и над народа грешаха много, подражавайки всички гнусотии на езичниците, и мърсяха дома на Господа, който Той бе осветил в Иерусалим.

15. Господ, Бог на техните отци, им пращаше Свои посланици още от ранно утро, защото съжаляваше Своя народ и Своето жилище.

16. Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.

17. И Той напрати върху им халдейския цар, и тоя уби с меч младежите им в дома на тяхната светиня, и не пощади (ни Седекия,) ни момък, ни девица, ни старец, ни беловлас: всичко предаде Бог в ръката му.

18. И всички съдове на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и князете му, - всичко отнесе във Вавилон.

19. Па изгориха Божия дом, събориха стените на Иерусалим и всичките му палати с огън изгориха и всичките му драгоценности изтребиха.

20. А избавените от меч Навуходоносор пресели във Вавилон, и те бяха роби нему и на синовете му, до възцаряването на персийския цар,

21. докато, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, земята не отпразнува своите съботи. През всички дни на запустението си тя съботничеше, докато се изпълниха седемдесет години.

22. А в първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни думата Господня, казана чрез устата на Иеремия, Господ подбуди духа на Кира, персийския цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено, и да кажат:

23. тъй казва Кир, цар персийски: Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, в Иудея. Който между вас е от целия Негов народ, Господ, неговият Бог, (да бъде) с него, и нека той иде там.
Молитва на иудейския цар Манасия, когато е бил в плен във Вавилон *

* Преведена от гръцки; в еврейския текст я няма.

ПЪРВА КНИГА НА ЕЗДРА

ГЛАВА 1.
1. В първата година на персийския цар Кира, за да се изпълни словото Господне от устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира, персийски цар, и той заповяда да прогласят по цялото му царство, устно и писмено:

2. тъй говори Кир, цар персийски: Господ, Бог небесний, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му съградя дом в Иерусалим, що е в Иудея.

3. Който между всички вас е от Неговия народ, - неговият Бог да бъде с него, - нека иде в Иерусалим, що е в Иудея, и да гради дом на Господа, Бога Израилев, на Оня Бог, Който е в Иерусалим.

4. А всички, които са останали по всички места, дето той и да живее, нека му помогнат жителите на онова място със сребро, със злато, с друг имот, с добитък и доброволни приноси за Божия дом, що е в Иерусалим.

5. Тогава станаха отценачалниците Иудини и Вениаминови, свещениците и левитите, всякой, чийто дух бе възбудил Бог, да идат да градят Господния дом, що е в Иерусалим.

6. И всички техни съседи им помагаха със сребърни съдове, със злато, с друг имот и с добитък и със скъпи вещи, освен доброволните приноси за храма.

7. А цар Кир извади съдовете на Господния дом, които Навуходоносор бе отнел от Иерусалим и ги бе поставил в дома на своя бог, -

8. изнесе ги Кир, цар персийски, с ръката на Митридата, ковчежника, а тоя ги предаде с брой на Шешбацара, княз Иудин.

9. И ето броя им: златни блюда - трийсет, сребърни блюда - хиляда, ножове - двайсет и девет,

10. златни чаши - трийсет, сребърни чаши, двойни - четиристотин и десет, други съдове - хиляда;

11. всичко съдове, златни и сребърни, - пет хиляди и четиристотин. Всичко това взе със себе си Шешбацар, когато преселниците тръгнаха от Вавилон за Иерусалим.
ГЛАВА 2.
1. Ето синовете на страната от преселените пленници, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал във Вавилон, които се върнаха в Иерусалим и Иудея, всеки в своя град,

2. и които дойдоха със Зоровавеля, Иисуса, Неемия, Сараия, Реелая, Мардохея, Вилшана, Мисфара, Бигвая, Рехума, Ваана. Ето броя на людете от народа Израилев:

3. синове Парошеви - две хиляди сто седемдесет и двама;

4. синове Сафатиеви - триста седемдесет и двама;

5. синове Арахови - седемстотин седемдесет и пет;

6. синове Пахат-Моавови - от синовете Иисусови (и) Иоавови - две хиляди осемстотин и дванайсет;

7. синове Еламови - хиляда двеста петдесет и четири;

8. синове Затуеви - деветстотин четирийсет и пет;

9. синове Закхаеви - седемстотин и шейсет;

10. синове Ваниеви - шестстотин четирийсет и двама;

11. синове Бебаеви - шестстотин двайсет и трима;

12. синове Азгадови - хиляда двеста двайсет и двама;

13. синове Адоникамови - шестстотин шейсет и шест;

14. синове Бигваеви - две хиляди петдесет и шест;

15. синове Адинови - четиристотин петдесет и четири;

16. синове Атерови - от дома Езекиев, - деветдесет и осем;

17. синове Бецаеви - триста двайсет и трима;

18. синове Иорови - сто и дванайсет;

19. синове Хашумови - двеста двайсет и трима;

20. синове Гибарови - деветдесет и пет;

21. родени във Витлеем - сто двайсет и трима;

22. жители от Нетофа - петдесет и шест;

23. жители от Анатот - сто двайсет и осем;

24. родени в Азмавет - четирийсет и двама;

25. родени в Кириат-Иарим, Кефира и Беерот - седемстотин четирийсет и трима;

26. родени в Рама и Гева - шестстотин двайсет и един;

27. жители от Михмас - сто двайсет и двама;

28. жители от Ветил и Гай - двеста двайсет и трима;

29. родени в Нево - петдесет и двама;

30. родени в Магбиш - сто петдесет и шест;

31. синове на другия Елам - хиляда двеста петдесет и четири;

32. синове Харимови - триста и двайсет;

33. родени в Лида, Хадид и Оно - седемстотин двайсет и пет;

34. родени в Иерихон - триста четирийсет и пет;

35. родени в Сенаи - три хиляди шестстотин и трийсет.

36. Свещеници: синове Иедаеви от дома Иисусов - деветстотин седемдесет и трима;

37. синове Имерови - хиляда петдесет и двама;

38. синове Пашхурови - хиляда двеста четирийсет и седем;

39. синове Харимови - хиляда и седемнайсет.

40. Левити: синове на Иисуса и Кадмиила, от синовете Годавиеви, - седемдесет и четири;

41. певци: синове Асафови - сто двайсет и осем;

42. синове на вратари: синове Шалумови, синове Атерови, синове Талмонови, синове Акувови, синове на Хатита, синове Шоваеви - всичко сто трийсет и девет.

43. Нетинеи: синове на Циха, синове на Хасуфа, синове Табаотови,

44. синове Керосови, синове на Сиаха, синове Фадонови,

45. синове на Лебана, синове на Хагаба, синове Акувови,

46. синове Хагавови, синове Шамлаеви, синове Хананови,

47. синове Гиделови, синове Гахарови, синове Реаиеви,

48. синове Рецинови, синове на Некода, синове Газамови,

49. синове на Уза, синове Пасеахови, синове Бесаеви,

50. синове на Асна, синове Меунимови, синове Нефисимови,

51. синове Бакбукови, синове на Хакуфа, синове Хархурови,

52. синове Бацлутови, синове на Мехида, синове на Харша,

53. синове Баркосови, синове на Сисра, синове Тамахови,

54. синове Нециахови, синове на Хатифа.

55. Синове на Соломоновите слуги: синове Сотаеви, синове Гасоферетови, синове на Феруда,

56. синове на Иаала, синове Дарконови, синове Гиделови,

57. синове Сефатиеви, синове Хатилови, синове Похерет-Гацебайимови, синове Амиеви, -

58. всичко нетинеи и синове на Соломоновите слуги - триста деветдесет и двама.

59. А ето излезлите от Телмелах, Тел-Харша, Херуб-Адан-Имер, които не можеха да покажат ни поколението си, ни рода си - дали са от Израил:

60. синове Делаиеви, синове Товиеви, синове на Некода - шестстотин петдесет и двама.

61. А от синовете свещенически: синове Хабаиеви, синове Хакоцови, синове на Верзелия, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелия и почна да се нарича на тяхно име.

62. Те търсиха своята родословна записка, и я не намериха, затова бидоха изключени от свещенството.

63. И Тиршата им каза да не ядат от великата светиня, докле не се издигне свещеник с урим и тумим.

64. Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,

65. освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици.

66. Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет,

67. камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.

68. Някои от отценачалниците, като дойдоха при дома Господен, що е в Иерусалим, на драго сърце даряваха за дома Божий, за да го възобновят върху основите му.

69. Колкото им стигаше ръка, те дадоха в съкровищницата за работа шейсет и една хиляди драхми злато, и пет хиляди мнаси сребро и сто свещенически одежди.

70. Тъй си заживяха пак и свещеници и левити, и народ и певци, и вратари и нетинеи, и цял Израил в градовете си.